Когато се събуди, тя усещаше смес от аромат на нежен женски парфюм и мъжко ухание на сила и страст. Сякаш две души, два свята се бяха събрали. Не смееше да помръдне. Стоя така докато не усети, че слънчеви лъчи нахълтват в спокойствието и събуждат времето, което се бе обездвижило заедно с нея. Сенки от клоните на дървета я подканваха да се събуди. Тя отвори очи и видя нещо, което ще помни цял живот - две дървета, вплели клони, сякаш за първи път докоснали се и усетили любовта... Усети дихание до себе си и се обърна. С цялата си мощ, огрян от слънцето, той спеше до нея тих и мил, с красиви и силно изразени мъжки черти, с рошавата си коса и леко набола брада. Той се събуди, усетил втренченото й присъствие. Това я стресна, но след като сънен той я погледна и тихо целуна рамото й, тя се почувства като дърветата, вплели клони; като слънцето, търсещо някого, на когото да дарява любов и топлина. Той нежно затвори очите й с ръка и я притисна към себе си. И двамата се увериха, че са попаднали в своята истина, а не в сънищата си, където досега бе живяла мечтата им да бъдат заедно. Сега не смееха да заспят. Беше ги страх от нови сънища, защото не искаха да се разделят от своята прегръдка. Стискаха очи, вкопчили се един в друг и се правеха, че спят, опитвайки се да излъжат времето. Вдишваха един от друг живот и любов, докато песента на далечна птица не наруши тишината. Това беше техният звън за ново начало, тяхното щастие, тяхната песен...

 Подкрепете тази прекрасна история!!!

http://4svatbi.blizoo.bg/single_story_2tour.php?id=111

Той каза, дриймкечера* ти
е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам
искам да ти кажа
как сънувах,
че си тръгваш,
рибата е вкусна,
трябваше да взема бяло вино,
само ако знаех,
ти си първата след майка ми...
тръгна си, останах сам
леглото ми беше в натрошени стъкла,
знаеш ли, че любовта
не се лекува с кратки свиждания...
трябва да те виждам...
океан от мисли,
беше ми жена,
а сега си чужда и моя жена...
рапани, миди и пера,
дриймкечера ти пази ли от мисли
за вече минали неща
сложен върху входната врата...
аз живях до теб и ти измисли
вечната игра,
бях красив във всички мисли,
но забравих себе си,
и продължих така
както можех,
а до тебе сънувах съня,
че си тръгваш
и че нашите деца
няма никога да се родят...
...аз мълчах...
болката, която той ми даде
още дълго ще осмислям.
В дъното на чашата коняк
може да открия стари мисли.
Вече не разбирам любовта
не сънувам,
даже да ми липсва
няма никога да разбера...

 *(амулет, който се поставя над леглото, за да улавя лоши сънища)

 

Странен факт от моя живот- снощи сънувах и ........оооооооо чудо: днес си спомням съня.Случвало се е може би два пъти в живота ми.Та историйката е..........

           Вчера след десет часово учене и тотално блокиране на "горния етаж" аз и една моя колежка решихме, че трябва да разпуснем и за един час къпане и контене бяхме готови за дискотека. Вечерта беше една луда ферия от звуци (наистина добър DJ).След обичайната доза алкохол и лудешки изпълнения на върло техно си се прибрахме по квартирите порядъчно в 5 сутринта.И от тук започва моята драма......

          Обичайното ми спане като труп беше силно нарушено от един натрапващ се сън. От 6 до 11 съм се събуждала на 30 минути. Това е грехота за мен, та на мен ми е хоби да спинкам. В общи линии сънят беше хубав, даже може да се каже,че си е и мечта. И точно това ме стресна.На всяко събуждане си повтарях, че това е сън,че това не е истинско и че сега ще си заспя сладко и дълбоко. Е, да не мислите ,че се получи?- Дръжки. Мога с часове да говоря за този сън, но не той е важното в случая. Притеснява ме усещането, което имам цял ден. Неспокойна съм, дразнеща, разсеяна и въобще не съм аз. Това ми се случва много рядко. Имам усещане за нещо лошо. Никой не пожела да ми повярва днес. На пук на всички реших, че колкото и да е наивно ще проверя в съновник какво означава съня ми. Ровейки се из интернет намерих наколко съновника и си "тълкувах" съня. Вярвайте ми по-хубави неща човек не би си пожелал. Ивъпреки всичко чувството в мен не ме оставя. Чувство за нешо......лошо. Чувство за нещо предопределено. Просто е странно да го опиша. Знам,че нещо ще се случи и ме е страх от това.