ОТВЪД II

Душата ми е старо вино,

нектар, от който пият боговете.

В кристална чаша изсипи ме,

отпий от мен и ще усетиш

Безкрая, в който съм израсъл,

лъчите слънчеви и аромата

на жарките лета и люти зими,

в които сила пил съм от Земята.

Отпиеш ли веднъж от нея

ще зърнеш цветовете на дъгата

и ще обикнеш лудо чародея,

превърнал те завинаги в приятел.

Почувствах се отново жива,
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
 
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
 
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен
да ме даряваш с обич, светлина.
 
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
 
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце , като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор :Виктория Милчева

Пролетта ме завива с цветна завивка.

Очите ми нежно искат да ме целуваш.

С топлото ухание на една усмивка,

над върховете с мен волно да лудуваш.

Обичам те, с душа жадуваща, невинна.

Обичам те, с изгрева свеж песни да пея.

Мечтая до гърдите ти мъжки да се сгуша

и с ритъма буен на сърцето ти да се слея.

Огън ли гори в сърцата ни млади?

Искри ли припръскват, фойерверки в нас?

Как да напишем съдбовни балади,

как да спрем времето в мечтания час.

Нима ще можем да преминем лавини

без страх да спрем на желания бряг,

докато горят в сърцата ни пламтящи камини,

докато синее небосклона приятелю драг.

Обичам до болка очите ти топли кафеви.

Обичам лудия устрем и стройното ти тяло.

Как да нося в гръдта си ласките скрити,

как без любовта да премине живота ми вяло?

 Автор : Виктория Милчева

Родих се аз под щастлива звезда.

Растях като волна, нежна пеперуда.

Не знаех, че живота отнема радостта,

не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.

Боря се с живота злочест, като хала

стремя се всичко с добро да постигна.

Чакам нощта черна, мрачна да догаря,

чакам утрото окови те да вдигне.

Трудя се аз за благото и щастието на всички.

От дете тичам боса по една мечта.

Да имам дом и щастие достойно да получа

да летя окрилена от любовта.

Защо ли аз попадам на нечисти хора

с нрав, противен, жесток и лош?

Защо ли аз винаги трябва без умора

да се боря срещу хищническата мощ.

За пореден път се моля на съдбата.

Витая и искам аз винаги да съм щастлива.

Сърцето ми ранено от болката разкъсва

да съм радостна, доволна, обичлива.

Автор : Виктория Милчева

На живота,толкова години,
виното тръпчиво пия,
горчивината му във вените
ми се влива.
А прозата му,поезията в мен
убива…
……..а не бива

Маса,две салати,чаши

с кайсиев аромат.

Разговор за фон,очите

скришно ми поглеждат

ръцете талантливи  и

попиват омайният ти

                            глас.

Срещу мен млади хора

разговарят,но не за чалга,

айдъли и някой TV-формат.

За стихове и политика,

 те говорят-слушам ги

 и на себе си се чудя дали

 станал съм  им вече и аз

                           събрат.

Ех, да имаше художник,

да нарисува тази вечер

с поетично-кайсиев аромат.

Аз опитах се,но дали успях?

*"Гроба" е партизанското име на една кръчма в града ни

Не желая аз на този свят

прегръдка последна да ми

                е хладната земя.

Не желая гроб да имам,

на него обичните ми хора

             за мене да тъжат.

Искам аз от този свят да си отида

 в огнена прегръдка,пламъкът

да стопли за последно изстиналото

                          ми сърце.

Искам вятърът, прахът мида

 разнася над Осъм и нашето

                                 море.

Нека последен знак за мене

бъде край реката,някоя бреза.

Когато дойдете при нея,погалете

                            бялата кора.

 Вие, мои милине тъжете за

                 моя изживян живот.

Аз може би  някога отново ще се

върна на този свят под формата

на дъждовна капка или нечия

                                       сълза.

Ще погаля нежно кожата ви хладна

 и  ще усетите отново

 любовта ми,събрала се само

в една,едничка капчица вода.

                                                          по   Eneq

Живея между капките на спомена.

Живея с надеждата че утре

ще бъде по –добро от днес.

В нощта се лутам между илюзия и

                                           реалност.

Кажи ми как да разбера  кой съм

                                     и какво съм.

Годините минават,животът си тече

и аз съм вече  едно “старо момче,

на което умът му  да дойде-не ще.