Знам, че има моменти, когато си мислите какво ли бихте постигнали, стига да имахте възможност. Знам и че понякога просто може да те е малко страх да преследваш целите си.

Няма да повярвате колко лесно може да победите страха и да поемете контрола над живота си!

​ Чувствате се натъжени или отчаяни? 

 Имате ли проблеми да се вдъхновите или да се мотивирате да свършите дадена работа? Понякога просто ви трябва малко помощ.

Реализирахте ли целите си? Не ги отлагайте само защото „нямате време”! Няма да повярвате колко лесно е да тръгнете в правилната посока. Вижте това видео възможно най-скоро: http://easymotivationguide.com/

Има дни, в които работенето ми идва в повече, особено когато след работенето не ми остават достатъчно пари, за да си купя всички дреболийки, които ми харесват и тогава идва тя – мята приятелка Депресията. Не знам защо токова много психиатри търся т начин да я лекуват. Дори не знам защо я смятат за болест. Аз я обичам. Когато ме обхване мога да си почина, губя ищях да чистя, да готвя, да пера – все неща, които не ме правят супер щастлива, а когато съм в депресия имам официално оправдадение да си нахлузя грозната пижама и да сепредам на мързела в цялата му красота...

След това идват другите хубави неща на депресията, като набиването на шоколад в неограничени количества и чувството за вина, което крещи някъде вътре в мен – защо не купи още една кока кола??? А тук е и неизказаната радост от факта, че така и не не си купих електронна везна, която да ме обвинява за всяко ново килце, като че ще тежи на някой непознат. На мен ми тежи, защо вади очи на тези около мен и какво ги бърка как точно живея или каква е моята програма за умиране, нали всички все някога ще умрем. Е, аз поне няма да умра гладна... Така че тези дни всичко в мен крещеше: „Добре дошла, моя любима депресия!“ Аз бих си живяла дълго и щастливо с нея, но просто трябва да работя, защото шоколада е с пари...

Тук е момента да се сетите, че пак чета някоя шантава книга, в която обещавам да бъда себе си и да не отстъпвам от осбствените си интереси, по интересното е че тези книжки искат да визуализирам как искам да живея, ама аз искам шезлонг на морския бряг, чадър над главата, сладолед, студена вода и гледка към едно спокойно море и да не работя... Малиии, мързелът е ненадминато желание....

И така днес обещах да бъда отговорна към себе си, за всичко, което съм сторила и за всичко, което искам да ми се случи от тук нататък, макар че то няма кой друг да е отговорен вместо мен за тези неща. Аз си го знам, само не разбирам, защо трябва да поставям мозъка си на такъв стрес, където думата отговорен е водеща. Моя мозък не иска отговорности, иска почивка или както е модерно да се казва РЕЛАКС... И така поставих мозъка си на мисловна диета, т.е. опитвам се да го принудя да разбере, че трябва да е отговорем към тялото, което го носи, за да го носи колкото се може по-дълго на пук на социалната система в милата ни родина... И така след като дадох всички необходими обещания 4 пъти на ден прочетени всеки път бавно по трипъти, започнах да разбирам, че щастието ми е толкова близко и крещи:“Не искам да бъда отговорна, искам да си мързелувам на воля!“

Така и така не обръщам внимание на тези призиви, с пълното съзнание, че като не чувам какво иска тялото, непремено опирам до аптеката, зашото то – тялото – като иска почивак намира начин да си я получи, но все пак някак ще отмина това откритие. Защото освен съответните обещания към себе си трябва да благодаря на 10 човека, за каквото се сетя.

Примерно мога да благодаря на майка ми, че ме е родила и отгледала, макър че ако ме беше питала сигурно нямаше да искам да се раждам, както и да е за случая се налага да й благодаря. Ааа, благодарностт задължително върви с някакъв мисловен подарък и като знам какви тръгаши за НЕК, ВиК и Глобъл и подарявам злато на кюлчета, няколко милиона от тотото и дълъг живот, за да изтезава осигурителната система по-дълго.

И като започнах с примерите, още по-примерно мога да благодаря на брат ми, че се роди след мен и на него тренирах възпитаване на момче, после му благодаря, че ми тупардиса малкия му син да го гледам и то след като знаеше, че не искам да имам взимане даване в малки деца. За целта му подарявам внучка, че да има него кой да го гледа на стари години. Пожелавам му я от сърце. Дано Бог ме чуе и наистина да му я даде.

Понеже имам две снахи и една кандидат снаха – сиамски близначки, които ползват един и същи мозък и на трите им подарявам пътешествие към далечна дестинация с еднопосочен билет и без право на завръщане. Така всички ще бъдем щастливи, а аз три пъти повече от тях.

До тук станаха пет човек. Време е да подкарам благогарностите към приятелите и приятелките, за всички кофти сценарии, в които ме вкарват, а после ми обясняват, че е било за добро, ама още не съм уточнила за чие добро.

На приятелка номер 1 благодаря, че ме накара да участвам в писането на дипломната ти работа – за известно време това хранеше мозъка ми, но продължи твърде кратко. Явно трябва да почна да пиша за себе си, че да ми е интересно по-дълго време. Тук бих подарила шестица, заради личния си принос, но великите преподаватели решиха да пишат петица, не че не съм доволна, но съм максималистка. Както и да е приятелката ми вече е магистър, подарявам й много работа и огромни успехи в работата, а и докторкса степен, защото ще ме включи в писането...

Мога да изкажа благодарност и на някой, който почти мразя. Сестрата на шефката ми. Е, това е рядко гадно човече, но ако не е тя няма да мога да оценя добрите хора, около мен. Подарявам и‘ мнооого пари. Тя като има пари тича из магазините и не ми досажда.

До тук май станаха 7. Малииии, как ще ги докарам до 10.

Ааа, ето една възможност. Тези дни на фейса ми се закачи един любител на обувки. За по-малко от 5 минути успя да ме извади от релсите. Много му благодаря, че ми даде възможност да се скарам с него, иначе трябваще да се карам с туристите, а туристите са клиенти, а клиентите винаги имат право, дори и когато целият свят върти на криво. На то зи образ му подарявам магазин за обувки, сигурно това ще го направи щастлив, а ако не го прави щастлив, нека си построй фабрика за обувки. Само да не ми пипа сините гумени, че с тях поливам цветята.

И тъкмо се чудех, кой да бъде девета жертва на благодарностите ми и телефона звънна, за да ме зарибяват на нова телефонна програма. Благодаря на мацката детто искаше да ми продаде нещо, което не ми трябва, затова и аз й подарявам нещо, което не и‘ трябва, не знам какво ще каже за нова гривничка с розови сърчица. Дано да и хареса.

Последната десета жертва на моите благодарности днес е всеки, които прочете този пост. Благодаря  горещо, че имате търпението да прочете всичко до тук, пожелавам ви невероятния успех на холивудските звезди, банковата слетка на Бил Гейтс, замъка на кралица Елизабет 2, ваната на Клеопатра и каквото още се сетите. И като споменах за Клеопатра – не прекалявайте с козматиката – лято е...

Всички жертви на моя психорелакс дарявам със златната светлина на моето сърце и искам като стигнете до тук да сте щастливи... Ако не за друго, поне поста свърши...:)

И дори да разбираме, че желанията ни са егоистични, какво от това? Даже им се радваме, защото без тях как щяхме да достигнем цялото това великолепие? Да, ние се раждаме егоисти. Допускаме, че в определена степен това не е добре, за което ни говорят и религията, и морала. Но това не ни кара да страдаме. Плюем на морала и гребем купища пари, макар и по някога да чувстваме вина пред бедните и се стремим да им помогнем. Какво да се прави: всекиму – неговото. Така че, ако си затворим очите за това, което ни се струва негативно, може да се живее.

И едва с идването на глобализацията постепенно забелязваме, че не всичко е така просто в „датското кралство”. Глобализацията се стреми да обедини всички хора, живеещи на Земята, за което в самото начало много се радвахме. Появиха се нови възможности да се правят пари, икономиката стана глобална, най-накрая се появи възможност да се види най-отдалечената точка на планетата. „Тук беше Пешо!” Чувстваме се доволни и щастливи. Егото ни бушува, изискванията му нарастват. Искаме все повече да се издигнем над другите, да им покажем колко сме „печени”!

Заедно с това, обаче, сме свидетели, колко много се увеличиха ненавистта, войните, жестокостта, извращенията. „Така е било винаги, но са го криели от нас” – казват някои, „изключвайки” се по този начин от реалността, затваряйки се в своя тесен, но все пак личен, свят от интереси.

Но мнозина усещат все по-голяма празнота, разочарование, горчивина. Защо се случва така, че колкото повече учим и работим, в крайна сметка се чувстваме все по-зле, а светът става все „по-тъмен”?

Глобалната взаимовръзка е научен факт. Преди някъде живееха африканци, някъде – французи, китайци и всички бяха разделени. Днес всички сме взаимосвързани и взаимно зависими. Съединяват ни не само маршрутите за доставка на стоки и техните наименования. Ние сме свързани чрез някаква вътрешна мрежа, довела до глобализацията, а заедно с нея и до кризата, която да заяви „публично”, че връзката ни е неправилна, защото е егоистична и че цялото зло в света е от отсъствието на правилни връзки помежду ни.

Ние всички сме антиглобалисти. Не искаме друга връзка, освен тази, която ни диктува нашето его.

Искаме да си останем там, където се намираме, в егоистичното си разбиране за новия, тоест глобалния свят и затова да не го приемем. И да казваме: „Да става каквото ще!” Значи така ще стане. „Аз ще бъда” – както казва малката ми дъщеря. Ще продължавам да бъда вълк по отношение на другите, ще ръмжа по тези, които не приемам, ще им се нахвърлям, стараейки се да ги унищожа… Ще мисля само за своя малък, но същевременно голям проблем и ще съществувам само за себе си…

Ние – поданиците на егоистичната връзка, се страхуваме да я загубим, защото нямаме алтернатива. Страхуваме се от неизвестното и страдаме, страдаме …

Страхът е днешното общо състояние на света. Има малък страх – от това, че нямаме определени неща, например, пари или работа. И голям страх, роден от малките – страх от отсъствие на смисъла на живота. По-нататък какво? За какво да се живее? Страх от това, че не виждаме перспектива за добро бъдеще. И тогава, търсейки избавление от страха, започваме да търсим отговор у ближния си, започваме да мислим за него, като за необходим елемент от съществуването си, без който не виждаме бъдеще…

Сега, в днешно време, за пръв път в човешката история достигнахме точката на свободния избор.

Или се чувствам като горд индивидуалист, яхнал вълната на успеха си, и от такива като мен се състои социума. Или, чувствайки се като член на интегралното общество, преставам да мисля за себе си. Обслужвам тях и им осигурявам всичко необходимо. Обществото възпитава мен и аз възпитавам обществото.

Всъщност, това е колосален психологически момент, нова човешка психология, когато всеки усеща себе си и другите като единно цяло. Няма „аз” – има „ние”. Вече не се намирам на еднопосочна улица. Между нас има връзка, базирана на общата цел. Свързва ни желанието да не причиняваме зло на другия.

Така постепенно се изгражда абсолютно друга взаимовръзка. В нея аз започвам да разбирам, че грижата за ближния, за неговото благоденствие, ще ми осигури спокоен и щастлив живот.

Източник, платформа "Направи си онлайн списание"
 

Изследването касае най-яростните критици на Бойко Борисов от мъжки пол.

(Придържаме се към ангажимента да публикуваме изводи от изследвания и анализи, правени от сериозни учени, които не искат да бъдат свързвани обвинения в политическо обслужване или със спорни за обществото резултати.)

Оказва се, че повечето от тях мразят Бойко като бивше гадже! Интересно е, че повечето, които се вълнуват силно от това да бъдат жлъчни с премиера, всъщност нямат тънко разбиране на неговите позиции, нито желание да вникнат в тях. 

Преобладаващото мнозинство от критиците продължават с нетърпимостта си, дори когато нямат особени несъгласия с идеите му, с което доказват, че неприязънта им има съвсем друг характер, много по-дълбок източник.

В изследването омразата им към него е определена като вербална агресия към бивш интимен партньор, поради това, че повечето смятат, че познават Бойко твърде добре, познават го сякаш отблизо и той им е “напълно ясен”. Нещо повече чувствата им към него са определено амбивалентни: респект, познаване на магнетизма, но и страх, силно желание за мъст. Дразнението от това да слушаш смели, самонадеяни приказки на определени от теб като надменни хора доказва неумението да се концентрираш върху темата, аргументите, защото не можеш да се отърсиш от физическото си отношение към това въздействие и неговия автор. Фиксираш се върху несъзнателния страх, че си в подчертано подчинено отношение спрямо магнетичната фигура, която трябва да бъде наказана заради това. Такива хора не могат да се фокусират върху крайния резултат от делата, смисъла на речите на дразнителя.

Такива хора имат бунт и срещу спомена си за преживявания в подчинено, очаровано положение и искат да се бунтуват, но не и в реалната ситуация, когато са в такова положение. За тях най-добре е да се критикува далеч и зад гърба на “бившето гадже”. В случая с политиката и Бойко Борисов за този психологически тип това е необходимостта да се сипят критики срещу този, който символизира тези отношения. На Борисов явно лесно му се получава да символизира този образ.

Жените имат шанс за по-естествено, необременено отношение към Б.Б., макар че и при тях понякога се задейства този заместен бунт срещу доминацията и свързаните с него лоши лични спомени. В изследването се говори предимно за мъжете, защото при тях като чели по-често се включва скритото “знам ги аз такива мъже- ще ги разоблича до край”. На този етап те търсят аргументи за такова разобличаване и най-лесно използваните са самоувереността на Б. Борисов, наричана “самохвалство” и неговата упоритост съчетана с директни, непреднамерени отношения, наричани от тях “глупост”. Речта на откровеността и директността не се харесва, когато не излиза от самите нас. При нас тя е тънък психологизъм, при другите е просташки инстинкт на произхода. Гоненето докрай на основния въпрос (често използван от Борисов инструмент) също не се харесва, когато идва от външен на нас човек- на този метод имаме право само самите ние.

Крайният ни извод е (с него ще разберете защо академична фигура не би се ангажирала да изкаже това), че са малко нормалните мъже, които имат абсолютни противоречия с Б.Б. Това ни напомня, че е нормално да си съгласен с някого, когато е прав, при положение, че си нормален мъж.

Като такъв, не ти идват мисли, че ако се съгласяваш с доминантен мъж и му симпатизираш ти се самоунижаваш и проиграваш почти сексуална подчиненост спрямо него. Точно обратното, в сексуална поза спрямо Б.Б. се поставят тъкмо тези мъже, които имат постоянна невротична енергия да го разобличават, да му се противят.

                                                                                                   Отново повтаряме: Бойко не ви е бивше гадже, той не ви налюбва, когато се съгласявате с него, уважаеми мъжлета!                                                                                             

 Много хора се оплакват, че животът им е празен, скучен, тежък, безсмислен, … А как да се запълни празнотата, как скуката да се замести с вълнуващи преживявания, как да отместим тежестта, как битието да придобие смисъл? Запълни, замести, отмести, придобие – все глаголи. Глаголите отразяват движение. Движението е в основата на виталността, промяната, развитието, адаптацията. Липсата му поражда проблеми, тоталната липса – смърт.

 Около нас кипи от потенциали, но за да се изпълнят е нужно движение. Както гласеше една мисъл „И най-дългото пътуване започва с една малка крачка”(Лао Дзъ), а моята преподавателка по психотерапия казваше: „Който има потребност, той се движи”.

Когато в нас се породи желание, то генерира енергия, която трябва да се превърне в движение, за да достигнем до удовлетворение на желанието.

 Съвременните технологии спомогнаха за масово обездвижване –  и в пряк и в преносен смисъл. Седим и пазаруваме, седим и се срещаме и запознаваме с хора, които седят другаде, седим и си плащаме сметките, седим и си поръчваме храна, седим и изпращаме подаръци, цветя, седим и някакъв модерен тренажор стимулира мускулатурата ни, … Вече не е нужно да търсим, защото има търсачки, не е нужно да ходим на кино, защото можем да си свалим филм на компютъра, не е нужно да посещаваме концерти, защото има съраунд, не е нужно да се обадим на близък или приятел, за да го чуем как е, защото можем да прочетем статуса му, не е нужно и да отидем на гости на някой, защото има скайп, не е нужно да се разходим сред природата, защото тя ще влезе в дома ни под формата на омекотител за дрехи или ароматизатор… А кога ще се срещнем?! Кога ще нахраним сетивата си с реалност, преди да атрофират!? Кога ще се движим?

В никакъв случай не обвинявам техническия прогрес(той съществува, благодарение на хора, които се движат), отговорността е изцяло наша – на хората! Питам се как ли би се отразило на целокупното човечество едномесечно прекъсване на електричеството? Мрак ли ще настъпи или просветление? Замислете се какво бихте правили – ден, два, седмица, втора, трета, … Трябва ли някой да ни дръпне шалтера, за да прогледнем?!

Всички изобретения са средства за постигането на определени цели. Проблемът на съвременното общество е, че превръща средствата в цели – искам да имам кола, а не средство за предвижване; искам да имам къща, а не дом, … Колата не върши работа, ако не зная къде да ида, къщата е просто кутия от тухли, ако не се насели с атмосфера и уют. Прекрасно е да имам луксозен телефон, но има ли на кого да се обадя и какво да споделя? Придобиването на средства не създава щастие!

Толкова сме се отдалечили от истинските цели и стойности в живота… и се чудим защо обществото ни е все по-болно. Говорим за движение на капитали, информация, стоки и все по-малко движещи се хора. Прекрасно е, че мога да спестя време като платя сметките си през интернет, но какво правя с това време, за какво го използвам?!

Ако продължаваме така фантастичните филми, в които машините превземат човечеството ще се окажат реалност, не защото са по-силни, обаче, а защото хората сами се превръщат в роби на техниката.

Време е да се събудим, да се раздвижим, да се срещнем, да си спомним вкуса на живота, да нахраним сетивата си, да развием потенциала си.

 „Човекът е човек, когато е на път!”

                                                                          Ирина Кирякова http://irinakiriakova.alle.bg/

Виж!

http://darkrunways.blogspot.com/2011/05/blog-post_16.html

Ще се радвам, ако имате предложения.

Ще се радвам, ако имате предложения.

Ще се радвам, ако имате предложения.

Ще се радвам, ако имате предложения.