Случайното момиче отвори очи. В шепата си стискаше светлозелените кристали, а ушите й бучаха. Помнеше викове, дрънчене, топуркане, някакъв мъж й прошепна да стои тихо, а когато всичко утихне да се обади на Фрости, номер 8 в указателя на телефона. Огледа се, мъжете ги нямаше. В тъмния ъгъл зад шкафа в суматохата не я бяха видяли. До нея се търкаляше ожулен GSM. Отключи го, намери името и звънна. След половин час Фрости дойде и я прибра на сигурно място. Не беше нужно много време, за да разбере какво се е случило. Поинтересува се все пак кои са били с нея и звънна на Тери да проучи къде са ги откарали.

***

Насили се да не гледа в деколтето й. Пак се беше облякла в червено, но този път беше с елегантна рокля с красиво деколте. Обиците-черепи ги нямаше. Вместо тях на ушите й се полюшваха полускъпоценни камъни – розов кварц. Искаше му се да си оближе устните, но се въздържа. Добре, че беше поканил да присъства един млад сътрудник от Човешките ресурси. Бутна го лекичко с лакът да започва по процедурата.

- Какви са силните Ви и слабите Ви страни? – попита малко нервно новакът.

Оф, пак ли тъпи стандартни въпроси, помисли си Пестицидното момиче. Няма начин, ще трябва да ги изтърпя и плъзна нещо. Пък и Ковчежникът смята, че е по-добре да имам легална работа. Сви устнички, не пропусна контакта с очи и започна отговора си равно и спокойно, сякаш приказваше с най-добрата си приятелка:

- Това е доста спорно, коя черта е слаба и коя силна? Според някого изясняването на ситуацията в подробности може да бъде дребнавост, но според друг – усет към детайлите. Пак според първия индивид защитаването на дадена позиция може да бъде заядливост и неотстъпчивост, но според втория – отстояване на собственото мнение и позиции. Все пак трябва да се разглеждат тези неща за всеки отделен случай. Когато ходим по сушата, се държим по един начин, но стигнем ли морския бряг, променяме тактиката си, за да успеем. Просто методите, които сме използвали на сушата, не ни влизат в действие в морето.

Усмихна се и ги погледна закачливо. Беше тренирала подобни ситуации стотици пъти, но те не трябваше да научат това. ...

- Вие искате ли да питате нещо?

- Да, наистина ли сте уволнили предишния служител заради корупция? И не е ли малко странно, че точно Вашият Пиар е уличен в корупция, а Вие се занимавате главно с преборването й?

- Ами за съжаление, най-тежко е, когато има предателство отвътре. Просто никой не е застрахован. Ще Ви се обадим до три работни дни, ако нямате други въпроси.

Стиснаха си ръцете. Беше достатъчно близо да усети парфюма й. Пак си я представи в неформална обстановка. Ще се побъркам вече, трябва да внимавам, набиваше си в тиквата ГеоргеАта, докато я изпращаше до пропуска.

***

В това време Грег, защото шофьорът на таксито, в което се возеше Смъртта, беше той и никой друг, остави съмнителния си пътник пред един хотел с още по-съмнителна репутация. Там даваха стаи под наем за по два-три часа. И не беше кой знае колко законно. Грег си отдъхна, незнайно защо този пътник го беше притеснил. Независимо, че си мълчеше, докато пътуваха. Усещаше студ през цялото време, докато стигнат на адреса. Реши да отседне в бараката на бат Боре. И да не качва други пътници, все едно отива на адрес. Мина през един хипермаркет да купи пиене и отпраши към бараката на бат Боре. Паркира таксито в едни храсталаци, но нещо не му хареса и слезе да огледа дали не е чукнал някъде колата. В този момент видя на храста някакви нишки. ПЕК или ПАК, почуди се Грег. Ще трябва да ги изследвам. Протегна ръка да вземе няколко нишки и се намери в тревата. Беше майсторски спънат с подсечка.

- Грег, какво правиш тук, изсъска ГеоргеАта. И къде по дяволите е Старецът? И какво щеше да правиш с веществените доказателства? Оф, добре че се върнах да проверя нещо, че тия новобранци все нещо ще оплетат!

            - Не може ли да задваш въпросите един по един – измрънка Грег. Бахти тягостния ден, продължи той. Старецът направи бъбречна криза и трябваше спешно да го настаня в болница. Взех таксито, по-малко бие на очи. И заради това цял ден возя някакви откачени субекти напред-назад. Толкова съм изморен, купих пиене и реших да си полафя с момчетата на бат Боре.

- Какви момчета, какъв Боре? Всичките са арестувани от сутринта. Върнах се да видя тия нишки и какво виждам, моят информатор Грег унищожава доказателствата. Ще ти извия врата без да ми мигне окото. Взимай пиенето и да ходим в бараката, така и така сме дошли. Имам да говоря с теб!

Следваща глава

За беда ветераните ги е хванала липсата със страшна сила. Така че - вие сте на ход. Колете, бесете, разстрелвайте. Пък може и да ги пожалите.

Прочее, да минем към делата.
Време за писане на глава - 48 часа.
Продължаваме в следния ред:
Случайна, Лорда, Пестицид, Валията, Денеб, Дивна Тук и Сега, Мейкър.

Случайна решава кога да почне. До 48 часа след публикуване на глава от нейна страна, трябва да е готов следващият автор. Ако не е - замества го следващият. Това е, хора!

Тя обаче сякаш предусети – почти заздравялата рана на бузата `и я предупреди с рязка болка, от която очите и се присвиха. Яничка се втурна в бараката да вика мъжете, а през това време Случайното момиче сякаш се взриви. Отскочи леко напред, пъхна се под ръката на обезумялото нещо и с точен удар успя да изкара въздуха от трахеята му. Роботът захъхри, но успя да стреля още веднъж. Тогава тя просто му счупи ръката и изрита пистолета към вратата на бараката.
- Що за нещо си ти? – попита Случайното момиче, но нямаше много време за обяснения, защото той се хвърли към нея. Тя отстъпи назад, тръсна глава за да отърси косата от очите си и се опита скочи достатъчно високо, за да му счупи гръкляна окончателно. Но не успя – ударът се получи високо в гръдния кош, където не му беше мястото. Тя се ядоса сама на себе си. Някаква досадна болка в лявото рамо правеше ръката `и почти безполезна, което още повече я ядосваше. Реши да събере ядовете си накуп и да ги стовари върху полудялото същество с празен поглед. Тялото `и се стегна и един точен удар попадна точно в средата на гръдния му кош, като го накара да залитне назад.
- Спри – тихо каза тя, така че само Вал да я чуе. -  Ти нищо не знаеш за мен. Не ми е необходимо да те убивам, можеш да бъдеш полезен...
Но той не спря и отново тръгна към нея. Очите `и потъмняха съвсем, тя рязко нанесе последния точен удар в гърлото и нещото в човешки вид се срути на земята. Тя се отдръпна на крачка назад и тогава видя, че Яничка и мъжете стоят в очертанията на вратата. Намръщения човек в черно, който всъщност беше познат като Лорда на мечовете, измъкна от някъде голям меч и пристъпи до тялото. Главата с образа на Вал се търкулна по улицата.
- Леле, колко откачено! – заяви той и се взря с интерес в мътните, мъртви очи.
Намръщеният мъж с бутилката водка в ръка, който всички познаваха като Борис, също пристъпи напред и каза :
- Аз така и не разбрах, защо всъщност беше откачил? Ти ли го ядоса нещо?
- Мисля, че в главата му може да се намери нещо полезно все още – каза третия мъж, когото наричаха Ейс Коук, като се стараеше да стои по- встрани от останалите. - Ама трябва да му бъркаме в мозъка внимателно...

В сенките една тъмна фигура изфуча ядосано и отпи от бутилката си. „Смъртта на два робота е толкова тъпо удоволствие, че дори не е удоволствие – помисли си тя и изфуча още веднъж. – Но ако тая компания намери кристалите, може да стане опасно...”
Случайното момиче гледаше рамото си намръщено. Влезе в къщата и намери в разхвърляните си вещи красив нож с рогова дръжка. После седна на земята и извади от рамото си куршума. Почти припадна от болката, но преди окончателно да излезе от тоя свят, успя да пусне в джоба си глупавия куршум. Той се намести при още няколко подобни – с различен калибър, различни парченца кост или мозък, различни капки кръв – някой по- стари, други съвсем пресни....

В наши дни.

       Пред хотел „Дискрет” в едно селце близо до Панагюрище спря черно BMWс четири еднакви цифри в номера. Шофьорът – мъж с посребрени слепоочия и стоманено изражение -  елегантно паркира колата, слезе и отвори вратата на придружаващата го дама. От колата слезе ослепителна жена с червена рокля с цип по цялата предна дължина и черни обувки на висок ток. Тя небрежно беше преметнала през лявото си рамо червена пътна чанта. Двамата влязоха в хотела. На рецепцията ги посрещна отегчено момиче. Връчи им адресните карти. Попълниха само една. Пишеше жената. Тя имаше красив ситен почерк. Име – Филип Драгунов, местожителство – Пловдив, адрес .... - За две нощувки – гласът на мъжа със стоманения поглед не търпеше възражения. Момичето свери данните с личната карта на мъжа, прибра парите в касата и им даде ключа от луксозната двойна стая. Качиха се по стълбите до втория етаж. Мъжът отривисто отключи, пропусна жената да влезе, огледа подозрително коридора и влезе след нея. Заключи вратата и остави напреко ключа в патрона. С едно движение дръпна ципа на роклята на жената, тя беше без бельо. Той се усмихна похотливо и прокара бавно нетърпеливи пръсти по възбудените й гърди. Наведе се и устните му се спряха върху крилата на пеперудката й. Усети нарастващото й желание. Съблече се бързо и я занесе на ръце до леглото. Проникна в нея мълниеносно и страстно. – Гео, отрони с въздишка жената. След като утихна първоначалното му желание, той  се люби с нея почти тантрически. – Обърни се, почти му заповяда жената. ГеоргеАта се отпусна върху удобното легло по корем. Жената седна върху него и започна да насажира умело уморените му мускули.– Ах, Лейди, днес си просто невероятна, шепнеше й той. Още дълго лежаха прегърнати. Когато започна да се смрачава, те се облякоха и отидоха да вечерят. Вечеряха в също такъв дискретен ресторант на края на селцето. След това през по-голямата част от нощта пак бяха заедно на удобното легло. Заспаха призори изтощени.

     По обяд Лейди ин Ред се събуди с изтръпнали китки. Опита се да си протегне ръцете, но не успя. Пречеха й чифт платинени белезници. – Гео, какво си направил? – просъска тя. – Ах, Лейди, ако знаеш само колко ще ми липсваш, но трябва да го направя - прочувствено изрецитира ГеоргеАта и опря пистолета в дясното й слепоочие. Чу се припукване като от настъпена съчка. Заглушителят беше много добър. Онзи черноборсаджия не го беше излъгал. В интерес на истината Лейдито щеше наистина да му липсва. Но май само на него. „Ъндърграунд” отдавна беше фалирал. Момичетата, които имаха отделени настрана пари, отвориха бутици или козметични салони, а новите попълнения преминаха в бардака на Лейди Фрост. Лейди ин Ред официално се издържаше от едно кафене, а неофициално Главният секретар на министерството на вътрешните работи ГеоргеАта плащаше наема на жилището й, екскурзиите до Венеция и Париж, черните перли, които красяха сексапилните й уши. Лейдито нямаше близки роднини. Кафенето щеше да го наследи нейна далечна племенница. На ГеоргеАта Лейдито щеше да му липсва, но трябваше да приключи с тази страна от миналото си. Не беше забравил нейното предателство преди години в Сахара. А и жена му бе станала подозрително ревнива. Постоянно се обаждаше в службата му по проверения телефон и си клюкареше със секретарката му. ГеоргеАта подозираше, че онази кобила, секретарката му, имаше по-така отношения с жена му. Нямаше как иначе да беше монтирала подслушвателните устройства в дома му. Беше забравила отпечатък на един от бръмбарите. ГеоргеАта се направи, че не е разбрал, но стана още по-предпазлив. Макар че в къщи не говореше за работата си, сега той почти престана да говори. Отговаряше на жена си едносрично. А тя не млъкваше – постоянно квакаше за пазаруване, за подмяна на мебелите, за обучението на децата, за родителските срещи. Той кимаше с глава, прохъмкваше и й даваше пари. Отдавна спяха отделно. Необходимостта си от секс и еротика той запълваше при интимните си срещи с Лейди ин Ред. От половин час вече Лейди ин Ред беше подозрително мълчалива и студена. ГеоргеАта прибра платинените белезници, събра малкото си багаж, внимателно почисти отпечатъците си в стаята и пусна пистолета с премерено движение във вътрешния  джоб на сакото си. В главата му се въртеше мелодията на популярна дисидентска руска песен. Заключи вратата, обърна табелката „Не ме безпокойте!” и излезе. Отегчената рецепционистка я нямаше на работното й място. ГеоргеАта пусна ключа в джоба си, качи се в BMW-то и потегли. Трябваше да осигури алибито си. През целия път си тананикаше: „И сейчас за это получай”.

Следваща глава

Дихлородифенилтрихлороетановото момиче се съмняваше. Тези съмнения бяха изплували като мазут в морето. Бяха тъмнокафяви, гъсти и непрозрачни. А то търсеше един усмихващ се в превода човек. Търсеше го на най-странни места. Защото нямаше възможност да се телепортира в неговата ракета. Беше пазена от някакви стереотипи, които звучаха глупаво на фона на научните открития. Но Пестицидното момиче нямаше нерви да се трови излишно.  Затова се бореше със съмненията и с досадните шизофреници, които се опитваха да навлязат в личното й пространство. Но се нуждаеше от информация. Първо се посъветва с ковчежника на информационната криобанка на една от звездите в Летния триъгълник. От него получи много ценни съвети за предстоящата мисия. След това попълни запасите си от алдрин и ендрин, облече защитните ЛПС и се отправи към горещата точка на разразилите се събития. Поддържаше телепатична връзка със своите приятели независимо от информационните бури на материка. Обхождаше странните места възможно в най-лепкавата мъгла, в най-влажния мрак, в най-пронизващия пороен дъжд. А гръмотевиците бяха страхотна музика за слуха й. Неусетно се бе озовала на някакви гробища. Тук бяха върлували вандали и никакви парични санкции от Общината не ги бяха стреснали. Наоколо се въргаляха счупени бутилки от нискокачествено кисело вино, мазни опаковки от чипс, откъртени плочи от постаментите, разхвърляни фенери и увехнали цветя. Един бос мъж тичаше из гробищния парк, пот лъщеше по врата му и отразяваше блестящата като слюда луна, промъкваща се за секунди из пустотата и мрачната безнадеждност.  Пестицидното момиче му направи път, явно мъжът много бързаше. А беше ясно, че те пак ще се срещнат. Пестицидното момиче вярваше на своите визуализации. За съжаление беше изгубило радиовръзката с усмихващия се в превода човек и нямаше достъп до него, независимо от телепатичните си умения. Дебели мисловни ледове пречеха на мислите им да се срещнат в открития Космос. Продължаваше да търси доказателства. На най-странните места. Обходи парка с поглед много бавно. Погледна под пейките, провери във вазите за цветя, дори под разлепените крайчета на писмените съболезнования. Тогава видя в един храст нещо черно, открояващо се с абсолютна чернота и различаващо се от общия фон. Наведе се и го взе. Това беше черният знак. Разгледа го внимателно, бавно прекара изтръпналите си пръсти по него и го окачи на верижката на врата си. Идеално хармонизираше на сребърните й обици с черепи и кости. Тогава чу звука от черния знак. Заслуша се. Знакът й разказваше историята на Лорд дьо Меч с лък в ръка, на Лорд Stratovarius с арсенала си, Lady Frost, Ace Coke, Мorli, Teri, Веселин, Случайна, Щепси, Мейкъра и другите непобедими. Голямата битка предстоеше. Пестицидното момиче провери запасите си от алдрин и ендрин – бяха непокътнати. Излезе от гробищния парк умиротворена и спокойна. Реши да пийне едно малко преди сън и се отправи към най-близкия все още отворен бар. На входа му едно момиче с небрежно хипарско излъчване се чудеше дали да счупи ръката на връхлетялия я бос мъж или да му даде време да се опомни.

Следваща глава

За "Блогът на смъртта" иде реч, ако некои още се не сещат.

В тоя ред на мисли - давам време до 27 юли на всички автори, които искат да се включат за довършването на проекта.

Справки и записвания тук.