Икономиката на НРБ през погледа и в признанията на висши партийни и държавни функционери През целия период на т.нар. "преход" ние сме съпътствани от един неизменен и несекващ носталгичен рефрен,който възпява добрия живот в годините на социализма,обусловен от успехите на народното стопанство под вещото ръководство на Партията.В името на справедливостта трябва да се изтъкне,че през тоталитаризма се живееше по-спокойно,за всички имаше работа, заплатите се получаваха без изключения и винаги навреме,битовата престъпност бе в много по-ниски размери,а организираната въобще не съществуваше,бе изградена модерна инфраструктура,подържана в добро състояние,хората имаха възможност да почиват на планина или море,имаше изградени държавни стандарти в индустриалната и хранителната промишленост и т.н.Тогава изниква въпросът защо при всички тия постижения и при всеобщото благоденствие във всички сфери на живота, социалистическият модел на управление се разпадна и потъна в небитието?Защо при наличието на такова богато материално наследство и при толкова висококвалифицирани специалисти,останали като завещание от този период, страната изпадна в политически и икономически хаос,от който не може да се измъкне вече над две десетилетия? След спорната дата 10 ноември1989 г. отпаднаха много ограничения,едно от които касаеше и достъпът до информация (разбира се,не в пълна степен).Наличните данни показват,че розовият образ на социализма е преди всичко дело на пропагандата,а в действителност икономиката на Народна Република България е била в плачевно състояние,преминала е през няколко банкрута,които са били скрити от обществото,съществуването на марионетната комунистическа клика е било поддържано със солидни дотации от СССР,което ни е обвързало с него до невиждани дори и в системата на социалистическия блок мащаби,а сравнително високият жизнен стандарт на населението е бил изкуствено подхранван от огромни държавни субсидии,които поради своята изначална порочност,са отслабвали страната и са я водили към неизбежното сгромолясване в пропастта.Ако тези заключения изглеждат като субективно частно мнение,нека за по-голяма достоверност се запознаем с мненията на видни личности,управлявали в онези времена партийните и държавни органи. Гриша Филипов,министър-председател на НРБ (1981-1986),завеждащ икономическия сектор в ЦК на БКП.От 1958 г. Гриша Филипов работи в апарата на Централния комитет на БКП, а от 1964 г. - на Министерския съвет. През 1968 г. става първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране с ранг на министър. От 1971 г. е член на Държавния съвет. Избран за министър-председател на НРБ (1981-1986) г., след което отново е член на Държавния съвет до края на 1989 г.:"С решение на Януарския пленум през 1950 у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната,оформи се командно- административната система на управление.Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика.Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара.Взаимоотношнията между социалистическите страни не бяха пазарни.Не можахме да изградим и пазар вътре в страната.От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.Ние имахме пари,имахме цени, имахме кредити,имахме речалба,но всичко това беше категория без съдържание. Това беше дефектът на тази система.Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство." Станко Тодоров,министр-председател на НРБ (1971-1976,1976-1981)Участва в правителството като министър на земеделието (1952-1957), председател на Държавната планова комисия (1959-1962) и вицепремиер (1959-1966). След приемането на Конституцията от 1971 оглавява Министерския съвет и остава на този пост до 1981г.: "Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво.През целия период растеше делът на предприятията от тежката промишлност и ставаха структурни промени,които не винаги бяха съобразени с реалните възмжности на Блгария.Беше допуснато увлчение в развитието на тежката промишленост в ущърб на останалите отрасли.Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше една грешка.Аз по това време отговарях за селското стопанство.А кой е решавал тогава-то се знае.Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков.А моята отговорност се състои в това,че не се противопоставих.Положението но страната не беше благоприятно.Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство,макар и при слаба механизация,освободиха много работна ръка и имаше безработица.А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско.Налице бяха сериозни икономически трудности.От българския народ не можеше да се крие изостаналостта на селското стопанство,тъй като тя беше очевидна за всички." "Системата на дотациите не благоприятстваше за ефективното развитие на икономиката и нейните отрасли,особено тези,които живееха на дотации. Ръководствата на тези организации бяха с вързани ръце,тъй като те бяха зависими от Министерството на финансите и плановия комитет по отношение на своите резултати и оперативни действия.Освен това те не можеха да извършват съвременна модернизация и обновление на производствените мощности,тъй като трябваше да разчитат на инвестиции от централните органи,а с извънплановите инвестиции и дотации трудно можеше да се получат допълнителни средства.По този начин стимулът в ръководството на тези предприятия за усъвършенстванена производствния процес,за внедряване на научно-технически постежения за производство на конкурентноспособни изделия беше убит.Фактически дотацията по планов път още в началото на годината покриваше неефективността и загубата в края на същата година." -протокол за разпит на Станко Тодоров от 28 март 1991 г. от АНСлС (Архив на Националната следствена служба),дело №4/1990. Причината за дотиране на нефунциониращи производства Станко Тодоров обяснява така: "Нерентабилните производства не ни се предалагаха за внос от страните-членки на СИВ.А ние нямахме достатъчно валута,за да ги внесем от капиталистическите страни. Поради това за някои от тях плановият комитет беше принуден да ги планира за производство,тъй като нямаше начин да се задоволят нуждите от тези стоки за страната.Всичко това беше в резултат от ниското техническо развитие у нас." Людмил Ангелов,заместник-министър в Министерството на строителството и строителните материали през 80-те години,обяснява за дотациите в неговия ресор: "В резултат на цените на основните строителни материали,което беше един постоянен процес,редица строителни организации в страната изпаднаха в тежко финансово състояние.Това наложи чрез разпределение на печалбата на строителния отрасъл да обезпечаваме с дотации тези организации,тъй като за самия отрасъл дотации не се предвиждаха.Изменението на цените на горивата и енергията доведе до влошаване на финансовото състояние на циментовите и на керамичните заводи и за тях се отделяха ежегодно 60-70 млн. лева дотации." Георги Атанасов, министър-председател и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 година.От 1977 до 1984 година Атанасов е секретар на Централния комитет на БКП, а от 1981 до 1984 година е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. През март 1986 го заменя като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 75-тото правителство на България: "Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка,когато тя вече беше в дълбока криза.От 1986 ние се оказахме с празни ръце-нямаше какво да изнасяме,за да получим валута.Аз съм дълбоко убеден,че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насочености обвързаност.Ние фактически скъсахме всички мостове освен този,който ни свързва със СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ-икономическа организация на комунистически държави и нещо като Източен блок).България понесе всички последици от трудностите,които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни-членки на СИВ.И затова,когато в Москва кихнат,ние вече сме болни от грип.Когато в Москва завали,ниие вече трябва да сложим ботушите." Тодор Живков,български политик от БКП, който в продължение на 35 години (1954-1989) е партиен и държавен ръководител на Народна република България (НРБ).От 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата партия след нейния генерален секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава: "Аз не твърдя,че народът е живял в изобилие-такова беше времето.Ние сме идеализирали Съветския сюз.Той за нас беше образец.И трябва да бъда сега подлец,за да кажа,че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз,Ние постепенно виждахме и започнахме посстепенно да чувстваме,че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани.Очевидно е,че ЦК на БКП и генералният му секретар (тоест самият той-Тодор Живков) са били под влиянието и в плен на илюзията,че победата на социализма в Европа е гарантирана.И накрая,понеже говоря откровено, искам да подчертая,че тази политика за тогавашните условия беше правилна (?),но започна да ражда своите парадокси и противоположности.Бавно,но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане,тъй като нашият пазар беше главно социалистически.От 1985 моделът на развитие,който бяхме избрали,започна да се руши.Ясно беше,че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране."
"
У нас съществува прекомерна централизация в планирането и в ръководството на икономиката,стигаща по същество до опекунство.У нас всичко се подработва централно и на хората не им се дава възможност да мислят.Те такова задължение не чувстват,защото няма за какво да мислят". -изказване на Т.Живков на заседание на ЦК на БКП и правителството от 23 януари 1964 г.
"Как става така,че десетилетия наред капиталистическият строй,който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия,ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него,особено през последните години,когато той завоюва нови позиции в научно-техническия прогрес."-извадка от "Съображения за някои основни проблеми в развитието на реалния социализъм", връчени от Тодор Живков на Михаил Горбачов през юни 1985 г.
Емил Христов,председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ:
"Социалистическата система не можа да доработи механизма на личната и колективна материална заинтересуваност,а се опита да я замени със системата на принудата.Вместо интерес,подбуждан от пазарни потребности да се произвежда нужното и то да е качествено,действаха задълженията на плановите задания, осъществявани с всички мханизми на обществено-партийния апарат-партия, профсъюзи,комсомол.Всичко беше впрегнато,за да се осъществят задължителни задачи да се прави онова,което не беше мотивирано от собствен интерес.Този принцип на принудата роди тоталитарната система.При тази тоталитарна система неизбежно се развива високо самочувствие на управляващите,че те са компетентни във всичко,че тяхното решение най-правилното." Как функционира социалистическата икономика ни илюстрира
Ради Багрянов, ръководител на Висшия експертен технико-икономически съвет,чрез примера със ЗТМ (завод за тежко машиностроене) "Червена могила"-Радомир:
"Загубите от завода в Радомир са много по-големи от похарченото за строежа (за издигането му в многокилометров радиус през 80-те години са отделени милиард и половина лева, а в него е предвидено да работят около 20 хил. души, далеч повече от цялото население на Радомир. Строежът му буквално изцежда родната икономика, напънала се да бъде рекордьор в индустриализацията, а това, че така и никога не започва да функционира, окончателно го превръща в свиден паметник на абсурда).За да може да съществува,в завода са вложени като дотации определени суми.Само за 1989 те са 59 млн. лева,а за 1990-30 млн. лева.За всички години дотациите надхвърлят сумарно няколкостотин милиона лева.Изводът е,че през цялото време заводът в Радомир работи на бюджетно дотиране,тоест на загуба при предварително планирана такава." Източници: "Тайните фалити на комунизма",Христо Христов
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/07/395403_razsledvane_ikonomicheskoto_dosie_na_komunizma_-_chast/ http://vek.bnt.bg/absurdi-i-kuriozi/c466,11-zavodat-chervena-mogila--radomir.html http://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Български_политици_(1945-1989)
Comments37
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!
Моят съвет към вас: Не се стахувяйте. Прилатайте това, което смятате, че ще е ефективно във вашата работа. Важен е резултатът. А при необходимост, знаете как да докажете правотата си.
Не приемам и действията срещу колежката.
Благодаря на Поли и на всички колеги за единомислието по въпроса, защото малко неща в днешно време могат да обединят хората. Поли, песента от филма " Дунав мост" е възможно най- точната! Искам към момента само да доуточня, че засега само съм предупредена за евентуални неприятности, но все още не ми се е случило нищо такова. За мен най- неприятното ще бъде, ако нещата си останат същите. А най-приятното ще е, ако съумеем да стопираме този курс. Знаете ли, че ако седнем да опресняваме чрез курсове всичко по изучаваните предмети, от курсове главата си няма да можем да вдигнем. Опреснява се нещо, при което има промени, новости, нещо, което е забравено.
На всеки 4 години ли се променят правилата за движение, знаците ли променят формата си, кръстовищата ли я променят, светофарите ли я променят или техните светлини стават различни? За регулировчик няма да коментирам, защото вече го направих. Те такова животно нЕма. Кажете КОЕ налага опресняване по БДП, КОЕ? Единствените актуални курсове са онези, които са свързани с интерактивните методи и въобще всичко, свързано с компютри и съвременния начин на преподаване. Или курсове, помагащи да се справяме с агресията у децата, нещо свързано с психологията им. Че се сетих за още нещо, ама хайде да не почвам и за него... То пък беше организирано от ЕОН...
Съжалявам, че съм пропуснала постинга. Твърдя като колегите, че този курс, на който всички бяхме принудени да платим по 50 лв. на г-н Паунов, бе напълно ненужен. Още в началото той гневно изрецитира срещу недоволството ни някаква законова наредба на МОН (тогава), според която на всеки 4 години се правели опреснителни курсове по БДП. Не че я търсех сериозно, но така и не я открих тогава. Дори и да е така, законите обслужват потребностите на хората. И след като ние – потърпевшите преценяме, че тази законова база е порочна, редно е държава с претенции за демократична уредба, каквато мисля е нашата (за претенциите говоря), да промени закона си в тази му част. Абсурдно е всички учители да констатират едно и също, а историята да си остава непроменена. Ами в законова държава живеем, нали така? Ще търсим правата си. Правото на словото е част тях. Имаме си свое министерство, имаме си законодателни, граждански институции, институции на изпълнителната власт...Е, поне институции си имаме! Да почнем ходенето си (защо ми идва на ум думата "по мъките"?)от МОМН.
Като казах "потребностите на хората", в частност на децата, нека уточня. Те имат нужда не от петминутки, нито от тесове проформа,а от реална грижа, която да включи всички обществени фактори, защото детето към и от училище, па било то в учебно или извънучебно време, е детето на обществото и държавата ни. Нали един бивш министър на образованието по време на една всеизвестна стачка каза, че „образованието и грижата на държавата са за децата”? Ами нека тя си поеме реално ангажиментите, обслужвайки със законите си не определени личности, а децата си.
Държавата отпуска пари за квалификация. Част от тези пари регулярно отива за заплащане на безсмислените опреснители курсове по БДП, на които ни пращат през няколко години и тези курсове са задължителни за всички класни ръководители в България. Като пари от хазната, това си е сериозна цифра.
Само че бизнесът върви успоредно с продаване на книжки, като в тях уроците и петминутките са разработени от учители и вероятно са взети от задължителните изпити - миналата година за изпита разработих и пратих на г-н Паунов 1 урок и 3 петминутки. Тоест, излиза, че ние сме автори на съдържанието на книжките, които г-н Паунов ни продава на курса. Забелязали ли сте също така, че съдържанието в тези книжки се преповтаря?
Абсолютно подкрепям възмущението на всички в този пост от ТЕСТОВЕТЕ И 5-МИНУТКИТЕ на господина!
Че трябва незабавно да се реагира е ясно - може би до РИО-тата, до МОМН, защо не и с отворено писмо до медиите ни - масови и професионални!
Ако толкова е важно да учим децата точно по тези помагала, то поне някой компетентен "чиновник" да си направи труда да ни убеди аргументирано и с подпис под становището си / това все пак ще е някаква отговорност от страна на институциите/
Но аз си мисля, че и този господин, който ни събира и "обира" задължително...?!?!...също трябва да получи такова писмо с нашето мнение за неговите материали /които всъщност са наши/
Малко емоционално ми се получи, но наистина трябва да реагираме бързо и в целта!
Мисля, че първо трябва да се пише до министерството и ако не реагира да се обърнем към господари ...ЗНАЧИ И ДНЕС ИМА.........ВЪЗРАЖДАНЕ .........!!!АПЛОДИСМЕНТИ !!!!
Факт е, че публикациите се радват на всеобщо внимание от всички, които по някакъв начин са свързани с проблема. Имам предвид, че информацията е достигнала до когото трябва и оттук-нататък би следвало да очакваме някакви действия в някаква посока. Би трябвало, ама надали...
В една цивилизована държава, при публично излагане на даден проблем, обикновено се вземат мерки - осъществява се цивилизован диалог между различните звена - учители-министерство-квалифициращи институции - и се търси решение на проблема. У нас обаче такава практика няма. Ние си говорим, а отсреща - мълчание.
Някои колеги се уповават на сдружението "Начално образование" и се надяват, че то ще предприеме някакви действия по въпроса. В тази връзка бих искала да изясня, че БГлог и сдружението са две различни понятия, макар че членовете на сдружението са членове и на общност "Начално образование", която обаче е неформална общност, докато сдружение НО е институция.
Аз не бих могла да говоря от името на сдружението, не само защото с вчерашна дата вече не съм негов член, но дори и да бях, решенията в едно сдружение се вземат след гласуване на общо събрание и един човек би могъл да бъде изразител на мнението на едно сдружение само, ако мнозинството му гласува правомощия да бъде негов говорител.
Лично моята персонална ангажираност е свързана с общност "Начално образование". Блогер съм и явно ще си остана такъв, което значи, че за мен е важно да мога да изразявам всичко онова, което мисля, пък да става каквото ще. Ако като редови начален учител изпратя в МОМН запитване относно курсовете на г-н Паунов, подкрепено с линкове към този пост, в 30-дневен законосъобразен срок ще трябва да получа отговор на запитването си. Би било полезно за нас да научим доколко е задължителен е "абонаментът" ни за курсовете, книжките и тестовете на господина. Защото ако се окаже, че всичко това е манипулация на местна почва, поне можем да й се противопоставяме.
Другият вариант си остава - "Господарите..."
Непонятна ми е позицията на членовете на УС на Сдружението, но те явно абдикират от най- големия проблем към момента на началното учителство и не оправдават очакванията на колегите. Явно за една шепа хора няма никакво значение мнението на по-голямата част от общността, което ме навява на други мисли... Дали с тях обаче или без тях , докато не намеря отговор на въпросите, които всички тук поставихме, няма да се спра! Искам ясен, смислен и логичен отговор/отсега обаче знам, че няма такъв/ на следните въпроси:
1. Защо и какво налага на всеки 4 години да се прави курс по БДП?
2. Какво дe факто се " опреснява"?
3. Защо колеги, които имат шофьорски курсове, трябва да посещават курса?
4. Защо шофьорите не ходят на опреснителни курсове, а учителите ходят?
5. Чия беше " гениалната" идея за целия този ФАРС?
6. . Ако училищата са учебни полигони на КАТ, къде е необходимото оборудване и защо няма назначени специалисти?
7. Защо след като БДП е в задължителната подготовка на учениците, те трябва сами да си закупуват съответните помагала?
8. . Кой наивник смята, че тестовата проверка в края на първия и в края на втория срок е обективна, след като обучението не е ефективно по много причини?
9. В писмо на МОН / тогава/от 27. 08. 2008 г. до Регионалните инспекторати се говори за придобиване, повишаване и поддържане квалификацията по БДП. Това ли е ЕДИНСТВЕНИЯ ПРЕДМЕТ, КОЙТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ПОДДЪРЖАЩА КВАЛИФИКАЦИЯ? И ЗАЩО?
10. Като практически неприложима, докога ще бъдем задължавани да пишем в материалните книги петминутката?
Колеги, допълвайте с въпроси, които съм пропуснала да задам. Ще бъдете полезни!
Мери Никол, и за мен е непонятно да се боиш да изразиш позиция в днешния 21 век, но в същото време разбирам, че това е въпрос на личен избор. Мога да определям и да нося отговорност само за собствените си постъпки и думи.
Сещам се сега за едни думи на Левски, който казва: "За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката - инак той не е наш приятел"...
Мария, с теб ще продължим да задаваме въпроси и да посочваме "кривиците", за да се "поправим", ако може, защото иначе няма "да вървим напред". Ти си обхванала много пълно проблема и си дала точни формулировки.
На мен мен ми идват наум и такива варианти:
Какво мотивира и налага „опресняването на знанията” – допускането, че учителите на всеки 4 години забравят правилата за безопасно движение и методиката на тяхното преподаване, или нещо друго?
Какво мотивира разпоредба, която гласи, че учителите, които не са посетили курса на г-н Паунов, нямат право да водят часовете по БДП? С какво те са по-малко компетентни от другите, след като общото мнение на учителите, посетили въпросните курсове, е, че на тях не се научава нищо ново и полезно, което да се прилага в практиката?