Различните нации се определят по три основни признака – религия, език и най-общо казано бит (различните ритуали, навици и привички). Имаше един „мил“ човечец, който набърка и расовата теория, но за щастие притежаваше много лични оръжия и се самоуби. В последно време се натрапва и един четвърти признак, който за съжаление на този етап няма намерение да се самоубива. Това е принадлежността към приказния свят на родното разузнаване и разузнавачи, който в крайна сметка може и да се обособят като отделна „висша“ нация на дебелокожите.
Характерни за българската нация са източноправославната християнска вяра, българският език и купищата ритуали от бита, който са познати и на най-малките деца – поставянето на мартеници, зарязването на лозата, кукерските обичаи, лазаруването, особените начини на празнуване на отделни църковни празници и т.н.
Очевидно е, че по тези признаци ние сме най-близо до бразилците и кариоките са най-близо до нас. Шегувам се. Жестоката истина, която в момента не изнася на българските бивши разузнавачи, е, че имаме най-много сходни черти със сърбите и руснаците. Съвпадението с тези момиченца и момченца по признака религия е стопроцентово. Още по-тежко е положението на тема „език“. Сръбският, руският и българският езици са производни на черковнославянския език. Черковнославянският език, според агент Гоцев и инженер Ганев е производен на канадския. Шегувам се. Ама и те яко се шегуват. Черковнославянският е близък до езика, който се е говорел по нашите земи при пристигането на азбуката на Кирил и Методий по времето на княз Борис І. Поради липса на добре обучени разузнавачи в онези векове, които да насаждат омраза между народите, българските просветители спокойно са се движели и са разпространявали писмеността и словото в посока сегашните руски земи и Сърбия. Самият академик Лихачов споменава за двете българския влияния, които са част от началото на руската култура. Благодарение на тези две влияния изучихме тълпа разузнавачи в Русия, които днес смело ни водят към европейското нищо.
Остана да поговорим и за бита. Вярно е, че за разлика от нас със сърбите руснаците предпочитат водката, но това се дължи на един грузинец, който за да популяризира „перното“ им изсече главите и лозята. Иначе е достатъчно да погледнем в личното си всекидневие и да преценим дали повече приличаме на английски джентълмени или на дървосекачи в тайгата. Изключение правят разузнавачите ни, но те, както уточнихме, са в процес на формиране на нова своя си нация. Смениха ватенките с костюми в спортно елегантен стил, минаха на по-тъмни на цвят и по-солени като цена питиета, ориентираха се към аристократични дейности и спортове, за които не се иска особено мислене.
Бивш разузнавач няма. Дори и голи да тръгнат пак ще ги познаем по изисканите маниери, по добрите обноски и по огромното им желание да ни сочат правия път, дори когато те самите са залутани по кривите си пътеки. Помага им това, че винаги са двама – онзи с маниерите и онзи, който и майка му не иска да го среща. Завършилите престижни руски учебни заведения и школи, получавалите заплата като за двама от народните пари, ползвалите се с всички облаги за тогавашния и сегашен елит не могат да виреят в бистра вода. Защото в мътна вода шарани се ловят най-добре. Натрапват ни тезата, че русофилството е най-голямата болест и болка на българина. Но всъщност нищо не боли повече и не е по-смъртоносно от рака с метастази, който са те. Те изсмукват последните жизнени сили на по принцип здравия български организъм, като преследват едничката важна за тях цел – личната облага на всяка цена. Под предлога, че провеждат лечение, доносниците всячески облъчват и унищожават различните от тях. Пита се – когато успеят да унищожат и последния читав българин дали отново ще „заобичат“ Русия, за да могат да се прехвърлят там и като пиявици да засмучат, както са го правили и преди.
Comments