BgLOG.net
By ladyfrost , 18 July 2007

Вера Давидова-Поут - Етнолог

Родена в София, 1975 година.
Завършила английската гимназия.
В университета - археология и етнология.
Работила по един социологически проект, участвала в две етнографски (антропологически) експедиции - една в България и една в Румъния, като преводач от и на английски.
В момента живее в Англия с мъжа си. Има две деца - Даниил на пет и Анна на една година.
Интересите й са в областта на антропологията, обществото, отглеждането на децата, религията, литература, музика.

Имам две деца. Син, Даниил, на пет години, и дъщеря, Анна, на една. Носила съм и двете си деца – в кенгуру, раница за бебе, шал, който се увива около тялото.

Когато бях малка, омагьосана разглеждах календарите на УНИЦЕФ, пъстрите хора в различните части на света. По-късно записах да уча етнология в университета. Когато забременях, си мечтаех да нося бебето си в шарена цедилка като бабите на село или като индианците! Не само красота - намирах някаква очарователна хармония във връзката майка-дете – майката работи, детето – заспало на рамото й!

Но дали достатъчно носех своите бебета?

Нашите майки и свекърви, докторите, а не по-малко и ние самите смятаме, че не бива да «разглезваме» бебето, като го носим на ръце прекомерно много.

Но дали индианките, ескимоските, африканките, носещи своите бебета, ги разглезват?

Нека ви представя друг поглед върху носенето на бебето!

Оказва се, че много хора се занимават професионално с ползата от носенето на бебето и, ако щете, дори и възможната вреда от недостатъчното носене!


Става дума не за носене на ръце – това е физически невъзможно в по-продължителни периоди и би ни лишило от възможността да свършим каквато и да е било работа! Става дума за така нареченото «babywearing» (Бел. ав.:  Често използвам английския термин, тъй като е въведен от англо-езични) - носене на бебето в специално предназначен плат (това би могло да бъде така известното на български «кенгуру» /то не е подходящо за бебе до три месеца, защото не придържа бебето достатъчно близо до майката/, «слинг» - представлява нещо като хамак от плат, който носим през рамо, или просто шал или дълго парче плат, увито около тялото ни. Тъй като терминът няма точен превод на български, в статията ще използвам условно думата «носило».).

Терминът «babywearing» е въведен от педиатрите д-р Уилям Сиърс и съпругата му Марта Сиърс. Родители на осем деца, те казват: «Младите родители най-често си представят бебето, лежащо си кротко в люлката, зяпащо безучастно клатещата се въртележка над главата му; него го взимат и носят, само когато трябва да го нахранят или да си поиграят с него, а после отново го поставят в легълцето. Те смятат, че миговете, в които бебето е на ръце, са интервали, в които ТРЯБВА да успокоят бебето си, след което веднага го слагат обратно в креватчето му.» Сиърс преобръщат тази идея: «Носете бебето си в «носило» часове наред и след това го слагайте да спи само!»

Разбира се, много хора ще възразят!

Но не само някои психолози на запад, а и самият ми опит показва: едно бебе или дете не може да се «възпита» чрез спартански режим на лишения. Но нека да видим какво казват различни изследователи!

Според психиатъра М. Скот Пек през първите няколко месеца от живота си бебето не може да направи разлика между себе си и останалия свят. Когато маха с крачета и ръчички, за него целият свят маха с крака и ръце, когато майка му пее, то не може да разбере дали тя пее или то пее. Няма разлика между одушевеното и неодушевеното, между него самото и неговото креватче. То не разграничава между «аз» и «ти». Не съществуват граници, няма и само-определение.

Постепенно детето започва да изгражда така наречените «граници на Аз-а». В първите месеци до първата една година от живота му ролята на майката или родителя, грижещ се за него, е много важна за изграждането на неговата самостоятелност и светоусещане. Колкото по-хармонична е връзката между бебето и родителя, толкова по-самостоятелно психически и физически здраво израства детето.

В книгата си «Аз съм добър – ти си добър»   (Бел. ав.: Thomas Harris “I’m OK, You’re OK” Pan Books. London. 1973, p. 38-42) Томас Харис говори за няколко момента на раждане. Първото раждане (или «за-раждане») е клетъчното, или зачатието. През тези първи девет месеца човек се намира в най-хубавото състояние - на сигурност и топлина. Следващият момент е физическото раждане. То представлява шок за човека, който бива изхвърлен в крайните условия на студ (в сравнение с температурата в утробата), грубост на усещанията, налягане, шум, ярка светлина, отделеност и изоставеност. Но за по-малко от минута детето бива «спасено» - то е дадено на друго човешко същество (майката), което го поема, притиска до себе си, започва да кърми, повива… Оказва се, че този свят все пак не е чак толкова лош. Това е моментът, който Харис нарича «социално раждане». Това е моментът, в който започва да се осъществява така нареченото от него «милване». Милването, възстановената близост, е от изключително значение за малкия човек. То възвръща волята за живот, и без него човекът може да умре, ако не физически (макар че Харис ни представя и такива случаи), то психологически.

В подкрепа на това е историята за експеримента, проведен от императора на Свещената Римска империя над новородени деца. Той искал да разбере на какъв език ще проговорят децата, ако никога не чуват човешка реч. Взели младенците от майките им и ги дали на дойки, които трябвало да ги къпят и хранят. Забранено им било, обаче, да носят бебетата и да им говорят. Експериментът завършил с провал. Всички бебета умрели. Един историк от ХIII в. заключил: «Фридрих е положил напразни усилия – едно дете не може да живее без ласка!
Но коя ли от нас оставя бебето си без ласка, не го къпе, повива, кърми или храни; не му говори, носи, гушка и целува? Това казва и Томас Харис: «В повечето случаи в първата година от живота си детето винаги бива «милвано», дори само поради факта, че трябва да бъде взето на ръце, за да го преповият или нахранят. Без минималното количество «манипулации», както вече се спомена и по-горе, детето не би могло да оцелее.» При все това смятаме, обаче, че не винаги, когато плачат, трябва да носим бебетата си: «За да не ги разглезим». Вярваме, че ако не обръщаме внимание на капризите на детето, то ще се научи да бъде самостоятелно. Но кое наричаме каприз – да речем плача за нещо - да бъде взето на ръце, или някакъв необясним за нас плач. И дали това е каприз? Не е ли някаква потребност, която ние не разпознаваме като такава и погрешно назоваваме «каприз”. И психолозите предпочитат вече да говорят за потребности, вместо за капризи. Във връзка с плачещото бебе, което според нас няма «основателни причини» да плаче, Жан Лидлоф казва: «Природата дава ясни сигнали, че някой преживява страдание, само в случаи, когато това наистина е така.» (Бел. ав.: Jean Liedloff, The Continuum Concept (In Search of Happiness Lost) p. 63
Лишаването от «милване» се нарича «синдром на депривация» (лишаване) и е изследвано от Жан Лидлоф, друг теоретик на носенето на бебето.

Лидлоф прави своите наблюдения върху индианците йекуана в Южна Америка, чийто стадий на развитие отговарял все още на Каменната епоха. Тя открива, че бебетата, носени през повечето време, плачели по-малко и изненадващо за нас не размахвали ръце, не ритали, не се извивали, нито свивали пръстчетата на стъпалата си и ръчичките си в юмручета. Те седяли кротко в «носилата» си или спяли на нечий хълбок. Освен това те не връщали храна (освен ако не били много болни), нито страдали от колики. Когато за пръв път щастливи пропълзявали или прохождали, не очаквали някой да отиде при тях да ги вземе; вместо това те сами отивали при майките си или друг възрастен техен опекун. Оставяни без наблюдение, дори най-малките много рядко се наранявали.

Чери Бонд, детска сестра в болницата Куин Шарлот, Лондон, магистър по бихейвиоризъм (наука за поведението), отбелязва: «Изключително голямата употреба на колички и столчета за кола може да доведе до лека форма на сензорна депривация при бебетата. В период от живота си, в който се развива сензорният център на мозъка им, бебетата прекарват много повече време в количка или в столче, отколкото някога.»

Ето няколко обобщения, направени от привържениците на «babywearing»:

Носените бебета:

  1. Плачат по-малко. Произволен контролен тест, докладван за Педиатрията, показва, че носенето на бебето, завързано за майката, намалява плача и нервността при бебетата с 43% през деня и 51% нощно време.
  2. Растат и се развиват по-добре, във физически и психологически план. «Скачените майка-бебе» (или «тандемът майка-бебе») представляват не само психологическа, но и (което е много важно) физическа връзка! Колкото по-голяма е близостта на майката до бебето, толкова по-големи са заложбите за развитието на детето като пълноценно човешко същество (д-р Мизин Кавазаки, Родителски грижи, есента на 1997).
  3. Когато едно бебе се носи завързано за своя родител/опекун, то е защитено от излишно количество стимули, идващи от заобикалящия го свят. Според д-р Т. Бери Бразелтън всяко бебе има собствен праг на възприемане на стимули, които то може да използва за организиране и изучаване. Стимулиране от страна на външния свят, което превишава този праг, пренатоварва детето и създава бариери, които много често представляват препятствия в по-нататъшното му развитие. (Nugent, 1985)
  4. Клинични проучвания показват, че честото носене прави бебето по-малко податливо на нежелани пристрастия в бъдеще. Чуството за несигурност ни прави по-неспособни да се справяме по подходящ начин с трудностите в живота. Като компенсация развиваме нездравословни пристрастия – от алкохол и наркотици, до ядене в големи количества, неограничено харчене, работохолизъм.

С две думи, носените бебета научават повече, те са по-подредени и по-схватливи.

Идеята на Лидлоф като цяло е, че чувството за сигурност, продължаването по изкуствен начин на условията, в които бебето е живяло девет месеца в утробата, помагат на малкото дете да се адаптира по-добре в новата среда и, противно на нашите представи, по-леснода развие чувство за независимост. Освен това бебето има нужда от стимула «движение» (защо не сравним това с успокояващото чувство, което изпитваме, докато се движим в превозно средство, любовта на децата към люлките, удоволствието от карането на велосипед или от това да се носим надолу по пистата със ски или с шейна, и още многодруги?), както и да бъде подлагано на различни стимули – на случващия се наоколо му свят, без да бъде оставяно извън сигурността на ръцете, които го държат. Човешкото същество става независимо от майката единствено чрез майката (или бидейки с майката), само ако тя изиграе вярната си (заложена от природата) роля, като му дава опита, от който то се нуждае, да бъде носено и като му позволи то да постепенно да го израсте, съдавайки в него правилното чувство за връзка с и увереност в обкръжаващия го свят! (Бел. На автора:  Jean Liedloff, с. ХIV – ХV)

Това за мен е най-силният аргумент на Лидлоф:

«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.»  С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!

Бебетата, прикачени към родителя си, като участват в неговите дейности, не само улесняват родителя, докато той работи или върши домашната работа (стига да не готвите или пиете горещ чай, което може да е опасно). По този начин и бебето участва активно в живота - дали работите, разговаряте с приятел или се разхождате, - а това сякаш го прави по-спокойно. Освен това така то се научава, че работата, дейността не означават «неприятно задължение», а удоволствие, игра, общуване. Може би по такъв начин децата ни не само няма да намразят, но и ще обикнат да готвят, чистят, подреждат стаите си? Като си помислим, ние защо често смятаме работата за неприятно задължение? Защото е самотна, нали? Вероятно, ако се разровим в етнографските сборници, ще открием, че седенките са били весели и забавни!

Но, действително, когато Анна не иска да заспи, връзвам я на гръб и започвам да готвя. И тя съвсем скоро е заспала! А моята Анна много трудно заспива! Може би защото не я нося достатъчно?

И да не забравим едно безспорно предимство от носенето на бебето! Близкият контакт с бебето, както при носенето му, така и ако спите заедно, има лактогонен ефект! Сиреч спомага за образуването на кърмата.

Разбира се, в живота на модерния човек не е толкова лесно да носиш бебето си, както изглежда, че е при индианците или ескимосите, или пък е било с нашите баби и прабаби с цедилките на село. Но малко повече носене едва ли ще е от вреда? И колкото по-малко е бебето, толкова по-добре е за него и толкова по-лесно за нас! Както казва Жан Лидлоф, идеята да носим бебета си не е да го правим, защото някой ни е казал. Нека носим бебетата си, защото е полезно за тях, но и ако открием колко хубаво, очарователно и удобно е това за нас. Топлината на малкото човече до тялото Ви, личицето му, толкова близо до Вашето, сладостта, която изпитвате, докато спи, забило носле в пазвата Ви или опряло бузка на рамото Ви – вие сами ще откриете това вълшебство! Във всеки случай, това е времето да ги носим – докато са мънички! След това са вече големи, тежки и искат да тичат сами!…

Източник: Български бебе център

Дискусия по темата

Legacy hit count
2549
Legacy blog alias
13753
Legacy friendly alias
По-близко-до-сърцето
Ежедневие
Любов
Интересни линкове
Нещата от живота
Семейство
Коментари
съвети
Здраве
Статии
Възпитание

Comments3

ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Аз мисля да си го нося бебчо, каквото и да ми струва това. Не знам дали има нещо по-важно от контакта между майката и детето.
Darla
Darla преди 18 години и 9 месеца
"Топлината на малкото човече до тялото Ви, личицето му, толкова близо доВашето, сладостта, която изпитвате, докато спи, забило носле в пазватаВи или опряло бузка на рамото Ви – вие сами ще откриете товавълшебство!" -  абсолютно  вярно  в  моя  случай! 

Носила съм и големия, сега  нося  и  малкия.  Не  успях  да  прочета  цялата  статия ( очитезапочнаха да ме болят)   и   не разбрах  далисе  акцентува  върху  по-продължителното носене,  или  се  одобрява  ипо-краткотрайното.   В  случая аз говоря запо-краткотрайно.   И  двамата ми сина  са  ситежички  и  физически   не  мога да  издържа  да  ги  нося  дълго  наръце. Заболява ме кръста, ръцете, раменете....Но, интересното е, че  тази статия  затвърждава  моята увереност, че няма  нищо нередно, че бебчо заспива вечер (не по-рано от 23 часа)предимно  като съм го гушнала  и го разхождам из стаята, иликато го кърмя.  Ето че, близкият ни контакт вероятно му действадобре  и  затова като заспи към 23 часа  се пробужда чаккъм 9.30-10.00 ч. сутринта.  Хайде  и  аз отивам  вече да спя, пък като  съм  по-добре  сочите ще  прочета  статията по-подробно. Благодаря, Фрости,че я сподели с нас!
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Ами доколкото схванах идеята целта да носим бебчо колкото се може повече. =)

Ох, като четох статия толкова мило ми стана.
By momo , 30 June 2007
Помогнете на едно мило семейство да успее. Всичко, за което мечтаят е да си имат детенце и малкото, което можете на сторите, е просто да гласувате за тях. За да успеят! Защото, знаете ли.. сред 'свежите идеи това лято' има и такива за нов телефон... И те са събрали повече гласове!
Моля ви, мислете със сърцето си!

http://www.bankazaidei.com/?p=ideas&id=981&s=7 
Legacy hit count
2732
Legacy blog alias
13497
Legacy friendly alias
Нека-едно-бебе-инвитро-се-случи-
Приятели
Интернет
Нещата от живота

Comments5

Darla
Darla преди 18 години и 10 месеца
Знам какво е, да искаш  бебе  и  да  не се  получава.  Гласувах!  Не  става ясно кой иска  да  го подкрепим,  но  им пожелавам успех!   А,  защо   не  кандидатстватпо  програмата за Инвитро оплождане  на Здравната каса?  Ако ги одобрят, сумата за плащане  е по-ниска, а  може  и  да е безплатно.  Друго много добро място за такива процедури  е  специализираната АГклиника на д-р Щерев (частна е,  но  от жени знам, чеобслужването  и  апаратурата са на ниво).
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 10 месеца
подкрепих и аз....освен програмата на нзок има и кредит към сибанк.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Здравей,Момо =) Въпреки че това не е подходящото място,не намирам по-подходящо... Изключително харесвам начина ти на писане... Отключва онова крехкото вътре в мен,вдъхновява желанието ми да се порадвам на живота... Благодаря. Много ще се радвам да се запознаем. Ако скайп е удобно като за начало - malka_miss ... Весел ден =)
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 8 месеца
не мога да разбера, защо здравната каса одобрява талкава малко двойки за инвитро, защо само по веднъж имат право
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 8 месеца
И аз не мога да го разбера...Бюджетът явно не им стига...Или парите просто потъват по други канали :(
By Eowyn , 28 June 2007
:)
Уникално раждане за България

28.06.2007
Ледено бебе, заченато преди шест години се роди тази сутрин в Първа АГ болница “Св. София”.
Момченцето тежи 3 кг и 200 гр. и е дълго 51 см. То се роди отембрион, замразен през 2001-ва година. Раждането е уникално не само заБългария, но и за цяла Югоизточна Европа. Очаквайте подробности. /БГНЕС
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1065392
Чакам с нетърпение подробностите.
Legacy hit count
981
Legacy blog alias
13468
Legacy friendly alias
Първото-ледено-бебе
Новини

Comments2

kekla
kekla преди 18 години и 10 месеца
Леле! Леле! Разбих се от тази новина, направо ще се разплача, малеееееееееееееее! Еми, аз да ви кажа много се чудех какво е станало с това бебе... ама защо си мисля, че се чакаше юли... хихихи , помните ли, когато лежах в болницата докато още живях в Пловдив? Тогава имах честта да се запозная с майката на това бъдещо сладурче, което за моя ОГРОМНА радост е вече факт, а предполагам и за майка му, която толкова отдавна го чакаше и не беше загубила надежда, че ще си има дете.. нещо повече ние с нея бяхме в една стая, нещо се загубихме, макар че си обещахме да ходим на кафе, така и не й казах, че вече не съм в Пловдив, ама все се сещах и се чудех какво е станало... леле! Ще се пръсна, бе хора! Да е живо и здраво, милото! А и майка му, от която съм страшно много възхитена и много се надявам пак да видя и да си поговорим... верно в болницата не стигнахме до телевизора, голямо приказване му ударихме :)
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 10 месеца
Хехе, супер, Кекле :) Радвам се, че те зарадвах. Обади и се да я поздравиш, сигурно ще се зарадва :)
By Eowyn , 27 June 2007
Попаднах на тази адски сладка снимка:
http://www.modernpooch.com/archives/baby07.jpg
На сайта човекът се чуди дали са кученца :) Като им гледам лапките, приличат на кученца, макар че в първия момент ги помислих за новородени тюленчета. Ама са толкова мънички, беззащитнички бебенца :)

Тук още снимки на кученца и блог, посветен на тях
Legacy hit count
3584
Legacy blog alias
13447
Legacy friendly alias
Загадка---какви-са-тези-животинчета-
Любов
Забавление
Кучета

Comments2

Eowyn
Eowyn преди 18 години и 10 месеца
Не били кученца, били видри или порчета, някакви такива. :)
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Това са видри, разбира се. Тия характерни муцунки няма как да се сбъркат :)
By momo , 17 March 2007
Умът на бебето е като гъба, постоянно поемаща информация. Всичко е ново и вълнуващо за него. То възприема винаги чрез петте сетива - зрение, звук, обоняние, докосване и вкус. Човек никога не спира да се учи, но скоростта с която бебетата се учат, не може да бъде постигната от възрастен. Чувствата на бебето и интелекта се развиват по време на първите седмици от животът му. Това става толкова бързо, както бързо нарастват неговите размер, тегло и координация. Бебетата не растат, не се развиват и не се учат постоянно с тази скорост, но когато те са в период на бързо възприемане ще поглъщат нови идеи и умения и ще ги прилагат незабавно.

Новороденото бебе
Бебето може да се фокусира върху вашето лице и да го разпознае.
То също може да различи вашия глас между всички други.

Четвърта седмица
Ако вие му говорите, то ще повтаря с мимики вашите движения.
То също ще започне да ви приема като източник на успокоение и ще спира да плаче, когато го вдигнете.

Шеста седмица
Ще ви се усмихва в отговор на вашата усмивка.
Очите му ще могат да следват преместваща се играчка.

Осма седмица
Погледът му ще се фокусира върху ярко оцветен предмет, държан над главата му.
Следва предмета с поглед докато вие го премествате от една страна на друга.

Три месеца
Бебето незабавно ще забележи, че държите играчка над главата му.
Когато вие му говорите, то ще се усмихва, писка и гука от удоволствие.
Ще проявява любопитство и интерес.

Четири месеца
Ще реагира развълнувано на времето за хранене.
Ще се смее и ще се подсмихне, когато си играе.
Ще си завърта главата към всеки звук.

Пет месеца
Ще може да изразява страх, гняв и възмущение.

Шест месеца
Бебето ще бъде способно да разпознава различни видове храна и да има предпочитания към нея.
Ще бъде очаровано от огледалото, когато се види в него.

Седем месеца
Ще започне да разбира елементарни думи и да си играе.

Осем месеца
Ще си знае името и ще разбере концепцията на думата "не”.
Ще се опитва да привлече вашето внимание като издава малки звуци.

Девет месеца
Ще показва кое е негово.
Ще покаже интерес към играчки и игри.

Десет месеца
Ще пляска с ръце и маха за довиждане.
Ще показва, че разбира няколко думи и много къси, елементарни изявления.

Единадесет месеца
Ще се наслаждава на игри и падащи неща.
Ще бъде омаяно от звуци и ще иска да разтърсва и чука по предмети.

Дванадесет месеца
Ще е голямо удоволствие за него, ако ви разсмее и ще прави многократно нещата, които ви забавляват.
Ще изпитва удоволствие да разглежда книги.
Ще научи няколко по-лесни думи.

Втората година
През втората година, детето ще затвърждава уменията, които е научило през първата година и ще овладее едно от най-трудните интелектуални умения - речта.

Петнадесет месеца
Ще иска само да си реше косата.
Ще разбира значението на целувката.
Няма да разбира някои индивидуални думи, но ще схваща смисъла и на по-сложните иреченията като цяло.

Осемнадесет месеца
Ще знае отделните части на тялото си и ще може да ги посочва.
Ще може да посочва предмети като куче, крава или топка.
Ако го помолите да донесе нещо, то ще го направи.

Двадесет и един месеца
Ще разбира и ще изпълнява елементарни ваши искания.
Ще идва при вас и ще иска да превличе вниманието ви към неща, които са му интерестни.
Ще обича да драска с молив.

Две години
Детето става доста независимо и може да се забавлява.
Ще бъде много щастливо по време на игра.
Ще успява да “чертае” прави линии с молив.
Ще знае имената на обичайните заобикалящи го предмети и ще ги използва.
Това е етапът, когато любимата дума на вашето дете е "Защо?". То ще бъде любознателно за всико, което го заобикаля, сега ще се научи да прави връзка между различните неща. Ще се пробуди неговата творческа способност и въображение. То ще се научи да мисли напред и да планира нещата.

Две години и три месеца
Вашето дете ще разпознава себе си.
То ще знае кое е и ще може да си казва името.
Ще стане по-настоятелено относно това, което иска.
Ще налага волята си срещу вашата.
Ще се опита да построй къщи и замъци от конструкторите и блокчетата които има.

Две години и шест месеца
Ще си знае името и презимето.
Ще се радва да ви помага в по-лесната домакинска работа.
Ще рисува вертикални и хоризонтални линии.

Две години и девет месеца
Ще знае разликата между момчета и момичета.
Ще може да учи стихове за деца и да ги повтаря.
Ще задава въпроси и ще започне да разбира числата.
Ще се опитва да рисува кръг, но няма да успее без чужда помощ.

Третата година
Социалните му умения ще се увеличават и то ще се забавлява да си играе с други деца.
Ще разбира значението на думи като "върху","отдолу" и "отзад".
Ще може да формулира доста сложни изречения.
Почти ще успее да нарисува кръг.
Legacy hit count
3265
Legacy blog alias
10885
Legacy friendly alias
Интелектуално-развитие-на-детето
Нещата от живота
Детето

Comments1

Darla
Darla преди 19 години и 1 месец
Тази информация е полезна тъкмо за мен.  Следя  с интерес развитието на моя бебок.   А,  вчера  спорехме статко му, че дори и на три седмици  Марти проявява емоции, но той не ми вярва.   :-)
By Darla , 3 March 2007
Много съм щастлива да се похваля, че на 27 февруари, в 00:55 ч. бях благословена да родя Мартин - моят втори син!!! 
Благодарна съм, че въпреки голямото бебе (4.020кг и 55 см) родих без проблеми с нормално раждане, само за 3 часа!
Пожелавам на всеки такава радост!!!
И Честит 3-ти март, скъпи блогери!


P.S. Ще пиша повече (със снимков материал) в общност Бебе. Надявам се скоро. :-))

Ето го и Мартинчо:
IMG_0078
Legacy hit count
2062
Legacy blog alias
11605
Legacy friendly alias
Много-съм-щастлива
Новини

Comments24

vampiresun
vampiresun преди 19 години и 2 месеца
Супер се радвам за теб и синът ти! Много яко;-) Ама кви бузки има. А? ;-)))))) Пфу- пфу- пфу.... Жив и здрав да ти е.... ;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
kekla
kekla преди 19 години и 2 месеца
Хееее.. честито!!! Леле.. каква мартеничка си имаш само.. леле.. вълшебство! Думи нямам.. аз се чуда ти как намираш още... аз сигурно чяк след месец ще се осаферя след като се появи моя бебон.... леле.. да сте живи и здрави всички и да се радвате! Честита Баба Марта! Мартинчо зодия Рибка.. еееех...
Katherine
Katherine преди 19 години и 2 месеца
Честито, Дарла! Бързо възстановяване, да се гледате и да се гушкате с бебчо и много, много хубави и безценни моменти с него!
kelvinator
kelvinator преди 19 години и 2 месеца
Е, Мартине, Бог да те благослови!

Радвай майка си и татко си!
Serenity
Serenity преди 19 години и 2 месеца
*хлип* TOЛКОВА СЕ РАДВАМ, Деси!!! :)))))) От 3 седмици тръпна в очакване и се чудя какво става и дали вече се е появило мъничето!!!

ДА ти е жив и здрав красавецът! По-голямо съкровище от това - няма.. :)))))
Целувам те!
momo
momo преди 19 години и 2 месеца
Толкова е хубав!.. И мъничък!.. Да ви е жив и здрав, да води с лекота битките с ежедневието и за радост на мама, татко и батко да успява във всичко.. Да умее да очарова.. всякакви феи, хора и други същества...
Искаме снимки и весели подробности от първите му дни на нашата планета :)
edinotwas
edinotwas преди 19 години и 2 месеца
Деска, да си ми жива здрава и много щастлива, Ти и Цялото ти войнство :)
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 2 месеца
Чудесно детенце си родила, Деси! Честито! Дано да си намери пътя в живота и Бог да го закриля. :)
stylisima
stylisima преди 19 години и 2 месеца
Радвам се за теб и бебчо, да ти е живо и здраво сенчето и да ти носи радост и гордост!!!
micromax
micromax преди 19 години и 2 месеца
Да ти е живо и здраво детенцето и цялото ти семейство! Разнежих се като видях снимката му :)....
borislava
borislava преди 19 години и 2 месеца
Ау, браво, Дарла! Снощи гледах "Такъв е животът" и родих заедно с една мн уплашена жена. Мисля скоро да не го правя пак:) А който го е направил - ти - е мн, мн смел! Бебето изглежда мн добре, нищо, че е родено току-що. Мн здраве и весело порастване!:)
Deneb_50
Deneb_50 преди 19 години и 2 месеца
Да ви е жив и здрав синът ви,да расте щастливо и да е късметлия и  вие така да се чувствате  покрай него
efina
efina преди 19 години и 2 месеца
Честито, Деси!Да сте живи и здрави цялото семейство и новото
попълнение много да ви радва!

Аз също си имам Мартинчо (наистина така се казва), който роди
приятелката ми на 26.02.2007г., а на 01.03., му завързах първата мартеничка.:)))
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 2 месеца
Е-и-и-й!!! Случило се най-прекрасното чудо на света - родил се е мъничък човек! :) Много здраве, щастие и късмет му желая на него, на батко му и на родителите му.

Дарличка, ама твоето съкровище не само, че е голям красавец, но изглежда някак разумен, има излъчване на по-голямо на възраст бебе. Сигурно ще бъде голям умник като мама! :)
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Честито, Деска, от мен и Яна. Да ви е здрав и щастлив. Да порасне обичан, хубав и умен, и да ви радва много!

Желая ви много любов и щастливи мигове, на теб и тримата ти мъже ;))
rumenpnikolov
rumenpnikolov преди 19 години и 2 месеца
Честито, дано сте живи и здрави! Браво! Дано примерът ти се окаже заразителен!
annivalk
annivalk преди 19 години и 2 месеца
Бъдете живи и здрави! Всичко най-добро и много щастие желая!
Darla
Darla преди 19 години и 2 месеца
Много, много ви благодаря за милите и сърдечни поздрави!  Ще съмискрена като кажа, че те добавят към щастието, което изпитваме вмомента, аз и моето семейство! Благодаря ВИ!!!!!!!!


IMG_0115

IMG_0125
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 2 месеца
УРРРРААААА!!!! Честито и от нас с Жоро!

Ние не бяхме последните два дни у дома - разходихме се до един от ски курортите (което ще бъде отразено в блогче), та затова съм пропуснала. Много се радвам! Да е жив и здрав Мартин и всички у дома да му се радвате, но Бобо най-много! Жива играчка си има!

А като му писне, мама може да се радва на бебето, нали така? (това е по силата на една гадна шегичка, снесена ни от холандски другар: "Whoever gives birth may keep it.")


IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 2 месеца
Koлко е сладичкооооооооо... :))))) ЧЕСТИТО ДЕСИ!!! Да сте живи и здрави! :) Брей, още един ден за честитка в бглог :)
mishe
mishe преди 19 години и 2 месеца
ЧЕСТИТО, Дарла !!!!!! Да сте живи и здрави, още по-щастливи и все така хубави :))) Защото твой Мартин много хубав, бре - красавец! И много голям изглежда на снимкиите - как си го родила, просто ти се възхищавам!!! Пу, да не му е уруки, както се казва :)))
Darla
Darla преди 19 години и 2 месеца
Ама, вие сте страхотни!!! Толкова много, мили и сърдечни поздрави не бях получавала скоро. Благодаря ви от сърце!!!

Азсъм направо много щастлива и погълната от майчинския си инстинкт,който  този път (за разлика от първото раждане) го усетих веднага,след  раждането на Мартинчо. Както ви споменах, родих сравнителнолесно, бързо и попаднах на много добър екип - благодарности за д-рСтанев, д-рХристов и акушерките Младенова и Живка ??? (забравих йфамилията) от  ІІ МБАЛ, София. Много съм доволна от тях!

На26-ти продължаваха  контракциите ми, а вечерта към 21ч. вечестанаха непоносими. Мъжът ми  ме закара към 22ч. в родилнотоотделение и се оказа, че ме приемат със 6 см разкритие! В 00:55ч. следчетири-пет напъна се роди Мартинчо. След  това д-р Христов мисложи няколко шева, защото се е наложило да ми  направятепизиотомия, и в 3ч. през нощта вече бях настанена в стаята.Чувствах семного добре, а на сутринта бях на крака, без никакви  проблеми! В10ч. ми донесоха и бебчо и повече не им го дадох - през  всичкитетри дни си беше при мен и през деня и през нощта!

Мартинчо се оказа много спокойно бебе - спи, храни се, а през малкото време,в  което е буден или гледа ококорен с малките си сини очички, илисе гушка  в мама или в тати. Дай Боже и занапред да е такова леснобебе за  гледане! Много съм доволна от него. Толкова ми е миличък,че на галено  вече го наричам Мишони. :-)))

Ами, това е засега. :-)

А,баткото (Божидар) малко ревнува, но като цяло се радва наприсъствието  му и се включва в грижите за него - подава му илиизхвърля памперса, пее му песни, пъха му бибата в устата, гали го,дори"асистира" по времена къпането му. :-))

P.S. Мартинчо може да изглежда по-голям на снимките, защото съм го снимала отблизо.  :-))
svetlina
svetlina преди 19 години и 1 месец
Ох.
Красота.
Я ми кажи ника му в блога, че да го запозная с 1 Мартин, дет се роди февруари месец...
Darla
Darla преди 19 години и 1 месец
Светлинка, той няма регистрация в блога. Засега аз го представям. Ти ми поиска снимки (не си спомням на кой от мъжете ми :-)). Все още са в  галерията ми.  Виж ги.  Още малко ще останат там.
By momo , 10 February 2007
Днес бях на гости на един малък човек. Имах щастието да го гушкам, люшкам, гледкам.. Присъствах на хранене, къпане, спинкане и една разходка.. (няколко смени на памперси и две преобличания). Беше вълнуващо...
После се прибрах у дома и ми се стори някак прекалено празно, твърде тихо.. и невесело. Дълго мислих..
После гледах тази снимка:

bebe 088

Харесваше ми все повече.. Стори ми се, че ми стои добре.. Исках го..
Затова мислих пак. И отново. По-дълго от всякога. Поставих си един краен срок.. На себе си..
И тогава ще бъда смела. Или още по-скоро.. И ще му кажа.. Най-простото нещо на света. Най-истинското. И тъй обикновено...
ИСКАМ.
Legacy hit count
858
Legacy blog alias
11190
Legacy friendly alias
искам-8A4F1622932A403E9D70C695E5B3A919
Размисли

Comments3

Serenity
Serenity преди 19 години и 3 месеца
И аз го искам... за теб! =)

Отива ти. И то много! Приляга ти и външно, и вътрешно... За мен ти вече СИ готова .. просто трябва да решиш и .. =)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Кажи му, няма страшно :)
И наистина ти отива :)
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 2 месеца
Просто му кажи! Не е чак толкова страшно! Колкото повече го милиш, толкова повече ще се разколебаваш да му споделиш! Ако сте наистина едно цяло, истинска двойка, няма от какво да се страхуваш да споделиш бляновете и мечтите си, особено когато и него го засягат! А мечтата за бебе със сигурност го засяга!
By momo , 31 January 2007
бебчо

Един филм за красивото начало на живота...
Legacy hit count
1039
Legacy blog alias
10887
Legacy friendly alias
So-beautiful
Любов
Музика
Нещата от живота
Семейство
Вълшебства

Comments2

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Супер е, Момо, браво :)
Svetliche
Svetliche преди 19 години и 1 месец
Толкова сладки създания... Красиво! Поздрав за една щастлива майка (предполагам ;))
By Serenity , 8 January 2007
Смятам да си оперирам очите през лятото, с лазер, за да коригирам късогледството,което ме мъчи вече близо 13 години :) Та ходих на няколко консултации с лекар по този повод и ми казаха, че операцията по всяка вероятност ще бъде успешна (моето късогледство не е наследствено, а причинено от лекар веднага след раждането ми) но ме предупредиха изрично и проведохме дълъг разговор по повод евентуалните ми бъдещи раждания - казаха ми, че трябва да родя задължително със секцио защото:

1. След лазерната операция какъвто и да е напън ще завърши с възвръщане на диоптрите които съм имала преди, дори увеличени...
2. Очите ми са толкова слаби, че при напъване ще се получи отлепяне на роговицата и ослепяване..

Да си призная малко се поуплаших, но от друга страна.. винаги съм искала да раждам със секцио - не смятам, че е по-травмиращо от обикновеното раждане, дори и да има после период на възстановяване - при обикновеното раждане има дори повече разкъсвания, шевове, вътрешни и външни, така че аз лично предпочитам секциото като вариант. Не отричам, че ме е страх.. след като разбрах за моето бъдещо задължително секцио започнах да чета всевъзможни материали за секциото и т.н..

Все пак си мисля, че секциото е и по-безопасно.. и че ако на майка ми преди 20 години й бяха направили секцио вместо да ме ражда с форцепс, без упойка, седалищно в 7-мия месец, може би щяха да й се разминат проблемите в бъдеще - забраната да има второ дете, жестоките хемороиди, раничките по шийката на матката, които резултираха в рак (операционен и слава богу лечим) на шийката преди 3 години... и още безброй неща, тя си знае как ги понася дори и сега.. (историята на моето раждане ще опиша един ден тук - обещавам)

Та това е. Ще се ражда със секцио. Хубавото е и че ще избирам датата на рожденния ден на детенцето ми :) Когато се появи, разбира се... Иска ми се да са минали вече оставащите 3 години на следването ми и да имам вече :) Но стискам зъби и чакам и все си мисля, че Господ си знае работата и ще ми даде бебе точно в момента, в който трябва и когато ще съм готова за него :)




Legacy hit count
5265
Legacy blog alias
10397
Legacy friendly alias
Секциото---понякога-неизбежно---
Нещата от живота
Семейство
съвети
Здраве

Comments11

Katherine
Katherine преди 19 години и 4 месеца
При мен ситуацията е подобна, само дето диоптрите ми са си наследствени, още от баба ми, а после и майка ми. Що се отнася до отлепянето на роговицата - моята очна лекарка ми прави специален преглед на очните дъна, и до колкото разбрах от резултатите от този преглед може да се твърди със сигурност дали има опасност от отлепяне. Тогава тя ми каза, че всичко е наред, но когато евентуално забременея, ще се прецени отново.
Иначе в повечето случаи на висок диоптър май лекарите се презастраховат и нареждат секцио без подобни прегледи.
А и напоследък все повече жени предпочитат секцио даже и да не е наложително, защото си мислят, че е по-лесно. И по-цивилизовано :) 
Аз не съм много сигурна от кое повече ме е страх - май и от двете еднакво, така че каквото кажат лекарите :)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 4 месеца
Аз не съм толкова късогледа, но по принцип и аз знам, че при повече диоптри се препоръчва. Майка ми е раждала нормално, а е с късогледство. Явно си зависи от очите. Аз лично ще мина през всички прегледи, защото си мисля, че нормално раждане е по-добре. Живот и здраве да е един ден да стигна до там, пък каквото се наложи, това ще е :)

Tanichka
Tanichka преди 19 години и 4 месеца
За какви диоптри говорим, момичета? Блазе ви, обаче аз с -2.75 (миопия) си се напъвах за Калоян 9 часа като момиченце, докато ми цъкнат епизиотомията и изкочи като тапа... После ми останаха последствията от напъването....

Така че, това имам предвид с "блазе ви"... Секциото не беше проблем...
Katherine
Katherine преди 19 години и 4 месеца
Моите са -4.5 и -5.5... Хм, сега прочетох за епизиотомията.... Абе, колкото повече чета толкоз по ми е страшно - и за единия и за другия вариант. Аз защо съвсем се бях наплашила като четях в бг-мама :) Май по-добре хич нищо да не чета...
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 4 месеца
О, то там такива неща пише, че могат да сринат съвсем демографското положение. Но пък и много полезни неща се научават :)
Mirella
Mirella преди 19 години и 3 месеца
Бих си дала моето скрмно мнение по въпроса. Минах по тоя път и бих казала че секциото не е толкова страхно. Назначиха ми го защото имам доста висок диоптър, въпреки че очните ми дъна като ги прегледаха бяха добре. (прегледа на очните дъна е доста гадно нещо, ако докторката която го прави е с две леви). Но за мой късмет очната лекарка, която ме прати на този преглед за очните дъна настояваше да е секцио, въпреки моето нежелание. Разказа ми за нейна приятелка, която решила с висок диоптър да ражда нормално, защото според друга лекарка нямола проблем. Оказа се че малкия господин така се е бил омотал , че ако не е било секцио не ми се мисли какво е можело да стане. Така че аз съм твърдо за секцио
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 3 месеца
Да, напъването е страшен проблем, макар че аз винаги съм била привърженик на "естественото раждане'... (като че ли секциото е изкуствено!)

Имам изключително лоши последствия от кръстоската: 1. напъване (раждането на Калоян) и 2. драстично високи стойности на кръвното налягане до 250/165 (раждането на Траяна). Състоят се в клъстери спукани капиляри и частично отлепена ретина, което се установява с посочения от Мирела гаден преглед на очни дъна - след капки за намаляване на чувствителността на очите, ти обръщат клепачите и ти лепят лещата на незнам-какъв-си-спец-апарат на окото и после ти светкат с едни фойерверки, докато почне да ти се повдига...

В моя случай - изпратиха ме това лято (2005 г.) на "лепене с лазер" - един вид "заварка на ретината и кръвоносните съдове на очите". Купооооооон! Без упойка, само се накапват капки и после ти залепват окуляра в окото и с лазера почват да си цъкат по съдовете, а чувството е на парене и тъпа гадна болка. Изобщо не боли силно, но е приглушено-гадно усещане... Правят по около 300 цъквания на око (не знам защо лекарката ги наричаше "шевчета", явно за да ми стане още по-гадно опт процедурата) и после виждаш сноп фойерверки в очите си часове наред... Хайде после и другото око, пак 300 и няколко цъквания... Хайде после тъмни очила, придружител, откарват те вкъщи, лягаш и търпиш болки в главата няколко часа...

После отиваш на контролен преглед, казват ти че има нужда от още ремонт - хайде още 200 и няколко на всяко око, за твое добро, хайде пак Колчо Слепеца... И ти казват, че не бива да вдигаш тежко и да търпиш силно налягане поне седмица, а аз си летя обратно за САЩ след 2 дни... , 10 часа презокеански полет, изобщо няма никакво налягане...

Та, помислете си момичета - секциото е операция, верно - толкова тъкани режат, но възстановяването не е чак толкова тежко, Много важно е да имате добър гинеколог, който да е и добър оператор. Струва си всяка стотинка, която ще дадете. Не бихте могли да си представите колко тежки последствия може да има за вас или детето ви фактът, че сте решили да си спестите парите за раждане с близък гинеколог.

----------------------------------------------------------

Сега за уговореното раждане с конкретен гинеколог:

Вземете заем, продайте нещо, не поемайте грешни рискове... С Калоян нямах избор - тогава още тази система с плащането не важеше. Затова се и напъвах толкова часове като идиот. Ако, обаче, я нямаше тая система с Траяна - нямаше да ме има нито мен, нито Траяна. За мен животът няма цена. И не мисля, че уговореното раждане е чак толкова скъпо. Разказвали са ми за жени, "осакатени" от лоши оператори (на секцио) или гинеколози (по време на ествествено раждане).

Ако човек е готов да даде пари за сватбата си, ваканция на море или телевизор - защо не е готов да плати за нормалното раждане на детето си?
Не рискувайте живота си или този на бебето си, заради пари. Не че и тогава няма риск, риск има винаги с бременността и раждането, но поне сте направили всичко необходимо за качествена грижа, лекарски ангажимент, скъпа/качествена упойка, ще дойде добър анестезиолог да ви я постави и гинекологът ви ще има грижата да се договори с педиатъра за грижите по бебето след раждането. Помислете си.

----------------------------------------------------------

Ако всичко мине както трябва, от здравна гледна точка, възстановяването след секциото е бързо и леко. Само няма да можете да вдигате тежко известно време - включително и бебето си, но времето лекува бързо всичко...

Serenity
Serenity преди 19 години и 3 месеца
Благодаря ви за информацията!!

Аз винаги съм считала естественото раждане за по-страшно и по-опасно (и по-болезнено) от секциото, може би защото виждах примера на майка ми за последствия от нормално раждане. В интерес на истината дори се почувствах облекчена като ми казаха, че задължително трябва да раждам със секцио -- иначе по желание не знам как щеше да стане, една приятелка роди преди 4 месеца, като през цялата си бременност мрънка на лекаря си, че иска със секцио (тя е напълно здрава, няма показания за операция, просто се страхува от болката от напъването..) но той категорично й казвал 'не, няма показания, ще раждаш естествено и точка' И .. тя роди естествено въпреки желанието си (което за мен си е кофти!), но с 'избутване' - не съм наясно как става, само знам, че няма напъване и болка, а лекаря изважда бебето по естествен път с някакъв натиск май..
Mirella
Mirella преди 19 години и 3 месеца
Със секцио самото раждане не разбираш как минава. Даже ми стана смешно как все едно всички ми се нахвърлиха върху корема. После 1-2 седмици малко е гадно,  дори не можеш да се смееш, но си заслужава.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Хех...чак сега виждам тази толкова интересна страничка. И понеже секциото-конкретно моето-ми е любима тема, да се разпиша и тук. Наистина, ако четете в Бг-Маммата прекалено, промивката на мозъка относно този вид раждане си е голяма. При мене се наложи поради изтекли води-над 16 часа обаче без родова дейност дори и след система. Беше с пълна упойка, помня само как лампите над мене се завъртяха и някак си потънах. И после някой как благо ме потупва по бузата "Хайде, мамче, имаш си синче". А аз се чудех защо, аджеба, ме будят от някакъв приятен сън. Не мисля, че знам какво е родилна болка....или пък много нося на такава, а не знам. Най-гадна е първата нощ......само по гръб можеш да лежиш, на една страна е мишън импосибъл да се извъртиш. Аз сравнително бързо почнах да си щрапам, бях сама в стаята до 3 ден, а после-станахме 2. Ако се слушат лекарите и се раздвижваш, без да се глезиш, но проблема просто. На 10 ден от секциото направихме с мъжа ми една гооооляяяяма разходка в Южния....все едно, че не е било. Моят доки се оказа спец, не ме остави да се мъча и си го благославям и до ден днешен. Право е майчето, което по-горе съветва да се заделят парици и да се ангажира лекар.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Стига, бе, Свраке, никога ли не съм ти пращала някой линк О_О :)
Е, радвам се, че намина случайно и се надявам да те виждаме по-често :)
By Serenity , 4 January 2007
- Познайте какво купих миналата седмица - каза тайнствено баба и изчезна в другата стая.
С майка ми се спогледахме в тих ужас, но решени да харесаме каквото ни е взела, дори то да е плетена блуза в яркосин цвят или вълнена пола на кафяви ромбоидчета... Повечето й подаръци към нас бяха определено не по вкуса ни, но обичта ни към нея никога не позволяваше да й кажем направо да спре да купува с повод и без повод...
След секунди обаче баба донесе с щастлива усмивка купчинка детски дрешки, една от друга по-красиви.
- Ето - казва ми - да имаш момичченце, ще го облечем царски, най-хубавото ще е.
Зарових ръце в дрехите, на гърлото ми се спря подозрително щастлива буца. Дрешките бяха невероятни! Червено, плътно и мекичко якенце с апликация на мече на гърба, невероятно елегантно изглеждащо, на вид за детенце на 6-7 месеца. Рокличка тип гащеризонче (която се облича върху ританки и блузка), на нежнорозови и сини цветчета. Бяла рокличка с бухнали ръкавчета. Друго якенце, мекичко, жълто, по-тънко, с ципче. Пижамка - горнище и долнище - беличка, със сини ръбчета и синя якичка и синьо зайче избродирано отпред. И още красиви блузки, панталонки, роклички...
Толкова се ядосах, че не си нося фотоапарата! Не можах да снимам тия красоти, но определено ги запечатах в съзнанието си. Баба беше толкова щастлива докато ми ги показваше и говореше колко иска да си има правнучка от мен. Каза че е взела дрешките (забележете!) от втора употреба - което просто ме възхити - как е успяла да ги намери толкова запазени и красиви дрешки, кажи-речи неизползвани (а една рокличка си беше и с етикета!). Пак се замислих колко е важни дрешките да се дават с любов, а не да са задължително нови!!! И пак започнаха да ми минават луди мисли за бебето-момиченце, което искам, искам, искам, а не мога да имам... (все още)...

Но когато и да го имам знам че баба ми е приготвила най-хубавите дрешки, с които да го посрещна и об(л)ичам :) :) :)

Legacy hit count
1240
Legacy blog alias
10321
Legacy friendly alias
Красивите-дрешки-подарени-от-баба
Нещата от живота
Семейство

Comments2

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 4 месеца
Ами да :) Нали и аз това бях писала - малките дечица растат бързо и никога не могат да износят съвсем дрехите си. А има и чисто нови, защото хората подаряват, подаряват , те му омаляват, докато дойде ред да му ги облечеш и така.. :)
На моята баба никога не би и дошла такава идея...
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 4 месеца
Мисля, че всичко опира до комплекси. Винаги сме можели да си позволим всякакви дрехи за децата ни и винаги са носили и употребявани дрехи от познати и непознати. Стига да изглеждат добре и да ни харесват, няма никакво значение, че някой друг ги е носил преди и че после се предават на следващите с малки деца...

Ами че как иначе? Това е разхищение на дрехи и пари! Прекрасни дрешки, които омаляват само за месеци - това не е ли толкова жалко?! Децата ни винаги са носили чужди дрехи и са раздавали своите с удоволствие. Не можете да си представите колко възпитателно (според мен, поне!) е детето ви да види приятелче облеченос негови дрешки - вместо да изпадне в егоистичен яд, да изпадне в умиление, че тази дреха е била негова и че то самото е било такова малко сладурче! Полезно е и им дава познанието за преходността на всичко...

Раздават и играчките си, а после се умиляват да си спомнят как са изграли с тях. И никога не са си поискал дреха или играчка обратно. И още повече се стимулират да отделят и раздават всичко, което няма да им е нужно...

Когато заминавахме за САЩ, те раздадоха 2/3 от всичките си налични играчки за всякакви възрасти (от 2 до 10 г.) с радост, и не са съжалили нито за секунда.

Мисля, че износването на стари дрехи е не само практично, но има и много полезно въздействие върху самите деца. Не стават контета и се научават, че онова, което те вече не използват - отива за някой друг, който има нужда от него.

Тук също напълнихме 3 огромни чувала с хубави дрехи, но вместо на Salvation Army, ги занесохме на учителката на Калоян по английски като чужд език - тя каза за негов съученик от Латинска Америка, няколко деца, буквално нямат дрехи. Не говорим за мода и суета изобщо..

Калоян каза, че един от най-щастливите му мигове бил, когато видял момчето, облечено в наше яке. Децата го гледали и му се радвали на "новото яке", а Калоян призна, че от кеф нещо "му застанало на гърлото"... Всички знаем какво е.

Ако децата ви не се научат да носят чужди дрехи и да се радват на всяко нещо, което получават, ново или не - никога не биха и дали с радост, не мислите ли?