BgLOG.net
By sibila , 10 June 2007

Отдавна се каня да споделя  свои размисли относно промяната в наименованията на някои учебни предмети, с които така и не свикнах. Опитах се да открия замисъла за това , но  не успях. Най-малкият проблем от удължаването на наименованието е,     че  създава неудобство в изписването му в бележника на ученика и в учебната документация, където мястото за писане  е ограничено. Но и на това му намерихме разрешение като въведохме  съкращение - ЧП /разбирай човекът и природата/ , ЧО /човекът и обществото/, ГИ / география и икономика/, ИЦ /история и цивилизация/.  Учебният предмет природознание  бе прекръстен на човекът и природата.Че човекът и природата се намират  във взаимодействие няма спор, това е основната цел на обучението по предмета, но не мисля, че бе необходимо да се скандира в наименованието му. Още по-необяснима е промяната на обществознание  с човекът и обществото. Всъщност, човекът не е ли част от обществото? Така изписани могат и двата посочени примера да се тълкуват едновременно като взаимодействие между тях, но и като  противопоставяне. За каква икономика става въпрос в предмета география и икономика? Икономика се учи в съответните професионални учебни заведения, а в останалите - раздел икономическа география. И последно, цивилизациите не са ли част от световната история?  Моля ви, ако греша, поправете ме.

Legacy hit count
8154
Legacy blog alias
13150
Legacy friendly alias
За-наименованията-на-учебните-предмети
Размисли

Comments6

sibila
sibila преди 18 години и 11 месеца
Съжалявам. Не съм имала време да прегледам архива, за да видя, че темата вече е дискутирана. Все пак се успокоих, че не съм единствената, която си задава този въпрос.
imhotep
imhotep преди 18 години и 11 месеца
Съгласен съм с вас - простотията е пълна с тия имена на предметите. "Химия и опазване на околната среда", "История и цивилизация" - глупости, това никъде по света го няма.
stefanov
stefanov преди 18 години и 11 месеца
За съжаление сложнодумието е обхванало не само наименованието на предмета, а и самото му съдържание. В края на ІV клас майка с юридическо образование ми сподели, че вижда трудности да обясни на детето си какво точно е написано в учебника. А какво ли я очаква в седми клас?!

За едно 9 - 11 годишно дете "Човекът и обществото" е словосъчетание без смисъл, символ е на нещо много сложно, което то не може да разбере. А как 13 века история се преподават в двайсетина часа остава педагогическа загадка.

Важното е да кипи безсмислен труд...
sibila
sibila преди 18 години и 11 месеца
Като прочетох постинга на Куини се подсетих, как веднъж се смяхме с мои колеги, напълно объркани от многото наименования на един и същ предмет. Отне ни доста време докато го разпределим там, където му е мястото.  В началните класове се изучаваше като Домашен бит и техника, в същото време имахме в ІV клас Ръчен труд, в V клас - Бит и технологии , а от VІ нагоре - Труд и техника. И до ден днешен много се замислям в кой клас как се нарича.
А къде по света има по учебен план 1,5 или 2,5 часа за изучаването на учебен предмет? Който е правил годишно разпределение по учебни предмети с такава седмична норма, не може да не е разбрал какъв парадокс се получава:
І вариант : За първия учебен срок се разпределят 2  часа Х 18 учебни седмици, а за втория 1 час х 16 учебни седмици - общата сума часове е 52 часа годишно.
ІІ вариант :За първия учебен срок се разпределят 1 час Х 18 учебни седмици, а за втория 2 часа Х 16 учебни седмици - общата сума часове е  50 часа годишно.
В крайна сметка кой от двата варианта се прилага при условие, че в учебния план са фиксирани общо 51 часа годишно /34 учебни седмици Х 1,5 часа седмично/?
Paideia
Paideia преди 18 години и 10 месеца
за нормативите - съвършено сте прави, че определянето им е "на килограм" без оглед на логика на организация на учебен процес. много ще се зарадвам, ако някой ден българските институции започнат да практикуват "оценка на прилагането" (implementation cost estimation) - задължителен етап от правенето на нормативна уредба в нордическите и англосаксонските страни. общо взето се оценява колко чов., технологически, времеви и финансови ресурси ще са нужни за прилгането на опредеен нормативен акт, който се изработва и  актът се внася за гласуване  придружен от  такава оценка. според британски колеги има случаи когато властите се отказват от въвеждането на определени процедури, заради неоправданото време или нужен за обслувжването им персонал, които не са съизмерими с получения резултат.
за заглавията на предметите обаче - не е прав колегата, който твърди, че нашите са уникални. поне във Франция и Англия съм сигурна, че има съставни и някои от нашите дори са точни бг еквиваленти на тях. друг въпрос е дали са адекватни и необходими. а най-съществения въпрос е - дали някога ще има форма на широко обсъждане на подобни промени в нашата образвоателна система, по-различна от "1 часова среща на  министъра със 50 случайно подбрани учители по..."и защо тя все не се появява.
By queen_blunder , 16 October 2006
По повод на постинга на Darla-Daisy, и възникналите коментари в тази връзка, искам да споделя какво е мнението ми за преименуването на учебните предмети, което стартира с Новата учебна програма.

Така и не проумях каква е тази тенденция да се прекръстват учебните предмети, като им се дават дълги, многословни и не съвсем точни названия. Ще дам примери.

Природознанието се превърна в Човекът и природата, а Родинознанието в Човекът и обществото. Напълно излишно е, според мен, уточнението, че човекът е в съчетание с обществото или с природата, защото е съвсем ясно, че всички тези знания са пречупени през призмата на човешкото съществуване, ако изобщо това са имали предвид авторите на идеята. В тази връзка един мой ученик, на въпроса ми дали е учил урока по Човекът и обществото, ми отговори, че знае само за човека, но за обществото не е учил :))

Същото е и с Домашния бит и техника, който не му пречи да си бъде Трудово обучение. Предишното наименование Ръчен труд също не беше уместно, защото създаваше обратната асоциация и се задаваха въпроси от рода: "А Крачен труд изучавате ли?

Изобразително изкуство. За децата от начален курс може спокойно да си бъде Рисуване - ние продължаваме така да си го наричаме помежду си, защото ни е твърде сложно да изречем името му.

Физическо възпитание и спорт, както лесно можем да се досетим, можеше да си остане Физкултура, както беше преди.

Другият недостатък на дългите наименования на учебните предмети е, че в документацията, която попълваме всеки божи ден ние, учителите, сме длъжни да ги вписваме изцяло. Което означава, че например за деня, в който си имал 1 час Физическо възпитание и спорт, ти се налага това съчетание от три думи да го напишеш два пъти - веднъж в Дневника на класа и още един път в Материалната книга. А ако ти е и лекторски час, значи трябва да го запишеш и в Книгата за лекторски часове.

Изобщо това чиновническо писане в много документи, в които често пъти се дублира информацията, поне за мен, е един от най-големите недостатъци на професията ни, защото губи ценно време. Да, обаче когато проверяват работата ни, първо гледат дали си изряден пишурка, защото както казва бившата пом. директорка: "Не е важно дали сте си взели урока, важното е дали сте го отразили в документацията".
Legacy hit count
3130
Legacy blog alias
9160
Legacy friendly alias
Наименованията-на-учебните-предмети
Размисли
Коментари
Училище

Comments4

Pavlina
Pavlina преди 19 години и 6 месеца
Да, бюрокрацията ще ни вземе здравето. И учителите не са сами в това нещастие. Лекарите също отделят много повече време да попълват бумаги, отколкото да преглеждат пациентите.

Куини, аз не съм учителка от 12 години, но и сега сънувам как идват инспектори и ме хващат без разпределение, а материалната книга не съм попълвала от месеци.
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
А не може ли в началото на (примерно) Материалната книга да се сложи легенда на съкращенията: Например Физическо вис да е физическо възпитание и спорт, Домашен б.и.т да е Домашен бит и техника и т.н.?
Друг вариант: да си направите печатчета: десет предмета - десет печатчета с пълни наименования.
(Това с печатчетата май е малко ..., обаче и вариантът пълните наименования да се пишат на ръка е още по-... ).*

* ... - автоцензура.


queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Да, Павлинка, такъв сън си е истински кошмар!

Shogun, не може с печатчета, също така и с абревиатури не става, защото от 16.04.2003 г.има една НАРЕДБА № 4  за документите за системата на народната просвета, която гласи, че:
 
"Раздел VI
Общи изисквания към попълването и воденето на документите

Чл. 82. (1) Всички документи, без посочените в чл. 81 (т е. това са Дипломите, свидетелствата и удостоверенията и техните дубликати) , могат да се попълват на ръка със син или черен химикал. Не се допуска изтриване или коригиране с коректор на фабрично отпечатани или вписани с химикал текстове и цифри. Допуснати грешки при попълване на документите се коригират с червен химикал.

(2) При отстраняване на допусната грешка в документите по ал. 1 длъжностното лице, допуснало грешката, с червен химикал задрасква с една хоризонтална черта сгрешения текст (оценка), като вписва в близост верния текст (оценка), фамилията си и полага подписа си, под който се подписва директорът на институцията и се полага кръглият печат на институцията."

Както разбирате, в кошмар също така се превръща всяка грешка - тук не става въпрос само за оценки, защото, както е видно от наредбата, сгрешеното място се задрасква с червен химикал, поправя се, подписват се лицето, допуснало грешката, и директорът и най-накрая се слага печатът на училището. Вероятно се досещате, че една малка грешка след подобна поправка вече започва да личи от самолет, видът на страницата, където това е станало, примерно дневника, изглежда трагично след корекциите. 
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Между нас да си остане :) Вчера си закупих от книжарницата химикалка с гума и се оказа, че пише и трие превъзходно. Край на грешките в документацията!!! Cool