I. „Немили-недраги”

Интериор: вехти столове и маса; по стените накачени  картини на български воеводи; надписи: „Народна кръчма на Знаменосеца” и "Свобода или смърт!"

Влиза Македонски с един непознат младеж.

Македонски Бре, гладници недни! Защо ме не чакате, ами ще изплюскате всичкия фасул? (Грабва една лъжица и сяда.)

Странджата(към Бръчков) Какво желаете, господине? Ваша милост от България ли идете?

Всичките обръщат очи към Бръчков.

Македонски(става). А, забравих да ви представя господина Бръчков... (Към Бръчкова.) Господин Бръчков, заповядайте! Тия са нашите другари, български герои. Той е побягнал от бащината си къща и от тиранската Туркия,  понеже неговото благородно сърце не може да търпи вече варварството. Той направи като нас. Той е наш брат и достоен син на майка България. И тъй, братя мили, аз пия за най-младия ни другар! Да живей България!

Всички. Да живей! (Чукат се с Бръчкова.)

Попчето. Да живей българската младеж!

Бръчков.Страдания и тежки неволи за народа. Турците грабят, убиват, мъчат беззащитните наши братя... Страхота... Не може да се диша вече в България... Народът слухти, очаква помощ... Готов е за борба... Ножът е опрял до кокала... Надеждата му е от емигрантите да се даде знак за началото... И той като един човек ще стане.

Странджата. Юначе, дай да те целуна! (Целува го бързо по челото.) Братя, очите ми се наливат със сладки сълзи. Ех, не са били напразни нашите усилия, свободният дух се посея в сърцето на българите... Всички чакат само да им се каже: ставайте! Юначе, жив да си! Ние пак скоро ще поздравим балканските върхове.

Македонски(на Бръчкова). Негова милост, дето ти говори, е прочутият Странджа, славният знаменосец...

Мравката. Странджа! Да живееш за тия златни думи!

Странджата. Да, момчета, моите дни са прочетени; но аз няма да умра; не искам да умра, докогато не развея знаме пак в Стара планина.

Всичките(чукат се с него). Да живей знаменосецът!

Странджата. Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вас, мои братя... Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Ние се принесохме жертва на България и ако искаме отплата, то тя ще бъде освобождението на България. Ни повече, ни по-малко... Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите земи. Ах, братя мили!

Всичките(с наведени глави пазят дълбоко мълчание).

Странджата. Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хиляди пъти по-зле. Не трябва да се отчайваме. Отечеството все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови; аз, със старите си кости, пак ще взема байряка, още един път да го издигна в битката и да викна: свобода или смърт!

Всички. Да живей България! Да живей храбрият знаменосец!

Странджата. Благодаря, благодаря, братя!

Бръчков(развълнуван). Господа, не е имало по-щастлив ден за мене от днешния. Пръв път душата ми се пълни с велики и нови чувства от това, което виждам и което чувам... Сега съм между свободни юнаци. Сега дишам свободно.България не е изгубена с такива синове. Гордея се, братя, че съм между вас.

Македонски. Хайде, всички да запеем, та да се чуе до Балкана, да потрепери султанът!

II. „Вятър ечи”

Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня

с тръба зове свойте братя:

всички на оръжие!

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце

и българско име,

да препаше тънка сабя,

знаме да развие!

III. „Радини вълнения”

Даскал Климент:Добре дошли, многоуважаемий гости. Днес, в деня на светите братя Кирил и Методий, е годишния изпит за ученичките от първи клас и тяхната учителка Рада Госпожина. Кой от гостите ще заповяда да изпита ученичките по кратката българска история Г-н Михалаки, ти си учен човек, заповядай

Михалаки- Благодарим даскале, нека други вземат книгата. Аз ще изпитвам по французки

Даскал Климент- Г-н Стефчов, подканям ви да изпитвате ученичките. Приимате ли? / Стефчов става, гледа Рада ехидно от глава до пети/

Стефчов- Приемам. Коя ученичка ще отговаря?

Рада- Милке, излез ти!

Стефчов- Кой български владетел, поради надлежна необходимост води битка с ромейския император и обединява в едни правни канони държавата?

Момичето стои и нищо не отговаря. Настъпва притеснителна тишина

Стефчов- Да си иде!

Детето навежда глава и се връща на мястото си

Стефчов- Да дойде друга.

Рада- Иванке, излез да отговориш на господин Стефчова.

Момичето извръща жално глава към учителката си

Стефчов- С кой латински рицар по необходимост е водил сражение българский цар и е подписал съглашение с папата?

Иванка-мълчи известно време Аз, аз, аз, ами… /момичето изтичва и се скрива в прегръдките на майка си/

Стефчов- Да излезе друга!

Рада- Райно, ти излез /детето излиза с бавни крачки и наведена глава/

Стефчов- При кой български властелин българите се сдобиват с автокефална църква като верни поданици и верующи?

Райна мълчи и изтичва разплакана. Публиката е потресена и мълчи напрегната

Стефчов- Види се, небрежно е преподавано. Ученичките не са добре изучени

В този момент от публиката излиза Бойчо Огнянов

Огнянов- Г-не, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите неясни въпроси биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца. Г- це, позволявате ли?

Рада- Моля, господине, заповядайте

Огнянов- Милке, ела при мен / детето поглежда Рада, която поклаща одобрително глава/ Кажи ми, Милке, кой е дал на българите първите писани закони срещу пияниците и крадците?

Милка- Хан Крум. Той победи Никифора и пи вино от черепа му

Огнянов- Така е, виж колко знаеш / момичето се усмихва радостно/ Нека дойде другата ученичка

Рада- Върви, Иванке, не бой се /Момичето излиза с усмивка/

Огнянов- Кой български цар е победил латините и е пленил император Балдуин

Иванка- Благочестивия цар Иваница, викат му Кало-Йоан

Публиката зашушуква одобрително

Огнянов- Браво, Иванке, наистина знаеш! Върви на мястото си. /Огнянов се обръща към Райна/Райно, я ми кажи, при кой български цар станахме христиени? / Райна се изправя и след като малко помисля отговаря

Райна- Българският цар Борис покръсти българите

Огнянов- Много хубаво, Райно… кажи ми сега кой изнамери българската азбука? / Момиченцето се замисли/ Нашето А,Б,В, Райно, кой го написа?

Детето се обръща към портрета на Кирил и Методий и го посочва с ръка

Публиката- Браво, тъй, тъй, св.Кирил и Методий

Поп Ставри- Да си жива, Райно, Св Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица

Огнянов- Браво, Райно, иди при твоите другарки

Огнянов  / към даскал Климент/- Благодаря, г-не ,за възможността да изпитам ученичките

Чорбаджи Мичо- Господине, изпитайте и наша Събка

Едно момиченце излиза най- отпред

Огнянов- Събке, кажи ми сега, кой ни освободи от гръцкото робство?

Събка- От турско робство освободи българите….

Чорбаджи Мичо- Стой, Събке, ти кажи, кой ни освободи от гърците, а то от турско има кой да ни избави…

Поп Ставри- Кое си е речено от бога, то ще стане. /Кръсти се/

Шепот и кикот тръгва сред публиката

Събка- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ни избави цар Александър от Русия!

Настъпва тишина в залата

Кака Гинка- Па кокво сте се втрещили! Бога ли разпна момичето? Каза си правото! И аз казвам, че цар Александър ще ни избави, не друг!

Шушукането постепенно утихва

Огнянов- Събке, иди си на мястото. Турям край на своите питания, господине. Види се ученичките от първи клас знаят много

Даскал Климент- Уважаеми гости, прекратявам годишния изпит. Благодарни сме на вашето внимание 

Рада приближава Огнянов.

Рада- Г-н Огнянов, благодаря Ви сърдечно за мене и за моите ученички. Никога няма да забравя тая услуга.

Огнянов- Г-це, аз съм бил учител и влязох в положението Ви. Нищо повече. Поздравявам Ви за добрите успехи на ученичките ви.

IV. „Боят настана”

Боят настава, тупкат сърца ни –

ето ги близо наште душмани.

Дързост дружина вярна, сговорна –

ний не сме веке рая покорна. х2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина. х2

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове. х2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина. х2

V. „Опълченците на Шипка”

Ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

 Като начален учител, който е изучавал Археология, има педагогическа правоспособност и по история и завършена магистратура по Музеология, чийто предмет на магистърска теза бяха именно образователните програми в музеите, урокът в музей е неизменна част от моята педагогическа практика, още повече, когато виждам ентусиазма и желанието на учениците ми да се включват в подобни занимания и да участват активно с интерес и любопитство.

 Затова им подготвих и вече работим по полеви дневници със занимателни задачи, насочени към всеки един от музеите в град Добрич. А това са именно Археологическият музей, Музей "Природата на Добруджа", Музей "Нова и най-нова история", Етнографска къща, Художествена галерия и Зоопаркът.

 Принтирайте листите в тип booklet, за да се получи като книжка, прошнуровайте ги и им сложете корица от по-твърд лист А4. Когато са готови се въоръжете с химикали, моливи и флумастери и се отдайте на приключение!

   Покажете красотата на Розовата долина на учениците си с тази презентация.

  Потопете ги в красивото розово поле; нека се докоснат до розопроизводството; питайте ги дали са чували за Музея на розата и обсъдете защо розата се счита за символ на България. Накрая им разкажете и легендата за Розовата долина.

 С децата тази година ще надникнем още по-дълбоко в българското народно творчество. 

 При първото занимание си припомняме що е това традиции, бит и култура; какво е характерно за нашето народно творчество и в какво може да се изразява то; важно ли е всеки народ да пази типичните за него елементи и дух  и защо. След края на дискусията учениците оцветяват изображенията.

 Вписани в списъка на световното нематериално културно наследство през 2014 година, чипровските килими са един от символите на България. Поради тази причина нямаше как да не ги включа в заниманията ни по фолклор. 

 Можете да разгледате красотата им, пресъздадена от децата и да използвате предоставените шаблони. Нека изберем българското!