Чували ли сте музика от Андите? Вероятно сте чували пътуващите перуански музиканти, които свиреха на много места в България и често можеха да се забележат в района на НДК. Не съм ги виждал отдавна, но музиката им много ми харесваше.
Понякога една музика те хваща неподготвен.
Не защото е шумна. Не защото е модерна. Не защото някой алгоритъм ти я е препоръчал с обещанието, че „точно това ще ти хареса“. А защото в нея има нещо първично, човешко и много старо. Нещо, което идва сякаш от високо — от планина, от вятър, от самота, от път, от хора, които са пеели, свирили и танцували далеч преди ние да наричаме всичко това „жанрове“.
Така ме хвана мен музиката от Андите.
В нея има един особен дъх. Най-разпознаваеми са флейтите — кена, сампоня, панфлейти, онези инструменти, които звучат така, сякаш въздухът сам е започнал да разказва история. Техният тон е едновременно светъл и тъжен. Има простор в него. Има височина. Има нещо, което напомня за път през планината, за изгрев над каменни склонове, за човек, който върви сам, но не е самотен.
После идва чарангото — малкият струнен инструмент със звънлив, почти искрящ звук. Той придава ритъм, движение, земност. Ако флейтата е въздухът, чарангото е стъпката. То е пулсът на хората, които се събират, празнуват, разказват, преживяват.
И точно там някъде, между тъгата на флейтите и ритъма на чарангото, започнах да чувам нещо друго.
Техно.
На пръв поглед това може да звучи странно. Какво общо имат Андите с електронната музика? Какво общо има една древна, планинска, почти ритуална мелодика с машинния, повтарящ се, урбанистичен пулс на техното?
А всъщност — доста.
Техното също е ритуално. То също работи с повторение. С постепенно натрупване. С транс. С пулс, който не просто се слуша, а се усеща в тялото. Както в народната музика една мелодия може да се повтаря и развива, докато хората танцуват, така и в техното един мотив може да се завърти, да се променя бавно, да влиза под кожата и да те води някъде.
Разликата е в средствата. Едното носи прах от пътеки, дърво, дъх, човешки глас и планински въздух. Другото носи синтезатори, бас, ударни машини, филтри и електрически ток.
Но и двете търсят едно и също — състояние.
Точно това ме вдъхнови да направя техно аранжимент, стъпил върху усещането за музика от Андите. Не като опит за автентична възстановка. Не като етнографски проект. А като лична реакция. Като разговор между две различни времена.
Представих си как една мелодия, която би могла да бъде изсвирена на кена някъде високо в планината, започва да се носи върху дълбок електронен бас. Как панфлейтата се появява не като екзотична украса, а като глас. Как ритъмът не я поглъща, а я носи. Как чарангото може да се превърне в почти перкусионен мотив, който се преплита с хай-хетове и синкопи. Как меланхолията не изчезва, а става още по-особена, когато под нея тръгне студен, равномерен, но жив електронен пулс.
Има нещо много красиво в това старото да срещне новото, без едното да унищожава другото.
Музиката от Андите не ме вдъхнови само със звуците си. Вдъхнови ме с усещането си за пространство. За хоризонт. За общност. За човек, който е част от нещо по-голямо от себе си — планина, земя, памет, ритъм.
Техното, колкото и модерно да звучи, също може да бъде такова. То може да бъде не само клубна музика, не само бийт за танцуване, а начин да влезеш в повторение, в движение, в поток. Един вид съвременен градски ритуал.
Затова реших да ги събера.
В този аранжимент търся не толкова „правилен“ жанр, колкото настроение. Искам да остане онази носталгия на Андите — тънката тъга във флейтите, чувството за височина и далечина. Но искам под нея да има съвременна енергия. Бас, който стъпва уверено. Ритъм, който движи. Електронна среда, в която древното звучене не изглежда като музейна вещ, а като жив глас.
Може би точно това ми харесва най-много в музиката — че тя не стои на едно място. Тя пътува. Минава през хора, епохи, инструменти, технологии. Една мелодия може да тръгне от планината, да мине през нечий спомен, през нечии ръце, през компютър, през синтезатор, и пак да носи нещо истинско.
Не знам дали резултатът ще бъде „музика от Андите“, „техно“, „етно електроника“ или просто мой опит да преведа едно усещане на друг език.
Знам само, че когато чух тези флейти, в главата ми веднага усетих техно бийт.
А когато една музика те накара да направиш друга музика, значи вече си заслужава.
Та с помощта на едно приложение, което използва AI създадох това парче, което ви подарявам и искрено се надявам да ви хареса! А ако сте прочели всичко дотук, сигурен съм, че ще чуете и моята песен :)
Нарекох я... Inti.
В културата на инките Инти е и богът на Слънцето — едно от най-важните божества в тяхната религия. Затова думата носи не само буквално значение, а и силен символичен смисъл: светлина, живот, плодородие, енергия, божествен произход.
Например празникът Inti Raymi означава приблизително „Празник на Слънцето“ и е свързан с инкската традиция.
В кечуа „Inti“ означава слънце. Но в андската музика то сякаш означава и нещо повече — височина, живот, памет и светлина, която звучи.
Оо, друже, радвам се да те видя :) Аз малко изоставих музиката засега, вероятно пак ще се върна, разбира се :)
Сега ще чуя какво си сътворил и на този фронт, на литературния вече те познавам :) Впрочем, щях да те питам какво става на политическия, че тия дни докато мигрирах сайта и четох твои публикации по темата и съжалих, че съм ги изпуснал за да стискам палци :)
Българската музика • “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване
Цветовете на музиката “до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя. В тъгата си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека. Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законите. Бог помага и отвисоко. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае. Той казва: Тъжно ми е нещо. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата.
Гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол е човешка гама. Българска гама.
Слушате една българска народна песен. За оня, който възприема тоновете като цветове, по тях той ще познае, какви са били условията, при които българинът е живял, как е мислил, как е разрешавал противоречията и т.н. – Коя е причината за противоречията на българина? – Причината се крие в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата сила. като си служил с мислите и с чувствата си и не могъл да разреши противоречията си, най-после той казал: Ще приложа силата си, ще стана пехливанин. Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”. После пак започва от “до” до “сол”. Това е неговата песен.
Днес в работата ми пуснаха нещо, което не бях чувал досега и веднага се впечатлих, тъй като съм човек, който обожава да опознава света и най-вече хората в различните точки на нашата планета. Става дума за монголското гърлено пеене, което първоначално ме изуми със звученето си, но след това успя да ме грабне.
Грабна ме може би не заради звученето си, колкото заради мислите, които бушуваха в мен когато го слушах, а те бяха насочени към народа в Монголия, начина им на живот - централната част на страната е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Растителността е предимно в сухите степи, пустинна и полупустинна; в планините – степна и лесостепна (само 9% от територията ѝ е заета от гори). Общо взето един пущинак, който дори ще видите на клиповете по-долу. Въпреки това, монголците са един горд народ, който е бил част от Великата Монголска империя - най-голямата и могъща империя в световната история. Едва след нея са били Римската и Арабската империи. Днес народът пише на монголска кирилица, която е заменила уйгурската азбука, възприета от Чингис Хан.
Както ще видите от клиповете, певците в тях пеят насред степта. Могат да се видят традиционните за Монголия коне, Конската гъдулка или морийн хуур - характерният монголски инструмент. Впрочем конят е много почитано животно в Монголия, а донякъде може да се каже, въпреки, че историците не са много единодушни в това твърдение, че с монголците имаме праистория.
Предлагам на Вашето внимание два видеоклипа, които ме впечатлиха.
А тази песен ме накара да получа асоциации с прабългарите, рокерите и метълите. Донякъде вокалистът ми заприлича дори на един вокалист от Nightwish :)
Знаете ли, че гърленото пеене се ползва и в много релаксиращи мелодии, дори и такива за медитиране? Да, донякъде чувствам нервите си релаксирани след слушането на тази музика и допирът до една непозната за нас цивилизация. Надявам се и на вас да е харесал този спонтанен допир с монголската култура.
Скоро смятам да ви разкажа и за усещането от перуанската музика, нейният пресечен ритъм, хората в Перу и дори какво се случва там. Не че съм ходил, не и на живо, но също като вас чета и попивам с тайната надежда докато съм млад да посетя тези места.
23 юни 2016 г. – отдавна чакана дата – концертът на рок легендите QUEEN. Представях си как след него ще говоря само суперлативи. Така и ще направя!
Пристигнахме на стадион „Георги Аспарухов“ около 21 ч., за да пропуснем подгряващите групи. Според предварителна информация се очакваше QUEEN да излязат на сцената в 21:15 ч. и точно в уречения час, групата се появи! На други концерти обикновено феновете чакат най-малко половин час, а и повече. За мен това беше знак на професионализъм.
Както личи от горните редове, съм голям почитател на музиката на QUEEN. Смятам Фреди Меркюри за гений на музиката. Уви, той отдавна не е сред нас, но е оставил голямо богатство от музика и уникални текстове. Никой не може да го замести, както каза и самият Adam Lambert, но момчето (оказва се, че той е само на 33 г.) показа страхотно сценично присъствие, огромни гласови възможности и шоу, много шоу! Не знам с каква сексуална ориентация е, на моменти държанието му ми идваше в повече, но няма да споря – той може да пее, и то много добре!
Отдавна не ми се беше случвало да плача и да се смея едновременно. В няколко песни Queenредуваха вокалите на Adam Lambert с тези на Фреди Меркюри на екрана. Беше емоционално за всички. До мен имаше хора, които знаеха всяка дума от текстовете и пееха с пълно гърло.
В един момент Браян Мей се издигна на платформа сам на сцената и изсвири едно невероятно соло. В него разпознахме… „Хубава си моя горо“. Беше толкова красиво и толкова мило - музикантът беше разучил българска песен и ни я представи с едно много различно звучене. Освен този жест китаристът се появи и с тениска с надпис „SOFIA“, направи си селфи с публиката и българското знаме, каза 2 изречения на български. Знам, не е първият, който го е правил, но беше прекрасно…
Дни преди концерта четох, че групата обещава много изненади. Така и беше! Чухме уникални сола на барабаните от Роджър Тейлър и едно младо момче, което се оказа неговият син Руфъс. Прекрасното изживяване беше допълнено от страхотните ефекти, песен в чест на Дейвид Бауи и огромни количества истинска музика. Дори не знам как група с толкова години история зад гърба си, успя да вмести най-стойностното от творчеството си само в 2 ч. и 15 мин. Щастлива съм, че споделих това изживяване с моята половинка. В началото и той беше резервиран, но после го видях как скача и пее заедно с мен…
Наскоро бях в Исландия. По време на престоя ни в страната срещнахме доста чужденци, които по една или друга причина са попаднали в Исландия с идеята да поработят известно време и после да се върнат по родните си места. В последствие обаче бяха останали тук, въпреки ниските температури през зимата, липсата на слънце през по-голямата част от годината и високия стандарт на живот. Разбирам ги. И аз се влюбих в покритите с мъх поля, във водопадите, глетчерите, плажовете с черния пясък…
В един от дните бяхме наели шофьор, който ни качи на огромен джип с още по-огромни гуми и отпрашихме на юг. Запознайте се с Адам – той е поляк и от 10 години живее в Исландия заедно със съпругата си. Колкото на нас ни беше интересно да научим повече за Исландия, толкова и на него му беше интересно да ми разкажем за България. Защо ли? Защото през 2002 г. е идвал в България и пази много хубави спомени от родината ни. Беше разглеждал не само София, но и Пловдив, Велико Търново, Варна, Бургас… Привечер, когато вече се връщахме към временния ни дом в Рейкявик, Адам ни пусна исландска музика. Не бях слушала такава до момента – беше смесица между кънтри и поп, както самият той е описа. В един момент Адам ни даде телефона си и ни помоли да намерим от youtube български песни, които да му пуснем. Каза, че много харесва нашата музика. Опитваше се да си спомни името на певица, чиято песен бяха слушали със съпругата му, но не знаеше коя е песента. Накрая му пуснахме Деси Добрева и той подскочи радостен – това бил търсел! Адам знаеше за турбо фолка и ни сподели, че пази аудио касетка на… Азис, която е купил от България. Даже знаеше имената на няколко негови песни на български език. Пуснахме му Азис, а той се зарадва и почна да тактува по волана. В колата настана оживление – нашият гид искрено се забавляваше! Сподели ни, че често, возейки чужденци, ги моли да му пуснат музика от родните им места и така веднъж, когато развеждал индийци, те му пуснали индийска музика и почнали да пеят и да танцуват, а той веднага извадил телефона и записал боливудското им изпълнение. Погледнах се от страни и видях как се намирам на отдалечен остров, возя се в огромен офроуд автомобил и слушам… Азис. Дааа, извън България сме известни с фолк изпълнителите си. Туристите, които посещават страната ни, чуват не за хубавия ни фолклор и традиционното ни хоро, а за чалга изпълнителите ни. И което е още по-лошо, на тях им харесва този вид музика…
Ето, затова обичам да пътувам по света - не толкова да видя сградите, колкото да усетя хората. И си го пресъздала много добре! Радвам се, че го сподели с нас :)
Иска ми се да споделя тази версия на Purple Rain на John Petrucci...
Трудно ми е да опиша всички емоции, които предизвиква в мен... а и няма нужда да се описва с думи... просто чуйте.
И ако има нещо сходно което дотолкова ви вълнува музикално, ще се радвам да споделите :)
И понеже музиката, а и срещата днес наистина ме провокира, а и не бях писал от доста време, ето малко нахвърляни поетични размисли... нещо като "стих по песен"
* * * Така заченаха света -
с представата за изгреви
и залези.
Наоколо – безкрайна необят.
Звезди,
планети,
прах,
площадчици за кацане.
Така възлюбих тази тишина...
Преди да съмне, казват,
тъмно е.
В душите ни посяха светлина,
за да намерим
пътя си за връщане.
Вратите са широки, но снижават се,
дърветата
при всеки бурен порив.
Защо тогава се стремим
да раснем,
наместо да се впиваме във корените си?
Защо се борим с бурите, а после
заспиваме сломени на стърнището...
Дали пък пътят ни осеян с тръни
не е стремглаво втурване
към нищото?
Дали не се боим, че ще загубим
посоката сред толкова пътеки
Така заченаха света...
Площадчици...
Звезди...
Планети...
Пичове, като правете разни магии с този сайт поне си крийте пощата, че излиза и всеки може да я чете и научава за себе си разни неща, които са си явни лъжи. Писах тук, че вече съм забравил как се публикуваше . Развеселих се по обяд. :)))
Имаше бъг със сесиите, но той беше оправен. Днес ли си се натъкнал на него? Edit: Бъгът е дооправен. Засягаше много рядка комбинация от събития, която омешваше сесиите в много редки случаи и съответно беше възможно някой да се окаже логнат като друг. Жалко, че този някой се е възползвал.
Моята любима музикална група идва в България! Nightwish идват и ще разтърсят българските си почитатели! Много се радвам, че ще посетят страната ни! Чакал съм този момент много отдавна, но за съжаление ще го пропусна.
Поздравявам Ви с една тяхна и много приятна нова песен, казва се Élan:
Comments