* * * Така заченаха света - с представата за изгреви и залези. Наоколо – безкрайна необят. Звезди, планети, прах, площадчици за кацане. Така възлюбих тази тишина... Преди да съмне, казват, тъмно е. В душите ни посяха светлина, за да намерим пътя си за връщане. Вратите са широки, но снижават се, дърветата при всеки бурен порив. Защо тогава се стремим да раснем, наместо да се впиваме във корените си? Защо се борим с бурите, а после заспиваме сломени на стърнището... Дали пък пътят ни осеян с тръни не е стремглаво втурване към нищото? Дали не се боим, че ще загубим посоката сред толкова пътеки Така заченаха света... Площадчици... Звезди... Планети...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви