"На кого не му трябват пари? "

намери си нови приятели :)...

Аз нови имам. Съжалявам старите.

Алчността и страхът са причинители на най-разпространените болести на Човечеството!Алчността не е стремеж към повече пари, а пестене на натрупаното, прецаквайки системата,приятелите,морала... и страхът,да не загубиш това,което друг е натрупал,знаейки, че сам не би постигнал нищо.....Самоувереният човек не е алчен и не се страхува за парите си,защото винаги би могъл да ги спечели,докато е здрав....Страхът и алчността са присъщи за комплексарите и ги разболяват в условията на капитализъм.В Бг е различно.Още сме в преход:)Не можем да прилагаме законите на Кейси:)

Стари приятели се губят и когато си мислят, че имаш повече от тях и особено, ако започнат да си мислят, че не могат да се възползват по някакъв начин. Човещинка!!!:):):) Това го казвам от опит.

Хм. Ако възприемаш парите като необходимо средство за съществуване, никога няма да станеш зависим от тях. Виж, ако ги възприемаш като средство, което носи обществен статус, си закъсал. Алчността обикновено не носи нищо, освен пари. А всичко, което се купува с тях, е преходно. Старите приятели се губят, когато си повярват, че наистина са стари. Жалко за твоите!

Едно от най- ужасните  психични отклонения е алчността.Алчните нямат приятели и дори с близките си са в конфликт.Не човекът ,а парите са единственият им смисъл на живот.Нямам подобни приятели, но имам познато немско семейство,от бабата до внуците болни от алчност-явно се предава по наследство:)Бабата има над 9 болести и след инсулт не си спомняше нищо освен цените на стоките и банковите си сметки.....,едно от папагалчетата ми умря и 4-годишното внуче реагира с думите: "Скъпо ли беше?Колко плати за него?" В Бг борбата за оцеляване унищожава човещината....не съм срещала истински алчни българи.

Здравей, Krass! :) 

Поздравления за хубавата тема! Тя ни провокира да поразмишляваме, а това е много, много приятно, защото наистина са малко хората, с които можеш да поразсъждаваш, да поспориш интелигентно и да помечтаеш :) 

Приятелството и алчността взаимно се изключват, според мен, защото те се намират в антагонистично противоречие по отношението на даването и получаването. Алчният човек е алчен по принцип - не само по отношение на парите, а въобще по отношение на имането, на притежаването. Той изпитва потребност да взима, да получава от другите, а да дава колкото се може по-малко и по-рядко. 

Докато приятелството от своя страна изисква обратното - да даваш на другите. Нека си спомним онзи прекрасен разказ на Радичков, който изучаваме с учениците от начален курс -  "За да имаш приятели". (http://bglog.net/nachobrazovanie/23460)

Той завършва така: "... Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."

Изводът ми е, че алчният човек не е способен на приятелство, затова не бива да искаме и да очакваме от него нещо, което той не притежава. 

 Аз не мога да свържа алчността с българския манталитет......по-скоро егоизъм? Знам,че има изключително богати българи, но те не са алчни....и абсолютно не разбирам как биха били щастливи в страна с население под жизнения европейски минимум.......и беззаконие,с което сме принудени да се примиряваме.Извинете,това е друга тема!