Търсеният ефект: Показваме чиния от еднократна употреба, пълна с вода с пет клечки за зъби във формата на петоъгълник. Взимаме магическа клечка за зъби и я пускаме в центъра на петоъгълника. Петте клечки за зъби се отделят една от друга, разваляйки геометричната фигура. Някой от учениците може да каже, че това не е магия. Тогава отново подреждаме петте клечки за зъби във формата на петоъгълник и подаваме магическата клечка на ученика. Той я пуска в центъра и нищо не се случва. Значи наистина е било магия!

Необходими материали:

• чиния за еднократна употреба
• вода
• 6 плоски клечки за зъби
• магическата съставка:  веро 

Подготовка: Потапяме една от клечките във веро и я оставяме настрана. Пълним чинийката с вода.

Пред учениците:   Подреждаме пет клечки за зъби БЕЗ ВЕРО във формата на петоъгълник. Крайчетата им трябва да се застъпват, за да се получи. Оставете учениците да разгледат. Кажете им, че сте подредили клечките по специабен начин и че сега ще направите магия върху шестата клечка, която ще разруши геометричната фигура. Извадете шестата клечка – тази, която потопихме във веро преди демонстрацията, размахайте ръка върху нея, изричайки магически думи.  Пуснете мегическата клечка в центъра на петоъгълника, така че насапунисаният край на клечката да падне във водата. Петте клечки ще се разпаднат. Нека след това и някой от учениците да опита. Но този път магическата клечка ще е без веро и магията няма да подейства.

Тайната: Всичко, включително и водата, е изградено от молекули. Водните молекули също са свързани помежду се. Повърхността на водата има слой от прилепнали молекули – нарича се повърхностно напрежение. Поради тази причина клечките стоят необезпокоявани във водата. Помните ли шестата клечка, потопена във веро? Това е истинският трик! Молекулите на верото развалят повърхността на водата. Този ефект се разпространява като пръстените, които се получават, когато се хвърли камък в езеро. Молекулите на водата са тези, които задържат клечките заедно, вълничките от верото развалят тези молекули. 

НАСОКИ:

• Изсипи една чаша от царевично нишесте в голяма купа.
• Разбърквай, докато добавяш вода БАВНО.
• Добави няколко капки оцветител за храна.
• Постави ръцете си в сместа.
  • Запиши какво усещаш.
  • Какво се случва, когато се опиташ да направиш топче и после го оставиш настрани?
• Излей водата в тавичка.
  • Разбъркай я с ръце.
  • Запиши какво се случва.
• Изпразни тавичката. Сега изсипи сместа с нишестето в нея.
  • Разбъркай.
  • Запиши резултатът.
  • По-различно ли е от водата?

 КАКВО СЕ СЛУЧИ:

 Когато говорим за състояние на телата обикновено това са твърдо, течно и газообразно.
 Когато мачкаш сместа от нишесте и вода се усеща наистина твърда, защото молекулите са се подредили в линия. Но изглежда като течност и се държи като течност, когато е в покой, защото молекулите почиват. Това е друго състояние на телата, наречено суспензия – държи се като течност, а когато се упражнява действие върху него и твърдо.

В електронния учебник по Човекът и природата на Просвета има много интересно 3D клипче, което демонстрира кръговрата на водата. За децата беше много интересно да го изгледат. 

 Като учители постоянно търсим нови и по-атрактивни начини за преподаване на учебния материал, но те трябва да бъдат и полезни. В Интернет ми попадна една история с главен герой Drippy the Raindrop. Свързана е с едно негово приключение, което е именно кръговратът на водата. Преведох го и го споделям с Вас. Смятам, че е добър елемент в урока "Валежи". 
Линк към публикацията в блога ми

 Капчичко се забавляваше. Той беше зает, правейки любимото си занимание – да се носи по океана. Поглеждайки нагоре се усмихна на своя приятел – господин Слънце, който току що се беше появил.

 Докато денят изминаваше, господин Слънце се издигаше все по-високо в небето. На Капчичко му стана доста горещо. „Много ми е топло!” – каза си той.

 Изведнъж Капчичко видя облак, който се задаваше.  Помисли си: „Този облак изглежда приятно, а при мен е толкова горещо. Бих искал да излетя към него, за да се поохладя.”

 И само докато си помисли това, той вече летеше. Нагоре, нагоре в небето към неговия облак! Капчичко се изпаряваше!

  Скоро след това вече се беше приземил на облака си. През това време беше забелязан от друга капка. Тя имаше телескоп. „Ахой!” – каза му тя.

 „Значи си на малко пътешествие, а?” – продължи да му говори. – „Приятелите ме наричат капитан Соленко. Как е твоето име, момче?” „Аз съм Капчичко и дойдох да се разхладя” – отговори му.

  „Откъде пристигаш, дете?” – попита капитан Соленко. Капчичко се приближи до края на облака и посочи водата под тях. „Плавах си из океана, ето там.” – каза.

„Накъде пътува този облак?” – попита Капчичко. „Пътува натам.” – каза капитан Соленко, сочейки към няколко планини наблизо. – „Изглежда, че се задава буря!”

 „Ако нещата се влошат, бъди готов да напуснеш облака.” – предупреди капитанът. „Да, сър!” – отвърна Капчичко. – „Плюс това би ми харесало да посетя планините!”

 Не мина много време и капитанът обяви, че нещата на облака се влошават. Облакът започна да се клати. Капчичко беше готов да скочи и помаха за довиждане на капитан Соленко.

 Скачайки от облака, Капчичко започна да пада с дъжда към земята. „Сбогом, приятелче, весело приключение!” – извика след него капитан Соленко.

 Капчичко погледна надолу, докато падаше. Видя поточе, поправяйки си път през гората в планините. „Това ми изглежда като меко местенце, върху което да се приземя.” – каза си Капчичко.

 Но Капчичко пропусна потока – вместо това се озова на едно дърво. Подскачайки от клон на клон, той се приближаваше до земята. „Ииихуу!” – извика Капчичко.

 Той се пързулна по един камък и цопна в поточето, което видя, докато падаше от облака.  „Ехаа!” – каза си Капчичко. – „Това беше забавно!”

 Дъждът спря. „Ааах!” – въздъхна Капчичко, докато се носеше по потока и дишаше свежия планински въздух. – „Това е живот!”

 Близо до него имаше листо и Капчичко се качи върху него.  Скоро след това поточето започна да се движи по-бързо и стана по-широко – беше се превърнало в река. „Колко вълнуващо!” – каза си Капчичко и продължи да се носи безгрижно.