Скъпи колеги, тези дни в общността наша колежка описа много точно и вярно абсурдът, с който от години се сблъскваме – безсмислените, безполезни курсове на г-н Паунов, заради които се пропиляват ценни времеви и финансови ресурси. Ние я аплодирахме, подкрепихме, поставихме близо 80 одобрения на поста й, защото тя изрази нашето мнение – мнението на една цяла гилдия, но в крайна сметка се оказва, че нашата колежа е заплашена със съд и към нея са отправени тежки обвинения, че е нанесла персонална обида на г-н Паунов в качеството му на длъжностно лице. Съответно тя ме помоли да изтрия статията й, тъй като заради нея тя си има големи неприятности.
Пиша настоящия постинг, защото съм гневна от факта, че в нашата мила родина продължава да се действа тоталитарно, от позиция на силата, а не на разума, и искам да заявя, че ако се стигне до съд, ще бъда първият човек, който ще застане в защита на колежката. Нека да се изясняваме там, където му е мястото, и докато се изясняваме, ще поискам от г-н Паунов една проста демонстрация: да изпълни с един клас ученици теста за ІІ клас, който тази година в нашето училище бяхме принудени да закупим срещу сумата от 60 ст. от всяко дете, но така, както го е описал в инструкцията – с проверката на двете тестови карти за определеното време - и след това да докаже целесъобразността му.
Мили колеги, не мога и не искам да мълча. Ако искаме нещо да се промени, трябва да го изразяваме ясно и категорично, пък да става каквото ще. Май много хора не си дават сметка, че ние, учителите, се превръщаме в най-големия професионален дефицит в страната - по-възрастните колеги се пенсионират, а по-младите не могат да оцелеят в тежките училищни условия. И, както е тръгнало, в скоро време няма да има кой да преподава на децата в училищата...
Поздравявам всички колеги като Мария, които имат доблестта честно и смело да говорят за проблемите, с една много любима моя песен.
Comments