I.                  Нормален.

Деф. Нормален в математиката означава перпендикулярен.  Нормален човек си, ако си перпедникулярен на всички останали, т.е. ако си независим от тях – не можеш да се изразиш чрез тях или те чрез теб, ако по никакъв начин тяхната комбинация не прави теб, ако си нов.

Ако си нормален, си различен.

Нормалният вектор задава ориентацията на равнината, по нормалните се определят всички останали, нормалните са естествените водачи на другите хора, защото всички други са израз на комбинация от нормалните.

Ако си нормален, си водач на другите.

Всички ненормални хора представляват някаква дозирана комбинация на качествата на нормалните хора.

Нормалните създават ненормалните.

Ненормалните не могат да създават нормални.

Нормалният вектор е перпендикулярен на всичко. Така е и с нормалния човек. Само стотна от градуса настрани и вече не е нормален.

Няма малко или много нормални хора. Или си нормален, или не си.

Не можеш да си успореден на нещо и да си нормален.

Добавянето на нормални вектори в пространството (базисни) увеличава размерността му.

Нормалните създават многообразието

Ненормалните са многообразието.

Нормалните без ненормалните не могат.

И обратно.

1.      Не се притеснявайте да четете книги, само защото хората около вас не четат книги.

2.      Не се притеснявайте да четете книги, само защото хората около вас четат много книги.

3.      Не се притеснявайте да четете сериозни книги, само защото са ви харесали.

4.      Не се притеснявайте да четете несериозни книги, само защото са ви харесали.

5.       Не се притеснявайте да не четете сериозни книги, само защото не са ви харесали.

6.      Не се притеснявайте да не четете несериозни книги, само защото не са ви харесали.

7.      Не се притеснявайте да четете книги, само защото са тънки.

8.      Не се притеснявайте да четете книги, само защото са много дебели.

9.      Не се притеснявайте да четете книги в оригинал.

10.  Не се притеснявайте да четете книги на български език.

11.  Не се притеснявайте да четете книги, които са ви препоръчали.

12.  Не се притеснявайте да избирате случайно книги за четене.

13.  Не се притеснявайте да препоръчвате случайно книги за четене.

14.  Не се притеснявайте да прилагате наученото от книгите.

15.  Не се притеснявайте да научавате за „приложенията” от книгите.

 Другата половина - тук

"Един и същи пламък прогонва тъмнината и изгаря..."
                        /Леонардо ДаВинчи/

В началото понякога е словото, понякога е музиката. Всеки автор създава творбата си по различен начин. Едни сънуват думите като готов и съвършен текст, други месеци наред се борят да намерят точния изказ. Но резултатът винаги е еднакъв - създадено е музикално произведение, което излиза от рамките на един-единствен стил. Което докосва хората години след като е създадено; с което всяко следващо поколение сякаш открива себе си.

Харесвам Били Джоуел. Честно казано, доскоро мислех, че най-страхотното парче, което е писал, е Piano Man.  

Но днес искам да ви представя творба, която според мен има гениален замисъл и блестяща реализация.
Първо, защото представя едни от най-важните събития от световната история на XX век през периода от 1949 до 1989. За всеки ученик това е безценно помагало по история (в някои американски училища в 6-7 клас учителите дават като домашна работа задачата да се издири информация за всички събития и личности, които Джоуел споменава в текста). Самият Били Джоуел признава, че винаги е искал да бъде учител по история - това обяснява и нетипичния за една рок-песен текст.

Песента е създадена след един разговор със сина на Джон Ленън - Шон. Шон, който загубва баща си   едва петгодишен, е от поколението на 70-те, което възрастните обвиняват за собствените си несполуки и погрешни решения. Също както преди това връстниците на Били Джоуел са държани отговорни за създаването на повечето световни кризи.
"We didn't start the fire" е отговорът на тези обвинения - всеки сам и всички заедно сме отговорни за това, което се случва днес. И като се има предвид историята на това, което беше вчера - лесно е да се предвиди каквo "утре" ни очаква...

Ето къде можете да намерите и  линкове за всичко, което се споменава в текста на "We didn't start the fire".

А това е оригиналното видео   със самия Billy Joel: 

И като всяко велико произведение, и това има многобройни интерпретации и версии, които вие, ако имате малко повече време, можете да чуете в YouTube. Ето една от по-интересните, създадена от синовете на Osmond Brothers за техните бащи.

Two>>                                 Three>>

Всеки делничен ден пътувам от Надежда 2 до Полигона. Прекарвам по минимум два часа на ден в софийския градски транспорт. Аз пътувам без билет...защото имам абонаментна карта, но има хора, които се справят доста добре със заобикалянето на правилата.

Начин № 1: Пътуване с повишено внимание.

Един от най – известните начини за пътуване. Вземаш си билетче. Качваш се превозното средство. Оттук съществуват два варианта. Ако нямаш време заставаш близо до някой апарат за самотаксуване и се оглеждаш за контрольор на спирката. Ако такъв се качи бързо в блъсканицата си дупчиш билета. Ако не – си прецакал държавата за пореден път. Ако имаш достатъчно време може при вида на контрольора директно да слезеш на спирката и да чакаш следващия автобус.

Начин № 2 : Ах какво си намерих!!!

Това е най-безопасният начин да пътуваш нелегално. Да си намериш билетче на някоя седалка или в перфоратора... или пък да ти подадат на качване. Единственият риск е да попаднеш на зли хора, които са оставили билет с неподходяща перфорация.

Начин № 3: Имам карта ама е вкъщи!

Не знам дали сте забелязали, но служителите на софийски градски транспорт си имат доста работа. Затова, когато влезе проверяващ, доста често само пита с карта ли сте и не настоява да я погледне. Затова се е завъдила една група, която само казва “С карта съм.” Всички сме присъствали на скандали, когато подобен номер не мине.

Начин № 4: Картотеката.

Процедира се така. Сдобиваш се с билети от различните комбинации (всички възможни комбинации от дупките в/у билета са 144, но по съответния маршрут естествено са по-малко) и когато влезеш в превозното средство продупчваш листче хартия със размер, подобен на билетчето, после разлистваш картотеката и намираш твоята комбинация. Стискаш я здраво в ръка, а ако ти я поиска контрольор я жертваш. Вкъщи собственоръчно продупчваш едно билетче по съответния начин за да попълниш картотеката си.

И въпреки всичко единственият начин да пътувш без излишен стрес в София е ... бъди редовен пътник!

 Морето винаги ми е било слабост, затова тези двете особено ми харесват. Това е в Поморие.

Тази гледка ви посреща на влизане от Бургас в Слънчев Бряг, т.нар. перла на българските курорти. Трябваше да карам, та не можах да направя повече снимки. Всичко напомня на филм в стил "социалистически реализъм". Нали се сещате, където действието се развива на строителната площадка, и с напредването на строежа напредва и надпреварата между чаровния, но егоистичен инженер и простоватия, но искрен багерист за спечелването на ръката на засуканата бюфетчийка.

В Слънчев Бряг колегата седна зад волана, така че аз имах възможността да се насладя на есенен залез над малък междуселски път. Макар малък и междуселски, все пак не са забравили да сложат табела, указваща най-близкия "Шел". Снимано е срещу слънцето, а ме мързи да оправям яркостта, затова може да се наложи да увеличите яркостта на монитора си.

Това е вашият верен приятел, издебнат в момент, в който гледа на другата страна. Ще ми е за урок да не си оставям апарата между седалките. Можеше поне да ме хване в профил.

Тош

представя

Токата и фуга, и две хора
 за орган

Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.