BgLOG.net
By lasombra , 2 November 2008
Джамия, синагога и черква били нападнати от катерици. Страшна напаст, по-страшна от проклятията върху Египет. Мюсюлманите обявили джихад на катериците и сложили отрова на всеки ъгъл. Хубаво, обаче катериците не само че свикнали с отровата и почнали да търсят още, но и започнали да мутират, станали три пъти по-големи и се учетворили само за един месец. Евреите примамили катериците, изловили ги и ги откарали на другия край на града. Да, ама ония не само че се върнали, но довели и къде-що срещнали животно по пътя. Християните пък покръстили катериците, и те започвали да влизат в черквата само на Коледа и Великден.

На Димитров ден с майка ми решихме да отидем в черквата "Св. Димитър" в София. Това е единствената черква, строена по комунистическо време. Тръгнах с желание, защото аз самият имах настройката да отида на черква. В двора -- курбан. Пред оградата на черквата -- сергийки със свещи, икони, цветя, балони и свирки (!) и прочее. Една баба се приближи към нас с думите "Купете едно букетче за здравето на Хаджи Димитър". Така де, черквата е в кв. "Хаджи Димитър", има храмов празник... защо пък свети Димитър и хаджи Димитър да не са едно и също лице. С какво купуването на букета ще помогне на -- забележете! -- здравето на хаджи Димитър, не ми стана ясно.

В самия двор на черквата -- курбан. Пълно с народ, майки с деца, татковци с деца, майки с татковци и т.н. Ще попитате какъв е проблемът? Ами проблемът е, че повечето бяха отишли с настройката, с каквато се отива на купон, да речем. "Мъжо, какво ще правим днес?" "Ами не знам, миличко. Дай да идем в черквата, май ще има джаболо."

Подобна е картинката и на Великден, пред която и да е черква. Запитвали ли сте се колко от тези хора са истински вярващи, и колко отиват само защото са чули, че се ходи на черква? Моето предположение е, че 9 от 10 души от събиращите се по празници в черквите пет пари не дават за вярата. Защо ли? Ами защото аз самият ходя на черква когато почувствам нужда в себе си. В "Св. Димитър" съм влизал веднъж, докато карах мебели към един магазин. Клиентът беше в отсрещния блок, и след като му оставих гарнитурата, си заключих фургона и отидох да запаля свещ. Нямаше никой, освен клисарката. Подобно е положението навсякъде.

Вчера беше една от големите задушници. Аз лично не бих отишъл, защото съм на принципа да не се бъркам в работата на мъртвите (а и не мисля, че поддръжката на гроба има нещо общо с отношението ти към починалия), но майка ми искаше да ходи. Полиция, няма къде да се паркира, ужас. Хубаво, че от работата ми в мебелния магазин знам всяка уличка по София, та се паркирах пред близките блокове. Пълно с хора, които са отишли там само защото е Задушница, в опит да измият гузната си съвест спрямо починалите. От какво съдя ли? Ами от дочути разговори около цветарниците от рода на "Нямате ли някой по-скъп букет?" От хората, които набързо оставяха по нещо за ядене върху гроба ибързаха да си отидат. от тези, седнали на масичката-самоделка пред плочата на хапка и пийка, напълно обърнали гръб на гроба.

Това е подигравка с вярата. Не мисля, че би трябвало да влизаш в черква, ако не усещаш вярата в себе си. Не говоря за християнска, мохамеданска, или каквато и да е религия. Говоря за вярата, че има някой там горе, който дава всеки му заслуженото. Учудващото е, че се сещаме за него когато видим дебелия край, но не и когато нещата вървят добре.

Да не говорим за църквата като институция. Какъв Божи представител е онзи, който протяга едната си ръка за да я целунеш, а другата -- за да пуснеш нещо в нея? Какво общо имат думите на Исус, че "по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Рая" с позлатените кубета на черквите? Да, и свещениците са хора, и те трябва да ядат. Но нека да правят топлоизолации, да пишат компютърни програми, да търгуват с акции, пък и камион да карат -- няма лошо. Но щом благославят хората, да го правят с чиста вяра, а не с мисълта колко ще изкарат (примерно) от погребението следобед.

Замислете се опрощава ли греховете ви скъпата свещ, ако в душата ви няма смирение и разкаяние? Замислете се черквата ли е истинското място, където трябва да разговаряте с Бога, или душата ви? Защото ако нямате вяра в себе си, само пречите на истинските вярващи да влязат в черквата на празниците.

И понеже почнах с виц, нека завърша с друг:

Шофьор и свещеник умрели и се озовали пред свети Петър. "А, ти ли си? Влизай, влизай" -- казал светията на шофьора. Попът също тръгнал, но онзи го спрял. "Ти пък къде?" "Ами онзи влезе, а аз съм свещеник, представител на Бога..." "Ама ти като караше литургията, всички спяха. А той като караше автобуса -- всички се молеха" -- казал свети Петър.


Legacy hit count
902
Legacy blog alias
23406
Legacy friendly alias
Истинската-вяра
Нещата от живота
Коментари
Човекът и обществото

Comments36

do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Вярващи? Замениха комсомола с религията. То се видя колко са вярващи и колко си познават религията в една от моите теми (говоря за тук присъстващите, наричащи себе си християни). А най-жалкото е, че в тази изпростяла и чалгализирана България атеистите познават по-добре Библията от вярващите. Или от претендиращите да са вярващи.
lasombra
lasombra преди 17 години и 6 месеца
Е то не можеш да кажеш, че си атеист, ако не се интересуваш от религия. В такъв случай си агностик -- това е човек, който не вярва в Бог, но същевременно не отрича категорично съществуването му.
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Не, ЛаСомбра, атеист съм. Но познавам добре Библията. Чел съм я с различни подбуди от тези на вярващите, но съм я чел. И съм я обсъждал с различни духовници (православни, католици, протестанти и онези неопределени секти). Навремето, ти може да не си бил и роден, имаше раздел в библиотеките "Научен атеизъм". Изчел съм и повечето книги от него :)) И определено не съм агностик :)) Отричам съществуването на някакъв дядка, или на някаква висша сила, или на съдба... на всичките пещерни заблуди, присъщи за вярващите (и псевдовярващите). Безбожник, богохулник и неверник :)))
lasombra
lasombra преди 17 години и 6 месеца
Ами и аз това ти обяснявам. Аз пък вярвам в Бог, макар и не такъв, какъвто ни го представят. Но да не си се интересувал, а в същото време да твърдиш че няма Бог, е меко казано глупаво. И в крайна сметка вярата си е в теб, не в книгите и науката. Аз пък обичам да привеждам следния довод: Преди малко повече от 100 години хората не са познавали електричеството. Това, че не са го познавали обаче не е пречело да умират, щом ги тресне светкавицата. Малко по-преди това милиони хора са умирали, защото не са знаели за съществуването на едни малки гадинки във водата, които могат да ти докарат разстройство или да те убият. Това, че не разбираш нещо, не означава, че не съществува.
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Виждаш ли, ЛаСомбра, ако ти си прав, а аз греша, и наистина има някакво божество-създател, то за него научаваме от книгите (като Библията например). А там е написано, че той (то, божеството) говори чрез пророците. Та той, дядото, или ако предпочиташ - висшата сила, ни е разказало в какъв свят живеем. И понеже светът никак не прилича на този от разказите, то ние приемаме, че божеството ни лъже. Най-малкото можеше да накаже лъжливите пророци, нали? :))) Но има и нещо друго. Лъжливи или не, пророците му приписват (на божеството) думите "тим шел" (на староеврейски "ти можеш"). Това е разрешението на самото божество да имаш свободна воля. Дори и да не вярваш в него... Е, аз не вярвам, напротив - убеден съм, че всичко това с религиите, астрологията, психологията, социологията и подобни си е просто едно шарлатанство и суеверие.
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца

"Повдигни камък и ще Ме намериш!"

 Истината е в сърцето ти Достоян.Ти къде я търсиш?За какъв старец спориш?От както свят светува хората са вярвали в Божествената сила,както и да са я наричали.Нима мислиш всички(вкл. и древните цивилизации) за наивни суеверници?Или само християните сме такива?Ти в хаоса ли вярваш?

 Забелязала съм,че хора,които се позовават на Библията,го правят най-често,за да я опровергаят.Свещените книги са писани от хора и истината е субективна,пречупена през погледа им.Намери своята истина и божественото в себе си!Бог е в най-скътаното кътче на сърцето ти,където не смееш да надникнеш!За да получат Просветление пророците са се подлагали на лишения и са били в усамотение.Само с четене не става......Споровете на тая тема са излишни и обидни.Вярата е нещо,което не можеш да докажеш или опровергаеш.Тя е чуство и е вътре в теб и около теб!Ако искаш си я преставяй като старец,ако искаш като девица!

do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Коприва, написал съм всичко ясно и кратко още в коментара преди твоя, но ще се самоцитирам, като добавям и твоите въпроси, защото се опасявам, че не си прочела внимателно:

Въпрос: За какъв старец спориш?
Отговор: дядото, или ако предпочиташ - висшата сила

В: Свещените книги са писани от хора и истината е субективна,пречупена през погледа им. (това не е точно въпрос, но е твърдение, което вече опровергавам)
О: и наистина има някакво божество-създател, то за него научаваме от книгите (като Библията например). А там е написано, че той (то, божеството) говори чрез пророците.

 Друго твърдение: За да получат Просветление пророците са се подлагали на лишения и са били в усамотение.
Отговор (няма го в предишния ми коментар): системното гладуване води до лошо снабдяване на мозъка с кръв, вследствие на което човек получава халюцинации. Психиатричните клиники са пълни с пророци.

 В: Нима мислиш всички(вкл. и древните цивилизации) за наивни суеверници?Или само християните сме такива?
О: убеден съм, че всичко това с религиите, астрологията, психологията, социологията и подобни си е просто едно шарлатанство и суеверие. (тоест, мисля за всички)

 В: Ти в хаоса ли вярваш?
О: Не вярвам. Нямам потребност от вяра. Един такъв скучен материалист съм. И неверник, безбожник, богохулник...

IlianaLiubenova
IlianaLiubenova преди 17 години и 6 месеца
На мен ми се струва,  Достоян,че ти самия не си убеден в думите си! Гласът ти по.скоро прилича на вик : "Господи,чуй ме, виж ме, аз съм тук, покажи лицето си, защото толкова ми се иска да те има!" Поне за малко остави разума и книгите, там няма да намериш вяра. Вслушай се в тихото гласче на душата си - можеш да се изненадаш от това, което ще чуеш! А колкото до другите не ги мисли, всеки има право да живее живота си както намери за добре.Бъди благословен!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
мдам, ако 40 дни не си хапвал нищо умираш - на двайсетия ден ослепяваш, а малко преди това и полудяваш:)
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
tuaila, можеш ли да си представиш - в 21 век има хора, които не търсят вяра и се определят за атеисти? Как не ги е срам!

Впрочем, видам тук едно познато присъствие, което отговаря на позивната БОЖЕ!

Та, Боже?


lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
Туайла, аз да те питам, това онова момиченце от Дядо Прас ли е?
:)

досто, кажи чадо?
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Лорде, нищо! Само пробвам дали следиш темата :)))))
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
Следя, следя, аз съм като български политик - мазня се на избирателите (в случая на вярващите ми), а акто се кача горе (т.е. официално ме обявят за божество и почнат да ми се калнят) ще почна да се ебавам с тях:)
Взимам пример от Ристето - разпънаха го на кръст, появяваше се там известно време, доакто  се убеди, че са го избрали за бог, и след това - ни вест, ни кост - от 2000 години никой нито го е виждал, нито нищо:)
entusiast
entusiast преди 17 години и 6 месеца
Христос се преражда мултиплицирано навсякъде и ежедневно, но не му обръщат внимание вече щото църквата няма търговска полза от това. Така се твърди в моята религия.
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца

Както се казва:"Око да види,ръка да пипне!"Не съм видял или чул-значи няма!  Друг материалист обаче е написал доста книги за "Лечебната сила на гладуването".Пол Брег,ако не се лъжа и май беше живял основно на вода до 92г.и умрял,карайки сърф в бурно море ли океан ли,нямам спомен и не ми се рови.Лидия Ковачева цяла школа създаде.Някъде наоколо по Северното Черноморие има или имало дабелариум с дузини последователи.Не че има нещо общо с темата,но нали за гладуването иде реч.

 Виж,за халюцинациите съм за!Но само без гладуване,ако може!Аз цигарите не успях да откажа,че храната ли?Ако си чул други начини,сподели!-гьби,отвари,магически думи......

 Вярвам в божественото във вас!И знам,че все някога ще се прояви и докаже(не знам в какъв образ).Дерзайте!!!

lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
И аз вярвам в божественото в мен. Остава да убедя и останалите, че то съществува и религията ми е готова:)
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Лорде, да се изолирам ли някъде и да се откажа от сланината? До100ен ли съм за твой пророк? Ама без разпъваници и мъчителни смърти, чу ли!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
Никакво разпъване! Само опъване и то в другия смисъл и не аз теб, а ти някоя:)
Аз сланина по принцип не уважавам, но ако искаш я откажи - на мен ми е все едно:) Виж, за да станеш мой пророк трябва да ти разкажа за идеите си - т.е. трябва да седнем на по бира и скара (или някаква друга манджа - важното е да е много и да не е само от бурени). Аз така предавам идеите си на пророците ми - другото е просотия - отишъл нашия "двайсе деня на пост и молитва" - е как да му обяснваш идеи на този човек? Той е гладен и мисли само за манджа, освен това му се чука та две не види, какво остава да запомни всичките идеи, които някой ще му набие в главата? После защо има толкова различни тълкувания от различните пророци...
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца
Ей.....разбрах!Вие си говорите за религия,а аз за вяра.Грешка в комуникацията.В религията четеш разни източници и  им вярваш или не( вие не обичате да ви натрапват чужди идеи).Религията много често манипулира и противопоставя хората,а вярата ги свързва.Религията е онова,което те убеждава,че Трябва,а Вярата е онова,което Сам си разбрал и избрал.Всъщност,ако не сте гледали,докато сте на бира-скара,изгледайте "Стигмата".И внимавайте с пророчествата,че често се сбъдват!Всяко наше желание,ако е силно ни се връща като бумеранг!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
освен, ако не говориш за нещо правено наскоро, май съм го гледал - ми бозав беше, доколкото имам спомен...
Аз (почти) не говоря за вяра по съвсем обикновена причина - вярата е слаба ракия - аз знам, че някой дне ще стана бог и (почти) всички ще ми се кланят, но понеже знам също и че всеки сам кове съдбата си, не стоя със скръстени ръце и да чакам да ми падне от небето - за това провеждам разни беседи с бъдещите ми пророци, с цел разпространението на религията ми. Аз не искам другите да вярват в мен, че съм бог - това би било пълна глупост, защото вярата е много отнесено понятие - аз искам да са убедени, че аз съм бог - ето тогава ще съм сигурен, че има хляб в тази работа - с една проста вяра съм за никъде, въпреки че вярата обикновено предхожда убежденията. За да стана бог трябва вярата на псоледователите ми да се превърне в убеждение!
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца
Не е нов и може и да е бозав,но е по темата.Дълго е бил забранен от католиците и до известна степен разобличава църквата и методите и.
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
мдам, не трябваше да си преправям копментара, а да го пусна като отделен, карай...

ами значи може и да не е този, може да го потърся да го прегелдам по-нататък -  нещо, което възмущава църквата обикновено е интересно:)
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца
Друг филм,който е нов и напълно отговаря на твоята "религия"е "Духът на времето".Не знам защо се разпространява с немско заглавие "Zeitgeist".По-скоро е документален,отколкото художествен,но излага факти за финанси,кризи,рецесии,инфлации......,които вече са обществена тайна.Остава ни да гледаме и чакаме нормалните общества да се размърдат.В началото на филма се появява богът на Достоян.Точно оня,който и той търси,отричайки.Филмът е точно във ваш стил.Слагайте скарата,наливайте бирата и гледайте!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
едва ли, но щом смяташ, ще го погледна...
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Бог Бакхус ли? За него ли става въпрос, Копривке? :))))
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
Дионисий... и Сартек:)
Най-вече Сартек
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Лорде, дай да въведем една политеистична религия само с такива пропаднали божества, а? И с много сатири и вахканки :)))) И монахини с жартиери (без сутиени) :)))
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
и валкирии:) държа на русите скандианвки:)
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца

Не е Бакхус!!!Не обича вино,нито жени,а обича.........Хахахахаха

Нищо няма да издам!Гледайте филма!

lorddesword
lorddesword преди 17 години и 6 месеца
виж сега, аз съм фен на викингите - по цял ден бой, по цяла нощ пиене и мадами - е, аз не държа на пиенето, но ако този във филма не харесва вино и жени, то тогава определено дори и да харесва боя, от него човек нема да стане...
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Сега забелязах, че в следствие на препиване с пиво (то за какво друго да използваш бирата?), съм написал мотакини, вместо нужното монахини. Ако вие все пак продължавате да четете мотакини, то е нужно да спрете с пиенето поне за няколко часа. А ако погледнете сега, ще видите, че в предишния ми коментар няма никакви мотакини и всичко е било зрителна измама... Мда!
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца

Добре,ще го формулирам по друг начин.Може и да харесва и вино и жени,но най-обича.............Но не с това какво харесва или обича го свързах с Достоян а с представата на Достоян за Него(как според писанията бил изглеждал).Сигурно,ако му се появи насън или яве ще изглежда точно като оня в началото на филма(според очакванията).

А вярата(темата) е нещо твърде лично."Духът на времето" няма нищо общо с вяра и религия.Не се подвеждайте от темата.В него иде реч за манипулация и контрол,но е по-скоро документален,което на моменти отегчава.

 ГЛЕДАЙТЕ ! 

IlianaLiubenova
IlianaLiubenova преди 17 години и 6 месеца
Виждам, че се е заформила доста "сериозна" дискусия по въпроса. Нищо чудно, тя вярата често ни кара да спорим активно.Радвам се момчета, че все пак сте си намерили богове. И да Туайла е от "Дядо Прас"
do100jan
do100jan преди 17 години и 6 месеца
Аз пък искам да се извиня на ЛаСомбра, че така оспамихме постинга. Ако сметне за нужно да трие коментари, няма да се сърдя. Поне знам, че човекът няма да тръгне да пуска поредната ревлива тема на първа страница за произвола стоянов. И лордов. Та даже и копривов. Но то напоследък все аз съм лошия...
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 6 месеца

Е,развесели ме!Сега пък взе да се извиняваш за щяло и нещяло!Който не му харесва да трий,търка, оправя.Аз се придържам към темата,а ти не си разваляй имиджа,пък Лорда не го мисли!Вярвайте в каквото искате и най-вече в себе си!

Както каза бабата в "Циганско време":"Ако не вярваш в никого и в нищо и Бог ще отвърне очи от теб!"

lasombra
lasombra преди 17 години и 6 месеца
Като сме почнали с "Дядо Прас" и прочее Тери Пратчетови творения, в една негова книга имаше една много хубава мисъл... "Хората се жалват, че боговете са ги забравили, а не осъзнават, че проблемите почват щом боговете те запомнят."
By DanailT , 23 April 2008

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
    - Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Legacy hit count
2357
Legacy blog alias
18921
Legacy friendly alias
В-търсене-на--хляб----историята-на-твоя-живот-
Ежедневие
Размисли
Любов
Приятели
За BgLOG.net
Забавление
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
42
Семейство
Профил
Коментари
България
Цитати
Български език

Comments3

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Много интересна притча. За мен няма нищо по-ценно и по-удовлетворяващо от това да работиш това, което ти носи удоволствие. Така си полезен и на себе си, но си полезен и за тези, с които работиш, за другите най-общо. Смятам също, че човек не намира своето щастие само в едно нещо, намирам щастието и в любовта във всичките й форми, в природата, където красотата е неповторима...Щастие или както е наречено в притчата - хляб има и в семейното огнище, в една протегната ръка, в една приятелска усмивка, в дъгата след дъжда навън сега...Щастие има навсякъде около нас, стига да намерим сили не да го очакваме поднесено, а да го повикаме.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години
Щеше да е много лесно, ако знаехме къде да го търсим, но не знаем. Може би не е случайно това. Сигурно защото смисълът на всичко се корени в самото търсене и в изводите, до които достигаме през цялото това време.
gargichka
gargichka преди 18 години
Ама какво сега, той в крайна сметка не го намери тоя хляб?!


Данаиле, дано не ми се сърдиш, но нещо ме напря вътрешно да драсна едно продължение....
By DanailT , 20 March 2008
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Legacy hit count
3641
Legacy blog alias
18239
Legacy friendly alias
Има-ли-живот-след----
Ежедневие
Размисли
Купон
Любов
Приятели
За BgLOG.net
Забавление
Интернет
Култура и изкуство
Невчесани мисли
Литература
София
Нещата от живота
42
Семейство
Поезия
Профил
Новини
Коментари
Смях до дупка! :)
България
Цитати
Български език
Правопис и правоговор
Училище
Текстове на песни

Comments9

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец
Страхотно, страшно остроумно! Само колко леко трябва да отстъпим назад, за да погледнем нещата по нов начин. Веднага се сменя цялата перспектива...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 1 месец
3 поста за днес, които можеха да бъдат на друго място :(
А иначе това съм го чела отдавна, много е сладко :)
plankov
plankov преди 18 години и 1 месец
А вярата в Бог, не е ли нещото, с което понякога се прекалява. Да Христос е пратил апостоли, да Господ е говорил нам с пророци и ангели, но ... Бог е Бог, той си има негов живот (както и мама) и понякога (както и Мама) решава да ни абортира.
Та...и двамата са прави, дотолкова, доколкото не нарушават човепкото съзнание дадено от Бог, на нас грешниците.
Единият е в едната крайност, другият в другата.
Бог е повече от това, да мисля за него нон стоп, и т.н. Бог не е егоцентрикът, който иска от нас непрерывно да мислим за него, не е егоиста, които да мисли само за неговото дело. Не е нарцист, който да мисли, че ако не му се моля по амнайсет пъти дневно няма да имам сполука в живота, все таки - Господ е нещо, което по-скоро не питежава човешките качества, отколкото ние си мислим.
MortishaMed
MortishaMed преди 18 години и 1 месец
Danail , това съм го чувала, но благодаря, че ми го припомни. Много ми хареса. Помогна ми за пореден път да погледна и на сегашния си живот от друг ъгъл. Както и да се посмея, осъзнавайки как изглеждаме ние, "възрастните" отстрани. Освен това ми вдъхва надежда.
" Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят." Това е любимата ми част. Както се казва, просто трябва да слушаме сърцето си...
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 1 месец
Аз пък не го бях чувала и много ми хареса :) Благодаря, че си го пуснал. Супер ми е за преди лягане :)
goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Направо великолепно!!!!!!!!!
TaniaVasileva
TaniaVasileva преди 18 години и 1 месец
Прочетох го за първи път тук. И толкова ми хареса, че веднага го копирах и го изпратих на приятели, за които зная, че ще го оценят. Благодаря ти!!!
Teri
Teri преди 18 години и 1 месец
Много е красиво! Олицетворение на различните начини на разсъждения при хората, поставени в еднакви условия. Едните вярват в едно, други го отричат, въпреки, че са в него.
misha_
misha_ преди 18 години и 1 месец

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче ? в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията,хвърли я и се загледа с
тъга в коприната и дантелите. "Купих й го,когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя
никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото
и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече
време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко . Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва
високо да се цени.Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел,
ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари
приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски
ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали,
ако осъзнаех, че дните ми са преброени Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ". Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на
най-близките си колко много ги обичам. От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят
радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто. Ти също имаш много скъпи хора.
Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да разпратиш това послание на други, а си кажеш:
Някой ден....", най-вероятно никога няма да го направиш. Тази Тантра идва от Северна Индия.Независимо от това дали си
суеверен или не, отдели няколко минути, за да я прочетеш. Ще го направиш, нали? Тя съдържа няколко послания, които са важни
за душата. Това е гербова тантра, която носи щастие. Гербът е разпратен и е обиколил света най-малко десет пъти. Не запазвай
посланието за себе си. Гербовата Тантра трябва да се разпрати през следващите 96 часа. Изпрати няколко копия и обърни
внимание на това,което ще научиш през следващите дни.Ако изпратиш това послание на един човек, животът ти ще стане по-хубав.
Ако го изпратиш на не повече от четирима, животът ти ще се подобри значително.
Ако го изпратиш на не повече от деветима, животът ще стане по-хубав и ще разбереш целите си.
Ако го изпратиш на не повече от четиринадесет души, ще получиш най-малко пет изненади през следващите седмици.
Ако го изпратиш на петнадесет или повече човека , животът ти ще се подобри драстично и всичко, за което си мечтаеш, ще започне
да придобива форма.

Ето още една истина:
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек,един час,за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот
за да го забравиш. Изпрати тези думи на хората, които не искаш да забравяш и не забравяй този, който ти го е изпратил.
Изпрати му кратък отговор, за да знае, че не си го забравил. Ако не го изпратиш на никого, то значи толкова си бързал, че си
забравил приятелите си. Отдели само минута, или това, което правиш сега е по-важно.....?

 Помни:
'Добрият приятел ще плати гаранцията, за да те извади от затвора....Но истинският приятел ще седи зедно с теб, казвайки
'Прецакахме се, но пък се забавлявахме!' Гордея се, че съм твой приятел!
Трябва да прочетеш всичко надолу до последното изречение и не прескачай!
Разбрах, че....
Животът е като тоалетна хартия.Колкото си по-близко до края, толкова по-бързо минава.
Разбрах, че....
Tрябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, за което го молим.
Разбрах, че.....
Парите не могат да купят класа.
Разбрах, че... малките ежедневни неща, които ни се случват, правят живота толкова грандиозен.
Разбрах че....
Под твърдата обвивка на всеки се крие някой,който иска да бъде оценен и обичан.
Разбрах, че....
Господ не е създал всичко за един ден Какво ме кара да мисля, че аз ще мога?
Разбах, че....
Игнорирането на фактите не променя фактите.
Разбрах, че....
Колкото по-малко време имам за работа,толкова повече работи свършвам.
За всички вас.... Прочетете всичко надолу, до последното изречение!
Сега е Национална Седмица на Приятелството.
Покажете на приятелите си, колко ги обичате.
Изпратете това на всеки, който считате за ПРИЯТЕЛ!Даже,ако трябва да го изпратите обратно на този, който ви го е
изпратил. Ако се върне при вас знайте, че имате много приятели.

ЧЕСТИТА СЕДМИЦА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО!!!!!!ТИ СИ МОЙ ПРИЯТЕЛ

By momo , 16 March 2008


…гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в който живеят?! А че има звезди, изобщо не могат и да предположат. Но ние, ние — хората можем да предполагаме без да виждаме - можем да вярваме…
Вярата предхожда и следва знанието. С нея започва и завършва жизненият ни път. Вярваме, когато се раждаме. Вярваме, когато умираме. Но какво става с вярата ни по средата на живота?
Мадлен Алгафари

Не искам да правя реклама на книгата. Не агитирам към покупка. Просто има някои неща в нея, които си струват да бъдат прочетени. Други не.
Корицата е детска рисунка на малко момиченце, което нарисувало звездите и през деня. Сладко, нали...?
Legacy hit count
1377
Legacy blog alias
18147
Legacy friendly alias
Вяра-имам

Comments2

svetlina
svetlina преди 18 години и 1 месец
Не е сладко, а факт - звезди има по всяко време и на всяко място - добре е, че ес завърна да ни ги посочиш :)
Уелкам бак мис Раличка!
acecoke
acecoke преди 18 години и 1 месец
Мисля, че мравките не е нужно да виждат повече, защото знаят всичко за Света. Хареса ми анонса, ако я срещна някъде, непременно ще я прочета ;))

СветлинА, уелкам се пише с "Ъ" ;)
By Deneb_50 , 31 December 2007
 

            

не, търсих любовта.

Загубил вече в нея вяра,сама

ме намери тя.

Legacy hit count
457
Legacy blog alias
16682
Legacy friendly alias
Къде-ли--
Любов
42
Поезия

Comments2

pestizid
pestizid преди 18 години и 4 месеца
Тя обикновено е на съседната улица,
само трябва широко да отвориш очи.
:)
svetlina
svetlina преди 18 години и 4 месеца
ооо - фнимавайте в тая игра - някои комшийки не стават за секс!!!
By Teri , 24 December 2007
Мили Дядо Коледа, казват, че днес каквото си пожелае човек и то се сбъдва. Няма как да е по друг начин, все пак днес толкова милиони хора ще погледнат звездите и ще си пожелаят по нещичко. Милиони чифтове очи ще гледат към небето, ще блестят с надежда и ще вярват, ще си пожелават всякакви неща. Ще се събере толкова много положителна енергия, че е възможно да се случват и чудеса.
За Коледа аз си пожелавам само едно нещо. Пожелавам си следващата Коледа да я изкарам заедно с момичето, което обичам сега. Пожелавам си да сме заедно и да открием път един към друг. Да открием мъдростта и да разберем какво искаме от живота и да намерим силата, да го отстояваме. Да бъдем щастливи заедно.
Пожелавам си. И вярвам, че ако вярвам в Дядо Коледа, той ще съществува. Ако вярвам в Любовта и тя ще съществува. Ако вярвам в моята любов, тя няма да бъде невъзможна, а ще се превърне в реалност.
През годината не съм слушал много, но обещавам, че ще слушам догодина.
Legacy hit count
791
Legacy blog alias
16599
Legacy friendly alias
Мили-Дядо-Коледа-

Comments

By ivka , 12 August 2007

Пристигна в моят свят, тъкмо тогава, когато душа, мисъл, тяло и сърце пееха една песен. Душата летеше, мисълта беше спокойна, тялото танцуваше, а сърцето беше сигурно. Пристигна така, изведнъж! Не съм те викала, нито съм те търсила - сам дойде! Пристигна там, където не съм те очаквала и заживяхме заедно с девиза "ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО". Без колебание, без страх, без да допусна мисъл, че тези думи са толкова наивни и че имат срок на годност...
... и ето! След една година навлезе хлад, клоните се разлюляха, морето се разбунтува, земята се разтресе... И аз имам вина, но истинската любов не издържа ли на всичко?
Днес ти си свободен. Търсиш други птички да ти чуруликат моята песен :( . Вероятно споделяш с друга това, което научи от мен за жените и онова, което беше само за мен от теб. ...и твърдиш, че ме обичаш още!
Как да разбирам това?!
Двумесечната ти ваканция, явно не ти е била достатъчна и ме помоли за още месец, но този път без мен, за да избистриш отношенията си с мен.
Как да разбирам това?!
Това край ли е или ново начало /с теб/?!

Как да разбирам това?!

Страх ме е! ... но нито звън, нито мълв, нито стон, нито вик ще чуеш от мен този път.

Обичам те! Обичам те, по същият начин, когато влезнахме в храма нетърпеливи да си дадем обет един на друг пред Господ, дори по-силно те обичам. Не минахме под венеца, но моментът не бе по-слаб. И излезнахме с усмивка, топли очи и души, за които болката не бе позната. ...като двама, които не познават болка, раздяла и изневяра.
Кой прокъса тази тънка нишка?!

Ще търпя, въпреки нетърпението си и ще чакам да се завърнеш от лятната отпуска! Дано търпението ми да бъде възнаградено!
В противен случай: Господи, дай ми сили да запазя самообладание и да не умра от болка, а да продължа напред!

Legacy hit count
819
Legacy blog alias
14100
Legacy friendly alias
Как-да-разбирам-това--
Любов

Comments7

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
На същото мнение съм. Само ако си достатъчно търпелива, ще дочакаш щастливия миг.

А иначе въпроса ти "Как да разбирам това?" според мен ще си остане без отговор, щом се отнася за любов.
gargichka
gargichka преди 18 години и 8 месеца
Lady, много добре те разбирам! Моето мнение обаче малко се различава от това на Куинката.

Значи: ти сега си в позицията на чакащия. Което е с две думи: кофти позиция. А човек може да позеленее от чакане.

То е едно такова ... когато човек е влюбен ... или ще стане, или ... ? Или край. Окей, да видим сега "worst case". В най-лощия случай тоя ще се чупи нанякъде - или в още по-лошия даже и от най-лошия - ще си хване някоя Гинка, Станка или Пенка. Какво ще правиш ти тогава? Ами ... ще ти е кофти, но пък ще се справиш. В крайна сметка друга любов ще те срещне и така ...

Мисълта ми е, че ... това, което той ще постигне ако продължава да се разтакава така, е че ще те нарани в един момент достатъчно много, за дасе откажеш от него. Ще страдаш известно време и после ще се появи някой друг ... и тогава ще си мислиш, че по-добре така се е получило, че сте се разделили с "оня глупак", защото сега си срещнала един много много ценен човек... Винаги е така!

... позицията на чакащия просто е кофти позиция. Не забравяй, че - а това човек често го забравя, докато чака - че ти си най-важната. И че това нещо, което ни кара толкова да страдаме ... то просто е нещо друго, а не точно любов.
ivka
ivka преди 18 години и 8 месеца

Гаргичка, ти го каза - или има любов или няма. Ако я има - след един месец отново ще сме заедно.

А аз нищо не губя, ако го "почакам" 1 месец

gargichka
gargichka преди 18 години и 8 месеца
Ааа, така може! :) Мисълта ми е ти да не се тормозиш, а той после да се окаже някой пиндил! Понякога е наистина трудно да различиш Принца от Пиндила! :)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Гардженце мило и мъдро, не казвам, че позицията на изчакване е добра, но в тази ситуация най-доброто е Lady in red да се отдръпне, да прекъсне всякаква връзка с този човек и да изчака. Да чака, докато той я потърси, а не тя – него. Има моменти, когато се действа, и такива, които налагат да се примириш и да овладееш себе си.

Сигурно на някои хора, които четат написаното от мен, им се струва, че съм някакъв безнадежден идеалист, но искам да им кажа, че зад онова, което твърдя, стоят не само размисли и идеи, но и немалко наблюдения върху хората и техните съдби. Съвсем по паулукуелювски вярвам – и то понеже и на мен много пъти ми се е случвало - че когато един човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства, за да го постигне. Изобщо едва, когато повярваме в чудесата, те започват да ни се случват. Заради любовта, си заслужава да се изживее всичко: и чакането, и разочарованията, и болките, та дори и една раздяла в края на краищата, ако така се развият нещата...

Но принципно съм съгласна с Гаргичка, че ако нещата започнат много да се протакат, самата ти, Лейди, ще започнеш полека-лека да охладняваш, защото това неизбежно ще те нарани. Един ден неминуемо ще срещнеш друг човек, който – допусни и тази вероятност – може да се окаже някой, който е хиляда нива отгоре. Онзи, когото условно наричаме Принца.

Е-ех, животът ни поднася какви ли не изненади, повярвай ми! Нека да не забравяме, че всичко е в процес на развитие и търпи някаква промяна.
gargichka
gargichka преди 18 години и 8 месеца
Права си, Куинката!

Всъщност въпроса е май човек да не се оставя да загуби вярата си. (или поне: не за дълго време :) ) - каквото и да означава това.
В някои случаи това означава да продължиш до последно да вярваш в човека, в други случаи вярата е обратното - да го забравиш. Хамава работа, нали? :)
petkata
petkata преди 18 години и 6 месеца
Чудя се как ли продължава историята ти...няколко месеца по-късно...
By pavvvlina , 22 May 2007

Миналата седмица в четвъртък ходих в Руската църква - исках да се помоля за щастието на един приятел, който често се съмнява в него! Не съм религиозна в класическия смисъл на думата - просто вярвам в силата на доброто намерение и доброто пожелание:) Досега винаги е имало ефект при мен! Пък и идеята да запишеш някакво пожелание и да повярваш, че като го пуснеш, ще се сбъдне, ми дава много повече сила да се осланям на добронамерената енергия(ако може така да се каже):)

Първо отидох в църквата да запаля свещичка и видях, че хората си честитят някакъв празник. Оказа се, че е Спасовден. Хората се молеха пред иконите и в очите им имаше надежда. Една висока руса жена се приближи до мен - очите й излъчваха най-дълбоката тъга, която съм виждала; бяха влажни, но жената не плачеше - в погледа й нямаше надежда, очите й по-скоро умоляваха за помощ или за успокоение. Оказа се, че с нея сме се запътили да се помолим на една и съща икона - на нея пишеше Св. Николай Чудотворец. Като прочетох надписа, реших, че е идеалният светец (знам, че звучи глупаво, ама като повярва човек в нещо, то се загнездва в него и човекът не търси логични обяснения за това)- затова се помолих първо за жената с тъжните очи - все пак пътищата ни се бяха срещнали в празничен ден, пред икона на чудотворен светец, тя тъжна, аз с порив да й помогна - как да не се помоля тогава:)

В църквата имаше и кръщене - не можах да разбера дали е на едно детенце или на две - но факт е, че имаше 2 деца на очевидно еднаква възраст - на годинка и половина-две- облечени в бели дрешки, едното с руса коса, другото с почти черна - като 2 половинки на едно цяло - уникално беше усещането да ги видиш... едното гледаше любопитно, другото плачеше:) Изпълни ме едно приятно чувство - кръщене на две създания с ангелски очички. А аз вярвам в знаците:) Или поне си представям, че всичко, което ме зарадва, е знак, и това ми дава сили аз от своя страна да радвам другите повече:) В такива моменти ми се случват всякакви неща- най-често да срещна хора, които да почувстват, че трябва да ми разкажат живота си, или такива, които молят за помощ. След като се порадвах на красивото събитие в църквата, се обърнах, и една жена ме помоли за помощ. Беше силно приведена, лицето й бе изкривено от болка и прорязано с дълги и тънки като бръснач линии; в очите й се изписваше почти пълно безверие, но все пак грееше някакъв пламък. Погледна ме спокойно и ме попита: „Ще ми помогнете ли с някой лев – от 14 години търся отвлечената си дъщеря, а нямам достатъчно средства.”(не мога да гарантирам, че го предавам дословно, но беше нещо подобно). Погледнах я и се обвиних, че помислих поведението й за престорено– толкова хора има, които с миловиден поглед и тъжна история приканват други хора към милостиня, явно сме научени, че все някой иска да ни измами (или поне аз така съм учена). В този момент обаче реших, че дори да се преструва, не съм точно аз човекът, който да съди дали живее живота си правилно (Пък и какво означава „да живееш правилно”?), и й подадох една банкнота.

След това слязох в параклиса на Св. Серафим. Имаше много хора – някои бяха насядали по столовете около една кръгла маса, където имаше листчета и химикалки, и усърдно пишеха пожелания. Интересното бе, че всички криеха лисчетата си от другите – някои за целта даже пишеха на колене. Може би смятаха, че чуждите очи са лоши и могат да урочасат листчето и пожелянието да не се сбъдне. Когато се освободи стол, седнах и аз, но не крих нищо – в крайна сметка, ако не вярвам, че доброжелателната ми сила е достатъчно голяма , за да подейства и противодейства на евентуални лоши очи, за какво пишех каквото и да било тогава? Пък и какво лошо мога да очаквам от хора, които са дошли на това място, водени от надежда за себе си и от желанието да помогнат на някого? Започнах с нещата, за които съм благодарна – според мен това е най-хубавото начало на една молитва – щом си благодарен за нещо, значи изпитваш удовлетворение; а щом пишеш с чувство на удовлетворение, значи си способен да изпълниш сам ако не цялата, то поне част от молбата. Ще се запитате – ами тогава защо изобщо пишеш молба, щом можеш да я изпълниш сама? Ами защото самото писане на благодарност и пожелание ми дава сила; защото съзнанието, че всичко това е един ритуал, в който хората вярват, ми дава още повече сила. Най-вече тя ми е нужна да се справям с различни ситуации – иначе есенцията-вяра, надежда и любов- се старая никога да не я губя. Затова и след като се помолих за щастието на въпросния човек, заради когото бях там, поисках за себе си единствено сила. Колкото и пъти да ида на каквото и да било свято за мен място, не ми идва наум да се помоля за друго – просто не знам какво повече ми е нужно, което само по себе си не произтича от наличието на вяра, надежда, любов и духовна сила. Като написах молбата, сгънах лисчето и се приближих до саркофага...всъщност не знам дали е саркофаг– все пак мощите на св. Серафим се съхраняват в Дивеевския манастир в Русия, на който е покровител. В онзи ден още не знаех това, тъй като никъде в параклиса не намерих историята на светеца – записана. Научих го по-късно от книгата Жития на светците. Този човек е бил обичан заради това, че лекувал с любов и радост, които струели от него, въпреки изключително аскетичния живот, който водел. Дори към всички се обръщал с думите „Радост моя!” Ето още едно доказателство, че позитивното отношение към света и хората, любовта и стремежът да търсиш винаги на какво да се радваш, помагат много повече, отколкото поученията и строгото наблюдение:)

Не знам дали хората, които се молеха, знаеха нещо за св. Серафим, но му вярваха, вярваха в чудодейната му сила. Някои дори коленичеха до въпросния „саркофаг” и се молеха на глас, като почти ридаеха. Докато стоях до стената, вторачена в белия мрамор, се появи онази жена, която ме бе помолила за помощ. Коленичи до „саркофага” и започна реди на глас молитва, която сякаш бе обмислила предварително и казваше всеки път; гласът се издигаше, прокънтяваше из целия параклис; звучеше умолително, почти граничеше с ридание!В тона се долавяше чувство на безизходица. Жената се молеше да види отново дъщеря си, внучката си и още един роднина(мисля, че бе брат й), които са изчезнали преди 14 години. Проклинаше политиците по онова време, считайки ги за отговорни за нейното злощастие; молеше за наказание! Не знам дали проклинането и желанието за наказание наистина са добър начин да се молиш. Не го чувствам така, но въпреки това изпитах състрадание към болката на жената и се помолих и за нея. Излизайки, видях на стената табло с цитати от Евангелие на Матей, в които се обясняваше как трябва човек да отправя молитвата си. Аз лично не вярвам, че трябва да има някакъв канон за това, но мислите бяха много мъдри, затова бих искала да ги споделя с вас:

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите;защото те обичат да се молят, стоещи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците;истина ви казвам: те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, който е в тайно;и Отец ти, който вижда в тайно, ще ти въздаде(наяве).

7 А когато се молите, не говорете излишни думи като езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате.

(Матей: 6: 5-8)

И така, тръгнах си от параклиса с вярата, че Бог е знаел за какво ще се помоля, още преди да седна да го напиша...

Този разказ е моят отговор на целия абсурд, в който се намираме и който обсъждаме постоянно – изборите, катастрофите, мафиотските убийства, изключително корумпираната съдебна система, която може да си позволи да освободи Вальо Топлото поради „липса на доказателства”, наводненията...и т.н. Защото най-доброто противодействие на такива неща, е създаването на нещо хубаво – всеки ден, постоянно, и показването на ценните за нас хора,природа, неща, че ги обичаме. Не знам дали мога някога да достигна до състоянието, в което всички хора да са „радост моя”, но засега мога да благодаря на всички вас: че получавам утеха, щастие, надежда, научавам много неща и помъдрявам (надявам се - и това в една красива общност - бглог. Благодаря ви, в много мигове от моя ден точно вие сте моята радост :))))

Бъдете щастливи!

Legacy hit count
2937
Legacy blog alias
12858
Legacy friendly alias
Вярвате-ли-в-силата-на-доброжелателството-
Размисли
Любов
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments5

mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Не съм вярваща, но смятам, че в "упътването" за молитва от Евангелието на Матей има много мъдрост. И тези съвети е хубаво  да се прилагат не само за религиозната молитва, а и в други  житейски ситуации.
IvanAngel
IvanAngel преди 18 години и 11 месеца
Браво! Приятен пост. 10 Х
Darla
Darla преди 18 години и 11 месеца
"....Защото най-доброто противодействие на такива неща, е създаването на нещо хубаво – всеки ден, постоянно..." - много точно казано, pavvvlina!
SvetlaGeorgieva1
SvetlaGeorgieva1 преди 16 години и 4 месеца
Абсолютно съм съгласна с pavvvlina,Бог да те благослови!
Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
 Затова обичам Бглог! Дори и след години се появяват споделени мисли, които отговарят на моето светоусещане. Благодаря Радост моя!
By Katherine , 9 November 2006
Една интересна анкета, която има за цел единствено да провокира мислите ви за света, без да претендира за представителност или изчерпателност. Част от въпросите се отнасят за това до колко възгледите ви се основават на вярата или на научните подходи, а останалите - за това как си представяте бъдещето на човечеството.
 
Любопитна е графиката, която ще видите, ако отговорите на всички въпроси, на която, въз основа на публичните си изявления, Джордж Буш се нарежда подозрително близо до Осама Бен Ладен в долния ляв квадрант. За справка - в горния десен ъгъл се намира Карл Сейгън :)

Моите резултати първия път бяха (7,5) - 5 за наука/не-наука и 7 за ценности и човечество, а втория път мръднах към (10,5). Явно ми се е повишил оптимизма за съдбата на човечеството :)


п.с. С благодарност към Антония, от която винаги научавам много забавни и полезни неща.
 
п.п.с. Ето и графиката:

http://gallery.bglog.net/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=43046&g2_serialNumber=1&g2_GALLERYSID=b6f4c0c021b663798ad9c013d9408b4a
Legacy hit count
1032
Legacy blog alias
9497
Legacy friendly alias
Вяра-или-наука-
Размисли
Нещата от живота
42

Comments8

borislava
borislava преди 19 години и 6 месеца
Хех, аз пък по такива графики все съм около Далай Лама:)
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 6 месеца
(-6,-2) - Сходно с отговорите на папа Бенедикт ХVІ!!! Изненадана съм!
За мен Бог и Природа са едно, нещо излиза от вижданията ми този тест... Или аз нещо не съм разбрала....
BULCORE
BULCORE преди 19 години и 6 месеца
8,8 - върл атеист и привърженик на прогреса :)
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 6 месеца
Хм... 5,3... Седнах върху Далай Лама, отгоре му. Забавно ми беше, каквито и да са резултатите....
entusiast
entusiast преди 19 години и 6 месеца
5.2 Под Лама-та, ама над Бил Клинтън :)
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 6 месеца
2,8 -  прогресивен агностик
joy_ride
joy_ride преди 19 години и 5 месеца
Your position on the worldview spectrum: (7,5)
Много готино.
pestizid
pestizid преди 19 години и 5 месеца
Хе-хе, много странни резултати получих: (-2; 8). Това учен скептик ли е?!
By Hristena , 16 October 2006
Фаворитка

Дойде!
И всичко ти ми взе!
Отне ми самотата,
разби мечтите ми в главата.
И с нови ти ги замени
и твойте надежди подари.

Тръпнещото тяло похотливо
ти усмири, ах, тази слива;
прокара страшен път в главата,
..надигна се от нова сила
и болна нужда от закрила.
ти даде вярата ми във лъжата.

Аз грозна бях,
от страх,
направи ме красива,
но по-грозен си отиде ти.
Последната целувка още ми горчи,
лъжлива...

Светото чувство за единство
изпитано от дребното малцинство
ти сломи.
УМРИ! 10.10.2006


Подлец, боклук, не стига,
не, няма толкоз дума уродлива!
Върви, махни се, остави ме!
Направи ме щастлива слива..
Измислена мечта, и май кирлива,
отне ми най-прекрасните години.

Едно едничко обеща,
но думата не удържа!
Каква прашинка, каква частица,
остави ме неженена вдовица.
Но думи много; след теб остават твоите дела.
Във теб угасна моята искрица.

Сърцето си ти дадох,
не пожела, презря го и продаде...
Нима ти нищо не разбираш, ей, момиче?
Той новото сърце избра и теб предаде
и свободата си избра, а теб остави...
Ти повече не ме обичаш!

Надявам се да бъда фаворитка
в един живот без страх, надежда, битка,
Без мъка, обич и раздяла,
и без страдание, душа,
и без вина, игра, лъжа...
Самотница, но оцеляла!

Отиде си! Повърна!
И всичко си ми върна!
Надеждата за светлината
и чистотата на душата
остават утопични на земята.
Сами! Но заедно със самотата.

Не издържа, сломи се и умря,
игра играта с твойте правила.
Надеждата? Какво е тя?
Не те разбрах, не ми и даде
но жалко, сякаш себе си предаде.
И тя не съществува, като любовта...

Но аз ще оживея,
а ти железен, но самотен ще се рееш.
Отлитна като грозна птица.
Сърдечно се надявам да успееш.
На нов глас пак тъй приказно да пееш.
След тебе няма вече и частица...

Ти всичко заличи;
сега те слушам с трезвени очи.
Мечта? Лъжа.
УМРЯ!14.10.2006


Legacy hit count
1701
Legacy blog alias
9159
Legacy friendly alias
Предателството-в-любовта
Любов
Болка
Връзка и отношения

Comments