Началната точка на маршрута е последната спирка на автобус 42 в квартал "Михайлово", Банкя. Спирката носи името "Края на кв. Михайлово", като думата дори не е членувана. Дори само факта, че спирката се казва така също те кара да се позамислиш. Добре, че не е спирка "Безименна" все пак :)
Ако сте с кола, маршрутът е следния - влизате в Банкя откъм околовръстния път и като стигнете до кръговото кръстовище в центъра на Банкя с фонтана излизате през втория изход. Ако сте влезли в Банкя откъм Джъмбо, тогава на същото кръстовище взимате първия изход. Продължавате по пътя и ще стигнете до обръщалото на автобуса на спирка "Края на кв. Михайлово", където обикновено има места на които да оставите колата.
На спирката има и чешмичка, до която се стига по едни стълбички надолу. Стените около чешмичката са изографисани с икони и е много симпатична.
Продължавате пеш по посока на движението, като река Михайловска ви се пада първоначално отляво, а след това ще бъде отдясно. Има и табела, която да ви ориентира.
Маршрутът е лек и приятен, с няколко по-стръмни участъци, които биха се минавали лесно, ако не бяха множеството сухи листа и камъчета, които на моменти ни подхлъзваха и това правеше вървенето по тях по-бавно. За щастие, тези участъци са малко, а почти през целия път денивелацията беше удобна за неуморителен преход. Целият маршрут се преминава за около 2 часа - поне на нас толкова ни отне с няколко спирания, които се наложиха поради умора на най-малкия член на семейството, който реши да помрънка и да се поинати.
На моменти се налагаше да бъде бутана. Толкова преходи вече са зад гърба ни, този малко и се опря. Но според мен просто не беше в настроение. Навръщане обаче, нямаше по-ухилена от нея.
В началото на маршрута, докато сте около река Михайловска ще усетите гъмжило от насекоми, които надушили присъствието ви започват да жужат около вас. Много са досадни, а не си бяхме взели репеленти. Все пак беше края на октомври, не очаквахме да има толкова насекоми.
По пътя трябваше да има чешмичка, но такава не видяхме. Затова вземете си повече вода за изпът. Нашето шише от литър и половина свърши по средата на прехода.
Пътят е маркиран и е нужно да следвате маркировката:
По пътя се сблъскахме с група от 5-6 мотоциклетисти, които отиваха до едно дере, където се изкачваха и спускаха. Цялата местност гърмеше от техните мотори. Чудя се, дали това е позволено? Някак не ми се струва редно. Доста груба намеса в природата.
След около час и двадесет минути стигате до следната табела.
Ние тръгнахме надясно към "Скала Панорама". От тази табела пътят до скалата е около 10-15 минути, а самата скала представлява това:
Очаквахме гледка, но за съжаление от короните на дърветата не се виждаше много. Може би когато са я нарекли, гледката е била много красива, но сега единствено беше една слънчева и топла скала, на която ние извадихме и изядохме приготвените сандвичи.
След това продължихме по пътя и стигнахме до билова поляна от която пред нас се разкри красива гледка - магистрала Люлин, Перник и Драгоман, както и Малобучинският проход.
Горе денивелацията беше 990 метра над морското равнище. За справка, София е между 630 и 660 м. над морското равнище.
От тук решихме да се връщаме. По пътя наобратно намерихме една найлонова торба до пътя, която взехме и почнахме да пълним с всевъзможни боклуци, които някой е успял да качи горе и без да усети и капка срам от себе си просто да хвърли сред природата. Имаше найлончета, кенчета, бутилка двулитрова от бира, от сок, няколко непотребни кутии от цигари и какво ли не. С Мая поговорихме на темата - тези хора, за да минат по този маршрут, явно обичат да се разхождат извън града. Как такъв човек все пак може да хвърли боклука си там? Трудно ни е да схванем. Но явно човешката душа е неподозиращо богата.
След нас е малко по-чисто. Надяваме се, да се запази така. А вие, ако се чудите къде да отидете за да изкарате няколко приятни часа сред природата, препоръчвам екопътека "Есперанто" :)
Comments