BgLOG.net
By VasilStanev , 26 February 2011
Жанна Дудукалова - руска авторска песен, три албума поет, композитор и певица
Legacy hit count
451
Legacy blog alias
44086
Legacy friendly alias
Жанна-Дудукалова-DAD8C52D77FC45C4A211286682213144

Comments1

VasilStanev
VasilStanev преди 13 години и 9 месеца

Жанна Дудукалова е руски поет, композитор и изпълнител на авторски песни.

Родена e на 26 май 1961 година в град Лвов.

Изпълнител в жанра - руска авторска песен.

Автор на текстовете, музиката, изпълнител на своите песни (6-струнна китара).

Завършила е музикална школа в клас по пиано.

В 1978 г. започва да сътрудничи с Младежкия театър на сатирата (град Лвов, с режисьор и ръководител Григорий Коц).

Пише песни към спектаклите на театъра и е актриса в него от 1979 до 1989.

В 1983 г. завършва Украинскиa полиграфически институт, специалност "Журналистика".

В годините от 1984 до 1989 прави редица концерти във Лвов, Омск и Новосибирск.

Запазен плакат на концерт на Жанна Дудукалова в Новосибирск.

В 1989 г. емигрира в САЩ, където получава политическо убежище. В 1997 завършва La Salle University (Филаделфия), защитава магистърска дисертация по специалността "Централно и източно европейско образование".

Работи в University of California, Сан Диего Калиформия.

Има издадени в САЩ три авторски диска (включващи общо 47 песни, създадени в периода от 1978 до 2003 година със оригинален текст на заглавията на обложките: Songs by Janna Doudoukalova (c) Sound Dierctor and Producer - Alexander Kucher Audio Direct. San Diego, CA 2004 (c) Design by Sergiy Sudakov (c)):

Моление лезвию (Молба към острието на ножа Песни на Жанна Дудукалова. Музикален и изпълнителен продуцент Алексадър Кучер Фирма Аудио - директ САЩ Сан Диего Дизайн на обложката Сергей Судаков(c)) В памет на Виктор Ишал

1. Озеро 2. Прощание с Атлантидой 3. Черный город 4. Ниагара 5. Бессонница 6. Завещание (памяти Веры Матвеевой) 7. Прощание с Осенью (Песня Последнего Листка) 8. Возвращайтесь в Россию 9. Песня Адама 10.Детская песня 11.Моление Лезвию 12.Снег на листьях 13.Молитва 14.Серая песня 15.Межа

Падает звезда (Пада звезда Песни на Жанна Дудукалова. Музикален и изпълнителен продуцент Алексадър Кучер Фирма Аудио - директ САЩ Сан Диего 2004 (c) Дизайн на обложката Сергей Судаков(c)

1. Сон Циркового Медведя 2. Птица 3. Я теперь не ропщу 4. Обыск 5. Волкопес 6. Лес 7. Часы 8. Вой по ушедшему хозяину 9. Лунный свет 10.Собачонок 11.Безмолвие души 12.Когда настанет самый страшный миг... 13.Ранняя весна 14.Актер 15.Баллада о Крыльях 16.Своя заповедь 17.А день грядущий...

Бессоница (Безсъница Песни на Жанна Дудукалова. Музикален и изпълнителен продуцент Алексадър Кучер Фирма Аудио - директ САЩ Сан Диего 2004 )

1. Белогвардейский романс (20-й век) 2. Не замечая эту красоту 3. Баллада о Любви 4. Отлив 5. Колыбельная для дочки 6. Возвращение на Итаку 7. Степь 8. Уходили мальчики 9. Пророчества 10.Караван 11.Злой романс 12.Серенада 13.Больничный романс 14.Песня о Заезжем Госте 15.Веселая скоморошья

By momo , 20 January 2007
Единственият поет, чието име мога да назова без да се замислям... Всеки път първо тя изскача в съзнанието ми при споменаването на думата 'стих'.. Безкрайно много я харесвам и уважавам. Винаги ми е било мъчно за начина, по който е решила да си отиде като ни остави толкова малко (а всъщност тъй много... но колко повече можеше да бъде).. и да, душата ми винаги ще е гладна за още и още от нейното синьо.
Смятам, че Петя Дубарова на всяка цена трябва да стои в модула "любими автори" и дори бях искрено учудена, че не я открих.



ЛУНАПАРК

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.

1976


още стихове от Петя Дубарова
Legacy hit count
11080
Legacy blog alias
10636
Legacy friendly alias
Петя-Дубарова
Любими автори

Comments9

veselin
veselin преди 19 години и 3 месеца

Дам :) И аз много я харесвам! "Любими Автори" ще е нещо като "виртуална библиотека", създадена от потребителите на общността. Нямало я е досега, защото никой не се е сетил да пише за нея :) (което си е за учудване, да :)

Поздрави!!!

Katherine
Katherine преди 19 години и 3 месеца
И на мен ми е любима. Благодаря, Момо!
На път за вкъщи има една спирка "Петя Дубарова" и често се сещам за нея. В гимназията я четях и откривах толкова общи неща. Тя има и хубави разкази също.
efina
efina преди 19 години и 3 месеца
Винаги съм искала да пусна тази публикация за Петя Дубарова, защото тя е от
първите поети, превзели душата ми, но така или иначе, ме изпревариха.

Момо, сърдечно ти благодаря!!!
Бих искала да споделя едно от първите ми най - любими нейни стихове, което
макар и тъжно, е много истинско(както всичко писано от нея, всъщност).


        УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова 

veselin
veselin преди 19 години и 3 месеца
Много силен стих! Направо ми настръхна всичко! Благодаря, Efina! Не го бях чел. :)
efina
efina преди 19 години и 3 месеца

        ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова


 

momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Аз всъщност много харесвам и дневникът на Петя Дубарова с всичките й известни на широката публика писма.
DarDarena
DarDarena преди 16 години и 8 месеца
Тя е Поетесата която нося в душата си. Аз също притежавам нейния дневник с писмата и. Този дневник стои редов с моите дневници. Не мога да отделя едно или две любими ми нейни стихотворения. Във всяко едно от тях има и Белота и Доброта и Синева и Чистота...... Обичам я
smal_girl
smal_girl преди 14 години и 3 месеца
За мен Петя Дубарова е наистина ИСТИНСКА поетеса, чието творчество ме вълнува още от далечната 2007г. От тогава до сега, аз желая да посетя нейната къщата- музей и да притежавам всичките й трудове, но за съжаление все още не ми се е отдала тази възможност.
Нейната съдба е потресаваща и тя докосва всичките измерения в душата ми.
Бих искала да публикувам нейната предсмъртна бележка, защото е емоционална и винаги бликат сълзи в очите ми (както и от всичките й творби)
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"


smal_girl
smal_girl преди 14 години и 3 месеца
Смъртта на Птицата

Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.

 
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.

 
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

Петя Дубарова