Благодаря!

Благодаря, че ми я припомни. Цялата поредица е много подходяща за децата от детските градини. Сега се сещам, че marq_4   бе качила в блога всички книжки.

Честита да е Новата година, щастливи да са в нея всички дни! От старата година, що отмина, само хубавото запомни!

Мартенско настроение на всички ви желая!!!

Обичам да чета детски мъдрости. Те са като самородни, безценни, скъпоценни и още каквито се сетите бисери...

Галя, благодаря за удоволствието, което ми достави с поста ти...

Дале,

Удоволствието беше за мен и мамите. Всяка година задължително им подаряваме тези разказчета ли, обяснения ли (не знам как точно да ги нарека). Тази година половината мами са "нови", на тригодишни деца, и тяхната реакция беше най-впечатляваща. Някои се разплакаха.... 

разплаках се. колко са истински!

Благодаря ти, Ела....

Красота! Браво!

ЧУДЕСНО !

 Интересно ! Вижте и тук. Преди време ги бе публикувала Маря. Сигурно ще ви послужат.

http://bglog.net/blog/marinka/site/posts/?bid=21138

Децата много се зарадваха на звуковите ефекти. Благодаря, Viki!

Мога да ти изпратя за дните на седмицата и за буквите. Пиши ми на Skype

p_dragodanova

 

 

Здравей, Биз! Къде се загубихте? Чакаме с нетрпение да разкажете /и покажете/ как върви вашето ново училище! Хайде, ще се радваме да разберем, че и ние отвъд океана сме помогнали, ще споделим с радост успехите ви!

Прочети лично съобщение. Румяна

rosesunrise65,  поразлистих и ми хареса. Определено ресурсът е добър. Благодаря ти!

Роси, както винаги си на "огневата линия" :)  Благодаря за идеята. Добавих сайта във favourites и в почивните дни на спокойствие ще го "разнищя" :)

Колежке браво , интересно , но не приложимо в детската градина - сложни термини, явления, природни картини .Мисля си , не залитнахме ли по презентациите , и  оставихме основното за детската градина - възпитанието.Доста сте се постарали , но няма смисъл според мен.

Интересно и вярно!

За радост, Галя, има  - познавам такива учители, които се занимават и с възпитание, не само с обучение. Но това са родените възпитатели. Те го правят, не защото в учебната програма има възпитателни задачи /доколкото има/, а защото знаят, че няма нищо по-важно от човешките добродетели. А предполагам, няма учител, който да не знае, че малкият човек учи като ползва готовите човешки образци на по-големите. И за добро, и за лошо.

 

 

 

Да, така е, Алекс. Все го знае, но малко го правят. А съзнателно да се концентрират върху собственото си поведение като същинския източник на лошо поведение у детето - не съм чувала. Това е една нова, за нас, позиция, която възрастните не само не обичат да заемат,  но обикновено дори се сърдят, когато им се предложи.

Миналата година направихме екип от учители, които работят с едно дете със СОП. Според методиката им предложих да се идентифицират (във външен план) с детето. 3 учителки ми отказаха, само аз и още една го направихме. А как да станеш "едно цяло", с детето, ако не приемеш всички негови особености като свои, включително и увреждането му?! А без да разбереш къде как детето се чувства в кожата си, няма как да набележиш качествени похвати за развитие.

Мисля, че още много време ще мине, докато стигнем до идеята за истинската идентификация с детето.  

Не са много, които го правят. А върху собственото поведение и личност обикновено насочват размисли само по умните учители. Но както навсякъде, така и тук всеки се самоопределя.

Може би, като всяко нещо което няма традиции за практикуване (у нас такъв е случаят с антопософските практики в обучението) и това трябва да се прави на стъпки. Аз например ще се радвам ако за учителите има време-пространство и помощ - да могат ежегодно и в коректен комфорт да си правят самооценка - лична и такава на екипа в една градина и/или едно училище. Защото ми се струва, че упражнението да станеш едно цяло с друг е възможно единствено, ако ти самият си постигнал някакво равновесие. Подценява се системно, според мен, липсата на каквато и да е подкрепа за здравето, физическото състояние, личностното развитие и екипните умения на учителите. А те са единственият от трите кита на образованието и възпитанието (програми, учители, оценяване), който може да промени съществено картината. Никоя образовтелна институция, не може да е на по-високо ниво от нивото на учителите си.

Както винаги си права, Мария! Особено в това: "А те са единственият от трите кита на образованието и възпитанието (програми, учители, оценяване), който може да промени съществено картината. Никоя образовтелна институция, не може да е на по-високо ниво от нивото на учителите си." !!!!!! Не институция, Мария! Никоя държава не може да бъде на по-високо ниво от нивото на учителите си!

Четейки твоят коментар си помислих, че релацията "Хармоничен учител се идентифицира с дете с някаква дисхармония и така му помага да стане хармонично" може би е двупосочна и е еднакво вярно и следното твърдение: "Нехармоничен учител се вглежда в дисхармонично дете и така открива своята собствена нехармоничност и възниква мотивът да се промени"! :-) Разбира се, ако има време, желание, нагласа и смелост да се огледа в очите на детето. И ти си права: трябва да има време/пространство за такова вглеждане. Понякога то дори се намира, но по човешки, ние сме твърде заети да се харесваме, за да забележим несъвършенствата си!

Тези дни майка и дъщеря ми разказаха потресаваща история:

Момичето от бивша наша група, сега вече ученичка в края на началната училищна степен, научено от нас, че трябва да прави добро, да изказва благодарност и да подарява жестове, харесало нещо казано ли, направено ли от своя учителка. С детски порив отишло момичето в междучасието на лавката и купило някакво лакомство за себе си и за учителката. Познайте как учителката посрещнала подаръка! Грабнала го, разкъсала го и го стъпкала с крясъци: "Забранявам ти да ми купуваш тези боклуци" и още от този род! 

Та какво мислиш, че ще сподели на тиймбилдинг тази учителка, Мария?! А че имаме нужда от тиймбилдинг- имаме! Не знам някой да има повече нужда от това чудо от учителите, особено в училищата: изоставени сами с деца и родители, с несигурност в програмата за утрешния ден, с усещането за социална недооцененост и подцененост?! И също така съм сигурна, че това нещо още дълго време няма да ни се случва: защото предпочитаме да дадем парите от СБКО за да си купим салам, например, вместо да отидем да видим Белоградчишките скали и да се почувстваме едно цяло! Понякога си мисля, че тук дори не става дума толкова за пари, колкото за нежелание да преодолеем себе си и "да станем едно цяло с другите". Дааааааааа, ти даде друга посока на мислите ми, Мария! Умението "да станеш едно цяло с някого" е много по-всеобхватно от първоначалната ми идея! Ако посмееш да се идентифицираш с детето със СОП, ти ще можеш да се идентифицираш и с други важни за теб хора! Или в обратен ред: ако си се научил да се идентифицираш с другите - колегите, например, по-лесно и по-естествено ще можеш да се идентифицираш и с децата!

Благодаря ти, Мария! 

Мария,

Искам да кажа нещо относно "антропософската методика". Да, това, което ме впечатлява напоследък са често антропософски методики, защото имах щастието да ги видя как работят и бях впечатлена. Но още нещо ме впечатлява в тях - това, че те имат човешко лице, някак си произтичат от човешката същност на учителя и детето, а не съм ги взела от класификацията на кабинетен учен. Чест и слава на българските научни работници, но по техните програми се вижда, че те първо измислят програмата според теорията, "европейските директиви" и не знам още какво и след това я приспособяват към детето. И е загубена разликата между различните учебни степени: учене, учене и само учене!!!!!!! И след толкова учене и учебни програми: България пак е на последно място в Европа по знания на учениците!!!!

За това за мен е ясно, че номерът не е да преподаваме до повръщане на децата, а да поставим акцента за всяка възраст там, където му е мястото: децата н градината да играят и играейки да учат, а ученето - в училището, в този вариант, в който шества сега. Защото както и да наречем учебната форма - занятия, ситуации и как ли не 20-тина на седмица за І и ІІ група са много!

Тааа, има ли значение от къде е взета техниката, похвата, метода, след като работи?! След като виждаш, че наистина поставя детето в центъра на взаимодействието и този път това взаимодействие е печелившо и за двете страни, защото предполага промяна в позитивна посока и за двете страни! Колко сега шестващи методики предполагат промяна и в двете страни?! А наистина ли учителското съсловие в масата си и безгрешно и безпогрешно, та да не очакваме да се промени?! 

Моя грешка - използвах пример с конкертна методика, която знам че интересува конкретно теб, а всъщност имах предвид всички холистични подходи в педагогиката и по-отдавна открити и по-нови, които просто още не са имали пространство за прилагане и не са си създали школи и традиции у нас.

Въпросът има ли значение откъде е взета техниката според мен обаче е важен особено за холистичните педагогически системи. Точно защото при тях техниката е част от хармонично цяло и много често взета отделно тя или изглежда "странно", или не може да се приложи пълноценно. 

Прост пример: 5 упражнения от йога за деца за венитлиране на излишна енергия може да се нарисуват на 2 страници и всеки учител без никога да е практикувал и да е чувал дори за йога ще може да ги покаже на децата. Но аз лично не вярвам да може да научи децата на тези упражнения, без той самият да разбира смисъла и логиката им. Може и да греша, разбира се :-)

ПП. По отношение на учителката с "боклуците": преди тийм билдинга (който е занимание по градене на екип от съзнателно желаещи да изградят екип хора) тя има нужда от помощ за въстановяване на личното си развновесие. Само нейното си. Не че тийм билдингът не може да има и личен терапевтичен ефект при някои дребни трудности, но при някои личностни проблеми може да е опасен за професионалиста в уязвимо лично състояние и/или да бъде съсипан напълно и превърнат в нещо друго, различно от тийм билдиг. Изобщо една от причините поради които никак не харесвам учителските синдикати, е че такова нещо като грижа за здравето и жизнения тонус на учителите никога през последните 20 години не беше обект на техните занимания дори и за 1 милисекунда. Едно просто измерване на натоварванията не направиха. Дето на синдикатите в нормалните държави им е стандартна грижа и основен източник на аргументи за синдикалните искания към правителствата.

Както винаги си права, приятелко. :-) За всичко.

Особено за холистичните методики. Но тъй като днешните български методики са така изсушени и обезличени възрастово, за да се използват от яслата, та чаааааааааак до университета; така старателно е изгонено детето от 0 до 7 години и личното отношение към него от тях; така старателно се избягва да се признае, че личният пример, учителят като еталон, е основен метод, който използват не ние, а децата, при придобиване на знания, че чак ми става тъжно за нас, учителките, лутащи се сред морето от методи, кой от кой по-модерен и европейски. А нали се сещаш: който и метод да използваш, дори да е последен писък на педагогическата мода, ако си изгубила лицето си, както цитираната колежка, момичето няма да те последва в познанието. За това публикувах този пост, за това предлагам тази човешка методика за трудни случаи: когато нищо повече не може да се използва по отношение на някое дете - обърни се към човека в него, погледни го и решението, да се надяваме, само ще дойде.....

Иска ми се ние, учителите, да се завърнем към началото, защото колкото и методики да сме натрупали в главата си, колкото и да се напъват преподаватели, директори и експерти да мислят, че те ръководят, идва един момент, в който заставаш пред едно дете и то не гледа главата ти, а гледа очите ти и се опитва да види какво има в тях. А там не може да се видят лавиците прочетени книги, но могат да се видят доброта, разбиране, ум (собствен:-))), надявам се, мъдрост, хумор и какво ли не още. Ето, това то би последвало......

Да, права си:  срещите за сплотяване на колектива не са някой да си решава личните проблеми, а да види себе си и другите в съвместна дейност по позитивен начин. Защо ли, обаче, българските учители, като чуят за общи срещи, се сещат само за банкети? :-)))

А за българските синдикати - за тях или добро, или нищо.....Нека да е нищо...за сега, защото се видя какво могат, когато им се доверим по време на паметната и поучителна стачка. Тези дни чух една директорка да се вайка, колко хубаво било в САЩ, защото там имало строга пирамидална йерархия и никой нямало да й държи сметка за нищо..... Тя явно не знаеше (или и не й се щеше да се сеща) колко са силни синдикатите в Америка....и бордовете на училищата.....и родителските асоциации..... Като се замисля, само папата е облагодетелстван: само той няма на кого да дава сметка - неговият шеф ще му търси сметка, едва след като престане да заема поста си. :-)

Вики21, благодаря ти, много полезна презентация! С удоволствие ще я ползвам за моите малчугани.

как мога да видя презентацията

ПРИКАЗНО Е! Ще го направя с дъщеричката ми.

Прекрасно е! Ще го направим с децата в детската градина. БЛАГОДАРЯ ЗА ИДЕЯТА!