Аха, и аз се стресирах. Спокойно - това е просто GSM мелодията на един приятел.

С брутално чувство за хумор.

И слава богу.

В такива моменти си спомням точно колко ненавиждам всички прояви на авторитаризма. В живота, в работата, в политиката и навсякъде. И също овчето поведение.

Забелязали ли сте как масово се смята, че след Васил Левски в България не е имало нито един истински лидер. Приема се, че в България няма Водещи и Обединяващи личности. И това е причина за сериозни драми. Ако четете коментарите към протестите на еколозите ще видите, че основното оплакване и възражение е, че Каузата на еколозите си няма автор, нито бард, тя не е цялостно представена от никой. („Кви са тия бе?” – това е всеобщия критичен коментар...) На никой не са делегирани права да говори от името на останалите. Никой не търгува списък с искания и никой не се натиска да прави компромиси от името на останалите. Аз затова много харесвам цялото движение. Щото то не е идейно-политически обвързано. То повече е „фактологичен протест”. Той е супер конкретно насочен срещу супер конкретно безобразие: Наглото застрояване в природните резервати извършвано публично. Извършвано с негласното одобрение на всевъзможни инстанции, чиято работа е да го санкционират. И аххх!– как дразни липсата на лидер в този случай. Щото ако движението на еколозите имаше лидер, този лидер би могъл да бъде (под)купен, обявен за луд, обвинен във всевъможни престъпления или просто пребит и завлечен в тъмен ъгъл. Пък те горките еколози си нямат лидер... имат само собствено мнение и достатъчно самочувствие да го кажат гласно. И сега какво – може само да сплашваме участниците в движението с разни полицейски похвати. А моментът е неудобен - и за полицията не е изгодно предизборно да изглежда като Голяма и Неадекватна Грешка...

Отвлякох се. Думата ми беше за Лидера. В някаква книжка с китайски афоризми ми беше попаднало текстче, което гласеше: „Силен център и слаба периферия – силна държава. Слаб център и силна периферия – слаба държава”. Не съм съвсем съгласна. Силният център прави държавата лесна за централно управление – нито повече, нито по-малко. Но това че държавата е удобна за контол не значи, че тя е и силна.

Та, хубаво ли е да има лидер? Един? Единствен? Който взима всички решения? Примерно в Русия си имат Путин, но изглежда не са достатъчно щастливи по случая...

Хубаво ли е да чакаме Лидера? Да чакаме и да се надяваме и всеки следващ политик да заричаме – „Той ще оправи България.” Ъхъ, ще я оправи.

Представете си как в една къща никой не ще да мие чиниите и те си стоят мръсни. Хората в къщата поклащат глава и си казват – Еххх, няма ли най-сетне някой да ги измие тия чинии? После от време навреме някой измива по една чиния – за себе си. А купът се трупа и мухлясва. После майката казва – Ако имахме лидер, той щеше да каже кой да измие чиниите... И цялото семейство заплакало..

А не е ли време сами да подредим в дома си? Да изискаме правата си, да отстояваме позициите и убежденията си, без да се крием зад липсата над някакъв Лидер. В крайна сметка всеки може да мие чинии...

ЗЗЗЗЗЪН. Дорогой товарищ, возьмите пожалуйста трубку.

Сталин просить.

В момента правят одит в нашата фирма по повод HR и организацията като цяло.

При разговор с една от одитиращите стана въпрос за мотивацята. Тя застъпи становище, че абсолютно всеки може да бъде мотивиран. Говорим за екипна работа. Момичето е умно и беше много добронамерено. Само че на мен нещо не ми се връзва. Добре де, ако разполагам с един идиот и го мотивирам, какво ще се получи? Нищо повече от един мотивиран идиот. Дали пък в един екип не трябва да се мотивират само съзидаелите, за да поведат или увлекат останалите?

Според мен тези разсъждения не важат само за бизнес екипите, а за всички групи които са се формирали в името на една обща цел. И ако човек по природа е съзидател и активен в дадена група, то неговото мотивиране ще мултиплицира резултата от дейността на цялата група.

Добре, какво ще стане ако се опитаме да мотивираме тези които са отрицатели и винаги търсят причини една цел да не се случи. Или тези които непрекъснато мрънкат. Имам чувството, че това е все едно да пратиш патица на училище за орли. След като го завърши, тя неминуемо ще се сприятели с първия срещнат заек.

Преди да потвърдите или непотвърдите моето становище, обърнете внимание на една притча от Библията, която ще ви преразкажа:

Един господар щял да жени сина си. За сватбата поканил всички свои поданици. Дошъл часът на тържеството но никой не идвал. Господарятг изпратил слугите да ги поканят отново, защото юнците били сготвени и виното налято в делвите. Но хората отишли едни на лозето си, а други със стадата си.
Тогава Господарят изпратил слугите на кръстопътя да доведат всички, които преминат от там. Сватбата започнала, а един от гостите бил без сватбена дреха. Тогава господарят заповядал да го убият, защото "мнозина са поканените, ала малцина са избраните".

Та питам се, не сме ли равни главно в едно: Че всички разполагаме с 24 часа в денонощието? Какво ще прави с тези 24 часа си е личен избор на всеки от нас.
И каква друга мотивация трябва да ни се прави освен да бъде обяснено на всеки от екипа каква е ползата за него от постигането на общата цел?

Вашето мнение е важно за мен.