М,да.Явно истината не е на почит,по-удобно да пишем благородни лъжи.
Как издатели се молят да издадат някоя книга на  по-непопулярни автори.
Между впрочем снощи бях на литературна вечер.Човекът със сигурност пише по -добре от мен-Има издадени книги,които няма къде да намерите- над 560 стихотворения и не знам колко си разказа.
Каза,че от доста време си  издава и редактира книгите сам.
  Е ,аз не мога да пиша гладко и да спазвам законите на метриката и поезията,но всичко което съм написал е от сърце и както съм го почувствал и видял

 

Денеб, ти откровено си имаш "почитател", :)
Картината е точно такава.
Но пък такива сбирки наистина са балсам и лек срещу посивяването.

О,аз отдавна го имам,но скоро не се беше вясвал тук за да ми поднесе леденият си букет ;-) Но все пак съм доволен,че не ме забравя :-)))
Между другото Бр.Нушич беше казал,че знаел какво са две успоредни прави,докато не почнал да учи математика,та и аз с поезията съм така-един обикновен наивист,изкушен от нея

:))

:))) Здравей! Всъщност, от два дни мисля за теб - написах нещо, което Случайно ми напомня за теб - не знам защо, не знам дали си го прочел в другия блог и затова си решил да ме подсетиш за тук... Есента тъкмо започва, още е рано да ухае на ракия :))))

Естествено,че съм го прочел,първото от тройката е за теб,а останалото за други дами две.Предполагам,знаеш,че съм незабравим-не забравям ;-)))приятелите си и приятелките. А и още нещо ,отмини тези,които те дразнят с мълчание-то ги мъчи най-много

Денеб, оставих ти виртуална усмивка, понеже бях от разпозналите се, :)

страхотно!

Което никак не е малко! Никога не подценявайте човека!

Оф, Денеб_50, засега нищо не се сещам, но нещо от типа на:
кашлят, кихат и подсмърчат (т.е. да опишем болестта) и после най-ненадейно да измислим спасяването им. И някаква поука може би за чистите ръце, ваксините? повече почивка. А м/увременно попаднах на някаква реклама за гел с колоидно сребро за чисти ръце и онемях. :))

Е,пък аз няма да плача за минуса,предполагам някой се е припознал,макар че едва ли знае,какво имам предвид под "литературни скелети" ;-))))Дори се радвам,че поста предизвиква различни настроения.Държа да отбележа,че поста отразява реално събитие,а не виртуално

Денеб, мисля, че стиховете изобщо не са прочетени и почувствани, а само са оценени, за това "плача". Личи, че стихотворението ти отразява реално събитие, което те е впечатлило. А който не го е разбрал - не би трябвало да го оценява. Радвам се, че не се ядосваш. Поздрави! :))

Надявам се да не съм виновен,за хубавият пост,заради есенните ми настроения

Денеб, есенните настроения се получават предимно от времето :)) Към март - април се надявам да няма и следа от тях.

Сега ще плача до безкрай - имам неаргументиран минус! За съжаление няма да успея да си разплета чорапите - колко жалко!

Неслучайно момиче, обичай, въпреки всичко! Хареса ми стихчето!

Мъдро!

Добре казано!

Царят не е гол благодарение на "матията" си, която не се хвали, а колко "легени" са всъщност подлоги...

Поздравления!

Благодаря krasimir tenev,приятно е да получиш похвала от човек,който разбира по-вече от поезия,отколкото мен

 Ала аз мисля,че царят(човекът) си е цар(човек),дори без мантия,стига да му иде отвътре или както се казва сега по-модерному,да има съответната харизма.Ако я няма в каквото и да го облечеш ще си е все той

Случайна , конструктивна забележка.Не се заяждам ,обещал съм ти ,че няма да бъда груб теб.Пиша това защото си мисля, че когато славеят пее , утрото е много далеч.Сигурно си го слушала?Аз имах възможност преди години един славей да го слушам .Винаги в полунощ пееше. Когато има нещо такова ,като в стихотворението ти си спомням --"гора зашуми ,вятър повее"винаги първо се чува шумът и след това се усеща вятърът.Та ти в кой час на денонощието си определяш случката в стиха?,

Gen, може и да си прав за часа. За мен обаче акцентът тук е върху кръстопътя и прошката, която човек сам дава на себе си. И която за съжаление е толкова далече, така както утрото е толкова далече от славеевата песен, както сам казваш. За мен, пак повтарям, за мен действието се развива някъде около 23:50 часа. Ама пък и аз дадох един отговор, остава само да кажа "Пиууууууууууу", както е на записа на "Точно време", :))))))))))))))))))))

Ген, вие сте наистина невероятен както винаги.

Случката се определя - и се случи - къмто 3.30 - 4.00 часа, май месец, около 1996 или 7 година. Не мисля, че се заяждате, просто това е едно от непреодолимите различия между нас. Поздрави на вашите славеи :). От всичко не разбрах дали ви е харесал стихът, което е важното за мен в случая.

Аз и преди съм ти казвал ,че това което пишеш тук е хубаво.Тука открих това което знаех за себе си отдавна.Сами сме.

Здравей, Случайна! Поздрави за стихотворението. Сигурен съм, че то е написано неслучайно. Озадачава ме обаче фактът, че се коментира толкова много пеенето на славея. Та ти много ясно си го казала "...преди да се събуди славеят..." Славеят още не е пропял и не е толкова важно кога ще пропее. Никой не коментира за какво точно се появява този славей. И ти не се събуждаш от пеенето на славея , а от безкрайните си грешки. Супер внушение! Славеят се явява основа върху която ти градиш твоите внушения. А защо не се коментират равните пътища при кръстопътя. А споменаването за грешката и прошката? Един стих не е просто изложение на фактите - славеят пропява в еди колко си часа. Не може да се определи времето на тази случка, когато може тя да се повтаря при всяко наше заспиване. И кръстопътят да те събуди и да си все сам. Харесвам ти стихотворението, продължавай в същия дух.

Valiata, точно за кръстопътя и за прошката съм писала. Но може би не съм ги засегнала по-подробно.

Здравей, Валята. Радвам се, че ти харесва това стихче - то претърпя малка редакция преди да го пусна тук и тогава се появиха равните пътища :) А относно славеите - ами такава беше ситуацията, все още имаше славеи в нашия квартал :) Относно Ген - както казах, това е едно от нашите непреодолими различия - той забелязва едни неща, аз други...Общо взето, това е и една от причините ти и Пестицид да сте в моята листа с приятели, а той - не. Не, че ми е неприятел, просто вижда по друг начин нещата. Което всъщност не е лошо, светът трябва да е шарен :)

Пестицид, :)

 

Да, Пестицид, много хубаво си го казала - "...акцентът тук е върху кръстопътя и прошката, която човек сам дава на себе си."  Аз акцентирам точно върху това. И най-вече върху прошката. Знаеш ли какво велико нещо е прошката? Кое е по-лесно - да простиш или да поискаш прошка?  А към себе си?

Още вчера щях да ти кажа ,Случайна , и да ти покажа ,но понеже не ми е присъщо ученическото тълкование на стихотворенията, за това просто акцентирах на нещо, което просто допълваше моето по цялостно възприемане на стиха.Представете си  ,че и в моя многострадален ум възникнаха същите картини и умозаключения ,които ти успешно внушаваш  ,а други успешно тълкуват.Но все пак си премълчах ,характерна черта на възпитания джентълмен .Но ми се ще да обърна внимание на един цитат ,който ми допълва твоят образ

 "събуждат ме безкрайните ми грешки"--може би и това ,че аз не съм в списъка ти с приятели да е една голяма грешка, дано и тя не те буди често.Все пак тя е поправима.А светът е шарен даже бих казал и пъстър ,което си е едно и също ,но да го кажа за да не си помислиш ,че речникът ми е беден.

 Още веднъж повтарям , хубаво пишеш .И книжката, която прочетох, че се каниш или обмисляш да си издадеш ,надявам се с автограф ,да има и за мен.

 Това написа възторжен почитател на стиха ти и ценителят на хубавото Ген.......

Е, радвам се, че изяснихме онова недоразумение, в което си бяхте внушил, че се смятам за безгрешна :) Радвам се, че стихчето е предизвикало у вас картини и мисли. Разбира се, когато реша въпросът с книжката, ще ви имам в предвид :) Благодаря :)

Брей, много сладки спорове се вихрели тук :)  

 

Всъщностпоезията е най- освободената, от към изразни средства и похвати,  от всички видове изкуства.

Поезията, е най- голямата свобода, ограничена единствено и само от две прости правила: 

Единен ритъм и Вярност на чувствата.  

Всички граматически правила тънат в мрака, заедно с пълните и непълни членове, а със-овете и във-овете се държат съобразно стиха. И римите не са задължителни, въобще нищо задължително няма. Неуместно е да се търси новинарска точност в стиховете, та те са стихове или пък да се анализират от гледна точка пространство- време, добрите стихове са безвремие, буквализмът просто им изяжда главата.

Например началото на едно от не особено силните ми стихчета за морето:

 

Когато се завръщам от морето

сърцето ми във леден огън гасне...

 

и си представям неуместните въпроси : В колко часа се връщаш от морето? Коя година е тва? Ама лятото ли си бил на море? Кое море това, нащо или чужбинско?  Ама как така хем леден хем огън? Абе ти огнеупорен ли си бе?

 

И викат ме вълните отдалече

но късно е... цивилизовано облечен

се вливам във морето мръсно- хорско

 

Как те викат тези вълни, та те нямат усти бе!?  Кво ти е цивилизованото на скъсаните дънки? Как така се вливащ, ти да не си течен бе? И така нататък в тоя дух.

 

Изобщо ако има нещо което убива поезията то това е буквализма.

Стиховете са неразгадаеми за правият поглед и реалната логика, те са нелогични части от безвремието на друга вселена.

 

 

А на мен стихчето ми хареса, може би защото и аз съм на някакъв кръстопът, брулен от късно легнали си (или рано станали)славеи и чорлави въпроси,

поздрави :)

Случайна,  забравил съм да ти  сложа плюсче. Слагам ти го, макар и късно  в 1 и 03 часа.Ослушвам се ,славеи не пеят , но съм сам със себе си.

Valiata, най-трудно е да простиш на себе си. Да те разпъват всичките посоки на света и да се чудиш коя точно да избереш. А времето да те притиска. Да знаеш, че ако избереш "грешната" посока, може да се окажеш в лабиринта на сърцето си, където не Минотавърът, а собственият ти разум да победи повика на сърцето. Или пък повикът на сърцето да заглуши слабия гласец на разума. :)) Във всеки случай остава опитът от наученото, та дори и късно. И възможността да повтаряш едни и същи грешки, :))

Много хубаво си го казал, Сечко - при поезията няма строги закони - важно е чувството и кефа да си го кажеш по своему. И затова Случайна не пише случайно. Много ми е кеф, че един заспал славей предизвика такава дискусия. Не съм съгласен, че тълкованията ни са ученически. А специално за Пестицид ще кажа моето мнение за прошката. Много ми е трудно да поискам прошка, давам я лесно, а да простя на себеси е направо невъзможно..

Да, Сечко, и аз съм на мнение, че буквализма е сериен убиец.

Пестицид, всичките пътища са равни, всичките еднакво тежат, но няма грешни. Този който ще избереш със сърцето си пак ще тежи, просто ще е по- пряк :) От сърцето тръгват най- верните пътеки, както знаеш.

Валята, тълкованията не са ученически. Аз също се радвам, че се получи такъв приятен разговор за славеи - и не само :)

Всъщност, аз много трудно прощавам. Всичките ми познати знаят - злопаметна съм, най- вече към себе си. Не съм искала прошка до сега - защото още не ми се е случило самата аз да си простя. Това не е хубаво, знам. Затова са нужни славеи.

Да се появявам ли пак тука , защото иначе по един два коментара си пишете със заучени фрази и толкова.Няма дискусия и обратно от очакваното положително мнение, като че ли не признавате.А аз мога да се и аргоментирам в критиката си . .Всеки Фауст  трябва да си има Мефистофел.Може да ви бъда в общността Мефисто стига да знаете и да искате как да ме помолите.

 Иначе аз прощавам и на себе си и на другите, искам и прошка от когото трябва защото симбиозата на моето Аз е изградено от Хаоса ,но моделирано така ,че да е в Равновисие и  Хармония.

Ген, тази общност е отворена за всеки, който има какво да каже и не се бои да го направи. Поне такива са моите впечатления. В моя блог винаги сте добре дошъл, аз обичам добрата дискусия и уважавам хубавия спор. Е, като прекалите, ви изтривам, но пък вие сам знаете кога прекалявате и си го заслужавате.

За очакваното положително мнение не сте прав. Ако ми бяхте казал "В еди-коя-си строфа ритъма е нарушен според мене, ужасен шаблон е "тъма" да се римува със "сама"" - щях да си понеса критиката безропотно, защото е истина и си го знам :)