Шогуне, изобщо не е смешно. Проблемът Гоце-Дянков е изключително важен за хората с неовчо мислене.

Цялата пАра (на локомотива) - в свирката...

Ела, що не се скриеш там където си.Теб проблема с Гоце не те засяга. И нямаш право на мнение. Теб те засяга само ако има проблем с Обама.

Не мога да се скрия, бате - направена съм да стърча.

Чопар, няма да седна да те убеждавам, мислим по различен начин. Ама ти май беше демократ, как така някой няма ПРАВО на мнение? В твоя си блог отнемай права, тук всеки има право.

Гоце, Боце и Коце изобщо не ме интересуват. Аз питам следното:

Какво става в държавата? Питам с голяма тревога. На сайта на Минфин няма още отчети за януари и фервуари, рано е. Обаче министър Дянков вади данни за експорта. Защо не вземе да каже какво става с производството? С "бившия внос", а сега вътреобщностни сделки - тези с ЕС?

На докторите не им дадоха пари да си купят пуйка за Нова година, за да метнем външните наблюдатели, че нямаме дефицит. До тук го разбирам. Защо продължават да не им плащат? Къде са парите на Здравната каса? Защо вадят Ония 2%, дето ги събираха за втори стълб на здравеопазване? А дотогава ги държаха като част от фискалния резерв, т.е. внасяйки здравни вноски, ние оправяхме финансовите показатели на държавата, а не здравеопазването.

От НАП "били казали", че 18% се е подобрила събираемостта на осигуровките. От Здравната каса пък "били казали", че има невнесени маса пари. Къде са парите? Кой кого лъже, какво се разиграва?

Сега вадят пари от Ония двата процента, за да платят на докторите. Т.е. намаляват фискалния резерв. И автоматично искат да ни вдигнат здравните осигуровки с други 2%. Според мен тези 2% ще отидат в държавния резерв, за да станем пак "стабилни" и да си имаме резерв, понеже имаме огромен дефицит по текущата сметка и ако няма резерв, веднага ще ни падне рейтингът. А ние като Мис Европа за 2009 най-много си гледаме рейтинга.

Така че имам своето обяснение за новите 2% - ще плащаме повече здравни осигуровки, но не за здраве. Обаче не разбирам  защо трескаво, ден след ден, се измислят нови и нови начини да ни събират пари, без да качват данъците. (Например указанията на НАП един човек да трябва да плаща по 2 вида осигуровки със задна дата, е меко казано абсурдно.) Какво става? Нека някой излезе и обясни къде са парите от нашите осигуровки, които са "надсъбрани". Нека някой каже какво е състоянието по изпълнението на бюджета - миналата година даваха предварителна инфо в началото на месеца за предния месец, защо сега никой нищо не казва, все едно имат сливи в устата? За първи път от началото на кризата съм наистина разтревожена, защото няма никаква информация.

Държавата и общините продължават да дължат огромни суми на фирмите, те дължат на своите доставчици и всички по веригата съкращават хора, безработицата расте. Какъв е планът да се излезе от батака, кога, как?

Това трябва да обясни Дянков, другото да си го разправя в кръчмата.

Все пак за който се интересува, нека има и скандали, кой на кого какво казал, кой кого как погледнал и кой коя мома ущипал на мегдана. Но това според мен е повече в сферата на жълтата преса.

В началото на годината винаги има дефицит. Поне при повечето фирми. В условията на криза графиката става по-екстремна. Моя основен принцип е първо да платя на себе си и на хората си, а тогава останалото. Нямам случай да не съм се издължил, макар понякога със закъснение.

За мен по-лошо е дурго. Какво огромно количество обществена енергия се похабява като вниманието е приковано върху безумието дали Първанов е милиардер. Де да беше! Тогава поне щяхме да видим как се прави. Само че за съжаление махленското мислене не е за милиардери. Кажи ми какви са ти приятелите, та да ти кажа какъв си. Кои са приятелите на Първанов извън България? А и ако се обиждаш от това че си милиардер, никога няма да станеш такъв.

Спирам да говоря за това, защото вярвайте, всяка мисъл е носител на енергия и нямам никакво намерение да я подарявам за тъпи каузи. Обичам да говоря за успели хора и за това как, дори и сега да продължим напред.

Обичам да си мечтая за моята бизнес мрежа и за това какво да сторим заедно, за да бъде бизнесът процес, а не епизодика, дори и в този момент.

Пак се връщам на една любима за мен мисъл: "Няма лош случай, има лошо използван случай". С други думи, "За бога братя, да работим!"

Задава ли си бг публика въпроса: как може един беден човек да управлява другите?
Основна разлика между нашия и чуждия полит.елит: в успешните страни, за да те изберат на някакъв пост, трябва ти самият да СИ успешен. Не да казваш как да станат нещата, а да ги правиш.
В България е (все още) срамно да имаш пари, преди да те изберат - за едни, защото "не си от нашите", за други - защото подозират колко мръсни са парите ти.
Така кръгът се затваря - гладните искат да станат политици, за да се наядат; а междувременно никой не мисли за интересите на държавата, защото "L'etat - c'est moi" - "Държавата - това съм аз".

Някакъв български феодален монархо-комунизъм - затова и шутовете ни са такива - гледат да развличат публиката със сухи огризки хляб, за да не протестира за пастите...

Личен въпрос към мене си: моя бивша ученичка и настояща приятелка в момента прави сценария за Шоуто на Иван и Андрей.
Това успех ли е за мен или не?

 

Чуден личен въпрос :)) Ела, ако тя го оценява като успех за себе си, значи би трябвало да е успех и за теб. От друга страна, ако ще говорим за естетически критерии и компромиси, по- добре да не казваме нищо. От трета страна, винаги има измъкване с варианта, че водещия си води, а сценария е само ориентировъчен....

Относно здравните осигуровки - излиза, че, няма "насъбрани". Всичко е "усвоено" за жалост.

 

Шогуне, прав си  донякъде. Над всички тези въпроси обаче стои морално-ценностния - защо тази шибана нация не се вдигна на протест, когато обявиха, че Президентът и е агент на ДС. Без значение в кой отдел е бил. Това е срам и позор за една нация. Нация с агент на комунистическата ДС не заслужава дори и това, което живее в момента. Нация без достойнство. Чак ми е противно да пиша дори. Над всичките тези твои терзания стои и  въпроса докога ще търпим този помияр да се опитва да манипулира и да обвинява по чисто тоталитарен метод. Но, какво да искаме от един пернишки агент. Свободата ни Шогун е застрашена. Ти наясно ли си колко отмъстителен е президента Гоце. Знаеш ли как се уволняват журналисти заради него, знаеш ли как се пребиват журналисти заради него, знаеш ли колко хора треперят от него и как бързо се свалят публикации от интернет заради копоите му. Всички твои въпроси са по-надолу в стълбицата на обществената значимост.

:))). Ами как да не казвам нищо, като ме питат :))). А аз - въпреки че "нямам право да говоря" - не мога да лъжа :)...
Пита ме Еленка какво мисля за шоуто, аз изгледах първото предаване във Фейсбука (е, само до появата на дудука Бареков - като го видях с броеницата, и не можах да издържа повече - все пак съм силно естетичен човек :).
Елена е човек с огромен капацитет; а спорът ни за това шоу ме връща към един въпрос, който ми зададе на сцената друга моя бивша ученичка и настояща приятелка: "Кой е по-важен - режисьорът или актьорът?".
Аз все още мисля, че е режисьорът. Макар че ако му се паднат калпави изпълнители, както в случая с Еленка....

 

Келвинатор, милиардер е обидна дума, защото според общественото мнение милиардер се става само с кражба, била тя директна, или източване на някоя държавна фирма, или под формата на рекет. Дали има честен начин да станеш милиардер в България - не мога да кажа, понеже и аз като Гоце нямам приятели-милиардери, които да ми споделят опит. :) Знам, че и ти като мен си работохолик. Тия работи, дето се ядосвам за тях, мойта фирма пряко не я касаят. Само че ако се забатачи българската икономика още повече, за никого не е добре. Затова ме е яд - защото искам да знам кое накъде е, а вместо това ме занимават с Президентски, Бойко-Борисовски и прочие PR. Лошо няма, ама не ми казват тези неща, които са ми интересни, а ме будалкат.

Ела, може да ти се стори странен примерът, който ще дам, обаче според мен Дянков е такъв човек, който е успял другаде и идва тук за чест и слава. Как ще се справи - ще видим, но е способно момчето. Изобщо, ама изобщо не ме интересува къде какво е говорил. Само и единствено очаквам от него добра икономическа политика. Ще поживеем - ще видим какви ще ги свърши.

Чопар, прав си - нямам никаква информация за преследване на журналисти и други репресии от Президента. Аз работя в съвсем друга област, нямам такива познати и нищо такова не съм чула. Ясно, ако си чул такива неща, си разтревожен и ти е важна темата за импийчмънта. Aко се убедя в такива неща, бих се присъединила към теб. Но конкретният повод е детински, да не кажа малоумен.

Ела, според мен е личен успех за теб, че твоя ученичка е сценаристка в национално шоу. На някого му харесва, на друг - не, то няма нищо, което да харесва на всички. Чистосърдечно си признавам, че аз не го гледам, имам други предпочитания. Не ми харесва знаеш ли какво? Това, че е прекалено подобно на шоуто на Слави. Но че е успех, за мен няма съмнение - предполагам, че бая народ е кандидатствал и са избрали нея, това си е успех

Случайна, ето това ме удивлява: как така са усвоили нашите здравни вноски? При събираемост с 18% по-голяма, би трябвало да им стигат. Лъжат ни - това ми е тезата. Искат да ни прецакат да плащаме 2% повече, за да си подобрят рейтинга. Тия дни излезе становище от една голяма рейтингова агенция, че иска да ни смъква рейтинга. Прекалено ми съвпадат двете неща. Нямам нищо против да плащам малко повече, но да обяснят като хората за какво иде реч. Мразя да ме лъжат и да си мислят, че им вярвам. Точно това е шменти капели, да използвам крилатия израз на ББ.

"А ние като Мис Европа за 2009 най-много си гледаме рейтинга."

 Не сме като "Мис Европа", по- скоро възприемат  (ЕС) българската политика и управление като лъжливото овчарче. Никой нито вярва на приказките му, нито има рейтинг...А докато лъже само стадото си и не пречи, защо да го закачат?Нека си мисли, че го вдига ......."рейтинга  

"За Бога братя да работим"

 Всъщност ние поредното поколение работохолици само това правим.......работим, но защо трябва да "стоим натясно някъде за порцийка храна" ?

 А защо се срамуват някои да си признаят, че са милиардери? –Сигурно, защото знаят, как са го постигнали.........и все още може да се докаже:)))

 

 

Koprina, за рейтинга - нямам предвид политика. Става дума за икономически анализи. Две от няй-големите агенции края на миналата година сериозно ни вдигнаха рейтинга. Сега трета агенция говори за евентуално намаление - т.е. за сега е само предупреждение. (А рейтингът ни е толкова висок, защото имахме най-нисък бюджетен дефицит в Европа за 2009.)

Много мразя да съм права за такива неща. Трескавото търсене на пари с всякакви хаотични предложения си има своето основание. Тревожа се напълно основателно - първите отчети са наистина стресиращи. Оказва се, че разходите в първите месеци изобщо не са намалени - излизат вече първи данни, че всъщност държавният бюджет изобщо не затяга коланите, а харчи повече от всяка от предходните години. При сериозно падащи приходи! Единствено няма дефицит в Здравната каса - точно там, където искат да ни качват вноските. Ако си спомняте, от първи януари ни смъкнаха пенсионните вноски с 2% - а в Пенсионния фонд от години дефицитът е огромен.

 Иска ми се да не виждам малоумни мерки и действия. За съжаление точно това се случва.

 Дянков, добър икономист си, събуди се!

Желая на Келвинатор успех, и не само национална, а световна бизнес мрежа. Политиците си приказват глупости, а само тези, които не се стряскат, а създават нещо, ще ни измъкнат от блатото. Въпреки политиците. Но защо да е така? Не може ли поне веднъж да се окаже, че нашето стадо от атове този път не е избрало магаре да ги води?

Танче, аз чаках снимките от Тош за да напиша нещо за купона, че сега без камера не мога да снимам. Направихме си чудесни снимки с неговия апарат, той обеща да ги прати скоро :)

Хубаво беше , Таничка :):)

Ба, ще взема да спретна един купон и да се домъкна :) Хем да се видим очи в очи, белким Тери ми донесе чудото за 1 евро дето днес ми продаде :) :) (шегувам се) :):):)

хехе, аз се чудех....:)) Нямаше нужда, ще те почерпя като се видим :)

Ееееее, звучи чудесно....

Светльо, ха така! Млади и готини виртуални приятелки!- дай, Боже, всекиму такава сладост :)))))))

Значи, сега съдбата на любопитството ми е в ръцете на Тош....

Тош, слънчице, запретни ръкави и качи малко снимки за онеправданите, плийз! Чакам с нетърпение...
туп-туп....туп-туп......

И аз бях там... за малко.
Първо, бях много доволна, че паркирахме колата само на 20 метра от заведението.  Докато чаках  Единотвас (извиках го да помогне) да си вземе документите (че под носа ни бяха полицаите)  се освободи едно място Just on time, както се казва . :-)  С две маневри и паркирахме.  

Бях много радостна да видя две от моите любими и познати блогерки - Еоуин и Шогунката, и един от моите познати и любими блогери -Единотвас.   Запознах  се  със Светлинка !  И като бонус със сравнително новата блогерка Тути-Фрути!   Е,  наложи се да си тръгна рано,  но престоят ми беше много приятен, усмихнат и най-важното - породи желание отново да се поява на някой от следващите купони.

У едни желание за купони, у други за плетене на блузки за Марти... На мен пък ми хареса запалката, която Денеб50 подари на Тери и особено най-зеленият Бенджи! Ей, Еленче, да знаеш, че и аз бих вдигнала купон в името на такова подаръче!

ПП: причината да искам да ида и на следващия купон е, че Винка обеща да продължи традиционния стриптийз :)

Трябва да ви кажа, че снощната вечер ми подейства супер тонизиращо и най-важното, че представата ми за блогерите почти съвпадна. Почувствах се добре сред вас и се надявам да сме заедно още дълго както във виртуалното пространство, така и в реалното...тоест да купонясваме, а може и по интереси...туризъм, диско...

Аз се вяснах за малко, и обаче достатъчно, за да се видя с адски готини хора - по реда на появяването: Еовинка-сладуранката, сладкодумния Лорд, Наско (жълти павета, а?), Светев (покрай другото, съжалихме с него за липсващата приятелка Поли), Тош (не го бях виждала от Пловдивската среща), Тери (дано е харесал бенджамина), Елена (жалко, далече бяхме, не си поприказвахме), Котето шарено (тоя път минорно, за жалост, дано вече е засмяно!). Дарличка не бях я виждала много отдавна, и много й се зарадвах. Яничка дойде в последния момент, преди да си тръгна, ама все пак се видяхме. Със Светлина до сега не се бяхме засичала на живо, ами си бяхме едни виртуални другарчета. Вимпа  се беше загубил в царския град, намери се най-сетне! :) Бяхме толкова хора, че не стигнаха предвидените места, така че се изпълни пожеланието на Tери - тоя път хората да са повече от местата.

Явно наистина съм станал неотразим   ;-),щом от присъствието ми се е запомнила само запалката,която подарих на  Teri но и това е нещо все пак.Добре,че има снимки иначе нямаше да бъда сигурен,че наистина бях там и ядох,пих и се веселих.

Ех, как се радвам за вас! Малко ми е тъжничко, че изпуснах срещата както с новите, тъй и със старите съблогери. Нещо само снимките май са в недостиг?!

Мда.

Tanichka, аз нямам снимки:) /има си хас да имам;)/, но мога да дам сведения за единия час, в който ме "пуснаха" на срещата:))))
Среща - чудесна! Много хора, усмихнати, приказващи, пушещи, пиещи, смеещи се!
Бенжаминът беше от блогърите, не от мен!!! - това, ако не е станало ясно, да го изясня пак!

:))) От такива майки човек се учи на философско възприемане на живота...

А тази Розитка може да не знае точно какво означават псувните, но определено цели определен елемент на шок, който вероятно й компенсира някаква потребност от внимание...

Всъщност родителите в големите градове, където се струпват много хора от най-различни краища на страната, са едно доста добро огледало на образователните проблеми и големите разлики в уж национално много регулираното ни образование.
И ясен знак, че въпросните проблеми изобщо не са възникнали през последните 8-10 години. Още през 80-те като свърши предната реформа ще да е почнал центробежния процес. Което означава,че силната централизация нищо не решава. Дано децентрализацията да се окаже тласък в обратната посока.

Майката няма да я коментирам.Само ще се усмихна...
Моята дъщеря не псуваше като Розитка,но за да я накарам да направи точно това което искам и казвах да направи обратното и се получаваше.Например,ако трябваше да изпие чаша мляко,просто си наливах и и казвах да не пие от нея:))) Тя ,разбира се, я грабваше и я изпиваше:))...Вече е на 11 и не се налага да хитрувам:)

А самата Розитка съм пропуснала точно да я опиша. Тя е мъничка, русичка, нежничка сладуранка, на която ама изобщо не й отива да ги нарежда тези думички. На въпроса откъде ги е научила, отговорът е също много интересен:

- От мама. Мама така казва на татко.

Мисля, че Нели е права. Тя го прави, защото по този начин привлича вниманието към себе си. Ех, какво ли не измислят тези деца, за да получат своята доза внимание...

Две спирки по-нататък Тери слезе от автобуса. Живителните лъчи на Слънцето прегърнаха мокрото му тяло и вляха топлина в сърцето и душата му. Той небрежно свали мокрото си яке и ведро се усмихна.

За кратко. Миг по-късно усмивката му се стопи като предизборно обещание на Серго Станишев. Изумените му очи все още не можеха да обяснят на аналитичния му разум как се е озовал на Авалон VII - една стара забравена планета, в най-отдалечения и неизследван ъгъл на Млечния път :)

Хаха, това е невероятно начало за наше си продължение на Пътеводителя! :) Айде Творецо, не се обяснявай, а почвай - имаш талант за това! :)

Някога, някъде, един млад студент се качи в един автобус в крайстолично село. Часът бе към 6-7 сутринта, а момчето изглеждаше все едно е изпълзяло от някое блато. Леко бежавеникавите му панталони бяха зелено-кафяви, ризката му бе подгизнала и лепкава, а по косъмчетата на ръцете му имаше каквато животинска популация се сетите. За косата няма нужда да говорим. А погледа... погледът плашеше хората. И те го гледаха, сякаш е изпълзял от някое блато. И не грешаха.

Това момче бе ходило 6 часа без почивка през най-невероятния маршрут, който някой може да си избере. Изглеждаше по най-плашещия начин, по който може да изглежда човек. И... не си продупчи билет. Защото нямаше отде да си го купи. Но в следващия автобус си продупчи. Това момче бях аз. Но цялата история - друг път :)

Е, как друг път? Само ни запалваш фитила и после ... нищо... Аааааа няма да се разберем така.

пп. Творецо, имаме нов общ проект и се чудя, защо не дадеш едно рамо. "Три нощи до пълнолуние" се казва и е до 10та част, ако не се лъжа. Определено е много интересно до момента. :)

Тръгнахме с една колежка на 4-дневна командировка до Молдова. Най-бързо до там се отива със самолет на Луфтханза с прекачване и преспиване в Истанбул. При прекачването предадох куфара си (както всички) да пътува като багаж.

Като пристигнахме в Кишинев, се оказа, че куфарът го няма. Казаха ми да отида на другия ден в Луфтханза, ще ми го намерят. Бях само с дрехите на гърба, в лятна жега. Закупих си една блузка и бельо и се почна - пране-преобличане - 4 дена. Всеки ден ходех в Луфтханза, но - уви.

На връщане властите в Кишинев задържаха симпатичната ми колежка (госпожа на 65 години), защото носела бомба в багажа. Беше много драматично и напрегнато. След щателна проверка се оказа, че бомбата бил будилникът й.

Много се смяхме с нея - едната без багаж, другата - международна терористка - екип, какъвто не се среща често, абе фани едната, та я удари в другата.

В Истанбул ходих в Луфтханза, обиколих и всички възможни помещения, където се съхранява загубен багаж - всуе. Доста хора ме запомниха и като ме срещнеха, ме питаха "Какво става". Естествено нищо не стана. В София със слизането отидох в Луфтханза, казаха, че не може да бъде и ще проверят.

На следващия ден пак отидох в Луфтханза - еееее, куфарът ми беше там! Къде беше ходил, какво беше правил - нищичко не ми разказа....

И какво се оказа? Можело и да изкараш седмица без НИКАКЪВ багаж... като волна птичка.

Shogun, на този куфар изобщо не му е чиста работата... Пък и не ще да разкаже... хм, я го гледай ти - къде ли е скитосвал :))

Мейкърът изпрати Тери на Авалон VII, но ние, жените, понеже здраво сме стъпили на Земята, можем да разкажем нелепи случки, които са си реални житейски истории.

Ще се съгласите ли с мен, че всекидневно се случват - понякога в големи количества, а друг път - в по-малки, няма значение - но не се минава ден без подобен род събития? Много ми се ще да коментирате дали и вие сте на това мнение, защото с мъжа ми спорим по този въпрос. Той твърди, че аз привличам странностите като магнит, а при другите хора не било така. Освен това той смята, че аз съм "имала очи" да ги видя и затова всяка вечер, като се срещнем вкъщи, иска да му разказвам какво ми се е случило.

Бих казала, че безумно протече вчерашния ден например. Нашето училище имаше патронен празник + 55-годишен юбилей от момента на създаването си и по този повод бяхме подготвили тържествен концерт в зала „София" на Народното събрание, в който някои ученици имаха свои изпълнения, а в изпяването на „Многая лета" участваха и четирима учители, както и моя милост в това число.

Разбира се моята джаджа, с която се бях приготвила да снимам, и даже бях взела за нея комплект батерии в резерва, се развали в момента на влизането ни в сградата. Трябваше да се примиря, че паметното събитие няма да може да бъде увековечено. Малко по-късно и джиесемът ми излезе от строя окончателно - до този момент даваше само индикации за това - така че оттук-нататък родителите вече не можеха да се свързват с мене и да получават информация за децата си. Просто прекрасно!

В музикалната сценка „Хайде да играем", която подготвих със сборна група от всички паралелки на 3-ти клас, бях подбрала най-палавите деца. (То пък не може скромни и свенливи  и едновременно артистични - не се връзва!) Това, че са луди и невъздържани, го знаех много добре, но си въобразявах, че и учениците от другите класове също горе-долу приличат на моите подопечни. Вчера разбрах, че сериозно съм грешала по този въпрос, защото имах възможността да правя сравнения. Нямаше друга учителка, която толкова много пъти да е изкачила и слязла по стълбите - а там равни места почти няма. Постоянно търсех и броях децата, защото през определено време ми трябваха за репетиране пред микрофон, а те никога не бяха в пълен състав на мястото, където трябваше да бъдат. Непрекъснато се губеха, и аз - чувствайки се напълно безпомощна след поредното безуспешно издирване - се принуждавах да ги викам по микрофона. Сигурна съм, че всички хора в залата научиха някои от имената им, които често назовавах на всеослушание, и особено на две от момченцата - Вени и Веси - лично мои ученици.

Тези двамата, през времето докато не се боричкаха, търчаха из цялата сграда, която не беше никак малка, но за моя радост вратите на повечето стаи бяха заключени. Този факт намали чувствително евентуалните възможности за дълготрайното им изчезване от полезрението ми.

Не знам дали знаете, но такова понятие като „да стоиш и да чакаш кротко да ти дойде редът" при децата не съществува. Докато чакахме да излезем на сцената, близкото пространство между тях се използваше пълноценно да се действа активно с ръцете и краката, нанасяйки удари във всички незащитени части по тялото на най-близко стоящия, да се скубят коси, да се извиват ръце, да се стискат за шиите, да се щипят, блъскат, настъпват, плюят... простете ми, но мисля да спра дотук, защото смятам, че горе-долу си представихте картината.

Всички участници в програмата влязохме в 12:00 и излязохме в 19:00 часа. Седем часа престояхме в този бивш Партиен дом, в който имах чувството, че щях да припадна на няколко пъти. На децата също започна да им прилошава, защото - можех да се закълна, че във въздуха имаше всичко друго, но не и кислород. За капак се оказа, че температурата там беше може би около 30°С - сякаш се намирахме в пещ. Едва вчера разбрах защо нашите народни любимци - депутати, или по-точно любимки, ги виждаме в люти студове елегантно облечени във феерични копринени блузки... но това е друга тема.

Дечицата бяха предупредени да си носят храна и вода, защото можеше да се предположи, че точно там (специално заради нас) няма да има отворен бюфет, а излизането навън беше много сложно заради строгия пропусквателен режим, за който се изискваха да се сверяват списъци с ЕГН-та и да се дават хиляди обяснения.

Разбира се, една част от учениците, независимо от многократните предупреждения, си бяха взели само пари, надявайки се да си купят нещо за ядене и пиене. Можете да предположите какво костваше на учителите да се справят с този проблем. Другата част от учениците, които си носеха сандвичи, ги изядоха славно, оставяйки красноречиви следи от консумацията им във вид на едри трохи, парчета хляб, захвърлени пликчета, хартийки и т.н.

Започна концертът. След речта на директорката, беше ред на хорът, изпълняващ „Многая лета", в който участвах и аз. Предварително се знаеше, че ни трябват три безжични микрофона, с които да се акцентира на гласовете, пеещи най-чисто и вярно. Два от микрофоните си бяха с нас още с излизането ни, но третия трябваше да го получим от директорката. За да не се издъним, предупредих шефката, че веднага след словото си, трябва да ни подаде микрофона си. Тя обеща много убедено, че непременно ще го стори и в никакъв случай няма да забрави. Също така говорих и с колегата по български да се намеси, ако нещо се обърка. Той каза да не се притеснявам, че няма да има проблем - той поема отговорността.

Излязохме на сцената и се наредихме. Огледах се, но никъде не видях човек, който да държи третия микрофон. Много се притесних. В този момент нашият солист - едно момче от музикалното училище, което специално за случая беше дошло да изпълни мъжката партия  - излезе от мястото си в групата на пеещите трети глас и много притеснено дойде да ме попита какво става. Почувствах се напълно идиотски, въпреки че в случая нямах вина и повече от това просто не можеше да се направи.

В този миг една колежка от начален курс я видях да тича покрай редовете на публиката с микрофон в ръка. Момчето го пое и запя, защото, ако си спомняте, така започва тази песен - със солово пеене на мощен мъжки бас. Мина ми през ума, че се поизложихме малко, но в края на краищата решихме някак проблема и това внесе относително спокойствие в душата ми.

Оказа се обаче, че съм се излъгала, защото още веднага усетих, че нещо не е наред във звученето - мутиралият глас на момчето се губеше някак много неестествено, не се чуваше добре и не можеше да се изяви в пълния си блясък. В опита си да се успокоя, си казах, че може би пък аз не съм чула добре. За съжаление се оказа, че опасенията ми са основателни - директорката била изключила микрофона след речта си, а момчето така и не забелязало, че трябва да натисне ON.

Концертът продължи с пълна пара. Някои изпълнения бяха прекомерно дълги до изопване нервите на публиката, но за жалост учителките не бяха предвидили този развой на нещата в желанието си да изтъкнат колко са способни учениците им. Аз и моите свръхжизнени дечица чакахме да дойде нашият ред. Ние се намирахме зад кулисите, много близо до сцената, а учениците от моята група вдигаха невъобразим шум. С колежката, която отговаряше за общия сценарий, непрестанно им шъткахме и им правехме забележки, които обаче имаха твърде кратко действие: за не повече от около 2-3 секунди.

Честно казано, както обикновено се случва там, където съм аз, нищо не беше нормално. Моят ученик Веси, който освен, че е музикален и много артистичен, е изключително палаво, живо и енергично дете, което нищо не е в състояние да го накара да се смути и да погледне сериозно на околната действителност. За мое огромно изумление той взе, че се разрева малко преди да излезем и то за нещо, за което - можех да се закълна до този момент, че не е в състояние да го разстрои - просто защото не съм забелязала досега, че на този свят за това дете съществува какъвто и да било повод за разваляне на настроението.

Каква била причината: едно от момиченцата издаде в коя негова съученичка бил влюбен той и нещата излязоха извън контрол.

Започнах да го успокоявам, притеснявайки се, че остават броени минути до излизането ни на сцената. Неговите яркосини очи бяха станали огненочервени, а какво остава за пеенето с настроение, което той трябва да покаже.

Така... тъкмо Веси дойде на себе си и поизбледняха ярките цветове по лицето му, как се случи - не знам - взе, че му падна едно млечно зъбче. Чудесно! Даже би трябвало да се зарадваме на това събитие, но кажете ми как да стане това, след като цялата му уста се разкървави и в това състояние не можеше да се появи пред публиката!?

В този момент се появи друг проблем -мивките се намираха чак на горния етаж. Няма как - в последните минути тичахме догоре и като по чудо навреме успяхме да слезем.  

След нашето представяне аз заедно с всички деца от моята група се качихме в съблекалните, да си вземем нещата, след което трябваше да слезем долу в публиката. Тук няма да ви описвам хаоса (тъй като е неописуем) при намирането на техните дрехи и чанти сред доста други вещи на всички участници.

Тъкмо се справихме и с този проблем, ми мина през ума, че не съм сигурна какъв точно е пътят до публиката, защото през цялото време, докато репетирахме, за да стигнем дотам, минавахме през сцената. А сега как да излезем от този лабиринт от коридори и стълбища?

Сетих се как да стане... и да си призная в този момент се зарадвах, че в групата ми са онези, двамата палавници, които през целия ден ми късаха нервите, защото не спряха да обикалят сградата и все се губеха. Помолих ги да ни станат водачи и те с удоволствие се съгласиха. Така добре бяха научили как се стига до всеки един пункт, че ако ги бях накарала да направят топографска карта на сградата, сигурно щяха да се справят без проблеми.

Има още за разправяне, но ще спра дотук, че става вече късно, а утре е работен ден.

  

Куиниии! Това е направо за нов постинг! Напиши го, моля те! Не трябва да се губи сред коментарите :) Дай му един Copy Paste :)

:))) Тери, а аз реших, че темата, която си почнал, си заслужава точно такъв коментар... но защо пък не и нов постинг :)

Заглавие: queen blunder -  Омир в рокля

Прав е Тери, queen, туй твойто си беше чиста проба епос, достоен за един спаринг с Омировата "Илиада" Верно требе отделен постинг да пуснеш.

 

Да върнем заглавията на коментарите!

А сега, мили мои, кажете ми как ще успея да заспя след толкова щастие, породено от добрите ви думи?

Ванка, предполагах какви ще са снимките, ама пусто любопитство....

Моля те, махни най-анатомичните, просто са ужасни за гледане, казвам ти беше ужасно, с едно закрито око гледах....

Цензурирай ги малко, защото и деца влизат в сайта. 

Премахнах някой. Кажи си мнението. Ако трябва ще махна и още :)

Извинявам се ако ти е било гадно.