Дам :) И аз много я харесвам! "Любими Автори" ще е нещо като "виртуална библиотека", създадена от потребителите на общността. Нямало я е досега, защото никой не се е сетил да пише за нея :) (което си е за учудване, да :)

Поздрави!!!

И на мен ми е любима. Благодаря, Момо!
На път за вкъщи има една спирка "Петя Дубарова" и често се сещам за нея. В гимназията я четях и откривах толкова общи неща. Тя има и хубави разкази също.

Винаги съм искала да пусна тази публикация за Петя Дубарова, защото тя е от
първите поети, превзели душата ми, но така или иначе, ме изпревариха.

Момо, сърдечно ти благодаря!!!
Бих искала да споделя едно от първите ми най - любими нейни стихове, което
макар и тъжно, е много истинско(както всичко писано от нея, всъщност).

        УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова 

Много силен стих! Направо ми настръхна всичко! Благодаря, Efina! Не го бях чел. :)

        ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова


 

Аз всъщност много харесвам и дневникът на Петя Дубарова с всичките й известни на широката публика писма.

Тя е Поетесата която нося в душата си. Аз също притежавам нейния дневник с писмата и. Този дневник стои редов с моите дневници. Не мога да отделя едно или две любими ми нейни стихотворения. Във всяко едно от тях има и Белота и Доброта и Синева и Чистота...... Обичам я

За мен Петя Дубарова е наистина ИСТИНСКА поетеса, чието творчество ме вълнува още от далечната 2007г. От тогава до сега, аз желая да посетя нейната къщата- музей и да притежавам всичките й трудове, но за съжаление все още не ми се е отдала тази възможност.
Нейната съдба е потресаваща и тя докосва всичките измерения в душата ми.
Бих искала да публикувам нейната предсмъртна бележка, защото е емоционална и винаги бликат сълзи в очите ми (както и от всичките й творби)
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"

Смъртта на Птицата

Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.

 
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.

 
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

Петя Дубарова