Сънят е доста мътен и си мисля, че го сънувах поне три пъти през нощта, като последния път имаше продължение...

Най-обикновена стая. Мрачна, без прозорци, само мъждива лампа,която не знам къде точно се намираше, но едва осветяваше стаята. Встаята има само четири легла - три покрай стената и едно в средата настаята. Аз съм на това легло в средата. На останалите три има по единчовек. В последствие стигнах до извода, че това са мои близки хора, нопървоначално нито ги виждах, нито знаех кои са. Само знаех, че вмомента в който заспят душите им се вселяват в телата на кучета...Спяха, а аз седях в леглото си и ги наблядавах. Чувствах се достаобъркана и някак поуплашена. Спомням си, че под леглото ми живеешенякакво странно същество. Трудно ми е да го опиша, беше малко и кафявос хуманоидни черти, но не беше точно човек. От време на време то сепоказваше някак изпод леглото и май беше злонамерено, защото мен меобхващаше някакъв особен страх. И все се опитвах да го натикам пак подлеглото.

Това е първата част от съня. Всеки път като го сънувах това сепробуждах. Послединя път когато го сънувах, както вече казах, имашепродължение.

Аз съм навън до брега на река или море (по-скоро море) - висок икаменист бряг. Имаше и нещо като дървен кей. Трите кучета, в които се"вселяваха" хората от стаята ме бяха обградили. Беше ме страх да не менападнат, но не помня, да са го направили. Аз се чудех дали ако менападнат и за се защитя и ги нараня в това им тяло, дали няма да нараняи истинските им тела. В същото време се появи някакво малко страннокуче с много крака (крака като на буболечка малко) и вместо лапи имашеогромни нокти. То ме нападна - хапеше ме, дереше ме. Усещах истинкафизическа болка, когато заби всичките си нокти в крака ми. Аз сеопитвах да се защитавам и в същото време се страхувах да не го нараня.Знаех, че е онова същество изпод леглото ми. В същото време ми севъртеше някакъв образ на малко момиче. Имах чувството, че всъщност товастранно куче, момиченцето и странното същество изпод леглото са едно исъщо нещо.
В един момент се озовахме върху дървения кей и "кучето" пропаднав някаква дупка в дъските. Аз се зарадвах, че съм се утървала, нонезнайно защо погледнах в дупката да видя как е. Тогава кучето ми скочии започна отново да ме дере и да ме хапе. Аз отнякъде изкарах някаквакърпа/хавлия, хванах го някак си и го покрих с нея. Натисках го къмпода за да не ме дере (то беше по гръб) и накрая му счупих врата...
И се събудих - разтреперана и уплашена. Направо щеше да ми изкочи сърцето! И в същото време се чувствах някак облекчена.

След две кучета (по-скоро кучки..:)) - една "порцеланова" английска сетерка с две-три кафяви петънца на ушите и една луда за връзване далматинка - и двете златни медалистки от разните му киноложки изложби (за какво ли? - чудя се сега...), се зарекохме, че не можем повече да имаме куче у дома....

 

Много грижи, храни, разходки, любов, ядове с изядени мебели, дрехи и обувки, докато растяха. Много време и грижи изискват, ако ще ги гледаш както трябва.

Накрая и двете имаха рак, сетерката Марджи претърпя три операции от рак на гърдите (колкото и смешно да звучи на някого..), а далматинката Куини една - същия вид рак... Баща ми носеше Куини на ръце по 3 пъти до ветеринарния доктор за преливки преди края... Ужас и скръб.

 

Накрая децата трябваше да се сбогуват с Куини, преди да я приспи докторът... Беше като раздяла с човек. Рев, безсъния...

И така, решихме - невър агейн.

Сега, обаче, Траяна почна офанзиви, трогателни, от вида: "Мамо, аз знам, че няма да имаме любимец, но може ли, когато стана голяма да си купя аз? Не сега, не..., когато стана майка, да купя на моите деца жовотно? Котка, куче, пор, рибка, папагалче, или всичките заедно?"

Мдааааа.... Като не дават лошите й мама и татко, е, тя сама ще се оправи, като стане тя майка... Добра майка, с добро сърце, демек...

Дори си избрахме порода куче - английски спрингер шпаньол :



Калоян отдавна е спрял да ни врънка за куче, макар че много иска. Усещам, че и аз предадох отбора, защото съм се понавила вече... Е, само Жорката още държи фронта на здравия отказ, но не бива да се забравя, че някога сетерката беше моя, но когато стана на 8 години, тъкмо Жорко си взе далматинката, която се водеше "негова"собствена кучка.... Обичаше я като гадже...;))

Как, обаче, да намерим време за разходки и грижи днес - това е въпроса? Не че ще ни се отрази зле, но Жоро пътува много, а децата животни не гледат, както знаете - само си играят с тях... Значи, ще "раждам" за трети път? Бебе с козина? Ще пишка по мокетите из цялата къща? Ще яде обувки? Ще боледува, повръща, плаче? Ммммм, не знам.....

Абе, ще мислим. Хем ми се иска, хем не ми стиска, а и Жорко после ще ми натрива носа - "Казвах ли ти аз? Ти го искаше..." А децата ще се отдръпнат "да учат" и "да рисуват", докато мама се юрка по разходки... А тук въздухът е райски за разходки - като в Боровец, Пампорово, Девин, ... Добре ще ни дойде.

Уф, ясен ви е порядъка на мислите ми. ПО-скоро БЕЗПОРЯДЪКА НА МИСЛИТЕ МИ... Кажете, харесва ли ви муцката на този шпаньол? На ръст е по-нисък от сетер, но значително по-висок от кокер-шпаньола, да речем, че и от бретон-шпаньола...

????? Ще ударите ли едно рамо в триумежите ми?????

....................................................................................................

като бебе...:)))



   като голям...:)))


Мдаа.... Размисъл идва......

Това е моят любим пес Скери, който ме направи голям фен на породата шелти.
Обичам ги! И искам още! Много скерита и много шелтита наоколо.
Искам-искам-искааааааааам!

Между другото, не знам какво точно да напиша, но бъдете сигурни, че определено ще съм главният заподозрян.... та в момента съм на 19 години и съм бивш абитуриент (завърших МГ-то в Шумен) и настоящ кандидат студент (което неминуемо ме подсеща за един много важен въпрос: нормално ли е да ти се учи толкова, че когато погледнеш учебника, да ти се иска да скочиш през най-близкия прозорец?), надявам се съвсем скоро да е без кандидат ;]
Имам едно много яко куче, което се казва Съни, както и два хамстера, от които женската направо ми иде да я изритам от вкъщи (друг път може да ви обясня).