Борисов и Фандъкова откриват „Пътища за никъде”

Откриването на „първия реконструиран участък” от бул. „Ломско шосе” в столичния район „Надежда” бе широко отразено от сервилните медии. Ухилен до уши, свойски безцеремонен, бате Бойко обогати колекцията си от прерязани ленти и заедно със столичната кметица проглушиха микрофоните за скъпата инфрастуктурна „придобивка”. Но жителите и гостите на столицата за пореден път се сблъскаха с обратната страна на евтината управленска самореклама.

Покрай пищното тържество някак встрани мина уточнението, че участъкът от 700 метра, който свързва обновения булевард с надлез „Надежда”, ще бъде готов чак наесен. И само часове след тържественото откриване се образуваха километрични опашки от автомобили и автобуси в „дяволския триъгълник” пред надлеза, където „Ломско шосе” пресича улиците „Хан Кубрат” и „Република”. Секундите скорост по разширения булевард, се изкупват болезнено от хиляди шофьори и пътници с дълги минути чакане пред „тапата” на посоченото кръстовище.

Явно никой от правителствените „експерти” не е успял да внуши на пожарникаря и училищната директорка, че прибързаното, предизборно откриване на недовършения булевард не облекчава, а утежнява пътната обстановка в комплекса. Всъщност надежденци още помнят подобни „транспортни” гафове на кмет и премиер. Като „историческия” ремонт на пътя край „Бакърена фабрика”, продължил повече от 2 години и никому ненужния мост над река Суходолска до глуха уличка в квартал „Триъгълника”.

Поредната тържествена изцепка с „Ломско шосе” отново демонстрира същината на „герберското” управление – евтин PR, съчетан с липса на елементарен разум. "Този квартал и булевард са типичен пример за това, което се случва в България" – отсече премиерът. И едва ли някой може да отрече правотата му в предвид множащите се „Пътища за никъде” в „Надежда” и цяла София.

Четвъртото издание на „София Прайд” или тазгодишния гей-парад в София, въпреки „братската” помощ на емблематични за хомо-движението фигури като Джеймс Уорлик и Георги Кадиев, бе огромен провал за своите организатори и вдъхновители!

Наистина жалка картинка представляваха тези 250-300 изрисувани човечета (повечето сеирджии и „гости” от чужбина), оградени от плътен полицейски кордон, наброяващ над 500 пазители на реда. То не бяха полицаи с кучета, то не бяха конни патрули и жандармерийски платформи за опазване на демонстриращите от „народната любов” и „толерантност”.... Полицията задържаше за „установяване на самоличност” и „предупредителен протокол” всеки гражданин, погледнал накриво, но това не направи зрелището по-многобройно, морално и приемливо.

Веднага след приключването на „прайда”, организаторите му, очевидно взели  светъл пример от своите политически патрони, направиха несръчен опит да изкривят истината. Телевизионните репортажи недвусмислено показаха камерния брой участници в шествието. Дори активисти на гей-движението се оправдавахав гузни интервюта за два пъти по-малкия брой демонстриращи в сравнение с миналата година. На следващия ден обаче учудената публика разбра, че не трябва да вярва на очите си и камерите, а на... раздадените лентички! По този фиктивен показател участниците в „София прайд” бяха надути до 1200, за да се отчете някакъв измислен рекорд и необходимост от нови гей-сборища.

Чиста демагогия са и прокламираните по медиите „толерантност” и „разбиране” на столичани към „различните” и техните щения. Не само заради платената полицейска закрила. Въпреки ловко манипулираните репортажи всеки втори гражданин определяше мероприятието с красноречивия епитет „гнусно”. Нормалните хора, даже върлия „симпатизант” на движението Георги Кадиев, категорично се разграничиха от исканията на гей-лесбо обществото за хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки.  

В крайна сметка най-доброто е, че „София Прайд” премина без насилие. Обществото издигна безмълвна, но непробиваема стена на присмех и презрение към „модерните” индивиди и техните политическите закрилници, за да остане вярно на християнските и семейни традиции, опазили българската нация през вековете!

 приказки от живота
Ляшко виненката-бивш горд собственик на ресторант “Лази,Та`лази”,бивш боксьор и побойник,сега настоящ клошар и скитник се припичаше полумъртъв от глад и жажда  на витрината на един отдавна затворен клон на банка в покрайнините на града и се опитваше да разбере,защо се получи така с живота му.
   Когато беше млад,хората му се усмихваха,поздравяваха го, а жените даваха мило и драго за да са с него и почти не му отказваха.
Дали всичко не се преобърна,когато спаси онова сираче Радостина от двама пияни клиенти.Удари ги за  да я отърве от тях,но нали беше боксьор за зла участ,единият от тях почина.

  От тогава всичко тръгна надолу.Осъдиха го на 4 години затвор за убийство по непредпазливост.
Там имаше достатъчно време за мислене.Често през главата му минаваше,че онзи който беше казал,че няма ненаказано добро е бил прав.
И като се тръгна-ту вън,ту вътре,ако беше нещо друго,може би щеше да му хареса това движение,но уви не беше.
  Оказа се,че няма вече приятели и близки,само Радостина идваше да го вижда и когато имаше възможност му купуваше бутилка евтино вино и цигари.Освен за него, тя се грижеше  безкористно и за една парализирана старица.

   Радостина,кой ли я беше кръстил така,тя отдавна беше забравила що е радост,но в сърцето си не таеше и злоба-беше израснала по домовете,но откакто навърши пълнолетие се бореше с живота  доколкото и`беше възможно.
….Ляшко усети ,че се унася и без това чакаше примирен като бездомно куче оня всемилостивият да го прибере и да го отърве от този живот,който водеше в момента.
На младини що алкохол беше унищожил,но сега алкохолът му го връщаше тъпкано и унищожаваше организма му.
Изведнъж  видя над себе си силует-Хляб,едва промълви той.Човека влезе в близкият магазин и излезе с един хляб,малко салам и бутилка вода.След като хапна, му се примоли,ако има възможност да го приюти за една-две вечери,защото вече нямаше сили да търси полуразрушени и изоставени къщи в които да пренощува,въпреки риска да се съборят върху му.

Спасителят му го заведе  в една малка стаичка,даде му да се изкъпе,прегледа го и превърза раните му,оказа се че е лекар.След като разбра ,че е алкохолик и изпада в кризи му осигури и бутилка евтино вино.

Ляшко беше много благодарен на д-р Бобев,така се казваше спасителят му,защото ако не беше той,отдавна вече да са забравили за него.
Понякога когато изпаднеше във философски настроения си мислеше,че приказките се случват и в живота,само че наопаки или че направеното добро се връща,само че твърде късно.

Наричат я Черната Роза,

а тя е все още дете.

Живота без капчица мозък

от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза.

Изгуби се тя във нощта

Живота й мръсен и грозен

лиши я от прости неща

Израсна в приюта

на нуждата в скута

със плюшено старо мече.

И днес във коптора

сред своите хора

на ум приказки му чете

Наричат я Черната Роза

Живота й ваза със смрад

Стои във заучена поза

настръхва от студ и от глад

Наричат я Черната Роза

Ще има  тя свое дете

Живота без капчица мозък

венчето му вече плете

И пак въвприюта

на нуждата в скута

със плюшено ново мече

А тя си мечтае

с бебчок да играе

и то непременно момче.

 Наричат я Черната роза,

 а тя е все още дете!

Живота без капчица мозък

от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза

Живота й ваза със смрад

Стои във заучена поза,

колите подвяват и хлад.

Образованието, безспорно,  трябва да е достъпно,  независимо колко е дълбок джоба на родителите. Равният достъп, при равни способности и таланти,  просто е задължителен за едно развито демократично общество. За съжаление,  у нас това не е така. Не е така и в ЕС, не е било така и в конфуциански Китай. Неравенство имаше и по времето на теократичният тоталитарен комунизъм. Не всички бяха допускани да учат, някои специалности бяха запазени за издънките на най-правоверните,   а Рабфага пробутваше в системата некадърните номенклатурни издънки. Днес пък си имаме платено неплатено висше образование, ни рак, ни щука , а бе бягай от тука и частни колежи където просто прибират парите и бълват дипломи. Но на кого ли от управляващата олигархия му пука наистина. Те имат възможност да си изпратят изчадията в престижни западни университети, да плащат на частни учители и т.н. Просто не  им трябва конкуренция на любимите изчадия. Егоизмът на елита на запад не е по-малък,  независимо от стипендиите и кредитирането. Вярно, че на север имат и безплатно, но дали това е най-доброто за една бедна,  обрулена държавичка на последно място по доходи в ЕС. На пръв поглед май точно това е необходимо, но,  ако държавата продължава да недофинансира държавните ВУЗ, качеството ще продължи да пада, защото преподавателите се занимават с какво ли не за да си докарат приличен доход, само не и с качествено преподаване. И защо да го правят, ако заплатите им не зависят от това. От алтруизъм?  Техните заплати по никакъв начин не зависят от качеството на услугата и от реализацията на пазара на труда на техните възпитаници. Те си качват в най-добрият случай лекциите в интернет и просто изпитват, а студентите са принудени доработят и тази форма на дистанционно обучение е повсеместно разпространена.

 И къде е изходът от патовата ситуация.Държавата няма пари, болшинството от студентите –също. Може би в студентските кредити. Че те как ще мотивират ВУЗ да създаде годна за пласиране на пазара на труда стока. Ако се повишат таксите до реалната цена, няма да се намерят банки да поемат риска . Аз не зная колко реално би струвало обучението на един хирург, при реална заплата на преподавателите.

Може би 20-30 хилядарки? Философите са по лесни. Те могат и дистанционно да си четат и по интернет да си общуват, но има професии,  които искат сериозна практика и лабораторни упражнения и разходи за материали и т.н.

  Според мен изходът е все пак в платеното, но платено накрая образование, образование на  кредит.Нали в кръчмата си плащаме накрая сметката.

 Защото всичко е кредит. Общественото богатство, на първо място в което е човекът,  се възпроизвежда,  като всяко поколение издължава на своето поколение онова,  което е получило от предишното и ако не добави то значи отнема, краде от бъдещето.

  Човек получава живот и дължи живот, получава грижи , любов, образование и ги дължи на своите деца.  Ако не си връщаме борчовете обществото фалира морално и материално. Това е факт за нашето общество, а и за цяла Европа, която се нуждае за да поддържа стандарта си от свежа кръв. И когато тази свежа кръв е наша изучена с парите на данъкоплатеца, нещо очевадно не е наред. Бедна България финансира чуждите икономики с медицински сестри, доктори, инженери и т.н. Ако те са си платили реалната стойност,  няма проблем, но тяхното образование е било и на държавна издръжка. Затова на кредит, но не от банките, а от ВУЗ, които да са заинтересовани да подберат кадърни и мотивирани млади хора  на входа, да ги обучат така,  че да са конкурентноспособни на всеки пазар на труда и да имат право освен на главницата и на някакъв  процент от техния доход десет години след завършването вместо лихва. Така за държавата ще остане да финансира университетската наука и може спокойно да разкара БАН като институтите, лабораториите и т.н. включително банските старци отидат към  държавните университети. Така и студентите ще могат да се занимават с наука и нивото ще се вдигне. Защото един университет за да има престиж трябва да дава и научни резултати. Тогава ще имаме и чуждестранни студенти защото те могат да учат при същите условия като българските. При започването просто ще се подписва договор.

 Хубаво , но откъде пари за начален капитал. Може би от ЕС или от приватизация. То май нищо не остана за крадене, пардон за приватизация. За двайсет години хайдушки преход, на никой не му дойде този акъл да отдели едни пари за реформа във висшето образование и науката. Министри смешници и пухльовци, маневри по горните етажи на властта и популизъм, но на никой не му стиска да направи такава реформа, защото е непопулярна и Андрешко ще ревне веднага колко е беден и как ще плаща цял живот.

  Не е толкова трудно да напишеш един плакат, че искаш безплатен обяд  и да сложиш шапката отдолу, но с този просешки манталитет ще си останем просяците на Европа. Не сме толкова богати, че да си купуваме евтино образование, защото евтиното, тарикатлъкът винаги излизат по скъпо. Най-добре е чисти сметки, пито платено, защото безплатно е само сиренцето в капана, нали? Всички знаем, че безплатен обяд няма, а се ослушваме като диви прасета в царевичак. Просто така не може да продължава и ще продължаваме да затъваме.

   И така ще стане защото на големият мъжкар не му стиска, защото наближават избори, а пари няма. За колко по-дребни неща шикалкавят та този таралеж ли ще си сложат в гащите. Затова съм пълен песимист, че някога нещо ще се промени по мъжки към по-добро. Народ от тарикати и дребни мошеници не може да просперира.