Скоро мой бивш ученик ми свърши услуга.Почувствах се неловко. А той ми напомни, че преди години децата от класа  ме бяха изненадали за един 8. март, като ми написаха какво биха искали да направят за мен, след като пораснат. Мечтите им бяха твърде смели. Аз ги превърнах в стихове, после прибавих и мелодия. А те я пееха с такова въодушевление. После запяха и другите класове. Детските мечти, свързани с любимите учители, бяха сходни, защото са родени от любов. Не се сещам с какво друго бих могла да  ви поздравя преди празника на обичта към  жената, освен с  това.  Не бих искала да пея вместо децата. Затова го направих по друг начин .За пръв път ми е. Извинявам се, ако не се е получило.

Затова за всеки случай прилагам и текстов документ. Това е и моето  ” Благодаря!”  към всички вас, както и специалният ми поздрав към Геновева и Куини.  

Звездите бледнеят в светлеещо небе.
Тъжно поглежда студената луна
и тръпне в гърдите от болка сърце
пред бясния грохот на тежка тъга.

Простирам ръце, да те стигна в мрака.
В бледо небе да докосна звезда.
Да напиша в него , с обич те чакам,
при  мен да се върнеш, светла мечта.

С теб да догоня небесни простори.
С теб да изпея песните   без брой.
С теб да заспивам, с тебе да споря.
С теб, любов моя  и  живот мой.

До теб да достига с нежност ръката.
До тебе да заспиват устни със жар.
За теб да не плаче във мене тъгата.
За тебe да гори този мой  пожар....

Без цветя светът е тъжен - няма пролет
и навън птиците не литват в полет,
няма детски глъч и звън.

Без душа човекът страда. И е скитник
в този свят. Нищо, че в палати китни
е охолен и богат.

Без любов животът що е? Обичта е дар и
кръст. В нея няма господари,
няма свян и няма мъст.

Обичта е цвете нежно. Има и душа,
и плът. Злобата го разрушава...
Сгрееш ли го - имаш път!

3.08.2009

Трогната съм от вниманието на всички, които влязоха в поста за моя рожден ден и на тези, които лично ме поздравиха тук!

"Черпя" ви с един клип - закачка и .....

Буболечки.wmv

и един по-сериозен: МОЯТ ПОЗДРАВ ЗА ВАС!.....

Flowers from G_1.wmv

<?xml:namespace prefix="o"?> 

Не се учудвайте! Знаете, че празникът Бабинден отбелязваме на 21 януари. Тогава, в деня на родилната помощ, отдаваме своето уважение и почит на онези, които са помогнали на бял свят да се появят децата ни, внуците ни.

Не за този Бабинден, а за едни други бабини дни ми се иска да напиша днес. Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Не омаловажавам и ролята на дядовците, разбира се. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.

Днес много баби се възползват от възможността да се грижат за отглеждането на своите внучета срещу заплащане, по програмата “В подкрепа на майчинството”, за да могат младите родители да работят. А много други, дори и да не са се включили в разни социални програми, пак с любов и внимание вършат същото.

За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, за тях ми е думата днес. Тези, които дават на внучетата си  толкова много любов:

-утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят,

-преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама,

-разказват най - вълшебните приказки, които другите не знаят,

-промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка,

-пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните,

-играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа,

-разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сиропчета, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем,

-бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане,

-отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето,

-умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси,

-имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш,

-мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях,

-дават най-добрия пример за подражание, утре децата да се гордеят какво са научили.

-имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.

За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Обич, която не може да се измери с никакви мерни единици. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.

За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден. За тях, за дълбоките и трайни отношения между бабата и внучето, са написани много стихотворения и разказчета от детски автори. Защото тази тема не е актуална само днес, не е и от вчера. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.

            Искам да поздравя всички всеотдайни, любящи своите внучета баби, с няколко чудесни детски стихотворения и един миниатюрен разказ, разкриващи безкрайната  обич към баба:

            Баба иде – Васил Ив. Стоянов                                    Баба – Дора Габе

Баба иде, аз я чух и набързо се обух,                             Мама каза, че и баба

Вънка ще се затека,отдалеч ще й река:                          била някога мъничка,

Мила бабо,тук ела, о, добре си ми дошла!                     че и тя не е можала

Нещо тя ще ми даде,но дали ще се яде?                        да се облече самичка.

       Скъпа моя бабо – Й. Петров                                  Че отзад й плели плитка

Скъпа моя бабо, мила и добричка                                   роклята й била малка

Дай да ти погаля бялата косичка,                                   и отивала да учи

че ти ме отгледа от мъничко бебе,                                със тетрадка и писалка.

искам да съм бабо, винаги при тебе!                           Оле, колко ми е смешно!

Майка сутрин рано хуква като хала,                               Тази баба,толкоз стара,

Татко вечер късно сварва ме заспала.                          Дето с очилата гледа

Ти си ми за майка,ти си ми за татко.                              и мърмори, и се кара -

Дай да те прегърна и целуна сладко!                           с къса рокля и тетрадка!

С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба,                        Бабо мила, бабо сладка!

Ти си на земята най-добрата баба!

                                     Баба – Дора Габе

            Баба каза, че  не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае колко много я обичам. Тя не знае колко е мъчно слушането! Тази заран ме изпрати да купя магданоз. Аз стисках парите в ръчичката си, а те паднали! Като се върнах, баба извика :”Косата ми побеля от тебе!” Аз казах на баба: “Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишнята на двора. Нали ми каза, че вишнята цъфнала, защото слънцето я обича? И ти цъфна, защото аз те обичам! Ох, бабенце, много те обичам! Да знаеш колко ти прилича бялата коса!” Баба се разсмя. Ох, колко сладко ме целуна баба! Каква е хубава с бялата коса! И засмяна! Аз вече ще казвам само хубави неща на баба. И на всички хора ще казвам хубави неща!

                               <?xml:namespace prefix="o"?>Играта е тази вълшебница, чрез която децата, без някой да ги обучава – опознават света около себе си! Всеки от нас е запазил нежни  спомени от невероятните детски игри. Толкова вълнуващи, безгрижни  и запомнящи се, че оставят дълготрайни следи за цял живот. Не вярвам на света да има възрастен човек, който да не се е връщал многократно към  игрите от своето детство. Както се пее в една чудесна песен: „Детство мое, реално и вълшебно...”   Тази далечна реалност отдавна е отминала, безвъзвратно и завинаги.  Ние сме децата от миналото – тогава растящи свободни и волни като вятъра,закърмени с приказките на баба,  необременени с прекалено много телевизия, с компютърни игри, с електронни   и  роботизирани играчки. От игрите на открито, лудориите, ожулените колене, от намазаните филии, които ядеш докато тичаш, е останал носталгичния спомен, скътан като скъпа реликва в сърцето.

Днес съвременните млади родители , ангажирани професионално, почти   не могат да отделят свободно време, което да посветят на децата си. Прибирайки  детето от детската градина  , след напрегнатия работен ден, те се захващат с домашни задължения или се опитват да осигурят за себе си спокойна почивка. Действително имат право на това. Но какво да прави едно малко дете през това време?  Ще погледа телевизия, ще поиграе с играчки, ще постои на компютъра. Ако има брат, сестра  -  ще поиграят заедно. Мама и татко почти нямат време и желание да поиграят истински със своите деца. Ако детето настоятелно поиска да играе с тях, вместо внимание, често чува изрази от рода на: „Не ме занимавай, уморен съм, отиди в детската стая и си играй”. Може би това е една от причините социолозите да отбелязват,че липсва достатъчно  дълбока връзка между деца и  родители в общуването. Малкото дете, колкото повече общува с  възрастните, толкова по- уверено в себе си и по-обичано се чувства. Липсата на достатъчно внимание в детска възраст, определя много черти на бъдещите взаимоотношения на порасналите вече деца с техните родители.Деца,чиито родители не са намирали достатъчно време за тях, са по-затворени,трудно споделят проблемите си в училище, а по-късно и в живота. Не може да се отрече и факта, че има всеотдайни родители, които не пропускат да отделят време за игра с децата си. Какво щастие е за един малчуган да поиграе с татко,или с мама! A с баба или с дядо?Това са моменти на върховно удовлетворяване на детските потребности от общуване с най-близките. Колко малко е нужно от страна на нас, възрастните,  да намерим време и да се потопим  в света на детето. Да се оставим то да ни отведе към  вълшебните мигове на детството.  Да поиграем с него, да се превърнем за малко в деца. Да  дадем на малкото  човече самочувствието, че е важна част от семейството и заслужава внимание.

Децата обичат и играят еднакво добре както с мама и татко, така и с баба и дядо. Важно е кой намира повече свободно време за тях. Обикновено по-неангажирани са бабите и дядовците и те често откликват на детските желания. Колко завладяваща е народната приказка, разказана  от възрастните! Тя развива по особено емоционален начин детското въображение, стимулира мисленето му, кара го да извлече поука от постъпките на героите. Ако заявите на детето си, че имате свободно време и искате да си поиграете с него, то ще ви предложи какви ли не игри: да попеете заедно, да потанцувате,на криеница, да рисувате,да си поиграете на семейство или детска градина(децата там предпочитат ролята на възрастен), на доктори и пациенти, на герои от анимационни филмчета или приказки, вживяват се в роли на животни, феи, принцове, принцеси, супермени. Искат да се изживеят като супергерои и да покажат  колко са силни, честни, добри, грижовни, как побеждават, как помагат, как умеят да се справят в дадена ситуация. В тези игри те показват пред нас, възрастните какъв социален опит са натрупали и желаят да чуят преценката и одобрението ни  - кое е правилно и добро,кое не е. Така, играейки с децата си, ние насаждаме в детското съзнание определени човешки ценности за добро и зло, показваме кое е правилно, как не бива да постъпва. Даваме на детето си топлота, внимание, щастливи моменти от общуването , даваме му увереност, че е значимо, че го ценим и уважаваме като личност.

Важно  е всички родители, в това число бабите и дядовците, да осъзнават от какво значение е да се играе в къщи с малките деца. Потапяйки се в детската игра,  те  ще им помогнат отрано да натрупат опит в общуването с възрастните. Играта  възпитава, насочва към ценности и добродетели.Тези ценности  ние хората определяме като необходими, за да може човека да се развива като личност, каквато  всеки родител мечтае да  види след  време в порасналото си дете.

Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.

Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?

Така е, защото егото е самата човешка природа. Желанието да получаваме. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, то е фокусирано върху самото себе си и не може да обича друго освен себе си.

Нашият свят е изграден върху егото и любовта е усещане за удоволствието да вземем още от онзи или от това, което ни кара да се чувстваме добре. Или с други думи, обичаме всичко, което ни доставя удоволствие. И мразим онова, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.

Често усещането за удоволствие погрешно може да се приеме за чувството любов. В действителност това не е любов, а само форма на възприятие. Любовта не може да произлезе от човешкото его.

Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си. Дали сте мислили някога за безкрайните вътрешни диалози, които водите със собственото си его ?

Повечето от нас не са, въпреки че това се случва през цялото време откакто сме се родили. Несъзнателните мисли и разговори присъстват непрекъснато в ума ни и контролират всичко, което правим и мислим. Когато осъждаме другите, ние ги сравняваме със себе си, казвайки си: „Аз съм по-добър от него или от нея, Аз съм по-умен от еди кой си, бих искал да бъда като….”

Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим като подчиним егото на различните “его-унищожителни” техники. Например будизма казва, че вътрешния мир се постига като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация (събуждане на желания) по пътя на медитация и молитви.

Обратното на това, мъдростта на Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и природа. Не да ги изкореняваме, а да развививаме тяхната употреба и полза. Oсновният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента - алтруизъм и егоизъм, да даваш и да получаваш - присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество, феномен или процес.

Двата елемента присъстват на материално и емоционално ниво, както и на всяко друго ниво. Това е така, защото Природата се стреми да доближи човека до съвършенство, до безграничното блаженство, като внушава вътре в нас желание да се радваме. А това е самото наше его. Няма нужда да го подтискаме, намаляваме или изкореняваме. Нужно е само да го коригираме или по-точно да променим начина на ползване на желанието за получаване на удоволствие. Да го преместим от страната на егоизма към страната на алтруизма.

Минавайки през този процес, който се нарича „поправяне”, ние достигаме до ниво на развитие, при което можем да обичаме с цялата възможна пълнота на това чувство. И всичко това само от промяната на целта на егоизма - вместо да го изразим чрез самите себе си, наша цел става да достигнем до любовта за другите и за Природата - отдаване и любов.

http://www.kabbalah.info/bulg/

С особено удоволствие, скъпи ми предучилищни, ви представям детска градина на мечтите, за която повечето от вас сигурно знаят, но пък има нова инфо за обучение на учители!

Ето  и ВАЖНА информация от този сайт!

През м. април 2009 год. в България започва нов двугодишен семинар по валдорфска педагогика за детски учители. Обучението ще бъде във ваканционно за българските училища време (една седмица в началото на януари, една седмица през месец април, и две седмици през лятната ваканция).

Приятен ден от мен!

Вашата

Ани

:-)