Различните нации се определят по три основни признака – религия, език и най-общо казано бит (различните ритуали, навици и привички). Имаше един „мил“ човечец, който набърка и расовата теория, но за щастие притежаваше много лични оръжия и се самоуби. В последно време се натрапва и един четвърти признак, който за съжаление на този етап няма намерение да се самоубива. Това е принадлежността към приказния свят на родното разузнаване и разузнавачи, който в крайна сметка може и да се обособят като отделна „висша“ нация на дебелокожите.
Характерни за българската нация са източноправославната християнска вяра, българският език и купищата ритуали от бита, който са познати и на най-малките деца – поставянето на мартеници, зарязването на лозата, кукерските обичаи, лазаруването, особените начини на празнуване на отделни църковни празници и т.н.
Очевидно е, че по тези признаци ние сме най-близо до бразилците и кариоките са най-близо до нас. Шегувам се. Жестоката истина, която в момента не изнася на българските бивши разузнавачи, е, че имаме най-много сходни черти със сърбите и руснаците. Съвпадението с тези момиченца и момченца по признака религия е стопроцентово. Още по-тежко е положението на тема „език“. Сръбският, руският и българският езици са производни на черковнославянския език. Черковнославянският език, според агент Гоцев и инженер Ганев е производен на канадския. Шегувам се. Ама и те яко се шегуват. Черковнославянският е близък до езика, който се е говорел по нашите земи при пристигането на азбуката на Кирил и Методий по времето на княз Борис І. Поради липса на добре обучени разузнавачи в онези векове, които да насаждат омраза между народите, българските просветители спокойно са се движели и са разпространявали писмеността и словото в посока сегашните руски земи и Сърбия. Самият академик Лихачов споменава за двете българския влияния, които са част от началото на руската култура. Благодарение на тези две влияния изучихме тълпа разузнавачи в Русия, които днес смело ни водят към европейското нищо.
Остана да поговорим и за бита. Вярно е, че за разлика от нас със сърбите руснаците предпочитат водката, но това се дължи на един грузинец, който за да популяризира „перното“ им изсече главите и лозята. Иначе е достатъчно да погледнем в личното си всекидневие и да преценим дали повече приличаме на английски джентълмени или на дървосекачи в тайгата. Изключение правят разузнавачите ни, но те, както уточнихме, са в процес на формиране на нова своя си нация. Смениха ватенките с костюми в спортно елегантен стил, минаха на по-тъмни на цвят и по-солени като цена питиета, ориентираха се към аристократични дейности и спортове, за които не се иска особено мислене.
Бивш разузнавач няма. Дори и голи да тръгнат пак ще ги познаем по изисканите маниери, по добрите обноски и по огромното им желание да ни сочат правия път, дори когато те самите са залутани по кривите си пътеки. Помага им това, че винаги са двама – онзи с маниерите и онзи, който и майка му не иска да го среща. Завършилите престижни руски учебни заведения и школи, получавалите заплата като за двама от народните пари, ползвалите се с всички облаги за тогавашния и сегашен елит не могат да виреят в бистра вода. Защото в мътна вода шарани се ловят най-добре. Натрапват ни тезата, че русофилството е най-голямата болест и болка на българина. Но всъщност нищо не боли повече и не е по-смъртоносно от рака с метастази, който са те. Те изсмукват последните жизнени сили на по принцип здравия български организъм, като преследват едничката важна за тях цел – личната облага на всяка цена. Под предлога, че провеждат лечение, доносниците всячески облъчват и унищожават различните от тях. Пита се – когато успеят да унищожат и последния читав българин дали отново ще „заобичат“ Русия, за да могат да се прехвърлят там и като пиявици да засмучат, както са го правили и преди.
Comments6
Реалността е там, където е приковано вниманието.
Много добър анализ.
Важно е да следим нещата които приковават вниманието ни. И ако не ни харесва да се заинтересоваме от друго. Лично аз се кефя като се опитвам да направя бизнеса си по-полезен. В повечето случаи става :)
Както съм споменавала сто пъти, мразя обобщенията. В този смисъл - ама как въобще можете да стигнете до идеята, че някой ви е превърнал в нещо, докато вас ви е нямало? Ако според теб, Чопар, българин е синоним на Андрешко или на Бай Ганьо - ами допусни, че има и друг вид българи. Някой направо ги избива на Пеньо- Пеневщина, а познавам и такива, които още си съществуват с възрожденски патос и идеализъм.
Добре е да се задават въпроси, само мисля, че това не са правилните въпроси. За себе си още не съм успяла да формулирам въпрос, от който ще получа удовлетворяващ отговор.
Напълно съгласен съм Случайна. Добре формулиран е отговорът ти.
Защо не започнем да питаме?
Защото е много трудно да накараш повече от трима българи да правят едно и също нещо ЗАЕДНО по едно и също време...
На един баш в най-напечения момент ще му влезе прах в очите или камъче в обувката.
На друг ще му се дояде и допие.
Последният ще се сети, че си е оставил котлона включен.
А и тримата заедно и едновременно ще си мислят, че работят повече от другите и получават по-малко.
Тервел "Мълчаливият" изпратил писмо до Юстиниян "Безносия". Двамата завършили заедно Магнаурската школа, та се познавали добре. А и Тервел два пъти спасил Юстиниян от импийчмънт, както тогава се наричало императорското обезглавяване. Та Тервел му написал: "Разбрах, че от това държава няма да стане, та прати ми списък с доверените си хора в моята Столица да се опра на тях и да присъединя България към Византия."
Византиецът чинно изпратил "оня списък" на Тервел и той вероломно обезглавил агентурата на Юстиниян.
Ей такива работи с шпионите...