Бъдете здрави!

Доживяхме да има турски сапунки в следобедните часове през седмицата!

Доживяхме да има и турски сериал в прайм тайм на БиТиВи (с национално разпространение)!

Ашколсун!

 Най-малко от уважение към загиналите за свободата на България от турско робство не трябва да има новини на турски по национална телевизия и турски сериали!

В СЕМ май са забравили българската история!

В САЩ има милиони испано-говорящи но по националните програми еизкът е само и единствено американски (защото не мога да твърдя че е английски). Отделно си има програми само на испански и др.

 Аз лично съм доста притеснен и се чудя какво може да се направи по въпроса например да престанат тези турски новини или ако рушветите са прекалено големи или пък сме аааааааааааадски демократични и толерантни, то нека да има новини на иврит, арменски, цигански, арабски и китайски (общността е доста голяма, така че имат право).

По повод на изборите.

У нас има райони където се говори само турски и на последните евроизбори имаше репортажи как се влизаха по 2-3 -ма в стаичката защото имаха затруднения да прочетат бюлетината и се говореше само на турски. В тази връзка съм на мнение, че право да гласуват трябва да имат хора с висше образование - поне ще съм сигурен, че ще могат да прочетат бюлетината най-малкото!

Това което ме шокира е, че има хора и то много, които не знаят къде се намират а пък имат право да гласуват?! Според мен циганите нямат право на глас, те за като паразит за данъкоплатеца! Държавата опита да ги накара да си плащат тока и в Пловдив тръгнаха срещу полицията. Сега в Кюстендил убиха пазач за отмъщение, че пазачите са били цигани крадци на череши.

Какви са законовите изисквания за откриване на избирателна секция в Германия?

Съгласно чл. 41, ал. 8, т. 2 от Закона за избиране на народни представители, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства могат да образуват избирателни секции в други населени места, извън местонахожденията на дипломатическите мисии на Република България, само при условие, че са получени над 100 бр. заявления (формуляр № 10 от приложението на интернет-страницата на Посолство в Берлин) попълнени и подписани лично от избирателите в населеното място. Тези заявления следва да бъдат изпратени по пощата, по факс или сканирани по електронна поща на адрес info@botschaft-bulgarien.de и да бъдат получени в Посолството не по-късно от 14.06.2009 г.

Какви бяха условията на Българското Посолство в Берлин за откриване на избирателна секция в Германия?

След като принудително организирахме инициативен комитет за откриване на избирателна секция във Фрайбург, с нас се свърза г-жа Игова от посолството в Берлин и заяви, че всъщност това, което пише в закона е недостатъчно и ние трябва да изпълним още цял списък с условия.

Въпреки разминаванията между законовите разпоредби и изискванията, ние решихме да изпълним всички точки от имейла, за да сме сигурни, че секция ще има и българските граждани от региона ще имат възможността да гласуват.

Предоставям Ви писмото, което г-жа Игова ни изпрати и което е на латиница, защото се оказа, че в Българското Посолство в Берлин, не само, че не разполагат с кирилица, ами и не могат да четат писма на кирилица, поради което трябваше всички да пишем на латиница.

(писмото е съкратено, но не съм променял съдържанието му)

„Saglasno Zakona za izborite, ostava v sila vazmozhnostta za otkrivane na izbiratelni sekcii i v drugi naseleni mesta, osven trite oficialni diplomatischeski misii na BG v Berlin, Bonn i Muenchen, pri slednite izrichni uslovia:

1. Nalichie na nad 100 zajavki /Formuljar 10 ot prilozhenieto na stranicata na Posolstvoto/ za Freiburg!! , nadlezhno popalneni i podadeni kam edin iniciativen komitet vav Vashija grad. Tezi zajavki ne e neobhodimo da badat izprashtani /mozhe skanirani po elektronna poshta, no ne e zadalzhitelno/, no vaz osnova na tjah naj-kasno do petak – 12.06. v Posolstvoto-Berlin trjabva da bade izpratena pismena molba na iniciativnija komitet kam poslanik Petrov za razreschenie za otkrivane na sekcija, podkrepena sas spisak na licata, podali zajavki – 3-te imena, EGN, i pone grada na mestozhiveene v Germanija.

2. Razreshenie na CIK/VIK – Sofia, po oficialno iskane na Posolstvoto, vaz osnova na postapolite opravdani iskanija na iniciativni komiteti po mesta.

3. Rrazreshenie na priemashtata strana, pismeno potvardeno ot Auswaertiges Amt s verbalna nota.

Kogato parvite 2 uslovija sa na lice, organizacionnia komitet ot balgari vav Freiburg trjabva da naeme podhodjashto pomeshtenie s osigurjavane na saotvetnite uslovija za glasuvane /za predpochitane v obshtestvena sgrada/ i da ni saobshti adres. Vaz osnova na tova Posolstvoto otpravja oficialnoto si zapitvane kam Auswaertiges Amt za poluchavane na razreshenieto na germanskata strana.“

По-късно получихме и друго писмо, според което:

“Посолството приветства проявената инициативност на българските граждани и заявява готовност да подкрепи съответните инициативни комитети в подготовката, организирането и провеждането на изборния ден.”

Още тук, поради разминаванията между законовите разпоредби и условията, които представителите на посолството ни изискаха, за да се отвори секция в града, се усъмних дали посолството наистина иска да ни помогне или по-скоро да ни попречи да дадем възможност на българите да гласуват.

Какъв е резултатът?

Явно, от Посолството на Република България в Берлин не очакваха, че всички инициативни комитети в Германия ще се обединят и ще направят мрежа помежду си, която да синхронизира всички действия. Мрежата беше създадена по инициатива на Боян Юруков и в последствие се превърна в инструмент за създаването на масивна акция за търсене на причините за отказа.

В така наречената мрежа, Николай Колев обобщи разминаванията между законовите изисквания и условията за откриване на секция така:

“Г-жа Игова е поставила искания да съставяме инициативни комитети, заставила е хората сами да търсят и наемат сгради, където да се провеждат изборите, както и е заставила хората от инициативния комитет да осигуряват съответните условия за провеждане на избори в дадената сграда.

Декларирала е, че съответните инициативни комитети, трябва заедно с консулството ни в Бон да определят членовете на изборната комисия. Г-жа Игова е заявила още, че инициативният комитет трябва да организира изборния ден и да отчете преброяването на бюлетините.

За разлика от г-жа Игова, ние четем законите, които тя с лека ръка нарушава.

Изводи:

1. От т.6 на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че задължението на българските граждани в чужбина е само да пратят заявления до посланика ни в съответната държава, но не и сами да вършат работата на дипломатите ни, „НАЕМАЙКИ СГРАДА“ и „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ УСЛОВИЯ“ – предпочита се даже обществена сграда. Интересно е с какво право и с какъв акъл тази жена си позволява да ни пише дори предпочитанията си, какво да наемем.

2. От т.10. на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че в състава на СИК (секционната избирателна комисия) могат да бъдат включвани лица, предложени от централните ръководства на партиите и коалициите, имащи представители в ЦИК, както и служители на съответното дипломатическо или консулско представителство или служители на МВнР.
Това означава, че не е наша работа и не могат да ни насилват да сме членове на СИК, нито пък сме ние тези, които трябва да определим състава на СИК, нито пък трябва ние да сме тези, които да проведат и отчетат изборите в нашия град.

Нарушава се чл.14 ал.2 от ЗИНП и правото на партиите представени в ЦИК да изпратят, ако желаят и ако изобщо знаят свой представител в съответната СИК.

Нарушават се и чл.15 и чл.21 от ЗИНП, където ясно е казано, че се полагат възнаграждения, които се определят от ЦИК, но не и че ние трябва да носим разходите сами, както и че членовете на избирателните комисии имат права, каквито явно един инициативен комитет, какъвто ни карат да съставяме не може да гарантира.

Нарушават се още редица членове от ЗИНП, което произтича от незаконовото настояване на г-жа Игова за създаване на инициативен комитет с организационни функции каквито не са му дадени по никой закон, нито пък по закон са дефинирани, какви да бъдат те.”

Как ни отказаха?

Чрез общо писмо до всички председатели на инициативните комитети в Германия, написано от г-н Катрачев, който е първи секретар на посолството в Берлин и от името на г-н Петров, който е посланик на Р. България в ФР Германия, ни беше съобщено, че отварянето на секции извън посолството, консулствата и почитните представителства на България в Германия е отказано от немска страна.

Като аргумент за това ни беше изпратена изрезка от някакъв текст, който според г-н Катрачев е част от писмото, което немското правителство е пратило на българското посолство. На сканираната част няма подател, дата, подпис и т.н.

Оригинала на писмото, както и нотата, с която бългаската страна е изискала разрешение от Германия за отваряне на избирателни секции, нямаме право да получим.

След разговор с Външно Министерство на ФР Германия се оказа, че е по-вероятно да получим документите и писмата от тях, отколкото да се надяваме на съдействие и прозрачност от Посолството на България в Германия.

Според г-н Катрачев, разминаванията между официалните закони на България за откриване на секции в чужбина и изискванията, които посолството ни има, се дължат на това, че (цитирам по памет) – “тези, които правят законите, си нямат и елементарна представа как се провеждат избори в чужбина”.

Ако е така, тогава силно се съмнявам в ефективността, компетентността и експертността на българските икономически, политически и обществени законодателни инициативи. Може би, заради това не функционира здравеопазването, енергетиката, образованието, администрацията и т.н. в България.

Явно законите на страната се изготвят не въз основа на компетентността на експерти и професионалисти от различни области, а на „гениалните“ законодателни идеи, които идват на по чашка ракия със салатка.

Законовите основания за отказ

ФР Германия отказва на българското посолство в Берлин откриване на избирателни секции извън теритовията на представителствата, като се основава на Вербална Нота от 2003г., която засяга въпросa с равноправието.

Какво означава това ще Ви оведомя след като получа отговор от немското правителство.

Прецедент

Стана ясно, че Гърция е отворила избирателни секции в около 20 германски града, сред които и Фрайбург, за да могат нейните граждани на 06.06.2009 да гласуват за Европейски Парламент.

Как Гърция отваря секции, а България не може, остава загадка до консултацията ми с експерт по европейско право.

Освен това, Община Фрайбург бяха така любезни да се съгласят да ми изпратят писменото съгласие с причините за отварянето на гръцката секция в града.

Как ще действаме занапред?

Разяри се масивен протест от страна на българските граждани, които живеят в Германия.

Тази седмица ще се консултирам с експерт по европейско право и с друг немски юрист за подробностите около законовите пречки за откриване на избирателни секции.

Външно Министерство на ФР Германия потвърди, че ще ни окаже пълно съдействие, за да осигури прозрачността на кореспонденцията си с Посолството на България в Берлин, въпреки отказа на Посолството да ни предостави информация.

Медиите в България и особено тези в Германия проявиха готовност и интерес да популяризират случaя.

Политици и партии от двете страни проявяват интерес към продробности около проблема.

Какво се питаме?

Колко ефективно са защитавани интересите на българските граждани от Посолството в Берлин и Правителството в България?

Защо посланикът на България в Берлин не е бил запознат със законовите разпоредби около откриване на секции в страната? Междудругото г-н Петров е едва от 2 месеца на този пост, но при положение, че непосредствено след неговото назначение се провеждат европейски и парламентарни избори, то той е длъжен да се информира около всички споразумения и закони, засягащи българските граждани в Германия.

Ако са знаели за пречките, защо не ни информираха предварително за проблемите, а ни окуражаваха да прахосваме много време и пари за обречена на неуспех кауза? Всички знаем, че законите са си закони и вероятността да се променят за 1 седмица клони към 0.

Ако са знаели за пречките, но все пак са искали да “пробват”, защо не ни уведомиха за намерението си и по този начин евентуално да ни спестят много време и пари? Пак повтавяр, че Вербалната Нота е от 2003, а не нещо ново.

Защо българското посолство не е задействало дипломаточески механизми на билатерално, междудържавно ниво за постигане на двустранни договорки?

Как при положение, че са знаели за тези закони (допускам, че са знаели, защото не ми се иска да повярвам, че посланика и другите лица, получаващи заплати за да защитават интересите ни, подхождат към работата си толкова несериозно), защо са си позволили да ни поставят редица допълнителни условия, които не фигурират в законовите разпоредби?

Имаше ли посолството в Берлин възможност да преодолее по дипломатически пътища тази Вербална Нота с Германия от 2003г. и какво е направило в тази насока?

Има ли някой интерес да не се открият секции в чужбина?

Има ли политически натиск върху представителите на България в Германия, за да не предоставят прозрачност на аргументите си?

Целта

Целта ни като интелигентни и образовани хора e не да оплюем конкретни личности. Далеч сме и от мисълта да предизвикаме скандали чрез “жълти новини”.

Единствената ни цел е да съберем възможно най-много информация по случая, да я разгледаме много внимателно, да я анализираме и обобщим, след което да изготвим писмен доклад за работата си, който да посочи слабите звена и пропуските в начина на работа и системата, както на българската, така и на германската страна, за да могат в бъдеще българите в Германия да упражнят правото си на глас.

На базата на аргументите от доклада ще бъдат изпратени писма до правителствата на двете държави с конкретни стъпки и препоръки за оптимизиране на работата между Р България и ФР Германия.

В случай, че се докаже злоупотреба, пропуск или несвършена работа от конкретни институции или личности, ние ще изискаме от съответната страна да пристъпи към незабавни реформи в системата си.

Какви сме ние, че да изискваме каквото и да е било?

Ние сме студенти, образовани хора, абсолвенти, специалисти от всички области и живеещи извън родината си.

Нашето обществено положение, подкрепено от щастливата случайност, че и България и Германия в момента се намират пред парламентарни избори, ни oсигурява изключително голямо политическо и медийно внимание и в двете държави, което ни дава увереността да вярваме, че ще успеем.

П.С.: Текстът не е написан от мен. Съчинен е по инициатива на българските студенти в Германия.

Links: 

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf#/group.php?gid=91322436518&ref=nf

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf

http://www.facebook.com/ext/share.php?sid=90868848281&h=pUbeT&u=JI_GH&ref=mf

Една история (всички прилики със сегашни събития в САЩ, Азия и Европа са случайни):

След смъртта на Луи XIV,  Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.

Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната - Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу. 

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон - "От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

www.Zlato.dir.bg

Всъщност, не се учудвам на реакцията му. Тя е очаквана и обяснима, защото именно блогерите са най-умната, най-образована и най-свободолюбивата част от пишещите хора в интернет, и не е далече денят, когато политиците много сериозно ще се притесняват от откровените блог публикации в нета. Засега управниците ни са на етап внушение - не ги четете тия блогери, това тяхното са "простотии".