Не е виновно правителството. Никой не е виновен. Всички се подчиняват на своя егоизъм: и магнатите, и обикновените граждани и министерският съвет. Никакви протести няма да помогнат. Трябва да поправяме не света, а себе си, само че този път наистина. Трошенето на витрини, с цел да се принуди правителството да вземе популистки решения  ще доведе до  мнимо снижаване на цените, което впоследствие ще се обърне в  още по-голямо поскъпване.

Нищо не може да се направи: светът ще потъва, докато не поправим самите себе си. Трябва да разберем, че именно човекът се нуждае от поправяне. Ако хората не се променят, никакви законодателни мерки няма да помогнат. Могат да се приемат всякакви закони, но никой няма да ги изпълнява?

Не властта е на ход, а народът. Нито едно правителство не е способно да въведе законите на отдаването. То управлява, използвайки онази сила, която действа в нашия свят – силата на получаването. И затова  не може да бъде алтруистично, защото трябва да управлява народ, който е изцяло егоистичен.

Само ако народът стане по-добър, тогава и правителството ще се промени съобразно с него. Ставайки по-добри хората ще доведат на власт по-добро правителство.

Друго решение няма. Дори ако днес народът избере алтруистично ръководство, дали някой ще се съгласи с неговата политика? Кому е нужно равенство? Когато от голословни призиви се наложи да се премине към дела, резултатът няма да се хареса на никой. Защото човек ще загуби наслаждението от живота. Неговите телесни потребности ще бъдат удовлетворени, но той ще иска да се чувства над останалите, а ще му предложат грижа за другите и отдаване. От такъв живот никой няма да получи удоволствие.

Проблемът тук не е в парите и богатството, а във взаимоотношенията. Не случайно и някои от богатите хора също се чувстват нещастни. И затова без цялостно възпитание на народа нищо няма да се поправи.

 А безредиците само ускоряват процеса и не повече. Сами по себе си те няма да донесат на никого никаква полза. Всичко ще стигне до там, че животът постоянно ще поскъпва, а проблемите ще нарастват с повишени темпове. Негативното развитие ще се ускори, за да може народът да разбере, че е необходима вътрешна, а не външна революция. Няма нужда да се „щурмува Бастилията” – няма да помогне. Вместо това трябва да решим проблема със собствената си природа, с вътрешното си варварство.

Трябва колкото се може по-бързо да обясним тези неща на хората и да покажем, че съществува  методика за интегрално възпитание, която веднага ще донесе позитивни промени. И те ще бъдат напълно „осезаеми”: ще паднат цените, всичко ще започне да се нормализира. Тогава и магнатите ще се лишат от радостта  от растящите приходи, с която са свикнали.

Така или иначе, без вътрешни промени в народа, няма да стане. Всички останали средства са безсилни. Ние ще бъдем свидетели на такъв парадокс, когато най-благоразумните и реалистични планове ще доведат до обратни резултати: богатите ще печелят още повече и разривът в обществото само ще се увеличава. И това ще се случва в същото време, когато всички ще се опитват да помогнат:”Дайте наистина да облекчим живота на хората!” Но системата няма да пожелае да ни слуша.

Единственото решение е да се започне отдолу, от възпитанието на народа. Когато в него започнат първите, дори и най-малки изменения, всичко ще започне да се успокоява и уравновесява.

В момента правят одит в нашата фирма по повод HR и организацията като цяло.

При разговор с една от одитиращите стана въпрос за мотивацята. Тя застъпи становище, че абсолютно всеки може да бъде мотивиран. Говорим за екипна работа. Момичето е умно и беше много добронамерено. Само че на мен нещо не ми се връзва. Добре де, ако разполагам с един идиот и го мотивирам, какво ще се получи? Нищо повече от един мотивиран идиот. Дали пък в един екип не трябва да се мотивират само съзидаелите, за да поведат или увлекат останалите?

Според мен тези разсъждения не важат само за бизнес екипите, а за всички групи които са се формирали в името на една обща цел. И ако човек по природа е съзидател и активен в дадена група, то неговото мотивиране ще мултиплицира резултата от дейността на цялата група.

Добре, какво ще стане ако се опитаме да мотивираме тези които са отрицатели и винаги търсят причини една цел да не се случи. Или тези които непрекъснато мрънкат. Имам чувството, че това е все едно да пратиш патица на училище за орли. След като го завърши, тя неминуемо ще се сприятели с първия срещнат заек.

Преди да потвърдите или непотвърдите моето становище, обърнете внимание на една притча от Библията, която ще ви преразкажа:

Един господар щял да жени сина си. За сватбата поканил всички свои поданици. Дошъл часът на тържеството но никой не идвал. Господарятг изпратил слугите да ги поканят отново, защото юнците били сготвени и виното налято в делвите. Но хората отишли едни на лозето си, а други със стадата си.
Тогава Господарят изпратил слугите на кръстопътя да доведат всички, които преминат от там. Сватбата започнала, а един от гостите бил без сватбена дреха. Тогава господарят заповядал да го убият, защото "мнозина са поканените, ала малцина са избраните".

Та питам се, не сме ли равни главно в едно: Че всички разполагаме с 24 часа в денонощието? Какво ще прави с тези 24 часа си е личен избор на всеки от нас.
И каква друга мотивация трябва да ни се прави освен да бъде обяснено на всеки от екипа каква е ползата за него от постигането на общата цел?

Вашето мнение е важно за мен.