„Не бой се, защото Аз съм с теб; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог... ще те подкрепя с праведната Си десница.“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни...

Ние няма да изпитваме депресия - защото радостта от това, че има Бог и той е с нас - прогонва всяко униние. 
1 Петрово 5:7 - „Възложете на Него всяка своя грижа, защото Той се грижи за вас.

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - няма да има завист между хората - защото не е важно, какво богатство имаме или нямаме - а е важно да сме с Бог.
  
Матей 6:19–21
„Не си събирайте съкровища на земята... но събирайте съкровища на небето... защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“
А когато сърцето е изнесено навън в богатството, кариерата и притежанията, то почти винаги тласка човек към лоши постъпки... някои от които са наказуеми в наказателния кодекст, а други просто тихомълком тровят душата и разболяват (в буквален смисъл) тялото...

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - няма да страдаме от разбито сърце.
Защото ще избираме партньори, които са разумни, със здрава ценностна система, мъже и жени, които могат и са моногамни. 

Ефесяни 5:25
„Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата...“

Ако вярата в Бог заеме централно място - лесно ще прощаваме прегрешенията на останалите спрямо нас и също толкова лесно ще ги забравяме. 
И няма да имаме даже необходимост от психотерапевт, който да ни лекува душевните травми.

Защото Бог така е постъпил и с нашите грехове - забравил ги е, в момента в който не просто сме се отказали от тях, но и сме се разкаяли. 

Колосяни 3:13–14
„Претърпявайте се един друг и си прощавайте... а над всичко това облечете се в любовта...“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - ще се грижим един за друг, вместо да питаме и роптаем - че няма държавност която да се грижи за бедните, че няма бог, защото ето толкова хора страдат пък той къде е?
Защото ще знаем, че в момента в който Бог иска да се погрижи за някого, то Той събужда това чувство в сърцето ни и ние действаме от негово име. 

Матей 25:35–36

„Защото гладен бях, и Ме нахранихте; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - децата ни ще растат благоразумни и добри, без да посягат към съмнителните удоволствия като марихуана, наркотици, алкохол, адреналинови преживявания, без да проявяват агресия и омраза към различните деца, било то болни или просто по-бедни...

Защото ние като вярващи ще показваме на нашите деца как се живее в обич и приятелство, при това примерът няма да е само вътре в семейството, а и навън - сред съседи, колеги и приятели... 

Ефесяни 6:1–4:
„Деца, покорявайте се на родителите си... а вие, бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте...“
1 Тимотей 4:12:
„...бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота"

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни... ще се опазим от съмнителните удоволствия които уж дава еротиката...

Защото тази страст замъглява ума, обърква живота и може да донесе смразяващи последствия... 
Притчи 6:27–29
„Може ли човек да вземе огън в пазвата си, без да се изгорят дрехите му?... така е с онзи, който влиза при жената на ближния си...“

1 Коринтяни 6:18
„Бягайте от блудството... който блудства, съгрешава против собственото си тяло.“

Ако вярата в Бог заеме централно място ние няма да ставаме жертва на гордостта си - защото именно гордостта ни подтиква коварно да действаме зло на познати и непознати, да обещаваме повече отколкото можем да дадем, да се крием вместо да помогнем, да замълчим вместо да подкрепим, да злорадстваме вместо да окуражим и още и още...
Защото щяхме да помним, че все пак сме направени от кал и във всички нас има късче божественост, което не е в тялото ни, или в действията, а в душата ни, която е толкова ценна за Бог, че Той слезе на земята и умря на кръста в жестоки мъки, за да победи смъртта и сатан@, за да имаме право чрез вярата си в Него да се върнем в Рая след смъртта си...
За съжаление ние толкова сме изпаднали, че този стих за нашия истински произход се чете на гробищата при погребение и скоропостижно се забравя след опелото...

Ще се моля на Бог да успея да възпитам така децата си.

И знам, че Бог ни обича всички!

Първото впечатление относно жената, което оставя прочита на Стария Завет е,че описанието на нейния характер и поведение уж не се различава много от поведението на Ева. Тя проявява хитрост, лъже за да постигне своите цели. Еди път тези цели са уж съобразени с Господни пророчества, друг път са за собствена облага, като последните доста често преобладават.

Но има много пасажи в които е представена жената като мъдра, обичаща, разумна, воюваща наравно с мъжете, имаща благоговението на Бог и на пророците.

Самата Библия разказва че при сътворението Бог е създал човека по свой образ и подобие, при това и в двата пола – „мъж и жена ги създаде“.

Това е едно от най-силните изявления за равната ценност и достойнство на мъжа и жената. Казва се още, че жената е най-добрият помощник за мъжа, даден от Бог. И че няма нищо по-важно за мъжа от неговата съпруга. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.“ Битие 2:24

Разбира се Библията е писана в духа на старовремието, където се е изисквало жената да бъде винаги съгласна с мъжа си или казано  другояче – жената да се покорява на мъжа. Но Библията също изисква от мъжа – да обича и почита жена си. Дори повече: в Ефисяни 5:28-29 се казва „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата [се грижи]“.

И да, знам какво ще си кажат жените, и какво ще си кажат мъжете. Но има една история, в Стария Завет (всъщност са повече от една, и ако искате ще ги споделя в други публикации), в която се разказва за един зъл мъж и неговата разумна съпруга, която прави това което е разумно, а не това, което иска мъжът ѝ.

1 Царе, глава 25 разказва за това как цар Давид, след като е помазан и бяга от Саул, попада на полето при слугите на богат земавладелец Навал. Той и хората му помагат и пазят работниците от разбойници и диви зверове, а после поисква възнаграждение. Навал обаче отказва, като обижда и отпъжда  Давид. Давид, като всеки човек се обижда и тръгва да отмъщава. Съпругата на Навал, Авигея, разбира за случилото се  и осъзнавайки, че Давид ще поиска възмездие за нанесената обида излиза да го посрещне с дарове и разумни думи. Тя действа мъдро, в тайна от съпруга си и в разрез най-вероятно с евентуално негово желание, което би било противоположно на здравия разум. Но това е пример, даден от Библията, как трябва една жена да се грижи за семейството си. Защото това което прави Авигея е именно грижа за дома – да се запази цялостта, богатството и живота на обитателите.

Има и други роли на жената, които разглежда Библията за примери на мъдрост, вярност, разумност, обич към партньора, които показват че Бог еднакво обича и цени жената, наравно с мъжа.

Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Парфюм на птица с просветлено сърце

Книгата е богата колекция от хайку и стихове.

Преливаща от хайку поезия, която отразява „света“ на морето и „света“ на планината. В анализите се засяга темата защо човек трябва да пази природата като собственото си тяло, като свещен къс от живота. Интерпретират се и въпросите за толерантността между хората – без оглед на пол, религия, раса, политическа и социална принадлежност, образование и таланти.

„Светът в книгите на Настя Байрактарова, не остава на кръстопътя между злото и доброто, а в душевната нравственост на този свят, авторката предлага изхода, светлината в тунела, която ще ни изведе на пътя отвъд страданието и мрака. Стиховете й са напълнени с великолепните символи на красотата. Нейната поезия е разговор с Бога, покорявайки ни с белите лястовици на надеждата, които политат от всеки стих. Творчеството на Настя Байрактарова, разперва криле над дребнавото ежедневие и сивотата. В нежните цветя на невинността, където човек открива необикновената любов и живот, по- силен от смъртта. Авторката изживява реално тази фатална и съдбоносна любов и я въплъщава във всичките си стихове, посветени на онзи, който я спасява от душевна смърт и нищетата на битуването в ниските слоеве на живота. Предполага се, че прототипът на нейния лирически герой ,на границата между живота и смъртта, я дарява с нов живот, изпълнен със смисъл и великолепни изживявания. Само влюбена душа може да нарисува поезията си с толкова светлина, оптимизъм и съвършенство, с такъв емоционален заряд! Във всичките петдесет книги, написани за няколко години, тридесет и четири от които са сътворени за осем месеца, писателката остава вярна на себе си- не отстъпва от любовта и положителните модели на мислене и изказ, които будят у възхищение у читателската аудитория.“

НАМИРА СЕ В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E

 Вероучението в клас, за да спасим децата!

На 24 септември ще се проведе Национално литийно шествие, организирано от Св. Синод на БПЦ, за въвеждането на редовно обучение по Религия в българското училище. То започва в 12,00 ч. от площада пред официалния вход на НДК и ще има следния маршрут: НДК – бул. „Витоша” – пл. „Св. Неделя” – Министерство на образованието, младежта и науката – Президентство – Министерски съвет – бул. „Руски” – Народно събрание – пл. „Св. Александър Невски”.

   Днес ние православните християни почитаме успението и представянето на Света Богородица пред Господа! Прекланяме молитвено глави и чакаме Нейното благословение! И нека всички ние да благодарим за милостта  проявена към нас!

 На всички именници, честит празник!

Беседата, която започваме сега е свързана с желанието Ми да имате повече вяра в собствените си сили. Какво имам предвид?

Имам предвид, че мнозина от вас се отказват много бързо когато срещнат препятствие по пътя си. И всъщност би трябвало човек да се замисли и да се постарае да усети правилната посока когато пред него се изпречи проблем. Защото проблемите идват предимно в два случая: единият е когато се подсказва от Висшите същества, че грешиш и трябва да се откажеш, защото това не е за тебе, и вторият – когато трябва действително да спреш и да преосмислиш решението си, когато ти решаваш сам. В този случай се подсказва, че има нещо за доуточняване на твоето решение, че има още нещо, което трябва да вземеш предвид щом си избрал посоката, в която си тръгнал и като го отстраниш навреме, действително да постигнеш успех..

Когато трябва да се откажеш, защото грешиш, проблемът, който се изпречва пред теб обикновено има обективен характер. Т.е. в такива случаи причината за твоите неприятности идва от средата, в която живееш. Тогава пред теб се изпречва нещо, или някой, за които изобщо не си се досещал, които изобщо не познаваш или пък нямаш пряка връзка с него или с нещото, което ти пречи. Въпреки видимата неестествена връзка с причината, тя е предназначена точно за теб и правилното решение ще бъде да се откажеш от започнатото действие. Външната намеса в твоите работи показва, че Висшите Същества, които ръководят и твоя живот ти подсказват, че твоите умствени, интелектуални или пък физически сили недостигат за изпълнението на намерението, което имаш, а това означава, че в последствие ще се провалиш.. Затова не е отстъпление когато човек, реши да се откаже от някакво намерение, стига това да не е редовна практика. Такова отказване се случва предимно веднъж на много години – обикновено тогава когато се вземат съдбоносни за човешкия живот решения.

Във втория случай, когато е необходимо да преосмислиш решението си с цел да изясниш собствената си позиция, обикновено проблемът е свързан с твоите лични възможности и способности. Оказва се в такива случаи, че нещо си недогледал, че нещо не си предвидил или пък не си забелязал свой собствен пропуск и поради тази причина имаш проблем.

Проблемът да извадиш на показ собственото си неумение да разсъждаваш обективно е много труден. Той изисква друго умение – да се работи със справедливостта. Когато приемеш справедливостта за свой критерий ще можеш да се поставиш в положението на Съдник. Но не  съдника, който критикува и осъжда в името на определена идея, а съдника, който може да подрежда проблемите от Живота. Така погледнат, от позицията на справедливостта, Животът е едно училище, което  може да ти даде мъдрост и увереност. Аз зная, че е много трудно да се преценява, кое е справедливо и кое не е, но нали затова в човешкия живот има грешки, има и поправки. Важното е грешките да не са много чести, а поправките да са във границите на  възможното - когато не е късно, действително да се отстрани допуснатия проблем. Честите грешки, особено когато са еднородни, показват неспособност за обективна преценка на положението, в което се намираш. Какво се изисква в такива случи? Изисква се да се спреш и да си зададеш въпроса, за кой  път ти се случва това. Когато откриеш връзката на новия със стария проблем ще разбереш, че сам си си докарал тези неприятности, защото не си отстранил навреме грешката си още в първия случай.

Аз казах в началото на темата, че Моето желание е да имате повече вяра в собствените сили. От казаното до тук не се вижда добре мястото на собствените сили, като че ли всичко зависи от страничните фактори. Къде остава борбата за себедоказване?  Точно тук в разрешаването на проблема се крие възможността за себедоказване. Човек може и трябва да бъде упорит във всяко свое начинание. Важното е да може да се ориентира правилно в своите действия – да знае кои действия са негови и кои под външно влияние. Проблеми възникват и когато вършите нещо под чуждо влияние. Чуждото влияние – това са мисъл-формите, които битуват в пространството по ред причини, сега не му е мястото и времето да ги уточняваме. Важното е само да се знае, че съществуват такива мисъл-форми, които хората наричат Духове и те понеже са лишени от собствено мислене, действат само според силите на привличане. Те отиват там където има подобни на тях мисли. Затова е от съществено значение с какви мисли живееш. Често се случва нереализирани желания на силно агресивни хора да битуват в пространството като мисъл-форми. Ако те са изпълнени със злоба, с омраза, изобщо с негативизъм ще отидат при хора с подобно настроение  и ще им създадат допълнителни проблеми. Ако обаче са позитивни мислите – ще подкрепят начинанието. Впрочем тези факти са обяснявани и в други теми, затова сега няма да се спираме по-подробно на тях. Важното е да се знае, че човек може да допусне грешка и когато се остави да изпадне под чуждо влияние. То се познава най-добре когато се случва така, че имаш едно нещо в ума си, а правиш друго. Това – другото не е твое. То е външното влияние.

Това последното, което казах, още повече засилва необходимостта от вяра в собствените сили. Тази вяра трябва да се проявява като вяра в Божественото у теб. Ти като се  възприемеш като Божие творение, ще вярваш, че щом у теб има нещо толкова съвършено като духовното Божие присъствие, ти можеш, ти си способен и имаш сили да изживееш живота си правилно. Правилния живот означава правилно отношение към себе си. А правилното отношение  към себе си изисква вяра в непреходната Божествена Любов, въплътена и в теб, както във всяко друго Божие творение.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com 

Всеки човек има трудни моменти в живота. Мигове, когато е обезкуражен, когато проблемите са го смазали, когато му се струва, че всичко е безмислено. Дори и в такива мигове си заслужава човек да опита отново.

Опитай пак и пак.ppt

Започвам с едно което ми се мярна тук някъде. Перефразирам по памет, помня само смисъла: "Българите не вървят на добре, защото вярата в Бог намалявала".

Първата част на въпроса е субективна, според едни преди 20 години сме били най-добре, според други последните няколко години. Въпрос на гледна точка. Лично аз мисля, че откъм 2000 година леко-полеко се подобряваме. Прекалено бавно и с връщания на заден ход, но горе-долу в правилната посока.

Втората, част на твърдението намалява вярата в бога. Кой точно Бог не е ясно, но да приемем в какъвто и да е. Това определено не е вярно. От година на година Българите стават все по-вярващи, като започнем от преобладаващ атеизъм 1990-та та стигнем до една от най-вярващите страни в последните години. В евробарометър се вижда, че само 13 процента от българите са атеисти http://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_atheism#Europe

Тук има една интересна карта на галъп с оцветени страни по вяра, колкото по-светло е зеленото толко по-голям процент от населението е вярващо.

Тази карта прилича много на една друга, по процент гладуващи.

Извода ми се струва ясен. Българите по-вярващи вървят към централна Африка, българите по-атеисти към по-цивилизовани типове култура.

Линкове: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Percentage_population_undernourished_world_map.PNG

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Gallup_Religiosity_Index_2009.png