В момента правят одит в нашата фирма по повод HR и организацията като цяло.
При разговор с една от одитиращите стана въпрос за мотивацята. Тя застъпи становище, че абсолютно всеки може да бъде мотивиран. Говорим за екипна работа. Момичето е умно и беше много добронамерено. Само че на мен нещо не ми се връзва. Добре де, ако разполагам с един идиот и го мотивирам, какво ще се получи? Нищо повече от един мотивиран идиот. Дали пък в един екип не трябва да се мотивират само съзидаелите, за да поведат или увлекат останалите?
Според мен тези разсъждения не важат само за бизнес екипите, а за всички групи които са се формирали в името на една обща цел. И ако човек по природа е съзидател и активен в дадена група, то неговото мотивиране ще мултиплицира резултата от дейността на цялата група.
Добре, какво ще стане ако се опитаме да мотивираме тези които са отрицатели и винаги търсят причини една цел да не се случи. Или тези които непрекъснато мрънкат. Имам чувството, че това е все едно да пратиш патица на училище за орли. След като го завърши, тя неминуемо ще се сприятели с първия срещнат заек.
Преди да потвърдите или непотвърдите моето становище, обърнете внимание на една притча от Библията, която ще ви преразкажа:
Един господар щял да жени сина си. За сватбата поканил всички свои поданици. Дошъл часът на тържеството но никой не идвал. Господарятг изпратил слугите да ги поканят отново, защото юнците били сготвени и виното налято в делвите. Но хората отишли едни на лозето си, а други със стадата си.
Тогава Господарят изпратил слугите на кръстопътя да доведат всички, които преминат от там. Сватбата започнала, а един от гостите бил без сватбена дреха. Тогава господарят заповядал да го убият, защото "мнозина са поканените, ала малцина са избраните".
Та питам се, не сме ли равни главно в едно: Че всички разполагаме с 24 часа в денонощието? Какво ще прави с тези 24 часа си е личен избор на всеки от нас.
И каква друга мотивация трябва да ни се прави освен да бъде обяснено на всеки от екипа каква е ползата за него от постигането на общата цел?
Вашето мнение е важно за мен.
Comments8
Съвсем друг е въпросът дали дадената фирма има нужда от идиоти - ако има, то тогава може да се правят опити да се задържат тези хора и да се мотивират да вършат това, от което фирмата има нужда.
По същият начин фирмата преценя дали има нужда и от интелигентни хора.
Та това е смисълът на мотивацията: човекът да направи максимално възможното, а не невъзможното. "Рожденият да пълзи, не може да лети", и ще е наивно да го очакваш да литне.
Относно твърдението на одиторката - то е толкова общо, че разбира се е вярно. И какво от това, какво ти е казала - едно нищо. Преди време се занимах...малко...с HR и ми се наложи да иззубкам безброи книги, книжки и книжлета на подобни теми. Все хубави неща, може да си говорим часове...но какво става напрактика. Виж практиката е друго нещо, дори в много сериозни организации този отдел е толкова осакатен от към функции, че си остава само старото ТРЗ-е. Липсва каквато и да било управленска воля да се приложи, каквато и да било добра практика. Дълго съм мислил, защо е така, само аз ли си мисля, че да държиш на щат трима високо кварифицирани служителя и единствения въпрос, които получават е:"Миче, ще ми кажеш ли, колко отпуска ми остава, защото искаме да ходим малко на вилата.". С повече наблюдение над процесите, които протичат в едн фирма, а и с откровенни разговори с HR служители, картинката взе да се прояснява. Келвинатор, ти го наричаш "мотивация", аз го наричам "влияние". Обяснявам, фирмата е ограничена откъм бюджет, ресурси, възможности в тази среда на ограниченост, тя трябва да оцелява и да се развива. От 50-те години насам умни хора са направили елементарни изчисления, че фирмата не може да си позволи да "мотивира" всички свои служители финансово, с развитие, предоставени възможности и тн. Затова служителите се разделят на две откъм барикадата и зад нея едните се мотивират директо от "Счетоводен отдел" и нямат никакав досег с HR, а за останалите остава това което аз наричам "евтината психология" С две думи става въпрос за пари и един HR, колкото и скъпо да е платен винаги излиза по-евтино. Не ми се сърди, че елемнтализирам иначе сериозната тема, но ми се струва, че истината е някъде тук. Пример, не си ли забелязъл, че отделите, които които създавт реална стойност се "мотивират" само по един единствен начин с увеличаване цифричките върху фиша именно , защото тези отдели са много важни за фирмата, защо в никоя организация никой мениджър не занимава тези отдели с толкова прехвалените напоследък мотивации и тн. С неизброимите методи за мотивация, техники на въздействие, лидерство и любимото ми...РАБОТА В ЕКИП с тези неща се занимават само обслужващите дейности в една фирма, защото те са без пари.Факт! И ето дейността на HR - това е човека, който е обучен да ти каже: "Г-н Иванов, тази година свършихте отлична работа, но няма да ви увеличим заплатата, а и за вашия отдел премахнахме бонусната система" Така трябва да ви го каже, че вие да се почуствате щастлив, мотивиран и най-важното да останете да работите при тях и следващата година на същите условия. И успяват тези HR-и, затова аз твърдо подържам тезата, че на тях трябва да се плаща много пари, ама много.
От древността са известни само три начина за мотивиране на човека: пари, власт, удоволствия! Тъй като аз съм обикновен човек, ако искаш да ме мотивираш - моля избери си едно от трите. Всичко останало ми губи времето, което и без това ми е малко.
Последно - всичко зависи от гледната точка. Ако аз съм мениджър във фирма и някой ми направи изявление, като горното ще му кажа:" Не си прав, господинчо, ела, седни да ти обясня колко хубаво нещо е нефинансовата мотивация...и така ще му редя приказки за светлото бъдеще докато го зомбирам напълно и после ще го пратя на струга от сутрин до мрак. Цинично, ама... пак да повторя става въпрос за пари, а въпросите за пари са винаги цинични. А ако си обикновен служител -отваряш си очите, правиш кавото е по силите и възможностите те си за да не позволиш да те манипулират евтино. Ако не се получи просто блееш в синхрон със стадото...а Големия Брат те наблюдава...
Келвинатор, това е мое мнение и не бих искал да те засегна с нещо.
Поздрави!
Olloro, изобщо не ме засягаш, защото това е и мое мнение. Още повече, че аз написах, че ме интересува мнението на всички. Пълна истина е това, което казваш за по-големите структури, в каквито и аз съм работил. Изпитал съм го лично, и като мениджър естествено съм го правил.
Доходите в нашата фирма се формират не на база работна заплата, а получени комисионни възнаграждения. Аз също много отдавна съм превъзмогнал темата заплата. И това е една от най-печелившите промени в убежденията ми, респективно в реалностите ми. Следователно подобен тип "мотивация" при нас няма как да стане.
Аз също споделям мнението, че една от най-переспективните инвестиции е точтно в хората. И винаги съм се стремял да го правя финансово или духовно, ако другият човек е проявявал интереси към това.
Въпросът е в кого точно и какво следва да се иннвестира. Защото за мен "абсолютно всеки" звучи като "никой".
Колкото за "идиота" това беше илюстрация. Прекалено обичам колегите си, за да считам някого за идиот.
В същност одитът си струваше. Направиха се сериозни промени в организацията, които лично аз вярвам, че ще доведат до успех.