Винаги съм си задавала въпроса как е възможно за някого, който живее в чужбина, да запази идентичността си.
Как се предава през поколенията това, което те прави част от една етническа общност.
Очевидно - на първо място чрез родния език, възпитанието в семейството, спазването на традициите...
Веднага възниква другият въпрос - а нужно ли е това гигантско усилие да говориш на своя език, да бъдеш различен в един свят, който все повече се унифицира?
Оставям отговора на този въпрос на вас.
Първо искам да ви разкажа за едно наше пътуване през последните почивни дни на месец юни.
В Wisconsin, който е известен най-вече като Млечния Щат, защото произвежда млечните продукти на цяла Америка, има едно малко градче с 2111 човека население.
Нарича се Ню Гларус. В далечната 1845 година тук са дошли първите заселници от Гларус, Швейцария. И макар че равнинната местност на щата е много различна от планините в родината им, тези хора за повече от 150 години са успели да запазят огромна част от идентичността си.
И точно благодарение на това оцеляват.
В това градче, както в толкова много български селца и градове, поминъкът е малко.
И ако жителите му не бяха намерили друг начин да се изхранват, сега Ню Гларус щеше да представлява онази тъжна картина, в която се превърнаха китните някога селца в България.
Как живеят потомците на първите швейцарци, дошли тук преди век и половина?
Някои имат ферми, други са на държавна работа в пощата и местното училище (в което учат децата от среден и горен курс).
Има и един полицай :).
Но повечето хора се прехранват от туризма .
За мен беше огромен шок да видя поток туристи в едно място, което е пет пъти по-малко от Червен Бряг - със същия климат и същата природа.
Да речеш, че са се юрнали да почиват в Алпите,...а то - фермерска земя, малко хълмче накрая на града и малко дървета. И това е.
Нямат дори писти като нашите, и въпреки това са се изхитрили да ползват снега, който тук е обилен през зимата.
Т.е. направили са от това, което имат, целогодишен бизнес.
Как?
Фестивали.
През цялата година, почти всеки месец.
Полка фестивал; празници, посветени швейцарския ден на Независимостта; фестивал на Вилхелм Тел; на Хайди; на стрелците с лък; бирен Октоберфест; Коледни празници...
Плюс характерните за региона демонстрации - как се прави сирене, обаче по европейски методи от 1880 г...
А за зимата - каране на моторни шейни...
Някой е видял потенциал в градчето и е направил модерна бирена фабрика на хълма отсреща. Дори стените, ограждащи огромните машини, са стъклени, за да може туристите да гледат как се прави пивото. После пазаруват в магазина за сувенири и опитват различните видове бира.
Много често тук идват и посетители от Европа - от Скандинавските страни и Швейцария.
И най-интересното за мен - местните жители правят аматьорски театрални постановки, средствата от които отиват за стипендии на даровити деца от Ню Гларус.
Всъщност причината за нашето посещение беше такава - да посетим Фестивала на Хайди, който се провежда в края на юни. От 1965 г. досега в залата на местната гимназия деца и възрастни участват в пиеса по най-известното швейцарско литературно произведение за деца.
Някои от вас може би са гледали филма през 70-те.
И всичко това - и фестивалите; и моторните шейни; и бирената фабрика; и трите хотела; и ресторантите с швейцарски специалитети; и производството на сирене, шоколад, сладолед... - всичко това са работни места.
Чикаго е само на 2 часа и половина път. Но градчето не е обезлюдено, хората са намерили начин да запазят/създадат работни места и поминък за всички. Говорят и немски, и английски, дори имената на улиците са написани на двата езика.
Паметникът на първите заселници. На заден план - църквата, построена през 1900 г., и най-новoто семейство в града.
Хотел в типичния швейцарски стил
Цъфнали еделвайси пред Къщата за шоколад и сирене
Туристи. Не можах да се сдържа да не снимам точно тия коли с точно този цвят :)
18 нарисувани крави са поставени пред различни магазини и исторически сгради. Рисунките обикновено разказват за историята/предназначението на сградата. Тази крава е "облечена" в типичен швейцарски национален костюм:
Докато туристите чакат приготвянето на храната в най-стария хотел-ресторант, построен през 1853 г., могат да понаучат нещо за швейцарските кантони:
Забранено за моторни шейни...Особено през лятото :)
Машини в бирената фабрика. Нямат антикварна стойност :)
Пиесата за малкото швейцарско момиченце с добро сърце...
Оказва се, че да говориш на своя език всъщност може да бъде модерно, перспективно и дори - жизненоважно!
Comments22
Интересен е твоят разказ. Различието може да бъде основа за много градивни неща, стига да не се страхуваме от него, а да се гордеем. Ние имаме повод да се гордеем и с езика, и с природата, и с традициите си. Надявам се, че твоята общност ще е много полезна в това отношение. Поздрави от мен :)
Благодаря, Случайна!
Chopar,
"дребнобуржоазни" :)?
Какво им е лошото на цветята? И защо Хитлер, а не Айнщайн например :)?
За мегаполис тази тактика на оцеляване е неприложима наистина, но моето лично мнение е, че в България трябва да има начин хората да оцеляват и извън София, Варна и Пловдив.
Обичам родния си език. Не искам да изчезва или да се претопява сред морето от чуждици, нескопосано адаптирани термини или маймуница.
Но за да се запази българският език (и кирилицата), трябва да има преди всичко българи, които да го говорят.
А за да се раждат българи в България, те трябва да имат преди всичко работа.
Хората от това градче са намерили своя начин. Може да не е идеален, но не унищожават природата си, не застрояват всяко парче земя, не отиват в големия град...
А иначе съм за пълното запазване на изолирани малки и уникалнти общности, като например отделни племена в амазония, отделни племена в Африка. Има и примери за езици, които са на път да изчезнат. Но случая с това градче е по-различен. Все едно гледам преспапие, което като разклатим започват да валят швейцарски крави.
Ела, на добър час на общността! По вода да върви, да се множи и лee като пълноводна река!
Благодаря ти за прекрасния първи пост! Такава чудесна разходка ми направи! Чопар гледам пак е намерил за какво да се захване - еснафи, дребнобуржоазни и т.н. Не това е смисълът! Важното е, че тази шепа хора са намерили сили в огромната американска машина на асимилация да запазят облика си, идентичността си и са горди с това, за да го показват на цял свят! Езикът е може би най-важният от много фактори, които изграждат националното самосъзнание на всеки индивид, а в същото време единение като народ!
Ела, успех и нека общността да служи точно на тази обединителна цел - да бъдем българи, да се уважаваме и да бъдем толерантни и на думи и на дела един към друг! Успех!
Атмосферата Ела си я пренесла чудесно. Ти ли беше човекът, с който дискутирахме фотоапаратите. Усещаш ли обаче, защо казах и преспапие - пак търси символа.Професоре, чудесни думи! Дано на новите общности им върви по вода :)!
Chopar - предполагам си употребил думата "преспапие", за да покажеш, че тези общности живеят назад във времето, когато са се употребявали преспапиета?
Ако предположението ми е вярно, не си прав. Това са нормални, съвременни хора (с модерна бирена фабрика - машините там не са антикварни уникати :); хора, които живеят в съвременния свят. Това, което прави впечатление при среща с тях, е, че се гордеят с културата си, с произхода си и различността си.
Споменах нарочно, че в града има гимназия (сякаш съм знаела, че ще обвиниш горките хорица в капсуловане, водещо до изчезването им :).
Демографска справка можеш да намериш в Wikipedia.
Чопар, това ли е градът, в който би искал да живeeш? :-)
-----------------
(Бележка под черта - Хитлер не е бил швейцарец. И определено не е тачел националните си традиции на австриец. Със сигурност брат му няма да ми е съгражданин. Още нещо - много харесвам швейцарския немски. Когато съм в настроение, говоря с техния акцент, та синът ми - немскоговорящ, ми прави забележка, само частично на шега - той не харесва швейцарския диалект: "Мамо, ти не си швейцарка!" На което аз отговарям: "Не съм и германка". ;) ).
Шогуне, казах сестрата на Хитлер, а не брат му. Той наистина има сестра, която емигрира в САЩ. Дадох пример с Хитлер, защото той е един от примерите за запазване на идентичността. И с Калвин - за него не знам дали има брат, но също е пример за капсулиране. сестрите и братята - като сенки от миналото. Ела - Айнщайн няма как да го срещнем в Ню Гларус - човекът е известен с обяснението на нещата от гледна точка на макрокосмоса, докато гларусите са вгледани в пъпа на своя микрокосмос.
Ето къде бих живял с удоволствие:
Това е идентичността на Прованс - първична и неподправена, а не стерилна и вторична.
Галя, Шогун, благодаря!
Надявам се да има полза от общността и повече хора да пишат статии тук.
Не страдам от мания за величие и както вече писах, след 6 месеца доброволно ще се оттегля от поста администратор, ако преценя, че не съм се справила.
Шогун, не вярвам Chopar да не знае, че Хитлер е австриец по произход. Доколкото разбирам, той по-скоро има нещо против дребнобуржоазните бюргерски (немски, австрийски,швейцарски) градчета.
Аз самата харесвам реда и дисциплината - може би прекалено много :) - затова и много харесвам Германия, Австрия и Швейцария.
Може би не съм се изразила добре в поста си - но главната ми идея беше съвсем друга. Изобщо не ме интересува дали хората от Ню Гларус живеят в кич и под похлупак.
Затова пък много ме интересува защо в България хората от малките населени места живеят като крепостните селяни в царска Русия; защо половината от роднините и учениците ми отидоха да си търсят работа в София и Варна, а другата половина - в чужбина.
За мен - без да претендирам за изчерпателност - решението е в това да бъдем европейци, но преди всичко да бъдем българи.
Да говорим на своя език - буквално и метафорично казано.
Да използваме това, което можем от векове, в което сме били най-добри.
Имаме плодородна земя - можем да развиваме производството на екологично чисти плодове и зеленчуци.
Имаме мляко - можем да правим представление на туристите, които не само че не знаят как точно се прави сиренето, но и откъде идва млякото :).
И т.н., и т.н.
Няма как да избягаме от това да сме българи. Но вашите идеи и предложения ми идват малко като - Бай Ганьо в банята - булгар, булгар.
Разгледах демографията на Ню Гларус, макар, че е оскъдна. Две неща ми направиха огромно впечатление.
Първи факт. Обърнете внимание на графиката, която изготвих по данните за възрастовата структура на населението. Делът на хората под 18 години е близо 1/4, а в следващата възрастова група - 18-25% едва 5,6% !!! Също отчетливо по-нисък е делът на населението в най-активна предпенсионна възраст - 17,9%.
Втори факт - Изключително влошена полова структура - рядко срещано другаде съотношение между двата пола. На 100 жени се падат 88,7 мъже. Това обрича общността на депопулация.Трети факт - голямото капсулиране и изолиране. Етническа структура:
Та това е засега.П.С. Открих и други интересни факти, но утре.
Chopar,
Аз съм от Северозападна България. Голяма част от моя роден край вече Е резерват - в най-лошия смисъл.
Когато хората са толкова бедни, че нямат пари да идат с рейса до съседното село на 12 километра - това не е ли капсулиране?
Когато жените/мъжете от едно населено място отиват
да работят в чужбина - това не нарушава ли половата структура на населението?
Аз ти дадох демографски данни за Ню Гларус.
Има ли демографски данни за българските населени места с жители под 3 000 души - колко са отишли към големите градове или чужбина?
И ако естетическото ти чувство е в потрес заради кичозните нестинарски танци, какво би предложил като алтернатива - за да остане в родния ми град поне един човек, когото познавам.
Кремиковци и тежката промишленост явно не са ни сила.
Нямаме собствени енергийни източници - прекалено енергийно зависими сме.
Не можем да се конкурираме с Китай в производството на предмети от леката промишленост.
Но пък имаме неща, които са само наши и за които никой не може да ни врътне кранчето. Една известна бактерия, страшно интересна и богата история, 4 сезона, божествена прирoда (в селата, че морето и част от планините са безобразно кичозни гледки в момента)...
Знам колко усилия положи като администратор на Предучилищна педагогика и колко ти беше трудно в началото.
Възхищавам се на търпението и отдадеността ти за каузата на Блога!