След като вече ви показахме как сами да си направите театър на сенките е ред да покажем как лесно и бързо да си направите и куклите – марионетки. Включете децата си, за да нарисуват желаните герои, с които после да направят своето представление.

Необходими материали:

– оризова хартия

– черен маркер

– дървени клечки

– лепило

Инструкции:

На правоъгълници оризова хартия нарисувайте различни герои – хора, животни, плодове или зеленчуци. На готовата картинка залепете дървената клечка. И вече имате марионетка.
Тук може да откриете подходящи шаблони.

Необходими материали:

– платове

– хартия

– лепило

Инструкции:

Започнете като решите размера на вашия театър. След това срежете белият плат в този размер. Не е необходимо да подгъвате крайчетата на плата, защото няма да се разнищят след като ги обработим.

След това помислете как искате да изглежда видимата форма на театъра. Направете си шаблон от хартия на тази част, която ще бъде осветена и сцена на театъра ви. Изрежете шаблона и го закрепете централно на белия плат.

Направете „завеса”.

От други цветове и шарки плат изрежете малки триъгълници, които ще апликирате отгоре с лепило или шев. Най-лесният начин за използване на такъв вид театър е да закачите тел между два стола и с две шипки да захванете за телта. 

Всичко, от което се нуждаете лампа и марионетки.

 Честит празник на всички онези, които по някакъв начин са били докоснати от театъра или носят това прекрасно изкуство в сърцето си! 

 Ние, малките актьори от студио "Театрална маска" при ОУ "Панайот Волов" в град Добрич също се включихме в отбелязването на Международния ден на театъра!

 Подбрахме любими наши моменти от дейностите ни по интереси, в които рецитираме, изработваме героите си и се превръщаме в актьори и ги споделихме със съучениците си. Изработихме и красиво табло, представляващо сцена, върху която своите роли "изпълняват" любими и вдъхновяващи цитати за театралното изкуство! 

 Театърът ни дава крила и ще продължаваме да летим!

 През изминалата седмица участниците в дейностите по интереси на студио "Театрална маска" изработиха кукла на любимия си литературен герой - Пипи Дългото чорапче. 

 Вдъхновени от работата на арт-къща с музей "Куклите", децата съживиха момичето с огнена коса и лунички. С помощта на шише от прясно мляко, разтегателна хартия за чорапите, шарена прежда за тялото, креп хартия за дрехи, дървена лъжица за лице и сплетена червена прежда за коса, Пипи Дългото чорапче "оживя" под ръцете им. Разбира се, Господин Нилсон закачливо присъства, покатерен върху нея.

 Така нашето скромно театрално студио се включи в конкурса на регионална библиотека "Сава Доброплодни" в град Сливен.

 Остава почти месец до патронния ни празник, но ние се подготвяме упорито за него. 

 По случай 90-годишнината на нашето училище и в чест на патрона ни Панайот Волов, момичетата от групата по Човекът и обществото към Национална програма "С грижа за всеки ученик" изготвиха интересна презентация, която представя живота и делата на този виден български революционер. В нея включиха още любопитни факти, както и негови мисли и добавиха изображения на родния му дом, негови портрети от художници и снимки. Отредиха място и на лого на училището и стихчета, писани за него, което ни кара да се гордеем, че сме учители и ученици именно в това училище!

 С моите актьори направихме драматизация на "Медената питка"!

 Преди това обаче сами направихме героите за тази цел. Вдъхнахме живот на Питката, Зайо Байо, Кумчо Вълчо, Баба Меца и Кума Лиса като първо прекопирахме образите им, изрязохме по очертанията, оцветихме ги с нежни пастели и ги залепихме на бамбукови шишчета. 

 След това по-подробно се запознахме с текста на приказката, тъй като не е никак непознат. Обсъдихме всеки един от героите, проследихме внимателно пътешествието на питката и накрая направихме преценка на образа ѝ. 

 В третия ни час беше и самата драматизация. Декорът ни беше бялата дъска със схематично нарисувани с маркер къщичка, поля и дървета. Понякога не е и необходимо повече! Всяко дете се докосна до героите и изигра с удоволствие ролята, която изпълняваше. Повторихме го няколко пъти, защото искаха "още веднъж" и "пак"! Много се забавлявахме! 

 Истинско удоволствие е да виждаш радостта и желанието за работа в  учениците си и как си запалил театралната искрица в тях!