Модните експерименти са присъщи за днешните тийнейджъри, както са правили и предишните поколения показвайки своята креативност, правейки от старото ново. Историята помни изключително интересни варианти: например на блузи, които са били преди това рокли, чанти, зимни дамски якета или нещо друго. Често със зашиването на малки детайли като връзки, копчета и други старата заживява нов живот с нов фасон и си възвръща загубения статус в гардероба. По този начин дрехите и техните притежатели се подмладяват и се превръщат в неповторими.

Модните експерименти се извършват с най-различни материали и материи.

Една от най-благодатните материи за уникалния аутфит е дънковия плат. Дънките разтопиха леда. Те се появиха на модния подиум ненатрапчиво,но се наложиха почти във всички сфери, свързани с дизайна. Познатата задна част с джобове отдавна може да се види по чантите и често представлява първия дизайнерски похват на ученичките, които искат сами да създават имиджа си. До скоро тези чанти се изработваха в къщи, но вече може да се видят и по бутиците. Този характерен заден джоб вече се появява и на калъфките за възглавници, по подвързиите на тефтерите и на много други неочаквани места.

Един романтичен и носталгичен модел на бална рокля е направен от 42 чифта избледнели дънки Levis/ Gary Harvey Denim Dress/. Летни ботуши, обувки и сандали от дънков плат трудно бихме могли да направим сами, но благодарение на простия факт, че дънковия плат е винаги наличен, те винаги могат да се намерят в магазините. Може да останете изненадани от него по мебели като фотьойли, табуретки, и тапицирани столове.

Чантите са много благодатни за модно експерименти. Често цялата чанта представлява необикновен аксесоар, върху който се приковава погледът. И как това да не е така, ако тя е направена например от футболна или баскетболна топка или като резултат от съединяването на две грамофонни плочи.

Шапките, кръглите очила, както и чантите винаги са били особено вдъхновение за мечтата на модните дизайнери. Често на главите на моделите могат да се видят клетки за птици, чинии с бонбони,гнезда и други украшения.

Можете ли да различите едните дрехи от другите, приготвяйки плажния си гардероб?

Какви асоциации будят у вас думите „парео” или „саронг”? Най-вероятно плаж с розов пясък, изумруденозелени вълни, аромат на екзотични цветя и магически названия като Бали, Таити, Тайланд. Но преди сто години това е била terra incognita, загадъчни места, почти непознати за обикновения европеец. Островите на Полинезия приличали най-вече европейските художници – от времето на Пол Гоген, който предпочел фантастичните пейзажи на Таити пред европейската цивилизация, и екзотичните островни красавици пред скучната си френска жена. Със своите картини той пръв направил „реклама” на тези фантастични места. Тогава обаче подобен избор бил по-скоро демонстративен и маргинален и нямал нищо общо с масовата мода.

Хавайските острови – един от архипелазите на Полинезия, за пръв път привличат вниманието след Втората световна война. През 50-те те стават модерно място за отдих на американските туристи. Именно Хаваите попълват арсенала на плажните дрехи с нови вещи – хавайски ризи и парео.

Парео е традиционна дамска дреха на народите в Полинезия. Представлява покривало от щампована коприна, която може да се носи и като опасваща дреха (от типа на саронг), и да се драпира, като се връзва на рамото и се увива около тялото. Използват ги като покривка за маса. Парео влиза в модата през 60-те години на вълната на увлечението по етническите дрехи в епохата на хипи, ставайки логично допълнение на банския.

Докато пареото е и си остава дамска дреха, хавайските ризи разнообразяват мъжкия гардероб. Класическата хавайска риза е от цветна щампована коприна или памук. Типичен десен са цветните мотиви или плодове (ананаси, банани и т.н.). В качеството на плажна, а след това и на лятна дреха, хавайската риза започва да се носи през 50-те години и шокира привържениците на традициите в мъжката мода с ярките си цветове и десени. Хавайските ризи може да се смятат за един от „пробивите” в мъжката мода на XX век по пътя на завръщането  на сексуалността, която била изгонена още през  XIX век. Хавайските ризи се носили разкопчани на гърдите, а понякога и съвсем разтворени и показващи загорялото мъжко тяло. За популяризирането им допринася един от секссимволите на XX век – легендарният Елвис Пресли.

Модеата се заинтригувая от Изтока през 1931г., когато в Париж с успех преминала Колониалната изложба. В множество павилиони показвали изкуство от такива загадъчни места като: Бирма, Тайланд, Индонезия. Бирманските танцьорки така поразили снобите парижани, че някои историци на модата смятат появата по това време на подплънките на дамските дерхи за опит да се подражава на техните костюми. Елза Скяпарели предложила като плажна дреха да сев носи саронг – традиционна опасваща дреха, разпространена от Шри Ланка до Таити. Това одеяние се състои от парче плат с дължина около 7 метра, което се омотава около ханша, а горният му край се усуква като въже и се увива около талията. Традизионният саронг се носи и от мъжете, и от жените, но европейската мода първоначално го използва само като дамска дреха. Филмът „Принцесата на джунглите” (1936г.) с Дороти Макур в главната роля способства за популяризирането на „островната мода”. По време на Втората световна война тези мотиви се вписват прекрасно в латиноамериканският стил, превръщайки се в цветна алтернатива на суровата военна мода в стил „патриотичен шик”.

През 90-те саронгъите за мъже стават символ на отказа от „великия мъжки отказ” (в началото на XIX век от мъжкия гардероб изчезват ярките цветове, дантелите, бродериите.) Dolce&Gabbana, Kenzo, Dries van Note, Rei Kawakubo в колекциите си в етнически стил настойчиво предлагат късчето ярка материя като алтернатива на обикновения панталон. При това хавайските ризи със завидно постоянноство започват да се появяват и в дамските колекции (Cavendish, Gottex).

И днес саронгите заемат пълноправно място в дамския плажен гардероб. Съществуват множество стилове и направления в носенето на този изключителен аксесоар. Вие сами можете да регулирате дължината на полата и начина на драпирането й. Можете да носите саронг не само като пола, но и като къса рокля, която прекрасно допълва банския ви костюм.

     Е, сега искам да познаете от какво са направени тези красиви рокли? Хайде, момичета и момчета, познайте!Който познае пръв, ще има награда!

Имам още един въпрос, а какво обичате да носите вие през лятото, например? Какъв е вашият стил на обличане?

   S pozdrav!

Дебатите около слабостта на манекенките, датиращи от зората на самата професия, се възобновиха с нови сили. Сега кметовете на големите градове са тези, които искат да сложат край на тази тенденция.

„Да не виждаме по миланските дефилета анорексични топ модели”, иска Летиция Морати, кметица на Милано, който от 24 септември за няколко дни ще бъде столица на модата и където, съответно, топ моделите би трябвало да имат малко повече плът. „Мадрид поиска това, Милано отговаря: грешно е да се предлагат на публиката хилави манекени”, добавя Морати в интервю за миланския всекидневник "Кориере де ла сера". И да припомним, че всъщност именно в Мадрид за първи път манекенките трябваше предварително да посочат своя индекс на телесната маса (теглото в килограми, разделено на ръста в метри на квадрат), за да им бъде разрешено да дефилират. Само тези с индекс по-висок от 18 можеха да се явят по подиумите (нормално средните стойности на индекса на телесната маса са между 18,5 и 25). „След Мадрид - Милано. След един град без особено значение за модния бизнес - един от основните центрове. Кампанията срещу прекалено слабите манекенки набира скорост”, подчертава женевският "Льо Тан", като добавя, че „ще е по-трудно тези норми да се приложат в Милано, отколкото в Мадрид, тъй като в Мадрид, за разлика от Милано, именно градската управа спонсорира модните ревюта.”

Източник: Planet Positive