Нали само дрънкам колко обичам децата и как искам да си имам бебе. Това предполага отговорност. Та вчера седнах и си изготвих един списък с нещата, които трябва непременно да свърша преди да забременея - за да бъда след това обезателно добра и отговорна майка! И.. ето ги

Неща, които трябва да свърша преди да забременея

1. Да се науча да свиря на барабани -- с бебето няма да имам време.
2. Да избутам поне до 3-ти курс в университета.
3. Да се скъсам от ходене по концерти :)
4. Да се напия здравата поне веднъж с приятелите ми.
5. Да си направя още поне 3 татуировки. Четвъртата - след раждането - името на детето ми :)
6. Да си направя пиърсинг на пъпа.
7. Да започна да ходя редовно на фитнес за коремните мускули :)
8. Да се убедя, че наистина съм намерила бащата на бъдещото ми бебе.
9. Да съм работила поне година, за да знам какво е сам да си изкарваш парите.
10. Да си взема котенце, докато е още съвсем мъничко.
11. Да се науча да бъда образцова домакиня (или поне да се науча да готвя нещо различно от пиле с картофи...)
12. Да поработя като детегледачка на час - трябва да знам в какво се забърквам, нали? :)
13. Да изляза поне веднъж на екскурзия извън България..
14. Да спра да пуша.
15. Да спра да споря с майка си.
16. И с баща си.
17. Да се омъжа :) :) :)
18. Да чуя от някоя майка, която уважавам много, че самата аз ставам за майка :)
19. Да се убедя, че бебето ми ще е щастливо да ме има ... ;)

Хм, докарах ли ги 19 ? Да... щото толкова ги мислех и вчера. Като се замисля, всяка една от тези точки би могла да се направи и след забременяването (като изключим за пушенето и пиенето) но колко по-добре, колко по-добре е да се направят преди това!

Та ето една проста сметка. Сега съм първи курс, което ми дава две години докато премина в трети (дай Боже..) А аз искам да съм омъжена като забременея, което дава на Даро една година за да ми предложи брак :) :) :) :) :)
Все пак не искам да избързвам... решението е много важно, да реша дали съм готова сега и тук. Но направих този списък от отговорност към себе си и бъдещото ми бебе..

A вашият списък какъв е? :)

Седим и мислим, седим и мислим и както каза Шогун, по едно време гледам - само си седим...

Аз сигурно съм единственият човек на земята, който иска бебе, а отива да му предпишат противозачатъчни. Докато чакахме пред кабинета, до нас се разхождаше момиченце на годинка и нещо...Гледах я и просто ми идеше да си хвана багажа и да изчезна, всичко да си продължи както досега - на късмет...
Много мислих. И много ме боли от нещата, които премислях. Всичко, което правя в момента, е подчинено на това желание да имам бебе, колкото и абсурдно да звучи. Досега можех да си позволя риска да забременея, все щяхме да се оправим някак - и двамата сме достатъчно борбени и силни да избутаме нещата с бебе на ръце. А аз си знаех, че така ще стане, щом започна работа. Сега не мога да си позволя риска - да забременея по време на предварителния договор, на ниската запалата. Преди все тая - все 160 лева. Сега разликата между онези 160 и около 400, които ще взимам майчински след като договорът ми мине на 8 часа и стане постоянен - ами огромна е разликата...Тъпо звучи да се юрна по доктори за едни 300 лева плюс, ама...Може би трябва да изчакаме и да ме повишат, което няма да стане, ако изляза в майчинство първата година - колежката, на чието място съм, е родила две деца и все още си е секретарка (знаех си аз, че почна ли работа ,ще ме хване амбицията)...От друга страна, за да ме повишат, трябва да взема (или поне започна) магистратурата по Бизнес администрация. Това е последното, което измислих. Т.е. най-подходящото време да имаме бебе се пада по време на задочната ми магистратура.Тогава хем ще ми изплащат майчинските, хем ще имам някакво време да гледам бебе и да ходя на лекции.Ама като гледам как съм се разбързала да завърша бакалавър пък...2007 на септември най-рано. Което значи, че 2007 мога да започна магистратура на октомври, ако не изпусна срока и не остана за 2008. Аз се шегувах, шегувах, ама май наистина най-рано се получава 2009...Каква ли зодия ще е по китайския календар...Пфу, дано до 2009 Ицо е минал на някакъв постоянен договор, като гледам програмистите не взимат никак лоши пари тук. Само дето на мен не ми се стои в София и ми се връща след магистратурата...Ще видим.
Гледам рецептата и още не мога да повярвам - искам бебе, а започвам да ги пия...

В отговор на Eowyn.
Държа да отбележа,че целта ми не е противоречие, а просто продължение на темата.
Enjoy! :)



m

Ай стига бе!
Преди няколко месеца писах пост за моите детски любимци Хенсън и какво става с тях. Днес пак порових в интернет ииииии...



Мани че се е оженил, мани, че е татко, ами е татко на 3!!!! Последното джудже - Ривър Самюел ( Ривър...странно) е родено на 4 септември 2006. На 23 години баща на три деца...а жена му е на 22...Е те така ако продължават всяка година по едно....Хептен нивгаш не мога да ги настигна, аз максимума ,който съм си определила са три и то поне за 10-12 години, не за 4 години....Тю-тю-тю. Ама пък ако аз имах техните пари, сигурно и аз щях да ги имам вече моите бебета. Ми тва е положението като не мога да пея. По-точно като не може да пее Ицо. Мога да пиша...ама пък кой знае и това колко го мога, да не говорим,че пари от него не излизат...Абе завиждам да му се невиди, ама няма нищо, остават си ми любимци Хенсънчетата ( както им викаше баща ми едно време).

.

Ето какво си пожелавам за първата годишнина...Макар че като гледам, за първата няма да е, ама айде за втората или третата...Или за Коледата по между втората и третата годишнина...Нищо, че по Коледа и през септември няма щъркели, аз знам,че моят щъркел специално ще прелети за моя подарък...

П.С. До Щъркела: Моля те, нека подаръкът да е опакован в синьо.Не държа на мъжкия пол, а просто синьото ми е по-любим цвят...
П.С. 2 До Отговорника в семейството по щъркеловите пратки: Обичам те, диване такова!

Много интересен сайт открих!
Има снимки на бебета, облечени като плодчета.



.. като котенца



като буболечки



..и изобщо всякакви животни!



Като англечета и дяволчета...



Участници в сафари.....         
... и много други..


Сайтът е http://www.tomarma.com/Licensebook/Collections/Titles.html

И аз се чудя що не изкарвам късмет, а то...триножник няма,Борисова градина няма...
източник

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат
баща под наем.
В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"- Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета
позвънил на вратата,надявайки се да реализира продажба.
"- Добро утро, Мадам, аз бих искал да ...."
"- Оооо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"- Наистина !?!" озадачил се фотографа. "Ами добре, аз съм страхотен
специалист по бебета."
"- Точно на това се надяваме, аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"- Ъмм, откъде ще започнем?"
"- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната,
една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода
на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо"
"- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"- Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се
действува прибързано. Аз лесно мога да Ви
претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"- Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа,
изваждайки албум със снимки на бебета. "- Ето това го направих в
рейс на градския транспорт."
"- Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка.
"- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид,
че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"- Било е трудно ?!?"
"- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата
градина за да свършим добре работата около децата. Хората се
тълпяха и ни притесняваха."
"- Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
"- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми
и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето
наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова,
аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"- Триножник !?!?!?"
"- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник, не мога да
работя с него."
"- !?!?!?! ....."
"- Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!"

Днес прекарах прекрасен ден с братовчедите си :)
От Кристи съм по-голяма с 14 години, а от Борис с 22 и съответно и на двамата се чувствам някакси повече майка от колкото братовчедка. Пределно ми е ясно, че ,когато прекарам един ден с него на ръце, а тя да ми върви по петите, въобще не ставам  такава (още повече,че си имат прекрасни родители), но пък ми е много хубаво.
Когато го хранихме днес например.С някакво пюре, което според мен изглеждаще гадно,но...Вкус. Та така се омаза милият от въртене на главата насам-натам , но пък , когато се наяде , имаше една такава блажено щастлива и омазана физиономия.Беше безкрайно сладко пухче. После Кристинка го приспа (пеейки ужасно фалшиво, а той само и се смееше) и дойде при мен да се гушка.Не знам, ама много ми иде да я възпитавам.Сигурно защото е по-голяма и разбира какво и говоря.Вечерта го гушнах, а тя пак седна до мен и вече си се представих един ден така с моите деца. Малкият само шаваше насам-натам, за това си поиграхме на самолетче. Да вдигаш 7 кила нагоре-надолу няколко пъти си е жив фитнес.А той се смееше,когато го целувах по петите :) И го сложих да легне на гърдите ми, а той започна да пипа, да хваща всичките ми висулки и да се смее с беззъбите  си венци. Толкова мекичък, толкова мъничък...А от другата страна тя - все още малка, но вече своенравна, с характер. Пораснала е, а от тренировките е доста стегната.Започвам да си мисля,че може би бойните изкуства не са чак толкова лоша идея за занимания на децата ни , когато поотраснат...А и как се грижи за Борис...Приспива го, носи го насам-натам, успокоява го.Много е сладка:)
Та така, след като се поизнервих от карането (макар че ставам по-добра), хубаво се успокоих с двете шушулки до мен...:)

Така и така следя всичко, което се случва със семейството на любимата ми актриса, не мога да не отразя последната изява на медийната лудост покрай раждането на третото й дете, Шайло Нувел. Както вече сигурно сте чули, двумесечното момиченце беше увековечено с восъчна фигура, изложена в музея на Мадам Тюсо. Облечена с дрешките, с които беше на първите си снимки изнесени в медиите и легнала по същия начин като на тях, Шайло вече е и във восъчен вариант. Доста зловеща фигурка, ако питате мен.

























































Mама и тати също не липсват... восъчни, разбира се. И ужасно неестествени и също зловещи.














































Останалите снимки са ТУК

Аз съм възмутена. Да оставим настрани факта, че бебето е само на два месеца, а вече го третират като звезда, да оставим настрана и това, че фигурите са направени без знанието на Анджелина и Брад Пит. Факт е,  че това бебе е обграждано с прекалено много медийно внимание. Което не може да е добре.
Първо, восъчното бебе е грозно. Не прилича на оригинала. Изглежда зловещо и е несполучливо направено.
Другото, което ме възмути много е, че Мадокс и Захара ги няма в картинката на щастливото семейство. Какво сега, имаме мама и татко, наведени над своето единствено дете, без братче и сестриче!?  Обзалагам се, че на никой не му е хрумнало, че двете по-големи деца  също са от това семейство и ако ще се правят восъчни фигури на семейство Джоли-Пит, то трябва да е пълно. Но не, осиновените дечица просто липсват, сякаш не  заслужават внимание.
Възмутително е, че Мадокс и Захара са пренебрегнати по този начин. Когато Шайло се роди, всички зяпнаха и се даде едно всеобщо мнение, че сега родителите й (Анджелина и Брад) щели да я третират с преференции и различно от другите две деца. Но защо ми се струва, че единствените хора, които третират Шайло различно, са хората извън нейното семейство??
Ако един ден Мадокс и Захара отидат в този музей и видят  восъчната фигура на сестричката си заедно с майка си и баща си.. ще бъде повече от гадно :(

В крайна сметка обаче е важно Анджелина и Брад да не се държат по-различно с малката, което вярвам, че няма да е така. Въпреки всичко обаче с тази восъчна фигура се отиде твърде далеч.