Забързани, изкривени от абсурдното ни ежедневие, забравяме, че всъщност ни има в училище заради него - ученика. Той стои там в очакване на вълнуващото, интересното, което ще се случи тук и сега, защото малкият ученик живее в настоящето. Той се втурва да участва в новото предизвикателство - кастинга за празника на училището, воден от двете си основни потребности в своето средно детство - самоизява и сигурност. Цяла вечер, окрилен от стремежа за успех, детето подготвя басня. Залага на най-творческата игра - драматизация, само изиграва всички литературни персонажи. Въплатен в героите, изживява емоционално поведението, чувствата им...и пресътворява изкуството, проявявайки творческите си способности. С трепет очаква да дойде утре...
Кастингът започва. Оказва се, че тук не решава талантът, нито режисьорът, стоящ смутен и безмълвен, а две учителки. Подобно на диригенти те ръкомахаха и заповядваха, въоръжени с всевъзможи средства на авторитарния си стил - забрани, заплахи за наказания, за отстраняване, показалец...само липсваше пръчката. Те"овчиците" стояха кротко, безропотно, покорно и послушно...сковани от страха от санкции...да бъдат подкарани на паша...
Заобикалящата ни действителност се промени, колеги! Сега все повече говорим за личностно-ориентираният модел на възпитание, за посткласическия образователен модел на Адлер, за просперитет на единно европейско образователно пространство, за модернизация на началното образование чрез хуманистична философско - педагогическа позиция зя образованието на съвременното дете, която обобщено звучи така:
1. Детето е висша ценност - да, но тук висша ценност е учителят, който осъществява безсилен власт. Водещи са неговите потребности. Не заедно, а над детето. Отношение по вертикала, има йерархия, не равнопоставеност и толерантност.
2. Детето има нужда от успех и сигурност - да, но тук то е провалено преди да получи шанс да изяви себе си.
3. Детето е неповторима индиведуалност със свой опит, потребности, интереси и способности - да, но тук всички са уеднаквени войници от общата войска. Каква индивидуалност? Каква ти личност, като дори няма права, а само задължения и заповеди?
се околен свят трябва да започне от нас - учителите, защото ние градим личностите. Та ние се реализираме в училище, защото ги има децата. Те са цент
4. Детето се ражда с определена мисия - да, но тук как да тръгне по пътя да я осъществи като му пречим да я открие, да открие себе си, да даде най-доброто от себе си?
5. Детето трябва да бъде обичано и поощрявано - да, но тук то е унизено, безлико и смачкано.
Онова цветче, което отвори пъпката си вчера, сега повяхна...Питам се, с неистова болка - докога?! Лесно е да се оправдаваме - децата днес са трудни, неуправляеми, хиперактивни, агресивни, индиго, кристали...Ние - учителите и родителите сме тяхните огледала, в които те ежедневно се оглеждат. Та, питам, какъв образ очаквате детето да види отсреща, ако огледалото е криво?! Промяната към непрекъснато изменящия ърът на педагогическата ни работа. Ние се ръководим от тях, а когато съумеем да се учим от тях и да корегираме себе си, ще бъдем добри в работата си. В училище ние не само трябва да обучаваме децата, но и да ги възпитаваме в ценности и отговорности, да им покажем правилен модел на подражание. Това не се получава с показалец, с крясъци, нито с пръчка, а с любов, уважение, сътрудничество, емоционална съпричастност, равнопоставеност, поощрения, кураж, кураж и пак кураж!
Нека да опитаме да бъдем по-добри и да подадем ръка на учениците си...
Comments