Сурвакането, дряновата сурвачка и сурвакарите
•
„Народните сурвачки са символ на богата трапеза и носят белезите на поминъка и бита в своя край. Символ са и в ръцете на децата. Рано на Нова година скръцвал старият сандък на баба. А оттам на дъното му блестяла малка лъскава паричка, скътана за този ден. Чакала бабата внучето и в този тържествен миг, когато червенобузото юначе тръгвало на път да сурвака, тя връзвала жълтичката на малката сурвачка.” – разказва Лозинка Йорданова в книгата си „Изкуство и народни обичаи”.
Обичаят
Сурвакането, известно още като „Сурва” или „Сурваки”, е най-характерният обичай за Нова година, според който на 1 януари, при потупване по гърба със сурвачка, се благославят малки и големи за здраве и благополучие.
В някои източници се посочва, че в миналото дряновите клонки били носени специално за новогодишната баница и оттук се е появила сурвачката за сурвакане. Сурвачката била забождана в баницата.
Нещо повече, въпреки че е ясна функцията на сурвачката като семеен и обреден реквизит, произходът на обичая е спорен. Учените подчертават, че не са открити данни за това дали обичаят „Сурвакане” се е появил по времето на траките, на славяните или прабългарите и впоследствие е предаван от поколение на поколение. Известно е, обаче, че обичаят не е славянски, тъй като е непознат за славянските народи. По-скоро някои специалисти поддържат схващането, че сурвакането е обичай, който се свързва с прабългарите и има нещо общо с името на древноиранския и индоарийския бог на Слънцето Сурья. Други считат, че сурвакането няма християнски характер и вероятно е наследен от древни езически вярвания.
Макар че не е изяснен произходът на обичая „Сурвакане”, ясно е, че той е български, жив е и днес.
Сурвачката е дрянова клонка, украсена със сушени плодове, разноцветни вълнени конци или пискюли, с малки кравайчета, семена, ядки, скилидки чесън, сушени чушки, пуканки, дребни парички, мъниста и други.
От прастари времена се знае, че сурвачката трябва да бъде направена от дрян, защото дрянът е дървото, което е твърдо и жилаво. При това дрянът цъфти най-рано и зрее най-късно. Счита се, че дрянът е символ на здраве и мъдрост. И още нещо, дрянът е играел важна роля в живота на българския народ. От дрян са били изработвани различни селскостопански оръдия на труда, листата и кората му са използвани за обработка на кожи, тъй като съдържат дъбилни вещества, а плодовете му и до днес се прилагат в народната медицина. Именно затова се казва, че дрянът е „почитано” дърво.
Както в миналото, така и днес, сурвачката се среща във всички региони на България. Начинът на изработване и украсата на сурвачките са предавани от поколение на поколение.
Наименования на украсената дрянова клонка
В различните региони на България украсената дрянова клонка се назовава по различен начин: „сурвачка”, „сурвакия”, „суровакница”, „сурвакница”, „суровица”, „сурокина”, „сурукница”, „василичарка” и други.
Интересен е също така фактът, че в някои места на Тракия думата „сурва” означава „дрян”.
Начини за изработване на сурвачката
Общо казано сурвачката се изработва по два начина: първият - посредством издялкване, вторият – с украсяване на клонките. При първия начин - кората на клонката се задялква с ножче като се образуват зигзагообразни форми или колелца. В горната част на сурвачката кората може също да се задялка като се образуват топка „къдрици”, наподобяващи на къделя вълна. При втория начин - клонките се огъват на кръгове и привързват, така че да се получи формата на буква „ф”, най-отгоре остават свободни връхни клончета. След това по кръговете се увиват вълнени конци или бръшлян, добавят се нанизи пуканки, сушени плодове и други.
Украсяване на сурвачката
Украсата на сурвачката се свързва с бита и поминъка на хората в даден регион. Именно за това в различните краища на България дряновата „гостенка” има различна „премяна”:
• В Асеновградско сурвачката е окичена както с вълнени конци, скилидки чесън, кравайчета, така и с нанизи от пуканки, сушени ябълки и сливи, нанизи от сушени чушки, боб, тиквени семки, орехи, дренки и др.
• В Ямболско - в средата на сурвачката се поставят червена ябълка и житни класове.
• В някои селища на Северна България дряновата клонка е отрупана с кравайчета. Към тях се добавят дълги нанизи пуканки, пискюли от червена вълна, зелен бръшлян.
• В Добруджанско сурвачката е задялана, с много нанизи от пуканки, снопче житни класове и с паричка на върха (навремето паричката била сребърна или златна).
• В планинските райони, където се отглеждат овце, сурвачката се украсява предимно с вълнени пискюли и прежда в бял, червен, оранжев или зелен цвят. А в Смолянско, в долния край на сурвачката, хората завързват една вълнена тъкана торбичка.
• В Западна България дряновата клонка се отличава най-вече с нанизите от парички, които са особено характерни за региона, а също с панделки в различни цветове.
• В определени селища, например във Врачанско, към украсата на дряновата клонка се окачва дрешка.
• В село Горски Сеновец, Търновско, на дряновата клонка се прикрепва пешкир или торбичка.
• В Карнобатско - към накичената с нанизи пуканки, сушени сливи, ябълки и гевречета сурвачка се поставя и едно светлосиньо мънисто, което, според старо поверие, трябвало да предпазва от уроки.
• В някои селища на Пернишкия регион сурвачката е задялкана в горната част и образуваща 8 ленти, наподобяващи на дълги листа. Между тях се кипри наниз от лешници, оформящ кръг и свързващ се с главната част на сурвачката.
• В определени краища на България на върха на сурвачката се завързва бяла кърпичка, на други места - наред с белия и червения конец се увива и син конец.
Запазва ли се сурвачката?
В някои региони на България хората запазват сурвачката до следващата Нова година, когато ще направят нова. На други места съществува поверие, че след сурвакането сурвачката трябва да се изхвърли в течаща вода, в чужд двор или на покрива на къщата. Любопитно е, че в определени селища сурвачката се поставя над курника, за да може кокошките да носят много яйца, а дрянови пъпки се пъхат в полозите на кокошките. В източници се посочва и това, че след сурвакането, сурвачките могат да бъдат изгорени.
Сурвакарите и техните благословии
В миналото сурвакари били само момченца на възраст от 4 до 12 години. Най-напред те сурвакали близките в дома си, а след това, с торбички на рамо, се събирали на малки групички и спохождали всяка къща. Сурвакарите с радост изричали благословии за здраве, дълъг живот и берекет. Една от най-разпространените сурвакарски благословии, наричана още „блаженка”, „молитва”, „сорвакия”, „слава”, е следната:
„Сурва, сурва весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина!”
Друга сурвакарска благословия е:
„Сурва, весела година,
да хилядите, където ходите!
Да имате здраве и добър живот!
Догодина, до амина!”
Даровете, които сурвакарите получавали някога от стопаните, били кравайчета, парче сланина или луканка, орехи, сушени или пресни плодове, дребни монети.
Интересно е също, че в стари времена, в някои селища на Тракия и Родопите, влизайки в къщите, сурвакарите внасяли камък и го оставяли до огнището. Камъкът трябвало да е тежък, защото, според старо поверието, това щяло донесе имане и голям късмет на домакините. В други краища на страната сурвакарите отивали да сурвакат и всички домашни животни, а също и плодните дръвчета.
В наши дни сурвакари са както момчета, така и момичета. Те са очаквани гости във всеки дом и дарявани щедро с дребни парички, сладкости, плодове, орехи, малки подаръчета.
Празниците на светлината - Коледа и Нова година наближават. Ще ги посрещнем с трепет. А провикнат ли се на 1-ви януари сурвакарите: „Сурва, сурва година!”, радостно ще им отговорим: „Сурва година, весела година, живо-здраво догодина, догодина до амина!”. После..., ще приемем сурвакарите в дома си и отново ще си спомним за България – за родния дом, за времето, когато сме били деца, за мили хора...
Да е здрава, щастлива, мирна и благодатна Новата година!
Ваня Велкова
Всъщност бях се понамусила горе, че имаше вятър и си мислех постоянно,че Теди ще настине и като й се показа сополЯ и викам т’ва ще е, слизаме надолу. В този момент видяхме първия щъркел.. ниско летеше..
и после като вдигнахме поглед в небето - сестра 
Следващите няколко снимки изобразяват живописните “стъпълца”, които ни заведоха горе при скалите и Крепостта 
Естествено, няма как да не се опита как е на вкус сухата тревица, или да си поровим сред мъхчето, по което стъпваме 
Каквото и да си говорим, пролетта е вече тук. Тази снимка е вече след като сме слезнали долу и сме на път към така наречената Голяма пещера. Беше хубаво докато слизаме да срещаме засмяните лица на запъхтените хора, които ни се радваха и мен ме хвалеа,че така се ставало турист , интересно как ли щяха да реагират, ако ни бяха видели осем месеца по-рано, когато Теди беше съвсем бебе и пак така я бях нарамила 
Алейката по-долу, е тази на път към пещерата, която всъщност не е никаква пещера, както ще се види на долната снимка 
После продължаваме покрай скали,стълбички и пътеки докато стигнем до така наречената Голяма пещера.
Не зная дали някой знае,но тук всяка пролет около Гергьовден има събор и тук се организират концерти с класическа музика, тъй като има неповторима акустика. Аз лично все някак съм успявала да не присъствам… все така са се стичали нещата.. а всъщност вече девета година животът ми е тясно свързан с Шуменско… ооооо, като казахме бирааааааааа 
Оказа се,че сме дошли тъкмо навреме за автобуса. Теди не си хареса обяда, който й направих и се запъна на картофките, с които замезвахме.. поне се разбрахме бира да не пие все още 
Comments