В британският журнал за зависимости "Addiction" бе публикуван нов метаанализ в който се твърди, че между алкохола и седем вида ракови заболявания има връзка. Според анализът дори хората, които консумират малко или дори умерено количество алкохол са в риск.

Този анализ се базира на резултатите от множество проучвания, които са били направени през последното десетилетие. Провеждани са от Световния фонд и Международната агенция за изследвания в сферата на онкологията, както и от световната здравна организация. В проучването са се включили и други авторитетни организации. Авторитетът на поръчителите е довел до одобрението на доклада, като надежден и достатъчно убедителен.

Докладът показва, че алкохолът доказано влияе за възникването на рак на мезофаринкса, ларинкса и хранопровода, на черния дроб, на дебелото черво и на ректума, както и на млечните жлези (при жените). В момента учените проверяват дали има връзката с рака на кожата, на простата и на панкреаса.

Заключенията на учените, провели метаанализа, са, че алкохолът не е само връзка между онкологичните случаи в статистиката от последните 10 години, но на него трябва да се гледа като на един от основните фактори за мутирането на клетките. Закономерно, най-голям риск има при най-редовните консуматори на алкохол, но негативни ефекти се наблюдават и при хората, които пият по-малко или умерено. Вредата е още по-голяма, когато пиенето е съчетано с пушене. Ако се комбинира с лоша устна хигиена, алкохолът е от основните причини за един от най-тежките и смъртоносни видове рак - ракът на устната кухина.

Според световната статистика алкохолът се свързва с половин милион смъртни случаи от злокачествени заболявания през 2012 г. Това са близо 5.8% от всички починали онко болни хора за годината.

Положително откритие в анализа е, че хората, които успеят да спрат пиенето, доказано намаляват риска и дори дават заден ход на щетите по ларинкса и черния дроб. С изследването обаче се разбива и един популярен и любим за някои мит - това, че "една чашка" на ден предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Или поне не са намерени доказателства в подкрепа на твърдението. 

Анализаторите препоръчват да се вземат мерки - например чрез анти-алкохолни кампании или намаляване на препоръчителното количество на ден за населението. В този случай за пример е Великобритания, която в началото на тази година намали препоръчителното количество бира на седмица от 11 на 7 халби. Аз като голям биропияч смятам, че се вписвам в препоръчителната дажба :) Интересното тук е, че аргументите за това са дошли от проучване на Британската здравна служба, което също доказа връзката между употребата на алкохол и злокачествените образувания.

За любителите на чашката, здравните специалисти подсказват, че могат да си позволят един или два дни на по-стабилна почерпка през седмицата, ако в останалите дни си дават почивка и избягват изцяло алкохола. Аз лично съм ограничил приема на бира в дните - петък, събота, а в неделя си позволявам съвсем малко, при това през деня.
А вие?

Приключи кампанията за национален символ. Без особено въодушевление от страна на хората, защото тогава бяха заети с избирането на дует и музикален идол. Пред тези два могъщи формата риалитито по избор на нашето лице пред света нямаше никакъв шанс. Макар аз лично да не гласувах за Конника, радвам се че го избраха. Обичам кучета, а верността на кучето е неизменен елемент от тълкуването на Конника.

 

За съжаление Министерство на културата пак се изложи, пропускайки най-българския, най-родния символ. Масата! Онази проста мебел, символизираща всички стремежи и мечтания на българите. Каквото и да става, за каквото и да се говори, всичко опира до Масата. Тя е символ на гостоприемството, приятелството, разбирателството, самоопределянето и всичко, което се смята за добро и красиво. Масата не е просто удобство, тя е храм и светилище.

 Само се заслушайте в тържествените нотки в гласа на някой, който казва за свой познат "седял съм на една Маса с него!". Значи той е наше момче. С него можеш да пийнеш, да хапнеш, пред него можеш да плеснеш жена си по задника, да попсувате заедно, а след това дружно да се кютнете под Масата и кротко да заспите. Да кажеш за някого, че е бил на твоята Маса означава да демонстрираш пълна солидарност с този човек, да го признаеш като свое алтер его. Защото Масата е нашето неприкосновено лично пространство. Може да пуснем някой, който ни е неприятен, в леглото си, но на Масата -- никога! Помислете колко мъдрост е събрана в призива "светът е кръчма -- да седнем на една Маса".

Когато се каже Масата се обозначават не само хората, насядали на хапка и глътка. Масата означава цял един светоглед, държава в държавата, суверенен анклав със свой министър-председател (това най-често е човекът, който плаща сметката) и определена външна политика (дали да се сбием със съседната Маса или да кажем на диджея да им пусне някоя денс-тупалка). Всяка Маса си има собствено мнение за жените, политиката и футбола. Ако някой не е съгласен, то следва незабавно да напусне Масата и да седне на бара като последен парий. Или да основе собствена Маса, ако кръчмата не е вече препълнена.

 На Масата сваляме правителства, там кроим планове за революция и въвеждане на нов световен ред. Само жалко, че на сутринта с изпаряването на ракията се изпарява и всеки полъх на революционно настроение, и отиваме пак да слагаме дограма или да правим топлоизолации... Все пак трябва да сложим храна на Масата.

Привържениците на поп-фолка го защитават с думите "ами какво да слушам, като седна на Маса?". Има даже цели музикални компилации от рода на "101 незабравими песни за Маса". Да се качиш да танцуваш на Масата означава да си цар на купона. Не знам в друг език да има израз, подобен на нашия "тежка Маса". Позор е да отидеш на дискотека за да танцуваш, хванал чашата си в ръка. Това означава, че си обикновен пияница, наркоман, който само се друса на дансинга. Съвсем друго е да изпиташ томителното очакване покрай зареждането на Масата, дългото обсъждане какво ще се пие, старателната подготовка на мезетата, леките противоречия, които целят да дадат насока на разговора докато жените правят салата и щъкат като японски багерчета, носейки шишета с ракия. Седнеш ли на Маса ставаш някой, превръщаш се в личност. Ако не си на Масата си просто празна черупка, бродеща всуе по земята.

И докато унищожаваме благинките и правим революция на Масата, се превръщаме в стадна маса, лесна за управляване и манипулиране. Защото няма сила без съединение, а какво съединение може да има, докато се делим на Маси?

НАТЮРМОРТ

Писна ми да се моря със спорт,
ще си мисля вече за изкуство.
Подредих на масата натюрморт -
хем да е красиво, хем пък вкусно.

Новата покривка на цветя,
сребърните прибори от баба...
Стаята изпълних с красота -
в плетено панерче сложих хляба.

Краставичка, няколко домата,
кьопоолу, морков, карфиол
и ракия с цвят на старо злато...

Тъй с приятеля от махалата
на по чашка марков алкохол
бистрим новините от страната.

Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга :  http://bglog.net/Obrazovanie/16067
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той, почти изтрезнял от притеснение, смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да повръща на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло, според "качеството" на учебния процес, родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Подремват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга да погледне по-горе!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той, почти изтрезнял от притеснение, смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да повръща на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло, според "качеството" на учебния процес, родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Подремват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Един хубав летен следобед се разхождахме с Братовчедката из един от крайните източни столични квартали. Направи ми впечатление, че контейнерите за стъкло в ж. к. Дружба са доста на брой и доста високи - направо колкото мен!


На пръв поглед, човек би си казал "Абе много пият тия от Дружба!", но разследващата алкохоложурналистика не се задоволява с първи погледи. Нашият репортер Тоню Ейскокович разселдва произволно избран контейнер отвътре и ето какво откри:


Някоя и друга бутилка концентрат, вино, бурканчета... Срам! Само се правят с големите си контейнери. А ние тук на запад си имаме две контейнерчета от малките и ни се смеят. Странно и неразбираемо?!

Напомням, че в събота заминаваме за Пловдив. Който иска да изкара 2 хубави дни в пътешествие, нека да бъде на централна гара в 10 часа под часовника в събота. Влакът заминава в 10.30 часа и пристига в Пловдив в 13.14 часа. Цените на билетите могат да бъдат видяни тук.
Повтарям и цените на хотела:
Единична стая - 24 лв., а легло в двойна стая излиза 21 лв. на човек или 42 лв. за стаята. Леглата в единични стаи са ограничени.
Също е добре който ще ползва хотел да уведоми от сега, за да мога да се обадя и да кажа колко хора ще дойдем и какви точно стаи са ни нужни.
В Пловдив ще посетим офиса, в който се създава платформата, на която работи BgLOG.net, ще посетим старият град, ще се разходим из града и естествено - ще се забавляваме :)
Повтарям - срещата е 10 часа под часовника на Централна гара. :)

Много моля, който ще ползва хотел, да пише коментар с желанието си - самостоятелна стая или може да се комбинира с някой. Хотелът е "Военен хотел Пловдив".
Забележка: Цените обявени на сайта се различават от тези, които ми казаха по телефона. Като идем на място ще ги питаме на какво се дължи тази разлика

Че имаше за пиене имаше. И планове за изпиването му имаше. Ама не бяхме решили, че ще е точно снощи... След купона у нас на 8-ми, всичко на всичко останаха 8 бутилки водка, 2 текила, 6 коли и 3 пепсита... 1 джин и 1 тоник :) Момчетата лека полека поопразниха камерата от водките, но все си имаше, а и текилата си стоеше... Та снощи Даро ми вика: "Ние ша пием". "Ами добре" - казвам му, "аз ще си допиша домашното по английски и ще лягам да спя" "Добре". Пиша си аз домашното, те си пият в хола, всичко точно. По едно време реших да пуша. Отивам в кухнята и виждам Ясен, клекнал пред микровълновата и с интерес гледа вътре. А вътре се върти един пакет пуканки за микровълнова.
Погледах го няколко секунди, сдържайки смеха си. "Какво правиш, баце?" "Искам да видя как се пукат пуканки. Ти виждала ли си?" - вдигна той към мен по детски наивни очи.
Разхилих се. Седнах да пуша, а Даро дойде и той да пуши. И двамата като ме почнаха "Хайде, ела да пийнеш една текила с нас, стига си писала тия домашни, никога не сме сядали всички заедно да пием.." Наско и той приглася от хола: "Цъфтиииии, идвай!!!" И аз, нали съм си добра душа...
Всичко си започна невинно, казах си - две шотчета най-много. А ние текилата си я пием от истински малки стъклени шотчета, които Наско свил от "Бар на края на вселената" доколкото разбрах. Бяхме пуснали "Borat" да върви за фон, да се хилим между другото (много добър филм, гледайте го!)
Та както казах щях да пийна само две шотчета.. ама се унесох във филма, а и те ми наливат като за себе си... Да съм ударила 5 или 6 шота. И нали не съм свикнала... като ми се завъртя света, като взех да се хиля, да залитам.. Отидох в кухнята и там сигурно 10 минути съм се хилила на един залепен на стената спагет (по-рано вечерта варихме спагети и за да ги проверим дали са готови ги хвърляхме към стената, лепнат ли се - готови са!) Даро, и той подкаран, ама стои при мен и ми гледа сеира, подхилквайки се щастливо (той не ме е виждал пияна). Не мога да кажа, че бях чак нафиркана, но наистина пия много рядко и се усещам, когато ме е хванало. А тая текила ме трясна директно в главата :)

И се мотах, и се хилих, и залитах, само дето не лазих. А най-забавното бяха снимките които направих на момчетата - те се бяха разлигавили уникално. Бих приложила някои, но ще ме бият ако го направя :)

Заспахме към 3 часа, към 4 ми стана доста зле, но упорито продължих да спя. В 6 се събудих свежа като краставичка, нуждаеща се от неограничено количество вода. Наско и Ясен бяха придърпали минералната в тяхната стая, та се наложи да пия от чешмата - бляя... Преживях го. После легнах и зяпах телевизия до 7.30. Даро изобщо не мръдна! :) Заспах, събуди ме Ива в 11.30 да ходим на кафе. След един дълъг душ се помъкнах, чувствайки се доста странно... Пихме кафе на Кривото до ректората, след което ходихме да си прибираме vocabulary assignment-ите от Казакова. Аз имам петица, което ме задоволява. Следващия път обаче ще имам повече! Казахме си с колегите 'чао и весели празници', нагушках тези които особено си обичам и си тръгнах. Прибрах се в 17 и ми идваше да се пльосна да спя на момента, но реших, че няма и ето ме - все още бодра (kind of..) и будна. След малко обаче наистина заспивам, защото утре ме чака много дълъг път към вкъщи. Щастлива съм, че се прибирам - от толкова време го очаквам....

Весели празници на всички и не злоупотребявайте с текилата! :)