Нов опит за завоюване на световни висоти. След откровено вредната стратегия да развиване на детето, сега пък ще се равняваме по нови световни стандарти - идеята децата в предучилищна възраст да спят на подвижни дюшечета на земята....Напред към прогреса! -Да премахнем спалните посещения,  щото по света така правели....хем ще може да вместим още една група в същото помещение, махайки индивидуалните легла....
https://uchiteli.bg/news/kmetyt-na-sofiq-iska-premahvane-na-spalnite-v-detskite-qsli-i-gradini/4867

https://www.youtube.com/watch?v=PDEvOKj0_OQOQ" frameborder="0" allow="autoplay; encrypted-media" allowfullscreen

Моля, коментирайте.
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15134/

Отдавна не съм публикувала в блога не защото нямам какво да кажа, а защото не ми достига времето да го кажа както трябва.
Обсъжданията на проекто-програмата на МОН отекна в мен дълбоко, но не в посока какво с какво да бъде заменено, а с по-основни въпроси: Кога една програма се изчерпва и е необходимо да бъде заменена с нова? Освен амбициите на създателите си, кое прави една програма новаторска и може да се нарече с гръмкото "програма на 21 век", само защото в учебното съдържание е включено изучаването на компютъра?  Кое е по-демократично - да има една обща програма и всички ние дружно да се цопаме в общо методическо блато или да има няколко варианти на програми и учители и родители да избират според своите теоретични (а защо не и теософски), морални или териториални предпочитания?
Тъй като от години работя в една програма и се надявам да се пенсионирам в нея, искам да ви предоставя моите размисли по повод 20 годишнина на Програма "Стъпка по стъпка".  Добре е съставителите на програми да помислят върху този феномен: възможно ли е програмите им да накарат учител да се привърже към тяхната програма и да не иска да се разделя с нея?! Възможно ли е техните програми да накарат учителите да преодолеят нежеланието си и да предприемат самостоятелни теоретични търсения в името на техните програми? Възможно ли е техните програми да развиват самочувствието на учителите, които работят по тях и да ги карат да се гордеят, че са част от тези програми?  

„СТЪПКА ПО СТЪПКА” В ОДЗ „СНЕЖАНКА” –

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Преди двадесет години американските треньори ни подтикваха нас, първите участници в програмата да я адаптираме към българските условия. Днес, двадесет години по-късно се обръщам назад в спомените си и в практиката си, за да видя какво е останало от програмата след години адаптиране.

 Когато за първи път в ръцете ми попадна документацията на програмата, спомням си, че бях изумена и неприятно изненадана. Тя ми приличаше на стаичката ни за материали в напрегнат период – личи някакъв ред, но той се губи сред натрупаното в безредие. Разчитах думи, но не разбирах смисъла. Веднага след това реших, че това е моята програма, защото ми даваше възможност да изградя мой ред в безредието. Трябваха ми години работа, мислене, анализиране не само на програмата, но и на паметните ни тренинги с проф. Джудит  Родшилд-Столберг  и Дина Хелър за да разбера специалният ред в това „безредие”, да разбера дълбокия смисъл на привидния хаос. Сега съм свидетел на същото противоречиво отношение към нея от страна на новопостъпили при нас учители, а защо не и на колеги, които са отдавна в нея, но все още не могат да приемат нейната фундаментална различност. Някои, също като мен на времето, веднага казаха „Това е моята Програма”; за други тя беше толкова различна, че не искаха да я четат дори; трети останаха при спазване на външното – утринна среща, работа в центрове за дейност, без да приемат същностно различното.  Двадесетгодишната ни работа и наблюдения ни направи свидетели и участници в модернизирането на Програмата. Възможността образователната практика да бъде адаптирана и анализирана към теории на новото време показва жизнеността и фундаменталността й.

Какво безспорно приехме и развихме в ОДЗ 7 „Снежанка”, гр. Плевен?

 В зората на своето създаване Програмата е базирана върху теориите на такива психолози и педагози като Ериксон, Ж. Пиаже и Виготски. Техните идеи за взаимната връзка между езика и мисленето (Виготски) и за активният характер на ученето (Пиаже) са в основата и на конструктивизма, станал популярен като начин на организиране на преподаването и ученето в последното десетилетие на миналия век. Тази единна теоретична база е причината Програмата така добре да реализира идеите на конструктивизма. Според него  „…учещите се конструират свои собствени знания на базата на опита си и на взаимодействието си със заобикалящата ги среда”, „ конструиразначения за околния свят”(1). В Информационния век знанието вече не е единно и цялостно, а може да се приеме за клъстери от взаимно свързана информация. Детето/ученикът е активно действащ субект в процеса на учене, не  пасивен получател на постигнато вън и независимо от него знание. Така учителят престава да бъде единствен носител на Знанието и съответно на властта в занималнята, а приема ролята по-скоро на фасилитатор, човек осигуряващ успешна групова комуникация, съдействащ за „комфортна атмосфера и плодотворни обсъждания”(1). Той има задачата да учи детето/ учещата група да формира свои клъстери от информация и да създават пътища и връзки между различните клъстери. Тази нова за нас и за това трудна и все още не докрай овладяна роля преобръща беседата в утринната среща, например: за учителя важно е не толкова задаване на въпроси, свързани с паметта и  репродуцирането на усвоени знания, колкото анализа и развитието на умения да се задават смислени въпроси от децата; важно е не достигането до предварително планирано от него знание, а до знание, конструирано от групата. Тази „обърната”, различна ситуация в занималнята съответно създава различно, напрегнато и динамично равновесие между водачеството на учителя и детската инициативност.  Според конструктивизма, единственият начин да се присвои (да се научи) нещо, е това нещо да бъде въвлечено, вписано в опита на учещия.(1) Ето защо в конструктивизма и в Програмата  демонстрацията на подлежащото на усвояване и пътя до него от страна на преподавателя не се допуска, предпочита се участието на детето в правенето му значимо/значещо и самостоятелното извървяване на възможни пътища до него. Затова конструктивизмът в образованието е "учене чрез участие". За разлика от други теории за ученето и преподаването, конструктивизмът поставя детето в центъра наслучващото се в детската градина. Тази позиция обуславя различия в мястото и ролята на учителя, в използваните стратегии и техники на преподаване, в социалните връзки и взаимодействия в занималнята.  За детските учители от ОДЗ „Снежанка” е важно да се разбере това базово различие между Програмата и останалите български програми:нагледно така се разбира едно основно изискване на програмата – да се предоставят факти, материали, инструменти, но да не се прави показ и да не се обяснява пътя за постигане на резултата. Признавам, че и до сега – 20 години след началото! – на нас ни е трудно и не винаги се справяме успешно с тази фундаментална различност на Програмата.

Образователно-възпитателната практика на Програма „Стъпка по стъпка” може да се опише успешно и адекватно и  през друга съвременна теория – Теорията за множеството от интелигентности на Х. Гарднър. (4) Интелигентностите са биопсихологическия потенциал за обработване на информация по определени начини с цел решаване на проблеми или създаване на продукти, които представляват ценност в определена култура или общност. За разлика от досегашното тълкуване на общата интелигентност (G), Гарднър оприличава човешката интелигентност не на един сложен и многофункционален компютър, а на няколко независими компютъра: за лингвистична интелигентност, за логико-математическа, за музикална, за пространствена, за телесно-кинестетична, за интерперсонална, за интраперсонална и за натуралистична интелигентност. Без категорично да я определя като отделна интелигентност, Гарднър говори и за една девета, която нарича „екзистенциална интелигентност”. За професора интелигентностите са комбиниран продукт от гени, място на живот, времето, в което живее човек, ресурсите му и мотивацията. Развитието на една интелигентност не води до развитие на останалите, освен ако извършването на дейността (дейностите) не изисква и участие на други интелигентности (както при танцьорите освен развита телесно-кинестетична е необходима и музикална, и пространствена интелигентност). Всички хора притежават всички видове интелигентност – от когнитивна гледна точка те са, които ни правят хора; няма двама души, дори и еднояйчни близнаци с абсолютно еднакъвпрофил на интелигентността.За да се развиват интелигентностите на децата и учениците е необходимо да се индивидуализира обучението на всяко дете и всеки ученик по начин, по който то/той/тя може да учи и е необходимо да се организира оценяването така, е то/той/тя да може да покаже какво е научил. Наложително в този случай е и плурализиране на преподаването: всяка идея, концепция, теория, тема, да бъде преподадена по няколко начина: говорене, писане, схеми, диаграми, формули, метафори, ръчна работа, за да бъдат активирани множество от интелигентности. Тази теория добре обяснява защо децата в Програмата предпочитат определени центрове за работа, а значи определен тип учене, базиран на определен вид интелигентност. Добре обяснява и защо е необходимо плурализирането на преподаването, както се прави в програмата, за да достигне информацията до всяко дете, според неговия тип учене и интелигентност.

            Програмата „Стъпка по стъпка” продължава да бъде единствената програма в детските градини, в която организацията на средата е структуроопределящ елемент на образователно-възпитателния модел. В Програмата средата е натоварена със задачата да провокира мисленето на децата, да провокира желанието им да експериментират с играчките и материалите в тях. В нея всяко дете трябва да може да намери „своите материали”  и „своята дейност”, да конструира „своето знание”, „своето значение”.  Така в практиката ни трайно навлязоха разнообразието и вариативността в предоставянето на материали и пособия. И в контекста на написаното остана ни необходимостта и уменията да търсим и намираме много и разнообразни материали. Общо е възхищението на посещаващи за първи път детското заведение, впечатлени от богатството и разнообразието на материалите в центровете за дейност, както и изобретателността и творчеството в тяхното използване. Програмата ни научи да сме настойчиви и гъвкави и да търсим възможности да поддържаме богати центрове за дейност и най-вече да рециклираме всичко, което подлежи на рециклиране.

В последните години дигитални практики по теми като „Актуални педагогически технологии за устойчив природосъобразен начин на живот”, „Децата на Европа – единни в разнообразието”, „Осъзнаване на детските права – възможност за оптимално индивидуално развитие” показаха уменията на учителите да организират богата и разнообразна образователна дейност.

През годините практиките показваха  усъвършенстване на педагогическото майсторство  за подбор на материали и дейности (както и за експериментиране) чрез които децата да опознават света и да си създават свои представи за него, свои значения - използване на чужди езици в ежедневната дейност, интерактивни дейности, характерни за световни музеи наред с издирване на традиционни местни дейности. В процеса на активно мислене и извършване на  дейностите децата развиват своята социална и емоционална интелигентност. Според конструктивизма знае наистина този, който може да обясни знанието си. Така учещия се извежда от самотното учене и социалната среда става условие за успешно конструиране на знания. В нашите практики акцента обикновено е на дейности в малки групи и малки екипи.  При добре измислена и организирана практика децата учат едно от друго толкова, колкото и от учителите. Особено успешна е формулата учене едно дете от друго в смесени групи от близки по възраст деца. В тях по-големите деца без подканяне и без създаване на специални условия активно участват в образованието и възпитанието на по-малките. В тези групи социалните роли с присъщите им констелации се променят толкова често и бързо, че децата наистина израстват пред очите ни.  

Специални усилия и изобретателност се полагат за няколко невралгични пункта в Програмата: организацията и съдържанието на утринната среща, техники за правене на избор и работа с деца със СОП.

От добрата организация и подбора на съдържанието на утринната среща, според нас, зависи половината от успешната работа през деня. За това в ежедневието и на открити практики отделяме много време за обсъждане на баланса между различните части на срещата и баланса между вниманието към отделното дете и групата като цяло, за успешния избор на техниките, игрите и упражненията, за времетраенето, за тона на учителя. Колелото на сигурния успех все още не сме открили, но в тези обсъждания всеки учител намира себе си и собственото си познание.

Правенето на избор също е момент, който често се обсъжда: как да се маркират направените избори; да има ли място за всички желаещи да работят в даден център или да се прави „лист с чакащи” и какъв вид да има той; а как да се съчетаят правенето на личен избор с намеренията на учителя да осъществи индивидуална задача с някое дете?.

От началото на Програмата в детското заведение се интегрират и включват в групите деца със СОП. Стигна се до там, в града да се говори, че ОДЗ „Снежанка” е специализирана градина за работа с такива деца. Всяка година в детското заведение кандидатстват повече деца със СОП отколкото могат да бъдат приети. Никой не вярва, че е масово детско заведение. И как да вярват, като е единственото детско заведение с кабинет за ресурсно подпомагане, с работещ асансьор за колички за трудно подвижни деца. Как да повярват като във всички групи има от 1 до 3 деца със СОП, някои от които с доста тежки проблеми. С годините натрупахме богат педагогически опит в избора на най-успешен вариант, според нуждите на конкретното дете и група – с асистент и без асистент, с включване в групата и с извеждане за допълнителни дейности в ресурсния кабинет, с целодневен престой или само в най-доброто за конкретното дете време.              

Благодарение на Програмата основно постижение на педагогическия екип на ОДЗ „Снежанка” е изграждане на отношения на партньорство между детското заведение и семействата. И ние, като всички останали, в своята работа с родителите тръгнахме от противопоставянето на „ние и те”, на затвореност и непрозрачност. Трябваха ни години работа,  квалификации и разнообразни форми на взаимодействия, за да стигнем до днешното състояние, удовлетворително и за двете страни. Вратите на детското заведение са отворени за всички семейства в качеството им на доброволци в утринните срещи и центровете за дейност, на инициатори и участници в дейности по реновиране или преобразяване на части от детското заведение, на партньори в инициативи за здравословен начин на живот и забавления, на професионалисти, които осигуряват хигиенните материали на групите, агитационни материали, връзки с медиите. Във времето взаимното приближаване беше съпроводено със смешни случки и неразбиране, с разочарования и взаимни обвинения, но и с успехи, взаимно уважение, връзки между учители и родители, устояли на годините. С голяма популярност се ползват както формалните, така и неформалните форми на взаимодействия: родителски срещи, консултации, отчети, участие в занималнята, походи, излети, тържества, трудови дни. Активна институция в детската градина е Училищното настоятелство, включило най-активните и доброжелателно настроени към проблемите на детското заведение родители. ОДЗ „Снежанка” беше първото детско заведение, включено в разработката на Политика за закрила на децата от всички форми на насилие и тормоз и в изграждането на мрежа от учебни заведения и институции за защита на децата от всички форми на насилие и тормоз в град Плевен.

Години наред в детското заведение функционираше Училище за родители, в което се опитвахме да дадем на родителите актуални, важни знания по атрактивен и уважителен начин, изцяло в духа на Програмата, чрез тренинги и мултимедиини презентации. В последната година, заети с обучението на новопостъпили колеги, не сме така активни в заниманията на училището. И тогава осъзнахме, че обучението на родителите е станало традиция за нас. Нещо повече. Приели сме тяхното включване във всяка дейност на детската градина по подразбиране: участието им в квалификациите по тематичната проверка, в откритите практики, във всички традиционни събития на детското заведение. Стигна се до там, че ние не можем да работим добре без помощта на родителите. Спомням си началото на Програмата, когато екипите се състояха от две учителки, три помощник-възпитатели и една прислужничка. Сега работим в обичайните екипи – 2 учителки и 1 помощник-възпитателка. Няма как да се работи качествено по програмата в този силно намален екип, ако не се включват родители, които да помагат като доброволци и партньори.

С времето установихме промяна в нагласите на родителите – нашите сегашни родители приемат с разбиране, уважение и съпричастност идеите на своето време като такива части от образователно-възпитателната стратегия на детското заведение като  включване на деца със СОП, доброволчеството, дарителството. Впрочем, част от тези родители са бивши възпитаници на Програмата. Така че вече берем плодовете, посети  преди двадесет години.Общите изяви на детското заведение, в което участват деца и родители от 1 до 7 години нагледно показват как с годините нашите родители трупат опит, променят възгледи, сдружават се, стават все по-смели в инициативите и все по-активни. 

Трябва да признаем, че с годините отстъпихме малко от използваните в началото форми или по-точно следвайки времето, развихме нови форми на комуникация: трудно поддържаме индивидуалната поща в помещенията на групите поради недостатъчно време, но за това пък общуваме със семействата чрез имейли, фейс групи, сайт на детското заведение. 

С какви трудности се „борим” в момента?

Борбата е най-вече със себе си – с традиционни нагласи и навици за работа, с допуснати грешки и криворазбрани теории; с академичния натиск, който ни притиска да излезем от коловоза на актуалното, жизнено и важно тук и сега за децата и да влезем в доказалото се погрешно наукообразно, абстрактно и скучно.

Трудно се улучва и мярата в подбора на предлаганите на децата техники и материали за работа – ту са  много и разводняват основният смисъл на дейността – децата да придобиват знания, подходящи за възрастта; ту са малко или са лесни и не предизвикват очаквания интерес у тях.

Най-голямото предизвикателство ни предстои тепърва – индивидуалният подход. Ние имаме своите постижения в тази посока. Но все още не сме приели и развили индивидуалният подход така пълно, в такава дълбочина, както дейностите в центровете и работата с родителите. Предстои ни да стигнем в усилията си до всяко дете и това ще бъде наистина вълнуващо приключение за двете страни: и за децата и за нас.

Надявам се да имам още 20 години, които да посветя на програма „Стъпка по стъпка” и на индивидуалният подход.

Библиография

1. Дамянова А., Конструктивизмът – новата образователна парадигма?, http://liternet.bg/publish3/adamianova/konstruktivizmyt.htm

2. Програма Стъпка по стъпка, С., 2000.

3. Подобряване качеството на практиката в детската градина и началното училище, Фондация Програма „Стъпка по стъпка”, С., 2013.

4. Gardner H., Multiple Intelligences: Past, Present, Future, Sofia, 2009.

    

    

    

    

    

 

Здравейте колеги!
Поради големия интерес към учебниците и разработките на Ася Велева от РУ, ето още два линка към нейни работи:

"Педагогика на творчеството" 2012
Книгата е предназначена за учители и студентите от специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика” и „Начална училищна педагогика и чужд език”. Тя включва основните въпроси от технологията на творческото възпитание и система от упражнения и игри за поощряване на детската креативност.

"Проблеми на педагогиката на играта" 2014, монография
Монографията е посветена на изследване върху произхода, значението и спецификата на играта (на животните и човека) като предпоставка за създаване на обща теория. 

Преди шест години ми беше възложено да обучавам студенти от Русенския университет „Ангел Кънчев” по дисциплината „Педагогика и технология на играта”. Зарадвах се на лесната задача — материята беше приятна, атрактивна, а написаното за играта бе много, т.е. имаше на какво да „стъпя”. Вече в процеса на подготовката на първите лекции постепенно осъзнах, че стоях върху „плаващи пясъци”. Първият проблем беше обосноваването на необходимостта от придобиване на специални познания за играта от студентите-педагози. Оказа се, че отношението към играта като към лека и непродуктивна дейност е дълбоко вкоренено в съзнанието на обучаваните. Не помогна и превърналото се в лозунг твърдение, че игровата дейност е „водеща” в предучилищната възраст, защото на практика е налице дефицит на разработки, доказващи в какво точно се изразяват развиващият и възпитателният потенциал на феномена. Освен това...

Здравейте, колеги.

Нещо интересно.

Обявен е конкурс за учители от детските градини и подготвителните групи в училище.

Тема на конкурса: „Създаване на проект за педагогическа ситуация по модела на програмната система „АБВ☺игри“ за 5 – 6 и 6 – 7 години“на издателство "Просвета"

Условия за участие: всички учители от детските градини и подготвителните групи в училище, независимо в коя възрастова група работят или по коя програмна система. Конкурсът е отворен и за всички директори на детски градини.

Регламент:
Конкурсът се провежда в две категории: 
1. Писмена разработка на педагогическа ситуация: 
Можете да изпращате своите примерни разработени педагогически ситуации, представени на хартия, 
на адрес: гр. София 1618, кв. „Овча купел“, ул. „Земеделска“ № 2, или ако са в електронен формат,
на имейл: ABVigri@prosveta.bg
2. Видеоматериал със заснета педагогическа ситуация: 
Можете да качвате вашите заснети педагогически ситуации, за да покажете как ги прилагате на практика, 
на нашата Фейсбук страница: https://www.facebook.com/ABVigri

Срок за изпращане: 30 април 2014 г.

Тук има повече инфо:
http://prosveta.bg/ABV_igri.html

а това е Фейсбук страницата:
https://www.facebook.com/ABVigri

                                                      П О К А Н А 
За участие в Петнадесета международна научно-практическа конференция на тема :
         ”СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ” 
                                        19 и 21 юни, Сандански, 2014г.

Програма на конференцията :

1 секция: ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ /новаторска педагогическа практика /
2 секция: ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТИ И РАБОТА ПО ПРОЕКТИ . 
3 секция: ПРАКТИЧЕСКИ ИДЕИ :ТЪРЖЕСТВА, ИДЕИ ЗА ИНТЕРИОРА И ДР.
4 секция: КВАЛИФИКАЦИОННИ ПРАКТИКИ.

19.06.2014 година

12,00 ч. Откриване / конферентната зала на Интер-хотел “Сандански”/
Представяне на участниците ;
• От Р България, Република Сръбска, Р Македония, Р Гърция;
Представяне на сборника от разработки на участниците в конференцията;
13,00 ч. до 17,30 ч. Работа по секции 
17,30 ч. Настаняване на участниците 

20.06.2014 година

• Работа по секции от 9,00ч до 11,30 ч.
• Заключителна част – връчване грамоти на участниците от 12,00 ч.

21.06.2014 година
• Посещение в детска градина 9,30 ч. -12,00 ч.

Форми на участие : с доклад, с научно съобщение, слушател във секция по избор. 

Условия за участие: Попълнена заявка.; Темите за участие да бъдат изпратени по ел. поща. Право на участие - с един материал. 
Докладите които не са съобразени с изискванията за техническо оформяне няма да могат да бъдат отпечатани в сборника.
Заедно с поканата изпращаме прикрепен файл в който да пишете своя доклад, съобразно изискванията които за ваша информация посочваме .
Изискванията към техническото оформяне на докладите са следните:

Обем на доклада: до 5 страници, без номерация на страниците. Текстът да бъде подготвен на 
MS Word 97 или следваща версия. Формат В5.
Шрифт и шрифтов размер на основния текст: Times New Roman 11, normal.
Заглавие: Times New Roman 11, normal, ГЛАВНИ; под него се изписват имената на авторите и организацията, която представляват - Times New Roman 10, italic, bold 
Вътрешни заглавия: Times New Roman 11, italic, bold
Подчертавания в текста: ITALIC (не bold).
В доклада за публикуване не се допускат снимки и картинки.
Литература: литературните източници се цитират в текста със съответния номер в квадратни скоби [ ] и се изброяват в края по азбучен ред - първо заглавията на кирилица, след това тези на латиница.

Срокове :Заявки за участие и пълните текстове на научните съобщения подадени до 15 април 2014 г. по ел. пощa. 
Материалите ще бъдат отпечатани в сборник.
Сборникът ще бъде представен на конференцията и може да бъде закупен от участниците.
Разходите по пребиваване в гр.Сандански – пътни, дневни, нощувка са за сметка на участниците.
Участниците резервират самостоятелно нощувките си в хотел.
Заявка за щандове, рекламни табла, изложби на издателствата, желаещи да представят свои издания - до 10 април 2014 г. 
Всички участници ще получат подробна програма за реда на презентациите, на конференцията до 31 май 2014 г. . Времетраене на презентацията – 5 минути .
Адреси за изпращане на заявките: 
e – mail: ubileina.сonferencia@gmail.com
пощенски: 2800 , гр. Сандански, бул.” Свобода” №14, за Мария Чинкова.
Контакти: тел.0746 /89065 ;GSM : 0898616102, факс: 0746 / 89055.

ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ В КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:

”СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ” 
19 и 21 юни, Сандански, 2014г.

Форма на участие : доклад, научно съобщение, слушател

Име,презиме,фамилия : __________________________________________________________________
Населено място : ________________________________________________________________
Научно звание и степен _________________________¬¬___________________________
Месторабота: ___________________________________________________________________________
Длъжност: __________________________________________________________
Адрес за кореспонденция,телефон, e-mail________________________________________ 
___________________________________________________________________________
Определяне на секцията за участие: ____________________________________________
___________________________________________________________________________
Заглавие на научно-практическата разработка : 
___________________________________________________________________________
Съавтор(и : ___________________________________________________________________________
___________________________________________________________________

Заявявам участие в тържествената вечеря на 19.06.2014 г. от 20,00 ч. /куверт-20 лв./ : ______________________________________________________________

*Участниците които заявяват участие като слушатели, не е необходимо да посочват в заявката секцията в която ще участват.

*Копирайте заявката във файл и го запишете с вашето име и града от който идвате /изтрийте излишния текст в заявката, попълнете и я изпратете/. 

*За участниците се организира обща вечеря с предварително записване с/у заплащане /куверт 20 лв. /заплащане на място при регистрацията/.ПОкана за конференция в Сандански

http://conference.nmr.bg/
  Предлагам Ви линк към един изключително интересен форум, който ще се състои на 15 и 16 февруари 2014 в зала 2 на НДК. Всеки желаещ би могъл да се регистрира и да го посети срещу съвсем скромна сума. Предвидена и възможност за настаняване при необходимост. Но, най-невероятното предвидено нещо е възможността за среща на живо с Яков Хехт! 

   Увод или нещо за начало...

    Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка...Интересна тема. Една от онези, за които може да се каже: Колкото повече, толкова повече. Нека не намесваме Мечо Пух в сериозността на тематиката, а да го кажа така: Колкото повече навлизах в съдържанието, толкова повече въпроси се раждаха, защото едно е да възкликнеш: Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание!?!? О, да!...Съвсем различно е да ги разглеждаш от друг ъгъл, а именно тук, пред вас.

   Не, няма да поглеждам от "критикарския ъгъл", или поне ще се опитам, защото по-лесно е да се заеме позиция "анти", по-трудно е да се търси път, и то "правилния".

   Няма да стане дума и за "мястото на парадигмата в "концептуалното развитие" с оглед развитието на проблематиката". Нека ги изпратим за момент по посока един немски град, намиращ се по горното течение на река Дунав.

   Ще започна с един от любимите вицове на един от първите ректори на СУ "Св. Климент Охридски" - филиал Благоевград, ВПИ - Благоевград и беше въпрос на време да стане ЮЗУ - Благоевград (с усмивка към присъстващите колеги завършили в този красив южен град).

   Ето го и вица: Предложили на министър председателката на Малта да приложи българската система на образование в островната държава. Тя помислила, помислила и отговорила: Съжалявам, но такава голяма каша, в такава малка тава, каквато е Малта, не може да се забърка...

   Годината е 1983-та. От тогава до сега са минали много години, а вицът и днес звучи свежо, непреходно, неувяхващо, актуално, ангажиращо със съвременната си препратка  и днес...

   Защо се сетих точно този виц? Може би за успокоение, че проблемите не са от днес, както се срещат опити за вменяване на подобна "вина".

   ДОИ или нещо като история...

   Наредба №4 от 18. 09. 2000г.

   Изменения и допълнения...

   Общи положения

   С тази наредба се определят изискванията за равнищата на Предучилищно възпитание и подготовка на децата за училище.

   Учебното съдържание на Предучилищната подготовка и възпитание включва постижимите: знания, умения и отношения, които се измерват като резултат от обучението и възпитанието на децата в детската градина по образователни направления и са в съответствие с културно образователните области по чл.10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план....

   Изискванията за учебно съдържание включва общи и специфични знания и умения в зависимост от насочеността на образователните направления. А те са:

   Български език и литература, Математика, Социален свят, Природен свят, Изобразителни изкуства, Физическа култура, Игрова култура, Музика.

   В МОН се "изработват" ДОИ, които се реализират от учителите в детските градини, посредством избрана програма или програмна система, съобразена със същите ДОИ. От тук следва, че децата напускайки детската градина, имат готовност за училище.

   Целта е да се посочи очакваното ниво на знания, умения и отношения, като видимия резултат е след измерването, вследствие същите тези резултати от обучението и възпитанието на децата в детските градини.

   Детските учители, работейки по Програми (Програмни системи), които са изготвени на база ДОИ, в края на подготвителна група трябва да изпратят децата готови (каквото и да означава това) за училище. ДОИ дават рамката, която включва образователните направления и чрез поставените цели и задачи се гони крайния резултат - готовност за училище...(Повторението е умишлено.)

   Въпроси

   Срещат ли затруднения децата в първи клас след подготвителна група?

   Губят ли интерес към ученето поради повторение на материал от детската градина в училище?

   Необходимо ли е сътрудничество между екипите на подготвителните групи и началните учители с цел адаптацията на децата в първи клас?

   Трябва ли децата да четат и пишат преди да отидат в първи клас?

   Умеят ли същите тези деца да комуникират, да общуват по между си, да се изразяват свободно?

   Според ДОИ - не е заложено децата в детската градина да се научават да четат и пишат. Тогава от къде идва тази мания?

   В детската градина ръката се подготвя за писане, но се чува и за проблем: Децата пишат с печатни букви и в първи клас им е трудно преминаването към ръкописно писане. Кой ги учи да пишат печатно? Ако видя дете да пише печатно по своя инициатива, няма да го спра, но ще му покажа и другите, ръкописните букви (все има от къде, да ги разпознава) и да очаква научаването на това писане в първи клас. В детската градина се научават да се ориентират в тетрадката с тесни и широки редове, изписват отделни елементи от букви.

   Дали децата губят интерес? Ако е да, логично е да се дължи на различни предпоставки, като се започне от книжките (тетрадки) от първа, втора, трета, четвърта група (нищо, че са само помагала) и се стигне до спираловидния метод, който позволява във всяка група да се дават почти едни и същи теми, разчитайки на наслагването (понякога се чува и за наддаване на знания!?!), разчитайки, че все някога ще е от полза за децата.
   А аз все се сещам за Иван, който на втория ми работен ден в групата, в която работех, се провикна: Мразя занятията, госпожо!!! И аз ги мразя, Иване! - му отговорих...От там на сетне станахме "приятели"...Едно умно и будно хлапе, което мрази занятията...но много любознателен и нямащ нищо против да научава нови и нови неща...От много време нямаме занятия, но думата си е останала тук-там в нечий речник.

   По въпроса за наддаването. Чувала съм колеги да казват: Аз наддавам (сякаш се намираме на търг за наддаване или на конни надбягвания). С мисълта, че сега казано, детето след някоя и друга година ще се сети, ще изплува в паметта му и ние предварително ще сме му помогнали.

   Или: Аз им дадох за....Два часа работихме. Знаеш ли колко интересно им беше?

   Е, аз пък казвам, че ако се постарая малко повече, дали няма да мога да им обясня за четиритактовия двигател на Ото, макар и нищо да не разбирам от бутала.

   Въпросът не е дали можем, а дали трябва?

   Да вземем приказките....От както се родят децата и все едни и същи приказки, до втръсване - у дома, в градината, в училище - ако не е "Косе Босе", ще е "Червената шапчица"...Има си време и за тях, но от лични наблюдения децата имат необходимост и от приказките на Джани Родари, и на Доналд Бисет, и на Мая Дългъчева. Мисля, че открих пътя към приказките, но някой друг път ще го споделя.

   Най-често по БЕЛ се брои...Звукове, срички, думи в изречението...Стига сме броили, бих казала, хайде да говорим и децата да говорят. Да се научат да се изразяват правилно, да обогатяват речника си. И различния начин за отбелязване на гласните и съгласните звукове прави ли една програма или програмна система по-различна, или в стремежа за различие не се съобразяваме с елементарното - червен и син цвят...Червено и синьо квадратче.

   Среща се: с червена и синя точка, с червено и синьо квадратче, дори с чертичка и точка, а в първи клас се моделират звуковете с квадратчета (поне личните ми наблюдения в момента са такива).

   По важно е децата да имат добре развит фонематичен слух. Нека ги научим да чуват и то правилно. Днес разлистих отново някои стари книжки. Едната беше за хитрите звукове в българския език. Интересна книжка...

   Да се подготви ръката за писане...С писане в книжките от програмите и програмните системи ли? Ръката може да се подготви по много начини - с рисуване, моделиране, апликиране, рязане с ножица, но не и с писането на печатни букви (целенасочено). Ако детето само пише - добре, но да ги караме ние - не бива...и не трябва.

   В ДОИ пише: Някои печатни букви...Ако децата знаят пет букви, това означава ли, че познават буквите? В края на подготвителна група децата познават почти всички букви. Ако изписват пет от тях печатно - имат ли готовност за училище?

   Децата трябва свободно да "боравят" със словото. Да говорят свободно, да се изразяват правилно, да имат богат речников запас, да разбират значението на думите, да говорят, да съставят свои приказки и разкази...Иначе казано - да са с отключен речников поток преди да отидат в училище.

   При мен това се получава с "Детския парламент". Понякога колеги ми казват, че не разбират защо го правя и какво всъщност постигам като краен резултат с този парламент?

   В минутите на парламента - всяко дете има своите няколко минути - да говори, да каже каквото има да каже, а другите да не го прекъсват (регламент - правило). Условие е предварително поставената тема. Детският парламент дава така необходимата възможност за "себе-изява" на децата. Краен резултат - и най-плахите и срамежливите в един момент се отпускат и започват да говорят. Добиват така необходимия им кураж от който имат само полза. Не вреди.

   Винаги съм си мислила, че речта не може да се поставя в рамка. Например: Разказ по картинки - две, повече. За да се стигне до там има много по-съществени задачи, като гореспоменатите - да се лее речта на детето и от тук вече - рамката от две картинки. Не е тайна, защо децата по-лесно се справят с фантазирането, с вълшебните приказки отколкото със съставянето на такива по дадена тема. А и Джани Родари, Бисет и Мая Дългъчева помагат и в този случай.

   Математиката казват, че била по-лесна от българския език...А дали е така? Да, имаме 10 цифри и 30 букви...Видимо везната натежава при буквите, но...За математиката и останалите методики...следващия път.

   Нахвърлени бележки на които понякога се връщам....
   „Съвсем новата програма не предлага кой знае какви нови неща, освен вмъкване на думата "европейско", което и придава европейско звучене, а щом звучи по европейски, качеството започваме да си мислим, че гарантирано."
   „Не може в една чанта да сложиш повече, от колкото може да побере. Така е и с детската глава - не може да се "влее" повече, от колкото може да побере с разбиране, иначе се получава хаос. За това и харесвам Айнщайн: Не е важна самата информация, като информация, а да знаеш къде можеш да я намериш. „

   Децата не трябва да свикват да получават всичко на готово.
   Какво да се прави в детската градина?
   Децата да се научат да общуват с връстници, с други деца и с възрастните.
   Възпитаване в толерантност (търпимостта – не трябва да се злоупотребява с нея, а да бъде „осъзната”).
   Да се научат да "откривателстват".
   Да експериментират (спомнете си за опитите на Жан Пиаже).
   Да се научат да творят (от години се интересувам от детското творчество, папката е пълна).
   Първо да видят, след това да научат, след това да използват наученото.
   В детската градина на децата да им се предоставят повече възможности да играят и докато играят много неща да узнаят. Нямам предвид самостоятелните игри на децата, макар че и там нещо куца, а играейки да "учат". Детската градина е място за пеене, танцуване, рисуване, моделиране, апликиране, театрализиране, един кош с воали и други подходящи атрибути върши работа - за начало - и всичко това да "влезе" в другите методики.
   „Познавам колеги, които могат да рисуват (не са учители по рисуване, могат), учат и децата да го правят, танцуват - учат и децата, пеят, артистични са и всичко това го включват в своята работа, правят празници, спектакли извън така наречените "преки задължения". Правят го заради децата! А дали финансово са обезпечени за това, което правят? Е?!? Стане ли дума за такива "дребни житейски неща" и следват упреци: Вие само за пари мислите! Правете го за децата! Добре, аз съм съгласна да го правя за децата и го правя. Хайде и вие, които правите програми, го направете за същите тези деца, които осмислят живота ни, защото погледнеш ли дете, поглеждаш в бъдещето. Откажете се от възнагражденията си и заедно, с общи усилия сътворим нещо наистина добро, в което да има доброто старо, да бъде в крак с времето и от която програма да струи истинска любов към децата, загриженост за тяхното бъдеще, програма, която да им подсигури максимум комфорт при престоя в детското заведение. И всичко това с днешен прочит! Дали пък отговорът на едно такова предложение няма да бъде: Интелектуалният труд се заплаща...

   Да се включат в екипа педиатри, детски психолози, педагози, специалисти по отделните методики, детски учители. (След като се говори за интеграция на деца със специални потребности, да се включат и ресурсни учители). Ако някого съм пропуснала ме извинете, нямам "чернова"). Програмата да бъде изпратена до всички детски градини намиращи се на територията на Република България. И след обратна връзка, обобщаване и пристъпване към издаване. Припомням, става дума за програма, която да подарим на българските деца. Само в такава бих се включила.”

   "И все си мисля, че докато ние умуваме, да не излезе - програмата, която и да е, да е написана, "общонационално" обсъдена, на същото ниво приета и на есен да се събудим с нова програма!"

   Аз не се притеснявам по каква програма ще работя, защото обикновено работя по "моята". Спазвам добрите традиции (доброто старо),  доброто ново, от Валдорфската ползвам ритъма, от нея лъха спокойствие, не напрежение. Вълнува ме педагогиката на Селестен Френе, използвам автодидактични игри, всички видове изкуства, не деля методиките на важни и маловажни. Е, има момент на натоварване, но резултатът си заслужава. Ръководя се от принципа: Готви се три дни, "предай" го на децата за двадесет минути. Книжките ги ползвам за самостоятелна работа, не ги поставям на първо място. Старая се да провокирам интерес, така, че честичко се провокираме...

    Първата ми колежка някога често казваше: Ние не работим с (на) бюро, което в 17 часа заключваш и си отиваш в къщи. Работим с деца, а те не бива да бъдат "заключвани". Познавам много колеги, които все още намират смисъл да работят като детски учители, колеги, с които издържахме на "хаоса" в предучилищната педагогика  (Житието-битието в държавата ни неминуемо рикошира във всички сфери на обществения живот).

   "Ако си забравил, че и ти някога си бил дете, ако си забравил детето в себе си, ако ти самият не фантазираш, ако не можеш да пееш, да танцуваш, да рисуваш и от ръцете ти не "излизат" интересни неща, ако не си артистичен и ти е трудно или не знаеш как да направиш театър с децата, ако не можеш да играеш и да измисляш интересни игри не ставай детски учител! Ако не си в крак с времето и не търсиш нов подход към днешните деца, ако за теб е трудно да работиш с трудните деца - нека не забравяме, че и те са наши, ако погледът ти не се спира на детето, което плахо те гледа, минава тихо на една крачка от теб и ти не разбереш, че това е покана: Извикай ме, госпожо, да си поговорим!...Избери си друга професия!"

   "Човек винаги има какво да научи, какво да затвърди като мнение, позиция, начин на работа, та дори и само да си каже: И аз го правя така. Как не съм се сетила досега да го споделя?
    В стремежа да гоним новото, забравяме за доброто старо, за изначалното, за обикновеното, за онзи единствен и неповторим период, наречен детство, че понякога ме хваща яд на нас, възрастните, когато забравяме, че пред нас стоят деца с всичките им палавости, хитрости, остроумия...Не обличаме ли много рано децата в дрехите на възрастни?"

   "Ако се впрегне енергията от всяка конференция, Предучилищната педагогика ще стане фактор в обществения живот, а няма да е страничен наблюдател. Всичкият този позитивизъм и добронамереност...има място в живота на Предучилищната педагогика, която включва не само децата и работещите в детски градини и свързаните с тях институции, но и родителите на тези деца, а това си е вече не „мини”, а „макро” общество."
    "Извод пореден...Всички автори на програми и програмни системи има какво да научат от научнопрактическите конференции."

   "В момента в който науката се оттегли от практиката, тя се консервира, капсулира и замира на нивото до което е стигнала преди точката на „замиране”. (Четейки тези редове се опитайте да се сетите за точката на кипене и ще разберете каква умисъл влагам в думата „замиране”.) И не че някой го е искал, въпрос на случване е отново. Нека всеки се обърне с въпрос към себе си: Къде избързах, къде „наддадох” в работата ми с децата и колко време „откраднах” от времето им за игра – първата и съществена „работа” на децата е да „играят”, но това е тема за друг разговор, макар и виртуален...И не вкарваме ли децата в рамка, и моментът в който се опитаме да ги вкараме в тази рамка – впечатленията им, говоренето им, отношението им към околния свят - не спираме ли порива на въображението им и детската инициативност?!?"

   "Нужна ли е някъде промяна в работата ни? Може би по посока промяна на формата, съдържанието, начина и посока на мислене...Пиша за възрастните, не за децата...Да се научим, ако „не сме се научили” до сега, да отсяваме брашното от плявата. Пиша го по повод често чувани изказвания: Ами сега е по-лесно...Всичко ти е дадено – програма, учебни тетрадки (не му е нито времето, нито мястото сега да спорим книжки ли са, тетрадки ли са), а как беше преди? Трябваше да го „изсмукваме” от пръстите си. Е, да...По-лесно е, спор няма, но не е ли „по-сладка” умората от по-трудното, от по-трънливото, от разчистването на тръните, бурените и плевелите по пътя от самия теб. Точно там може едно „алено цвете” да се закачи за дрехата ни в трудовия ден..."
    "Ако напиша – „обичам трудното и трънливото”, започвам да се притеснявам, че от „обичам” може да премина към „обичах”..."
   "Да, има актуални, наболели теми – безспорен факт, но и не можем с лека ръка да слагаме етикет „иновационно”, „интерактивно”, като сигурен билет към актуалното за момента. Тема за размисъл...Мен по принцип ме вълнува следното в работата ми: конкретната работа с децата в една обикновена детска група, в една обикновена детска градина – как точно, по какъв начин да се сведе информацията до децата, така че да бъдат грабнати и това, което им казвам и което правим да стигне до тях. Темата си е тема, инфото – инфо, но...онзи момент преди започване на съществения момент в една ситуация винаги повече ме е вълнувал."

   "Обикновена група, обикновени деца – доколкото едно дете може да бъде обикновено, защото добре знаем колко необикновени са те, децата. Модерно е днес да се говори за хиперактивност, за кристални и индигови деца, но нека не ние им „лепим” етикети, а да оставим специалистите да говорят за тях..."
    Разпилени мисли в очакване да се подредят...
    Понякога си мисля кое е по-доброто: Да си вътре в събитията, в конкретната работа с децата, да заставаш очи в очи с тях, да усещаш детето срещу себе си с неговия жаден или отегчителен поглед, учуден или помръкнал...или да разглеждаш даден педагогически казус само на теория...

   Ако всички, които милеят за детето като самобитност, на всички подобни форуми...ако всички ние, които влизаме в това наше виртуално кътче не се делим и роим, защото в случая „колкото повече, толкова повече” не върши работа...ще си намери място и едно "дано".      Запечатано с усмивка...

    Това се случи...миналата година....Вече сме пораснали с цяла една година...Вече сме подготвителна група и то на финала...Някои от децата тази година отидоха в подготвителни класове. Не успях да разубедя родителите им, че в детската градина получават необходимата подготовка за първи клас. Родители се пообъркаха с трета подготвителна. Някои тръгнаха да ги записват в първи клас...Нали сме подготвителна? Подготвителна, но трета. Трета, но подготвителна...Други деца отидоха в подготвителни класове, защото така по-бързо щели да се адаптират към училище...
   Спрях да се питам кой обърка хората да си мислят, че след трета група идва първи клас...Идва за тези, които желаят децата им да тръгнат с една година по-рано на училище...Другите си остават в четвърта подготвителна група в детската градина и след това...в училище.  Знаете, че темата е дълга и обширна...За подготвителните класове в училище няма да става дума, защото не са предмет на моите размишления в момента...
   И така...Случката се случва след един следобеден сън...

   Седнали сме с децата на "свободни приказки". Кой как се чувства? Има ли някой, който да иска да ни каже нещо, което го вълнува? Някой на някого да е сърдит? Някой някого да похвали или да му благодари за жест или внимание?

   До мен небрежно съм сложила две кукли, които, "ако" трябва да се вярва на Станиславски, до края на нашия разговор трябва да "гръмнат"...Извинявам се. Пушката гърмеше. В нашия случай куклите ще се "включат" в разговора, когато им дойде времето. С една дума - подготвила съм се, но децата не го знаят.

   Говорим си ние, а очите на децата вперени в куклите. В един момент детското любопитство надделя и Ради ме попита: А тези кукли защо са тук?

   - Тези до мен ли? Ще ви кажа след малко - отговорих им аз.

   Градусът на любопитството надделява и другите деца започват да ме питат: Добре де, и какво правят при нас? Хайде да ни кажете!

   - Ще ви кажа, как така няма да ви кажа...Докато вие спяхте, те се скараха...

   Дойде ред на театрализиран етюд...Две от куклите говореха на децата, а третата се "втурна ядосана" и започна да повтаря колко много е ядосана...

   Спонтанната реакция на децата беше не като към кукли, а като към...хора....

   Никол: Защо си толкова кисело? Хайде да го приспим, за да не ни досажда.

   Ради: Не се ли усещаш, че пречиш в момента на другите? Някой сигурно му е изял сиренето. Хайде ние да му купим ново сирене и да се успокои.

   Албена: Сигурно не е пило чай и за това е ядосано. Не се ядосвай, ще ти купим чай. Успокой се!

   Анна: Ядосано е, защото е пияно. Да пийне една студена вода и да му минава.

   Йордан: Сърдито е, защото не е яло спагети. Мама ще му направи и ще спре да досажда.

   Ради: А не мислите ли, че е ядосано, защото не е спало много добре и защото се е въргаляло. Я да си полегне и да се наспи.

   Иво: Сигурно не е пило сок. Да го почерпим с един сок.

   Косьо: Аз пък мисля, че не е яло торта и затова е ядосано. Хайде да го разсмиваме.

   Никол: Яло е лимон и затова е кисело като лимон. Нека да си пийне малко вода да му се разкара.

   Вальо: Може да не е пило кафе. Ще му помогне печено зеле на фурна.

   Фарес: Защото не е спало спокойно, затова е такова. Да се наспи хубаво и да сънува хубави неща.

   Георги: Аз пък си мисля , че...не е рисувало хубаво и е надраскало рисунката си. Ето, така е...Затова си сърдито, нали? Научи се да рисуваш хубаво и да не драскаш, тогава няма и да се ядосваш. Толкова е просто.

    Никол: Не, не е това. Не може да чете и това го ядосва. Нека се научи да чете и да не се ядосва.

   Ради: Сърдитко е, защото си няма приятелче и затова е сърдитко. Хей, сърдитко, искаш ли да ти бъда приятелче? Сигурно си нямаш приятели...Искаш ли и Ивчо да ти бъде приятел? Той е мой приятел, ще бъде и твой.

   Албена: Чакайте! Чакайте! Май някой не му е купил за рождения ден подарък. Нека да има още един рожден ден и да му подарим подарък.

   Анна: Сигурно някой му тропа в мазето като спи и затова се е ядосало. Когато се ядосва, да пие една чаша ледена вода и ще му мине.

   Елена: Да. Не е спало и е кисело. Да спи хубаво и да не е кисело.

   Калина: Ядосва се, защото не работи хубаво.

   Йордан: Сигурно много е работило и сега трябва да излезе на почивка. Затова трябва да си направи една люлка и да се люлее. Така бързо, бързо ще му мине сърдене, ядосване и всичко.

   Ради: Аз предлагам да се измие хубаво и да ходи на детска градина. Там да го научат да не се сърди и да яде заедно с другите деца. Да бъде добър, да е умен, а не като Александър да ги удря и обижда...и да не го научи на някои лигави неща.

   Александър: Ядосано е, защото е кисело. Трябва да яде сандвичи, картофи и да пие сок.

   Вальо: Ако е пило не студена вода, а топла, как да не е ядосано???

   Фарес: Сигурно е яло лимони и е станало кисело. Нека си хапне нещо вкусно.

   Иво: Тогава да пие вода и да си ляга да спи три часа.

   Косьо: А ако не е яло сладки и затова да се е разсърдило??? Хайде да го почерпим...
   И така си валяха предложенията на децата...Валяха...до...момента, в който ядосаното човече - куклата не им каза, че е ядосано, защото му е скучно и от нямане какво да прави, си се ядосва ли, ядосва....Децата избухнаха в смях...След това се спогледаха заговорнически и започнаха да си шушукат нещо...В следващ момент по-оперените деца започнаха да искат думата....и казаха становището на групата, че е време за "нещоправене", за да не започнат да се ядосват като ядосаното човече от скука и тогава ще се чудя какво да ги правя...
   В същото време усмихнатото човече /усмихнатата кукла/ си "седеше спокойно" и никой не му обръщаше внимание...
   Извод - мой....Май не е лошо да си ядосан, защото така ще ти обърнат внимание....Ако си тих и спокоен, и усмихнат, дали пък няма да останеш незабелязан...и в някакъв момент да не се изкушиш да се понамръщиш, та да те забележат....Това последното по посока шеговито - сериозен тон...Хм...Повече сериозен, по-малко шеговит...
   ...Е, деца, време е за игра. Кой, къде, с какво и с кого иска да си играе???