Споко, няма да ви занимавам с тв-недоносчетата, наречени "игри"! Не ме интересуват простотии с кутии и чисти късметчета, в които интелектът е сведен до нулата! Такива игри произвеждат масово олигофрени, които не знаят откъде изгрява слънцето (скорошен случай от игра по БТВ) или имат свежите идеи, Слави да покани Христо Ботев, че доста били слушали за него (скорошен коментар по Нова тв).
Приятели на дъщерите ме "зарибиха" с http://www.conquiztador.bg/. Не ща да пропусна споделянето с приятели, и на зарибяването, и на удоволствието.
Та, играта идва от Унгария не от Америка (значи не е тъпанарска!). Ние сме едва шестата страна, в която започва. Регламентът ще го прочетете сами, аз само ще ви обясня най-общо. Нещо като"Стани богат", но по-умно направено.
Играеш на живо срещу още двама играчи, избрани произволно от компа. Печелиш или губиш точки и територии в зависимост от отговорите на зададените въпроси. Има 2 вида въпроси: избираеми( избираш 1 от 4 възможни отговора) или познаваеми (познаваш с числа).
Ето за цвят и някои примерни въпросчета: "С кой свой труд Демокрит поставя основите на геометрията" (4 възможни отговора) или "Кой подред в Менделеевата таблица е елементът натрий? (познаваш с цифра). Както се досещате има въпроси от всички области на познанието: математика, химия, литература, медицина, история, космонавтика, биология. Е, не можеш да знаеш всичко! Именно затова научаваш сума нови неща!
Играта си има и кусури! (То, сега пиша за Омир. И неговата "Илиада" има кусури, та една игра!). Ще срещнете доста играчи, които не разсъждават, а просто са изиграли повече игри и знаят механично някои отговори на въпросите. Лек срещу тях са новите въпроси, които всекидневно влизат в играта. Защото всеки регистриран играч при определени условия може да задава въпроси, одобрени от администраторите. Аз примерно имам вече 200 одобрени въпроса от българската литература и киното.
Играй на принципа "Не се сърди , човече!". Ще печелите или ще губите, ще променяте драматично хода на играта, понякога една цифричка ще дели успеха от загубата. Но винаги, винаги ще научиш нещо ново и интересно, ще бъдеш по-умен и чаткащ, не като идиотите на телевизора!
На определен етап (аз сега съм на него след изиграни над 800 игри) ще разбереш, че въпреки годините, усилията, образованието знаеш ...прекалено малко, а общата ти култура, уж толкова богата, още не стига. Както казваше един философ: "Разбираш,че събираш раковини на брега на океана на познанието".
Накрая да ви светна: "През коя година е бил изгорен в Константинопол водача на богомилите Василий Врач?" най-точно е 1111. Ако пък се падне "В кой български филм Апостол Карамитев, Константин Коцев и Георги Черкелов създават страхотен актьрски тандем?" - от 4- те възможности изберете "Бялата стая".
На желещите - приятно къпане в "океана" на познанието и приятни емоции, победи, точки. На останалите - да са живи и здрави и тв-диващините имат нужда от публика!
Comments25
За мен Венеция винаги е била мъртво място-фрашкано с туристи и проститут/к/и. Може би има и нещо хубаво в стария град, но аз не го открих.
Но не се радвам, че потъва де. Но може би хората ще започнат да осъзнават реалността на това което се случва по света. Има островни републики, които са толкова ниски, че само 1 метър повишение на нивото на водата и ще станат необитаеми :(
А като туристът - такова животно няма :D Дал е толкова пари, за да отиде до там, както и за хотел - та една вода ли ще го изплаши?! ;)) (Все пак го казва човек, измил си краката на чешма пред Колизеума...хаха)
Подсещане към приятеля на denijane:
Разбрах от какво има нужда Дени за Коледа!ШШШШТ,само да не чуе!Заведи я за 10дни във Венеция!Да усети атмосферата на града!
Венеция ,романтика.Къде си любима?Ох ,ах!
Романтиката е сега в моторите,
които пеят по небето синьо.
А за моста на въздишките - много романтично звучи, ама по него съвсем не са се разхождали влюбени. То дали изобщо някой се е разхождал по него? Когато осъдените преминавали по коридорите към тъмницата, стигали до място, където виждали вода (това е Моста на въздишките) и въздишали по свободата си. Та затова така се казва.
А на мен много ми хареса да се возя на корабчето и се возих три пъти. Бях там един път (през септември ... ) и нито миришеше, нито беше наводнено, направих един куп снимки и пак ми се ходи.
Добро утро! О, докато аз съм спала, каква дискусия се е завихрила... Радвам се, че съм провокирала романтичната нотка в душите на четящите :).
Ген, едно време като гледах "Венеция през зимата", разбрах, че ако един турист иска да му се случи нещо интересно, трябва да пробва и други сезони, и неутъпкани туристически пътеки. Оттогава ми остана и желанието един ден да снимам с Nikon, което стана около 20 години по-късно.
Мони, и аз съм слушала лоши неща за Венеция от хора, които са били там, но това не убива мечтата ми. {Вярвам на преценката ти... BTW твоите снимки от града са едни от най-добрите, които съм виждала}.
Въпреки туристическата индустрия мечтата за романтика у хората е още жива, което доказват и коментарите след поста :)))...
...и те заживели дълго и щастливо....
Ех, Ген, добре, че е останала романтика в теб! То леглото може и да не е толкова помпозно, може да е миндерче (за незнаещите малко дървени диванче от стари времена), важното е любов да има!
;-)
Предпочитам да ме изпратите в някоя топла и морска страна с някой италианец. Това вече е романтика :Р
Дени, романтиката е стереотип. Повечето туристи "купуват" за романтично онова, което туристическите агенции им продават. И понеже повечето хора обичат удобствата, предпочитат топлите страни за романтично бягство.
И както Мони каза, туристът е особен вид животно. В повечето случаи тълпи от хора се бутат пред статуя на Микеланджело или картина на ДаВинчи, снимат, ако е разрешено, и отиват да се тълпят и блъскат пред нещо друго.
За мен колкото по-малко хора има на едно място, толкова по-добре. И понеже Венеция открай време е суперпопулярна дестинация, явно само извън сезона би могло да бъде по-безлюдно.
Точно затова толкова много ми харесаха тези снимки - много по-различни са, по-човешки. Позволяват ми да видя нормалното и не толкова комерсиализирано лице на този уникален град.
Колкото до романтиката - мисля, че мястото няма толкова голямо значение. Не е важно къде си, а с кого си :)...
Ами какво да ти кажа, естествено е хората да предпочитат удобствата. Ако живеех в 5 звездно имение, сигурно за мен романтика щеше да бъде да доя крави и да се блъскам в градския транспорт. Но понеже ежедневието ми не е точно такова и парното е супер-скъпо, за мен романтика е да слезеш от самолета, да те лъхне топъл и влажен въздух, да се разхождаш по потник, къси панталонки и чехли и да те държи за ръката някой, с който не споделяте нуждата от около 15000 часа сън. Също към картината включвам многоцветни коктейли, масажи на плажа и безкрайно топло море, в което да можеш да стоиш неограничено време без да ти посиняват устните.
Друго нещо, което ми се вижда много романтично е почивката на планина. Уютно хотелче, супер-топло изолиращи дрехи, сняг и горещ шоколад. И много любов между пребиванията по пистите.
И двете неща съм ги изживявала в нелуксозен вариант, страшни са :) Истински лек за душата.
Пък за Венеция-може би си права да я харесваш, когато е празна. Може би и аз бих я харесала, ако съм добре топло-изолирана. Но аз така и не усетих Венеция, когато бях там, беше просто твърде замърсена от собственото си минало. Веднъж вече си навлякох гнева на една учителка за това изказване, но си стоя зад него. За мен сградите събират енергията на хората около тях, тези които изживяват нещо в тях. А във Венеция има такъв човеко-поток, каква част от него изобщо се свързва със сградите. Те ги гледат, снимат, пипат, говорят си. Но те не живеят там, не страдат там. Те са поток от мисли и чувства, объркани, очаровани, заслепени. Оставят след себе си само някаква празнота. И са толкова много.
Съжалявам, но просто ми беше трудно да свържа града с Мистериите на Венеция примерно. Или с миналото на Венеция, като морска сила. Нямаше как да усетя миналото на града. Всичко беше толкова изтъркано от гледане и липса на функционалност.
Много ми е интересно какво е усещането в Египет.
Но за всеки случай, всеки трябва да отиде във Венеция, да си прецени сам за себе си. Според мен ако отидеш с достатъчно очарование в очите, ще останеш доволен. Мен повече ме влечат по искрени места, такива в които има какво да видиш, но освен това, животът все още тече в тях. Като Ватикана примерно или църквите в Рим, които все още се използват. Или нещо такова :)
Много се радвам, че въпреки очакванията ми този пост има толкова много коментари :). Тази сутрин тук е много студено (-19 по Целзий), а студът винаги ме настройва романтично...
Манка, романтиката е стереотип в смисъл, че за всяко време и за всяка култура различни неща се приемат за романтични.
Средновековните рицари и дамите на сърцето им; българските момци и девойки на седянка в началото на миналия век; или аборигените в Австралия - сигурна съм, че всички те си имат своите ритуали на ухажване. И това, което е приемливо и дори задължително при едните, може да бъде прието "на нож" от другите.
В наше време рекламата до голяма степен влияе на това, което повечето хора смятат за романтично. {Огромно влияние оказват и т.нар. "любовни романи", които младите девойки четат в захлас до определена възраст, а след като се омъжат, откриват, че чорапите на съпруга им не миришат на теменужки :)}.
Та аз имах предвид, че ние често сме подведени да "купуваме" онова, което ни продават другите...
Мони, твоето присъствие на тези снимки ги превръща в произведения на изкуството (четкам те, защото един ден ще си толкова прочута, че ще се налага да говоря само с агента ти :)...та се надявам тогава да си спомниш за скромния почитател на таланта ти :))).
Дени, приемам твоите романтични картини на море и планина с една уговорка - вече не пия разноцветни коктейли. Много са коварни.
Твоето усещане за Венеция е различно от това на други туристи - и това си е съвсем в реда на нещата. Аз лично бих искала да отида - за да проверя сама какво бих усещала аз :).
Ами пожелавам ти да отидеш и да видиш точно каквото искаш. Пък и при всички случаи, разходката до непознати места обикновено е приятно изживяване :)
Още едно потвърждение, че романтиката е понякога стока, която "купуваме".
"Романтиката на екрана убива романтиката в живота"
Аз в Събота гледах "Да забравиш Сара Маршал" и съм много доволна. Обичам любовни комедии. Много ги обичам :)
Pagination