Подхващам тази тема, защото нашият апел за изясняване на "Посоката и характера на незапочнатата реформа" към приятелите на Новото образование, предизвика разнопосочни реакции, някои от които демонстриращи тотална липса на стратегическа мисъл по темата "Смяна на системата".
Идеята ми е да ви лепна тук каквото си писахме с една активистка, като маскирам името ѝ (ще я наричам Светла), след което да разсъждавам, защо ни е толкова трудно да се разберем, макар че сме "добри герои" и двамата. После да изясня що е то стратегия и защо тя е толкова важна, та си хабя времето и клавиатурата да я обяснявам.
Работата е там, че едва вчера си дадох сметка, че с някои неща или си се сблъсквал и преодолявал, или няма как да ги познаваш. Моята гледна точка е на стратег (не го разбирайте като комплимент в никакъв случай!), гледната точка на Светла и повечето хора е друга. Светла е действаща, конкретна,... оперативна, работеща ежедневно за "спасяването" на едно-две деца. На пръв поглед нашите две позиции са в конфликт: аз умувам, Светла действа. Ако питате Светла какво е най-важното в момента в (реформата на) училищното образование в България, тя ще ви каже едно, аз - друго. Думичките, речника, с който боравим са различни, дори значението на една дума тълкуваме по различен начин.
Та... проблемът е какво да сторим, че да се разберем и заработим заедно в желаната и от двама ни посока (За посоката конфликт няма, защото само аз ползвам това понятие, докато за Светла то е поредната мъглявина на поредния мърморко, както ще видите в писмата й).
За това е този постинг, който ще пълня днес и утре (по предварителни сметки). Почертавам, че (отново!) това мое изложение е от гледището, от кулата на стратег, заел се да реформира цяла една система - Системата "Образование". Ето, молбата ми е всеки, който ще ме "критикува", да има това предвид и да заявява на свой ред от коя кула, от кой ъгъл гледа цялата тази работа. Това ще ни помогне много.
Коментарите са винаги добре дошли, знаете.
Comments2
IT браншът за промени в образователната система
Нашият план е да свържем необходимата образователна реформа като национален приоритет с приоритет за изграждане на икономика на знанието, с висока добавена стойност – казва Явор Джонев. – Единственият начин България да се изравни с другите страни в ЕС по стандарт и качество на живот, е да се повиши добавената стойност на икономиката. Ако това не се случи, ние ще продължаваме да бъдем нещастни, да бъдем най-бедните, ще продължава да се увеличава огромният вече разрив между различни слоеве от населението, малцинствата и т.н. Затова трябва да съберем всички заинтересовани страни: парламентът, министерствата, всички образователни институции, бизнесът и гражданските организации. Те ще седнат на една кръгла маса, която ние наричаме Национален съвет за икономика на знанието и образователна реформа. Съветът трябва да приеме тези приоритети. Това по някакъв начин ще се обвърже политически, било със закон или други мерки на политическо ниво. Националният съвет ще зададе не само стратегиите, но и ще определи бюджетите и средствата за тяхното изпълнение, ще контролира този процес на една доста широка обществена основа.
Престъпление е да се закриват тези домове - къде ще вървят сираците тогава!? На улицата - нов контингент престъпници.
Решението е в подмяна на персонала там, където не работи в интерес на децата, а формално и бездарно, без сърце. За критериите при оценка на тази сложна функция сме говорили много, още по време на стачката. Въпросът е да не бързаме да горим старата черга преди да сме изтъкали новата. Постепенно, с реална подмяна на хората. Има достатъчно сърцати и чудесни педагози, които работят в момента и ще работят. Има и млади желаещи да бъдат учители, те пък най-бързо ще преведат системата към светлината, като я напълнят със собствената!
Това - най-общо! Дано да съм била ясна, че тя темата е оттук до четвъртък.
С цялата ми обич към всеки, който се размисля по тези въпроси днес,
а.а.