Здравейте, колеги!

 Много съжалявам, че не можах да присъствам на обучението с вас в София на г-жа Легурска, за да си сверя часовника относно приложението на web 2.0 в нашето образование. Надявам се да споделите какво интересно научихте! Да пуснете някой линк с новости, защото всички знаем, че това е бъдещето на образованието и няма да ни се размине без разучаването и прилагането на инструментите. Искрено се надявам, че ще има втори такъв курс, на който да вземем повече колеги учасие.

 В този ред на мисли искам да ви помоля за нещо... В момента "Дискъвъри едукейшън" провежда проучване кои са най - вървежните web2.0 инструменти в оразованието. Състезаваха се два по два много такива - ЕТО РУНД 1, РУНД 2, РУНД 3  и ФИНАЛ.

На финала са Глогстер Еду срещу Едмондо, който също е една много популярна платформа за съвместно обучение. Вие знаете, че аз работя с Глогстер като платформа и съм абсолютно доволна и благодарна от възможностите, които тя ми дава да направя обучението на децата достъпно, приятно и забавно, ето защо е разбираемо да гласувам за него.

Моля Вас да подкрепите с вот Глогсер Еду в тази надпревара! Гласовете ви ще бъдат от голямо значение, защото "нещата са на кантар" в момента!

За да го направите кликнете ТУК , след което вляво над видеото на Глогстер има линк VOTE GLOGSTER EDU - кликнете го.

Това е всичко!

Имаме 19  часа на разположение до крайния резултат.

 Успех и  Ви благодаря предварително!

 

Честит празник на всички търсещи личности с буден и критичен поглед към случващото се и подбуждащи другите към любознателност и откривателство!

Честит празник на всички български учители, съхранили мислите си непокварени и приели с отговорност мисията да запазят чисти умовете и добродетелни сърцата на децата! На всички учители, които не спират да се стремят към съвършенството в професията, защото носят „отвътре” хъса за работа, както казва Руми, и които превръщат за учениците си всеки училищен ден в осмислено и запомнящо се преживяване!

Честит празник на всички българи, които любят, тачат и милеят всичко българско и родно!

Честит Празник на Народните будители – някогашни и днешни! 

Преди време се бях замислила за онези хора, които крепят света. Дали ще ги наречем Будители, Съзидатели, Творци, Търсачи на съкровища на пълен работен ден, вероятно не е толкова важно (думите са условности) – важното е, че Будителите винаги ги е имало, има ги и днес, за да оцелее Светът и да продължи да върви напред, неотклонно следвайки Пътя на Истината, Доброто и Красотата. 

А това по-долу е едно образователно клипче по стиховете на Ангелина Жекова. Образователно, защото стихотворението е поместено в читанката на изд. Булвест за ІІ клас. (Записах към песента и караоке, но то все още не се е качило в ю туб.)

Великолепната песен по текст на Татяна Йотова и музика на Хайгашот Агасян е включена в задължителния песенен репертоар на петокласниците, но тя толкова много ми харесва, че съм си наумила да науча моите второкласници да я пеят. Малко им идва труден текстът, но съм сигурна, че ще го преборят :)

Споделям двата видео файла - с песента и с караокето, които направих тази вечер, с вас, колеги :)

Песента...




Караокето...

Тази вечер бях на свиждане в университетска болница с наша колежка, с която се познавам от блога. До този момент не се бяхме виждали на живо – само сме си кореспондирали по мейла. За първи път се видяхме днес, в болничната стая. И както се случва между колеги – темите нямаха край и аз прекарах час и половина в раздумка с нея.

Оглеждайки се наоколо, не можех да повярвам как е възможно болните хора да бъдат лекувани в подобна обстановка, като например – боядисаните в дълбоко депресиращи цветове врати и коридори; липсващите чучурчета на чешмите в тоалетната под предтекст, че се били крадели; леглата, напомнящи кадри от стари военни филми и др.…

Опитът ми да обърна на майтап ситуацията, в която моята дружка се беше озовала, не беше особено успешен. Абсурдите винаги провокират у мен желание да се върна към нормалното, което значи – да търся начини да го почувствам, докосвайки се до мъдростта.

В тази връзка - много добре ми подейства упражнението в интерпретационен превод от английски на български на една презентация, която искам да споделя с вас…

Нарочно публикувам този клип в отделен постинг и си позволявам по случай утрешния празник да го сложа в "избрано". Историята, разказана в него, няма как да не породи чувства, мисли, спомени, преживявания, свързани с контактите ни с децата. Няма как да не развълнува всички ни, защото всеки от нас в даден момент от своята кариера се е докосвал до нещо подобно…

Този разказ ме наведе на мисълта, че неслучайно думите учител и ученик имат общ корен. Защото ученето е взаимен процес, при който еднакво важно е както учителят да научи на нещо добро и полезно ученика си, така и ученикът да научи на нещо добро и полезно своя учител.

Клипът ми беше предложен от една моя приятелка и колежка и преведен от нея. Позволих си само няколко мънички корекции в интерпретацията на български. Преди да сложа клипа искам да се извиня за лошото качество на звука. Нямам време тази вечер да го коригирам, защото ще се наложи наново да го озвучавам, но ще се постарая през тези дни да го оправя.




А това е оригиналният клип на английски.

В този пост ще иде реч за приятелството и за една песен, чийто превод ми изпрати Владимир Кромбърг, и която ми даде Отговора.

Замислих се, че уча децата да бъдат приятели, и се запитах дали аз самата мога да формулирам съвсем точно какво е това приятелство и да разпозная онези хора около мен, които са способни на истинско приятелство. Може би първо трябва да отбележа какво със сигурност не е приятелство, според моите виждания.

Не е приятелство, когато…

… зад усмивката се крие завист…

… зад гърба на приятеля си говориш неистини…

… се сравняваш с него и искаш да го надскочиш…

… му приписваш недостатъци, които той не притежава…

… не го приемаш такъв, какъвто е…

… не си искрен…


И още много други примери могат да се дадат, но тези точно ги забелязвам напоследък сред някои хора, като най-ярко ме впечатлява лицемерието. Абсурдното е, че при подобни човешки взаимоотношения изобщо става въпрос за приятелство, но неискреността наистина се натрапва и нерядко е форма на общуване между хора, които се представят за приятели – тя се чете в погледите, в излъчването, в издайническите мимики, жестове, изпуснати думи…

Един диктатор беше казал, че „ако нямаме враг, ще го измислим”. А дали не би могло същото да се каже и за приятеля? А за любимия?

Песента „Приятелю, благодаря…” я озаглавих по този начин заради твърде смелата си интерпретация върху превода на Влади Кромбърг. Наистина, много се отдалечих от оригинала, носещ заглавието „Романсът на Нина”, от руския филм „Ние от бъдещето”, но това са възможностите ми.

Исках посланието да прозвучи на български език, защото  тази песен, както по-горе вече написах, ми даде Отговора. А отговорът е, че ако нямаме приятел или пък любим, сме склонни да си го измислим, което значи - да се припознаем в някого, да го идеализираме и да повярваме в един несъществуващ образ.  

Защо ли? Защото нуждата от любов и приятелство е една чисто човешка огромна потребност, която всеки от нас я изпитва.

Приказката се разпространява в руския интернет не само с оригиналния текст на Татяна Ионина, но и в леко променен вариант. Всъщност, на мен редакцията на неизвестния автор ми допадна повече и аз я адаптирах за нас на български език.

Приятно четене!

За никого не тайна, че руските песнички, създавани през 60-те и 70-те години на миналия век, са се превърнали в класика не само за руснаците, но и за нас, българите. С удоволствие продължаваме да ги пеем и днес.

Владимир Кромбърг – администратор на сайта „Нашето детство”, казва, че преводите му на руски песнички са  любителски. Според мен, в конкретния случай „любителски” произлиза от факта, че той превежда с много любов текстовете на песните и в комбинация с поетичния му талант резултатите са превъзходни. С риск да се повторя, отново ще подчертая, че по-добри преводи на руски песнички никога и никъде не съм срещала.

А когато едно нещо е наистина добро, то трябва да бъде популяризирано. На този етап разполагам с информация за пет песнички, които освен с линкове ще публикувам и с текстовете им тук, а ако авторът има нещо против, ще ги изтрия и ще останат само линковете.

1. "Земята там на двора" (Трава у Дома) на Земляне:
http://detstvoto.com/index.php?newsid=243



Преводачи:  В. Кромберг, ДонаДДТ и Екатерина Матвеевна

Инструментал: Изтегли

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
застинала във космоса Земя!
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са, звездите все по-близо са!
По-близки, но студени, чужди, зли!
В часа на затъмнението, в часа на затъмнението
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити, по неизвестни пътища
в прошит от метеорите простор.
Сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря.
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
очаква ни прекрасната Земя...

2. "Синият вагон" (Голубой Вагон). 
http://detstvoto.com/index.php?newsid=580



Инструментал: Изтегли

Няма да се върнат миналите дни,
среща с тях не чакай в този час
и макар че, мъничко от туй боли
бъдещето всъщност е пред нас!

Като на длан отпред пътят ни стеле се,
виж как опира се в онзи небосклон.
Всичко ще е наред: вярвам аз, вярваш ти,
тихо люлее ни синия вагон.

Може би обидих някого от вас -
от календара пада този лист.
На ново приключение ви каня аз.
Давай пълна пара, машинист!

Като на длан отпред пътят ни стеле се,
виж как опира се в онзи небосклон.
Всичко ще е наред: вярвам аз, вярваш ти,
тихо люлее ни синия вагон.

3. "Между нас си, диви хора" (Между нами дикарями) от "Закуска на тревата".http://detstvoto.com/index.php?newsid=562

Инструментал: Изтегли

Между нас си, диви хора, ей така,
да си кажем: във кревата е беда!
Под юргана - задушаващо е знам.
Да се пръснем из горите, братко! Там!

ПР.
И на края на пропастта,
и пред зъби тигрови,
не забравяй бодростта!
В щастието вярвай ти!

Между нас си, диви хора, ей така,
замечтахме за закуска на трева.
Горски въздух ти възбужда апетит:
боровинки лапай бързо - ще си сит!

ПР.
И на края на пропастта,
и пред зъби тигрови,
не забравяй бодростта!
В щастието вярвай ти!

Нас не плашат нито вятър, нито зной,
но пък лятос, няма тука зимен вой!
Януари е далеч от пролетта,
да си кажем, диви хора, ей така!

ПР.
И на края на пропастта,
и пред зъби тигрови,
не забравяй бодростта!
В щастието вярвай ти!

Между нас си, диви хора, ей така,
да си кажем: във кревата е беда!
Под юргана - задушаващо е знам.
Да се пръснем из горите, братко! Там!

4. "Вярваш ли ми?" (Ты мне веришь?) от "Голямо космическо пътешествие":
http://detstvoto.com/index.php?newsid=986



Инструментал: Изтегли

Преди време забелязах
люляците посред зима
разцъфтяха сякаш май е -
вярваш ли ми или не?!
Вярваш ли - или не?!

Аз, естествено, ти вярвам!
Няма място за съмнение!
пък и сам това видях го!
То ще бъде наш секрет!
Наш със теб секрет!

Неотдавна наблюдавах
как Луната се оплете,
посред боровите клонки -
вярваш ли ми или не?!
Вярваш ли - или не?!

Аз, естествено, ти вярвам!
Пък и аз я наблюдавах,
вчера вечер през прозорче -
то ще бъде наш секрет!
Наш със теб секрет!

А през звездопада
две звезди летяха редом
там отгоре в небесата -
вярваш ли ми или не?!
Вярваш ли - или не?!

Аз, естествено, ти вярвам!
Няма място за съмнение!
пък и сам това видях го!
То ще бъде наш секрет!
Наш със теб секрет!

5. И черешката на тортата – „Чунга-Чанга”
http://detstvoto.com/index.php?newsid=696

Чунга-чанга, светъл небосвод,
Чунга-чанга, радостен живот,
Чунга-чанга, лято е безкрай!
Чунга-чанга, пей, със нас играй!

Припев:
Чуден остров, чуден остров -
да живееш тъй е просто,
тук живееш, лесно, просто,
Чунга-Чанга!
Щастието - постоянно,
яж кокоси и банани,
яж кокоси и банани -
Чунга-Чанга.

Чунга-Чанга, най-добрият бряг!
Чунга-Чанга - ни беди, ни мрак!
Чунга-Чанга, тук ела за час,
Чунга-Чанга - вечно ще си с нас!

Припев:
Чуден остров, чуден остров -
да живееш тъй е просто,
тук живееш, лесно, просто,
Чунга-Чанга!
Щастието - постоянно,
яж кокоси и банани,
яж кокоси и банани -
Чунга-Чанга.

Чунга-Чанга!

Инструментал: Изтегли

Направих си аудио запис на песента, но определено не се получи добре, не само защото все още съм с болно гърло, гласът в момента не е моят и до вчера дори не можех да говоря, но и защото тази песен не е подходяща за моя глас по принцип. Публикувам аудиото единствено като нагледно средство за малки деца, които биха искали да научат да пеят песничката на български език.