Като казвам „всички пътници”, имам предвид пътниците от този и от онзи свят.
Вчера бях на рожден ден на мой ученик, който се премести да живее във Волуяк, но не пожела да си премести училището, въпреки че пътува близо 40 минути в едната посока.Освен мен дойдоха още няколко деца от моя клас. Рожденикът ни придружи до дома си.
Взехме автобус №41 и слязохме на тази спирка. В първия момент реших, че нещо недовиждам, но се оказа, че видът на спирката си е съвсем истински. Господи, казах си, що за идея е всичко да се облепи отгоре до долу с некролози! Тези хора не се ли потискат, щом застанат да си чакат автобуса – единственото превозно средство от градския транспорт, с което те стигат до София?
Снимка правена в Средна Гора.
Comments12
Все си мисля, че мъката е безмълвна, онемяваща. И не мога и не искам да си представя, че може да се изрази в някакви пошли стихчета избрани от каталог.
Не знам защо облепваме градовете си с некролози и защо няма правилник за това. Никъде по света го няма. Грозно е, показно е. Мисля, че публикуването им във вестник е най-добрият начин хората да споделят мъката си и да поканят стари познати на починалия на помен... Но явно няма да стане това чудо...
Не можем да обясним на който и да е гост, турист, бизнес-гост на градовете ни защо правим това - всички питат какъв е смисъла в тази грозотия? Какво показваме и на кого?
благодаря ти за този пост!
Ей, голяма глупост! Голяма!
Според мене работата с некролозите и въобще с всички ритуали около смъртта, а и около други житейски събития, примерно сватба, не е въпрос на показност, а на конформизъм.
Специално за мъртвите - не че някой иска да си демонстрира мъката, ами се страхува, че ако не спази обичая, в очите на Другите (по-известни като Те) ще излезе, че не уважава мъртвите си.
Друг е въпросът що точно за мъртвите се изисква безпрекословно уважение и що това се превръща дори в мерило за свестност.
А иначе - да, няма ги в другите страни. Поне в Западна Европа не съм виждала. Един французин ми беше казал, че е много зловещо да виждаш така лицата на мъртвите, а аз се чудех как да му обясня за какво всъщност служат, след като самата аз не знам...
Онзи ден, минавайки покрай църквата в квартала, видях, че се е разлепил и паднал некрологът на дядото на една от най-близките ми приятелки. Хората минаваха и стъпваха по него. Уважение към мъртвите?! Уважението към тях и паметта не би трябвало да е само към собствените роднини, си мисля аз...Както и да е, отплеснах се май.
Няма ги некролозите на запад, няма ги и на изток. Нямам представа кой ги е измислил и защо. В Русия точно такива на вид "некролози" разлепват за кандидатите в някакви избори: снимка и информация за човека, и за какво точно е кандидат. Аз отначало ги възприемах като некролози, докато не прочетох един.
Нямам представа дали ги има при балканските съседи - не съм се сетила да гледам.
Ако щете вярвайте, аз чета некролози, докато чакам по спирките. И не се плаша от лицата на мъртвите - те са с нас и до нас, нищо, че ги няма. Не мисля, че това говори за някакъв култ към смъртта (каквото безумно тълкувание чух веднъж по радиото). Да го мислят народопсихолозите.
И в кръга на шегата (ако не е много неудачно да се пошегувам) - ето защо от европейския съюз си мислят, че престъпността е голяма - трябва някой да им обясни, че това са некролози, а не издирвани бандити.
Преди 5 години когато почина баба ми,аз се размотавах из града с едни приятели.Разбира се хлапашката се бях разпсувал много яко за нещо и изведнъж обръщайки се на една страна виждам некролог на баба ми...ами да ви кажа честно ми стана адски много неприятно и гадно.Мисля си,че хората могат да изразяват тъгата си и по друг начин,а не навсякъде където се отиде да виждаш тези лица(било то на близък или непознат за теб човек).
А за това,че са огромна атракция за чужденците - също съм съгласен.Имал съм възможност покрай това,с което се занимавам да развеждам групи чужденци из моя край и те се дивят много на това.Чудят се какви са тези хора,защо са там и т.н.
Въпросът с искрената почит към мъртвите винаги ми е бил близък. Ненавиждам мохабетите на разни бабки, докато попът опява тахна приятелка, която ми е била близка (да речем, леля на майка ми). Коментират ковчега, тоалета, гроба, дали ще сложат паметник... Много грозно, много. Моя близка ми каза, че когато искала да напише некролог за майка си, се наложило да спори с "редактора", който казвал, че било сухо и кратко, и щяло да стане "по-добре" със стих... Ужас...
В този ред на мисли, да споделя, че преди месец бяхме на американски погребение, на майката на наша местна приятелка. Много странна церемония. Първо имаше поклонение в един дом на покойника - с около 20 стаи с изложени хора, и всички познати минават да се сбогуват с починалия денят преди погребението. Ти си влизаш в стаята с твоя човек, там е отворения ковчег с починалата, наоколо има табла с изложени снимки от живота на човека, на ТВ върви видео от различни моменти и снимки, специално подготвено от дома (на следващия ден го прожектираха и в църквата).
Влизаш в залата, там има няколко близки по креслата, гледаш снимки, пиеш студена вода от бутилчици, наоколо тичат или си играят деца, говориш с близките. Не искат цветя за ковчега, защото желанието на починалата е било вместо закупени цветя, хората да напишат чек в полза на хосписа, който е поел грижата за нея, докато е боледувала у дома и е изпращал медицински сестри да я обгрижват.
На следващия ден беше церемонията в църквата - орган (само в началото), седим на пейки, и всички роднини излизат на микрофона и разказват или четата спомени от свое име и от името на други роднини, които не искат да го направят сами (спомнете си филма Love Actually - как говореше Лиам Нийсън). Почти всичките й внуци и правнуци излъчиха представители да прочетат нещо, имаше и рисунки от най-малките за тяхната Nana....
През цялото време вървеше любимата й музика - Faith Hill и Селин Дион... Калоян гледаше стреснат и накрая каза, че му било като в дискотека. Но това е техният начин да почетат мъртвия и никой не може да каже, че едното е правилно, другото грешно - всеки си има начина... На мен ми беше някак спокойно там, иначе страдам много по нашите погребения.
Мисълта ми е, че на входа на църквата раздаваха самите некролози - като листовка, цветна, със снимки, на която пишеше за живота на Шърли, за децата и внуците й, за братята и сестрите й... Почти същото след това ни прочете и пасторът. Накрая всеки можеше да запази лизстовката си, или да я върне на една маса, за да не я хвърлят или тъпчат навън...
Изнесоха ковчега й под звуците на Фейт Хил и Тим Макгроу.
Странно ни беше... Не искам да ходя на погребения... Искам само сватби и кръщенета!