Отварям хладилника и гледам най-отгоре на врата му да стои цял, млечен шоколад - от най-сладките и стои там вече цял месец, и да не съм го изяла до сега... чудничко! 
По-надолу пак в хладилника гледам почти пълна бутилка кола и цял ден да не я пийна??? Чудночко...
Тая жега ми изпи всички мисловни процеси, нищо че и без нея си бяха в ограничено количество. 
Та да минем на хубавата новинка. ХАПНАХ ШОЛОЛАДА - щастие и рози или може и без рози. Онзи ден беше ред на розите и другите цветя, вчера се изфуках с едно копване на една китка и целия свят се изкефи, че копам около морето, вместо да топя мазнини на слънце. :-) А пък днес ЯДОХ ШОКОЛАД, нананананана та чак тралалалала... :-) :-) :-) от тук нататък се свирука, ама не знам как се пише звук от свирукане... :-) :-) :-) 
Ай, стига бъзик. Наздраве на всички за които е някакво интересно време - ракиено, бирено, кебапчено или рибено с картофки и каквото си имате.

В британският журнал за зависимости "Addiction" бе публикуван нов метаанализ в който се твърди, че между алкохола и седем вида ракови заболявания има връзка. Според анализът дори хората, които консумират малко или дори умерено количество алкохол са в риск.

Този анализ се базира на резултатите от множество проучвания, които са били направени през последното десетилетие. Провеждани са от Световния фонд и Международната агенция за изследвания в сферата на онкологията, както и от световната здравна организация. В проучването са се включили и други авторитетни организации. Авторитетът на поръчителите е довел до одобрението на доклада, като надежден и достатъчно убедителен.

Докладът показва, че алкохолът доказано влияе за възникването на рак на мезофаринкса, ларинкса и хранопровода, на черния дроб, на дебелото черво и на ректума, както и на млечните жлези (при жените). В момента учените проверяват дали има връзката с рака на кожата, на простата и на панкреаса.

Заключенията на учените, провели метаанализа, са, че алкохолът не е само връзка между онкологичните случаи в статистиката от последните 10 години, но на него трябва да се гледа като на един от основните фактори за мутирането на клетките. Закономерно, най-голям риск има при най-редовните консуматори на алкохол, но негативни ефекти се наблюдават и при хората, които пият по-малко или умерено. Вредата е още по-голяма, когато пиенето е съчетано с пушене. Ако се комбинира с лоша устна хигиена, алкохолът е от основните причини за един от най-тежките и смъртоносни видове рак - ракът на устната кухина.

Според световната статистика алкохолът се свързва с половин милион смъртни случаи от злокачествени заболявания през 2012 г. Това са близо 5.8% от всички починали онко болни хора за годината.

Положително откритие в анализа е, че хората, които успеят да спрат пиенето, доказано намаляват риска и дори дават заден ход на щетите по ларинкса и черния дроб. С изследването обаче се разбива и един популярен и любим за някои мит - това, че "една чашка" на ден предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Или поне не са намерени доказателства в подкрепа на твърдението. 

Анализаторите препоръчват да се вземат мерки - например чрез анти-алкохолни кампании или намаляване на препоръчителното количество на ден за населението. В този случай за пример е Великобритания, която в началото на тази година намали препоръчителното количество бира на седмица от 11 на 7 халби. Аз като голям биропияч смятам, че се вписвам в препоръчителната дажба :) Интересното тук е, че аргументите за това са дошли от проучване на Британската здравна служба, което също доказа връзката между употребата на алкохол и злокачествените образувания.

За любителите на чашката, здравните специалисти подсказват, че могат да си позволят един или два дни на по-стабилна почерпка през седмицата, ако в останалите дни си дават почивка и избягват изцяло алкохола. Аз лично съм ограничил приема на бира в дните - петък, събота, а в неделя си позволявам съвсем малко, при това през деня.
А вие?

 

Бирата е най-великото изобретение. Колелото също не е зле, но не върви с пържени     картофки.

* Трябва да си знаеш мярката при пиене на бира, иначе може да изпиеш по-малко.

* Консумирайте жените с бира и бирата - без жени.

* В бирата се крие силата, във виното мъдростта, а във водата - микробите.

* С бира и колибата е рай.

* По-добре бира в ръката, отколкото жена на телефона.

Мъжът без бира е като цвете без вода.

* Пий бира, пък парите ще си дойдат.

* Бирата не е кафе, една чаша не е достатъчна.

* Половин час здравословен смях не замества литър бира.

* За нормалния човек една бира е таман, две бири са много, а три бири са малко.

Бирата не може да е твърде много – просто тоалетната е твърде далеч.

* Море от бира не стига – по-добре океан.

* Изяж един кашон шоколад и ще разбереш, колко по-добре е да изпиеш каса бира.

* Националното самосъзнание може да има различен цвят, плътност и алкохолно съдържание.

* Безалкохолната бира е първата крачка към гумената кукла.

От хубава бира на човек и сутринта му се живее.

* Бирата е течно щастие.

* Погледнете света през бира и той ще ви се стори златен.

* Мъж без бира – като сватба без право хоро.

* Животът без бира е като бирата без мезе.

Ден без бира е загубен ден.

* И тъмната бира има своите светли страни.

* Бирената халба е твоето собствено море от наслада, поставено на масата.

взети са назаем от сайта  birata.com

 

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

 

Бирата е най-великото изобретение. Колелото също не е зле, но не върви с пържени     картофки.

* Трябва да си знаеш мярката при пиене на бира, иначе може да изпиеш по-малко.

* Консумирайте жените с бира и бирата - без жени.

* В бирата се крие силата, във виното мъдростта, а във водата - микробите.

* С бира и колибата е рай.

* По-добре бира в ръката, отколкото жена на телефона.

Мъжът без бира е като цвете без вода.

* Пий бира, пък парите ще си дойдат.

* Бирата не е кафе, една чаша не е достатъчна.

* Половин час здравословен смях не замества литър бира.

* За нормалния човек една бира е таман, две бири са много, а три бири са малко.

Бирата не може да е твърде много – просто тоалетната е твърде далеч.

* Море от бира не стига – по-добре океан.

* Изяж един кашон шоколад и ще разбереш, колко по-добре е да изпиеш каса бира.

* Националното самосъзнание може да има различен цвят, плътност и алкохолно съдържание.

* Безалкохолната бира е първата крачка към гумената кукла.

От хубава бира на човек и сутринта му се живее.

* Бирата е течно щастие.

* Погледнете света през бира и той ще ви се стори златен.

* Мъж без бира – като сватба без право хоро.

* Животът без бира е като бирата без мезе.

Ден без бира е загубен ден.

* И тъмната бира има своите светли страни.

* Бирената халба е твоето собствено море от наслада, поставено на масата.

взети са назаем от сайта  birata.com

 

Ето на:

Вижте на какво са способни мъжете, когато искат да постигнат нещо - в случая да си гледат мача на спокойствие :)