Еее, ама вчера беше жесток ден (че и част от нощта). Не можах много да спя след купона у Тони и още от 10 часа се раззвънях за кафета...Кумата (и тя бивша рожденичка тия дни) се съгласи да пийнем кафенце и хоп, озовах се в СГ, в Миленката.Пихме там, аху-иху, ние двете като се съберем и на нейното гадже просто лошо му става - две лигли наведнъж...Аз по едно време го съжалих, ама той каза,че вече ни е свикнал ;) После те щяха да ходят на мач, но аз първо си поседях малко на нейния лаптоп,че иначе нямаше къде да ида на нет в неделя (не че няма къде, пари няма за зали, сега ще обясня защо).Там пък се видях в айсикю с разни хора,и като заредих пак кафетата едно след друго...Обаче ми се скъса маратонката, отлепи се! Еййй, щях да получа удар - любимите ми червени маратончици, които отиваха на червената ми раница!!!Отгоре на всичко, бях с 3 лева до четвъртък...Аз на токчета две седмици , докато се прибера до Пловдив? Че и до Етрополе да ходя на токчета?! Малеееееееееее....добре,че майка ми каза да ходя да купувам летни чехли с тайните пари, пък тя ще ми ги възстанови. Да , ама те тайните пари на обща стойност 10 лева, плюс ония 3 - 13.НЕма и нема в СГ магазини за обувки, а в двата , които все пак открих - чехли по 18 и 19 лева, ей как ме беше яд!Добре,че едното момче за кафе , като ме видя колко съм ахнала по едните чехли, бързо се нави да ми даде 5 лв, да не ми спре ищаха.Та сега съм задлъжняла.Много мразя да дължа пари и никога не взимам назаем, даже и като съм на път да умра гладна.Само че сега със скъсани маратонки две седмици, нещо не върви...Та новите чехли са много сладки.Избрах си синички, с малко бродерия и гледах да са със сравнително малко мъниста,че сега са модерни едни...Да паднеш от ужас просто, ако имаш някакво чувство за естетика;) Taaa после пак кафе с тоя младеж, 3 часа! Ужасно мразя да вися по кафетата на едно място, бтв, ама така или иначе ходя веднъж на 2 месеца в СГ, поне да си видя познатите...Лаф-мохабет,лаф-мохабет и неусетно дойде време за срещата с Делян. Това ми е един много много ама много близък приятел, малко са мъжете, които простооооооооооооооооооо обожавам като приятели .Та с него не се бяхме виждали от ...бе много време и вчера в кюто ми вика да излизаме вечерта и аз нали първа навитачка...Не,че нямам да науча 1000 думи за сряда. Както и да е. Хващам се аз да ходя на Орлов мост.Тука Делян,там Делян - кьорав Делян няма. Ма и аз нали съм една ориентирана - звъня веднага да питам от коя страна на Орлов мост. И като взе да ми обяснява до езерото Ариана, което било езеро, в което нямало вода и аз като си представих,че трябва да ходя до стадиона?!?!Обаче те бяха почти на изхода на подлеза. Казвам "те", защото Делян беше с някакви младежи с бири и китари.От много отдавна не бях присъствала на мероприятие, на което се пие бира в парк и се дрънка на китари.Беше адски весело.Не,че съм пила бира, ако не броим две глътки...Та насядахме на едни пейки, извадиха една китара и като се почна - Металика, Айрън Мейдън,Хелоуин (май само аз знаех пълния текст на If I could fly, или те вече се бяха изпонатряскали), Куийн,БТР,Хиподил...Някакви "гавъри"...По едно време част от компанията се изнесе да ходи на някакъв концерт в Шипката, пък ние, безпаричните, останахме сами да си пеем :)  Присъединиха се към нас някакви други хора, едното момче взе китарата и простооооооооо, сложи в джоба китариста на наш'та компания. Както казаха - като пее Гънс,все едно слушаме Аксел на 80 процента, а като пее Бон Джови - Джон на 90...Та този младеж ми заприлича на един от Пловдив, по стойката, по гласа...Ама нали бях без очила ( и сега Тонката ше каже "ей с тая суетност" ) и беше тъмно, не можах да позная дали е той. Както и да е. Важното е,че беше жестоко! Отдавна не съм си прекарвала така яко навън.Сигурно от спането на моста в Ловеч.(Е, ако тогава имахме китара с ония клошарски вид, можеше и да изкараме некой лев, бееееееее). Тръгнахме си някъде около един и добре,че имаше хора в моята посока, че от Борисовата до Плиска пеша сама някак не ме очарова идеята. Та като вървяхме към Плиска и пак решихме да пеем, пяхме Jingle bells ;) Малко посред лято, ама много обичам тая песен ;):) Та така, пак недоспала.Вече ходя като сомнанбул.Ужасен навик имам - в колкото и да легна - в 7, най-късно 7.30 съм на крак...Айде, след малко отивам да доспивам ;)

Това е една много готина бирария в Пловдив. Разположена е почти в центъра. За да стигнете до нея трябва да намерите къде се намира Тримонциум. После да видите до него една висока сграда, на която пише" Интерамерика" или нещоп подобно беше. Май отгоре имаше и реклама на Мтел. След тази сграда има нещо като градинка с няколко дървета и цветя, която завършва с ограда на една къща. Трябва да минете между сградата и градинката по една алея.После излизате на една улица. Тръгвате по нея и ще видите на една табела, с буркан от сирена върху нея. На табелата пише "Пожарната". Лесно е. На 2 мин път от центъра. Ако не можете да го намерите се обадете на микромакс или на ентусиаста.
Още от първото ми пристигане в Пловдив това заведенеи ме беше заинтригувало, но за първи път влязох в него при срещата на блога в Пловдив. Снимки от нея и от заведението можете да видите тук.
Като бирария в нея има доста бира естествено. Цените са съвсем нормални. Кухнята също е много добра. Пържените им картофки са доста вкуснички и само безпаричието ме спира да си поръчвам и още и още...:) Нямат вида на онези издължени пръчици, предлагащи се почти навсякъде.
Предлагат и вкусни салати, които също са на нормални цени. Абе заведение за народа и за бедни студенти и преподаватели(тях не ги знам колко са бедни обаче).
Пиша само за тези артикули, защото досега само такива съм поръчвал. Има и вкусна скара, която засега съм нямал честа да опитам.
Иначе интериора е...ами представлява една къща из която има наредени масички по етажите и терасите. Ако излезете на терасата ще видите гледка към задния двор на Пловдив :) (задните дворове на няколко постройки, намиращи се в центъра на града). Атмосверата е топла и предразполага за отпускане. Не се сещам музика дали има. Сигурно има, но е не е увеличена до степен, в която да не можем да се чувеме със събеседниците.
След като ентусиаста ми разкри това заведение вече на няколко пъти съм бил там с приятели и те също са оставали доволни от него.
Дойде лятото. Сезона на бирата. Ако сте от Пловдив или имате път натам непременно се отбийте до Пожарната. Ако не можете да я намерите питайте. Все някой ще ви упъти. Пловдивчани поне упътват закъсалите (веднъж бях в София. Всички бягаха като отивах да ги питам как да стигна до нещо си там. Само един полицай ми помогна човекът).
Ами това ми е импровизираното описание. Забравих да спомена, че близо до входа има много готини карикатури, които вече на няколко пъти съм се спирал да разглеждам.
Let the beer be with you!

Ще започна само с началото:

Годишната консумация на пиво на глава от населението у нас расте - 61 литра през 2004 година, срещу 55 литра за 2003 г. и 51 литра за 2002 г. Днес "Хайде на бира" е доста по-срещана покана от "Да изпием по чаша вино". Дали е заради качеството на българската бира или заради големия избор, разбира се, че и телевизионната реклама има принос за това, но така или иначе бира вече се пие и през зимата, и през лятото.

У нас се произвеждат над 50 асортимента светла и тъмна бира. В пивоварната индустрия работят над 2 700 души, а в спомагателните отрасли още 14 000 човека. В производството годишно се преработват около 120 000 т пивоварен ечемик и над 450 т. натурален хмел и хмелови продукти.

   Когато обаче посегнем към определена марка бира, знаем ли всъщност какво пием? Може ли етикетът, залепен върху бирената бутилка, да ни каже и още нещо освен наименованието на марката бира?

Още няколко пъти по толкова и то доста по-интересно можете да прочетете на:
http://margaritta.dir.bg/2005/mai/01pivo.htm