Това е невероятно! Устройство позволява да се пипат предмети, които, всъщност не съществуват. С помощта на вибрации, зрителят може да бъде накаран да почувства, че бута обекта или го дърпа към себе си.

Всичко започнало оттам, че специалисти по квантова физика отначало теоретично, а след това и експериментално подложили на съмнение основния постулат на материализма – съществуването на обективна реалност.

По определение, обективната реалност  това е целият материален свят, във всичките му форми на проява, съществуващ независимо от човешкото съзнание и първичен по отношение на него.

Обаче, както остроумно отбелязал сър Уинстън Чърчил: ”Обективната реалност е бълнуване, предизвикано от недостиг на алкохол в кръвта”.
Всъщност в света сме заобиколени само от сили и от нищо друго. Множеството разнообразни сили, запълващи мирозданието, се свежда, всъщност, до комбинация само на две разнопосочни сили: силата на въздействието върху обекта и силата на реакция на обекта на това въздействие.

Даже обичайната физика вече признава, че частиците на материала не съществуват като такива – това са само сили, някакви си вълни. Ние ги откриваме само чрез реакцията си на тяхното въздействие.

Каква е причината да чувствам някакъв предмет – неговия цвят, обем, тегло, температура? – всъщност, аз усещам силите, които въздействат на сетивата ми и си рисувам предмета, съгласно усещанията си. При това не се замислям, какво всъщност е нарисувал мозъкът ми.

Учените са доказали, че мозъкът всяка секунда обработва повече от четиристотин милиарда бита информация. От това астрономическо количество ние осъзнаваме само около две хиляди бита! Какво си рисуваме, в такъв случай? Нима това може да се счита за реалност?

Можем да направим сравнение с  изображението на екрана на компютъра, което се рисува от електромагнитни сили. Разликата е, единствено в това, че ние имаме много по-качествена картина- триизмерна, жива, осезаема, но също така далеч от реалността.

По подобен начин ние възприемаме цялата ни заобикаляща действителност. Ние така сме свикнали с този филм, че той ни се струва истински. Днес учените вече плътно са се доближили към решаването на тази изключително трудна задача – изобразяване на заобикалящата ни действителност със средствата на компютърната техника. Съществуващата засега граница между компютърното изображение и заобикалящия ни свят, започва бързо да се изтрива.

В тази посока -немски учени от института на Фраунхофер преди известно време създадоха 3D дисплей, който с помощта на две камери, следи положението на очите на зрителя и по съответен начин манипулира изображението.

А японските физици от Националния институт на иновационните приложни науки и технологии /AIST/  са отишли още по-далече, създавайки възможност, зрителят да пипне обемното изображение, да изпита чувството за осезаемост. Ефектът се постига с помощта на миниатюрни приборчета, закрепени за пръстите. Те са снабдени с рисунки-маркери, разпознавани от набор от камери.

В дадената иновация, компютърът изчислява положението на пръстите и може да предвижи виртуалния обект. Но илюзията нямаше да е пълна без обратна тактилна връзка. За ефекта „допир” също отговарят „напръстници”, в работата на които са задействани слаби вибрации.

Главното при създаването на илюзията е синхронизацията на взаимодействията на всички страни на процеса. С тази цел, при преместване на пръстите на ползващия, компютърът изчислява силата, приложена към наблюдавания обект и принуждава този обект да се деформира с тази степен и в тази посока, която е в съответствие с положението на пръстите. Системата едновременно създава тактилен и кинетичен, свързан с движение в пространството, отклик на нужната сила. При това може да се изпита усещане за абсолютно реален физически контакт.

Учените предполагат, че на базата на тази технология, дори могат да бъдат създавани виртуални музеи. Компютърът ще позволи статуите не само да бъдат видяни, но и пипнати.

Това безспорно е ярко откритие в областта на тактилните усещания. Днес вече е възможно да бъдат създадени илюзии, по своите закони, удивително сходни със зрителните илюзии. Какъв е механизмът на тези фокуси? Учените  само леко повдигат завесата на тази тайна.

Така, най-новите технологии позволяват да се виждат, чуват и даже пипат компютърни изображения. Още повече, американските учени са предприели опит за създаването на илюзията за миризми и вкусове при компютърните ползватели. Те снабдили компютъра със сменяем картридж, съдържащ повече от 100 различни ароматни вещества, които по зададена от компютъра програма, образуват необходимия мирис.

В основата на технологията /както при мастиленоструйния принтер/ е фактът, че „сложният” мирис може да бъде създаден чрез смесване на ограничено число „елементарни” компоненти.

По свидетелствата на изобретателите, устройството вече дава възможност повече от 50% да бъде решена задачата за осигуряване на пълния спектър от различимите от човека миризми.

Принципната схема на технологията се състои от три етапа: цифрова обработка на миризмите, предаване на информацията и синтезиране на миризми, като интензивността се определя от специален регулатор.

Френските учени, от своя страна, успели да създадат робот, който моделира основните процеси, извършващи се при приемане на храна от човека. Остава само да се даде цифрова стойност на процесите, да се предаде информацията и да се възпроизведат вкусовите усещания, посредством разработена матрица от датчици, които да се поставят на езика на компютърния ползвател.

Засега обаче, дори в най-скъпите устройства не са правени опити да се въздейства на способността на човека да възприема и мирис, и вкус едновременно. При това трябва да се отбележи, че обонятелните и вкусовите рецептори на човека са неразривно свързани помежду си. Данните сочат, че около 70% от „вкусовите” свойства на храната се определят от нейния мирис.

И, макар че, главните източници на възприемане на околната среда за човека са зрението и слуха / около 95% от възприеманата информация се определя от зрението и слуха/, осезанието, миризмите и вкусът достатъчно силно влияят на нашето състояние. Затова, за пълнота на картината на създаваната илюзия, е важно да се моделират всичките пет сетива.

Базирайки се на факта, че всеки обект в заобикалящата ни среда едновременно е и приемник и излъчвател на физически колебателни процеси, функционирайки строго в настройката на своя диапазон – получаваме възможност да отделим от своя спектър нужните честоти за едно от нашите сетива.

При това основната трудност, безусловно, се състои в синхронизацията на приеманите сигнали. Във връзка с това и моделирането на всичките пет сетива, и още повече изграждането на виртуална действителност, се явява архисложна, но много почетна задача.

Несъмнено, учените се намират още в началото на този път. Но ако си спомним първите радио- и телевизионни приемници, а също – компютрите, и ги сравним със съвременните устройства, няма основания да се съмняваме, че тези трудности ще бъдат преодоляни.

Но даже първите крачки, направени от учените в посока към компютърно моделиране на заобикалящата ни действителност, ни дават сериозни основания да смятаме, че взаимодействието на същностите, отразяващи свойствата на физическия обект и съгласуването помежду им – ражда илюзията за физическата реалност.

По този начин, обективната реалност се разтваря, превръщайки се във виртуална, а границата между реалната и виртуалната действителност изчезва.

Вчера ми попадна една програмка, чрез която може да се генерира дъжд върху снимка или пък да създадете вълни. Програмата се казва Sqirlz Water Reflections. Ето ви един пример какво може да направите: