Аз имам две детства - едното строго и софийско, а другото босо, с вкус на зряла диня, охладена в кладенец.Ммм, какъв аромат, студена диня и сирене, вътре в каменната къща, когато навън въздухът трепти пред погледа от жегата. Помня сайванта с полозите вътре и лястовичите гнезда по гредите. Лястовичетата подаваха глави, какви ти глави, това си бях само едни огромни отворени човки и като се протегнеш, можеше с пръст да погалиш перушинката около жълтите писукащи гърла. Котката, дето все не можехме да и намерим котенцата из сеното, зелените орехи, счупени с камък и боядисали пръсти и устни, докато ги обелим....и джапането бос във вадата, когато дядо поливаше привечер. Парка с паметника и игрите на Царю честити, стария валяк с печати и камбанка -  в изкорубената пещ пещ си криехме писмата, киното вечер с индийски филми и люпенето на семки, седнал на оградата на училището докато ти се обърнат джуките от солта.

  И софийското детство - в старият квартал, потънал в зеленина, храстите образуваха сводове и бяха наши къщи, игрите на ръбче и стражари и апаши и любимото момче от прозореца през едно дърво, което идваше вечер и ме канеше да играем федербал под строгите погледи на мама. Къде ли е сега това момче...

  Ех,..къде са ми детските книжки...