_________________________________________

Мария написа (тук):
...Половината от проблемите на България са предпоставени от нейната малкост в твърде голям и твърде либерален пазар (на стоки, услуги и капитали). Другата половина е в закърнелия капацитет на българите да функционират като общност (от микро-до макро нива)...

Не съм съгласен.
Малките размери на една общност или държава днес не са проблем там, където членовете/населенията им реагират адекватно на икономическите и социалните им... "дразнители" (Лихтенщайн и Словения са много по-малки от от България!). И още: на мен ми се струва, че втората от твоите "половини" от проблеми е косвено следствие от първата. Казано с други думи, "закърнелия капацитет на българите да функционират като общност", според мен, се дължи на неадекватните (но този път в смисъл на прекалено големи) размери на управляваната територия. Значи на изземването на управленските функции, на възможността да взема решение и да действа по изпълнението му, от местната общност и концентрирането им в 1 единствен деспотичен властови център*. В годините от 1944 до 1989 (повтарям се) на нас, българите, ни е било забранено да функционираме като общности от разумни човеци. Всички важни решения, независимо от това каква територия или сектор на икономиката са засягали, са се взимали единствено и само на централно ниво - от Партията с наставничеството и благословията на КГБ. От 1989 до днес са в действие други - "пазарни" и криминални, механизми за очуждение и допълнително разкъсване на социалната ни тъкан, т.е. за принуждаването ни да търсим спасение поединично. За щастие последната система (ти я наричаш "неолиберална") има много пробойни, които вещаят скорошния й крах.

___________

*За мен най-чудовищният пример за репресирането на всякакв вид местна самостоятелност е инструкцията на КГБ към полската му централа, която без съмнение е била прилагана и у нас, за унищожаване на локалните водни източници на територията на градовете с цел по-лесно потушаване на всеки евентуален бунт. (Виж 15, 16 и 17-та инструкции втози текст. Дори да не можем да сме 100% сигурни в автентичността му, действията на Партията изглежда следват и изпълняват дословно написаното.)

в "Малко е хубаво. За икономиката, като че хората имаха някакво значение", 1973 г. 

Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.

Някои твърдят, че неуспехът на образованието се дължи на суперспециализацията. Ала това е само частична и неточна диагноза. Специализацията сама за себе си не е сбъркан образователен принцип, защото каква би могла да е алтернативата? Повърхностно нахвърляне на всички основни теми? Или продължително генерално/общо учене, при което всеки да бъде задължен да прекарва времето си, прелитайки над предмети, в които не държи изобщо да се задълбава, докато е принуден да стои далеч от нещата, които го интересуват истински? Това не може да бъде правилният отговор, защото може да произвежда единствено типа интелектуалец критикуван като "всезнайко" - имащ мнение по всички въпроси на съвремието. Това имане на отношение е по-скоро свидетелство за неграмотност, отколкото за сериозно знание. Казва Конфуции: "Желаете да ви кажа определението си за знание? То е да признаеш, че знаеш нещо, когато го знаеш, и да признаеш, че не знеш, когато не го знаеш. Това е то знанието."

____________________

Повече за философската линия "малко е хубаво" тук или тук (на английски).