Българските учители са на изчезване

И моля, във един форум може да има всякакви мнения, но се надявам да ми възразявате аргументирано, с цифри и факти, както съм се постарал като автор.

Реквием за българския даскал

В края на учебната година с гузни усмивки, родителите и учениците поднасят цветя на уморените преподаватели. Но вместо фалшивия патос на едва прикритото лицемерие, време е те и обществото да излязат лице в лице с истината, че българският даскал е изчезващ вид.

Учителят днес се намира под социалното и морално дъно на обществото. И ако бедността на даскала датира още от времето на Петко Славейков, комуто чорбаджията категорично отказва да плаща, колкото на „говедаря”, то падението на учителската професия като авторитет е извън границите на разума.

Нека все пак да отделим няколко реда за прехвалените и лъжливи увеличения на учителските заплати. Самите преподаватели понякога откровено мамят за размера на възнагражденията си, за да не разберат околните колко нищожни са те. Жестоката истина е, че до физическия минимум на оцеляването (не социалния!), равняващ се на чиста сума от около 500 лв. месечно, достигат малцина педагози с трудов стаж по специалността над 20 години и поне 2-ра образователна степен на квалификация. Останалите и особено младите учители (доколкото ги има) вземат още по-малко и влачат мизерното съществуване на социално слаби.

Но по-страшни от мизерията, влачена от поколения, са униженията на  преподавателите в средното образование. Психологическият натиск върху учителя за необходимите оценки и отсъствия от страна на „гениални”, но често пияни и дрогирани родители и деца е повсеместна практика. Телефонният тероризъм, нахлуванията на напористи братовчеди и татковци, заплахите са ежедневие в учебните заведения.

Всъщност нещата отдавна отидоха отвъд голи закани. Невиждан бум на саморазправи, на бити и унизени даскали по цяла България, се развихри в последните години. Да наругаеш нецензурно, да наплюеш, да пуснеш кръв или нокаутираш преподавателя си и да публикуваш клипа от насилието в Интернет е въпрос на авторитет и геройство. Властите действат изненадващо мудно и неадекватно в такива случаи и по правило търсят вината у битите. Христоматиен е прецедентът в Асеновград, където майка от цигански произход с дъска повали в безсъзнание детска учителка. Изненадващо обаче Регионалния инспекторат потърси обяснение от ..... пребитата учителка?! Ако все пак провинилите се бъдат наказани – най-„свирепата” мярка е изключване от училище, не наказателна отговорност.

Наистина обществото има за какво да е недоволно от учителското съсловие. Преобладаващата маса преподаватели не обновяват и обогатяват професионалния си багаж. Бонусите за допълнителна квалификация са мизерни и не стимулират почти никого. Споменатата 2-ра квалификационна степен (ІІ ПКС) се придобива след скъпи и продължителни курсове, а донася на преподавателя-ентусиаст „крупната” добавка от 45 лв. към заплата (моля, приспаднете от тази сума данъци и осигуровки!). В резултат на това мнозинството учители „преживят” пред децата стари знания от преди 20-30 години и естествено не могат да заинтересуват и най-старателния ученик с вехтите си поуки.

Тласкани от недоимък, не са малко и корумпираните педагози. Те определят публична „тарифа” за своите бележки или маскират нерегламентираните добавки към заплатата с процент от продажба на ненужни помагала. Подобни действия обаче нито решават социалните им проблеми, нито издигат авторитета им  сред обществеността.

Учителите, вместо будната съвест на нацията по възрожденски образец, деградират в овчедушни служители. Задавал ли си е някой въпроса защо напоследък прецедентите с побои и насилия в училище звучат по-приглушено? Педагозите и днес търпят рекет и „разковаване на фасадата”, но не смеят да се оплачат. Притискани от безскрупулни директори за „авторитета на училището”, пред страха да се окажат на борсата за безработни, те трият храчките от лицето, преглъщат кръвта  и ..... примирено мълчат.

Всъщност, не всички. Хиляди хора напуснаха презряната професия, превърнаха се в готвачи, охранители, касиерки, продавачки, масажисти, гледачки, шофьори – повече от 500 лева могат да се изкарат и без страшната учителска деформация на нервите и психиката. Показателен факт е, че  напускат най-интелигентните  и млади преподаватели, хората, съхранили достойнство и гордост, запазили познания, мобилност и възможности за нова социална реализация.

В резултат на този процес застаряването на съсловието изпревари дори демографските процеси в страната. В-к „Атака” първи изнесе ужасяващата статистика, че „младите” учители до 35 г. са едва 3% от гилдията. Феминизацията на професията, която винаги е била голям проблем, също стигна уродливи размери. Или както сполучливо се шегуват учащите се в стил Алеко Константинов: „мъж” и „учител” са две понятия, осъдени на вечна раздяла.

Учителските синдикати алармират, че след 10 години на системата няма да стигат 40000 учители. Председателят на една от работодателските организации в образованието Самуил Шейнин посочи още по-обезпокояваща цифра – 60000! Дали напусналите учители ще се върнат към професията, за да неглижират  ужасяващия кадрови дефицит? Уви, отново неумолимите цифри на статистиката подсказват, че 98% от кадрите, прекарали повече от година извън сферата на образованието никога не се връщат там.

А обществото не реагира. Твърде леко то прие факта, че най-добрите учители не  работят в училищата. Защото за  успех на матури, кандидатстудентски и всякакви изпити, скъпо платените курсове и частни уроци са задължителни. Само наивниците още разчитат на наученото в клас.

Нещо трябва да се направи след две десетилетия колективна безотговорност на всякакви „тройни” власти. Нещо „широко скроено”, но бързо и ефективно. Иначе неумолимото време ще отмерва последните тактове от реквиема за българския учител.

 Българските учители са на изчезване

И моля, във един форум може да има всякакви мнения, но се надявам да ми възразявате аргументирано, с цифри и факти, както съм се постарал като автор.

Реквием за българския даскал

В края на учебната година с гузни усмивки, родителите и учениците поднасят цветя на уморените преподаватели. Но вместо фалшивия патос на едва прикритото лицемерие, време е те и обществото да излязат лице в лице с истината, че българският даскал е изчезващ вид.

Учителят днес се намира под социалното и морално дъно на обществото. И ако бедността на даскала датира още от времето на Петко Славейков, комуто чорбаджията категорично отказва да плаща, колкото на „говедаря”, то падението на учителската професия като авторитет е извън границите на разума.

Нека все пак да отделим няколко реда за прехвалените и лъжливи увеличения на учителските заплати. Самите преподаватели понякога откровено мамят за размера на възнагражденията си, за да не разберат околните колко нищожни са те. Жестоката истина е, че до физическия минимум на оцеляването (не социалния!), равняващ се на чиста сума от около 500 лв. месечно, достигат малцина педагози с трудов стаж по специалността над 20 години и поне 2-ра образователна степен на квалификация. Останалите и особено младите учители (доколкото ги има) вземат още по-малко и влачат мизерното съществуване на социално слаби.

Но по-страшни от мизерията, влачена от поколения, са униженията на  преподавателите в средното образование. Психологическият натиск върху учителя за необходимите оценки и отсъствия от страна на „гениални”, но често пияни и дрогирани родители и деца е повсеместна практика. Телефонният тероризъм, нахлуванията на напористи братовчеди и татковци, заплахите са ежедневие в учебните заведения.

Всъщност нещата отдавна отидоха отвъд голи закани. Невиждан бум на саморазправи, на бити и унизени даскали по цяла България, се развихри в последните години. Да наругаеш нецензурно, да наплюеш, да пуснеш кръв или нокаутираш преподавателя си и да публикуваш клипа от насилието в Интернет е въпрос на авторитет и геройство. Властите действат изненадващо мудно и неадекватно в такива случаи и по правило търсят вината у битите. Христоматиен е прецедентът в Асеновград, където майка от цигански произход с дъска повали в безсъзнание детска учителка. Изненадващо обаче Регионалния инспекторат потърси обяснение от ..... пребитата учителка?! Ако все пак провинилите се бъдат наказани – най-„свирепата” мярка е изключване от училище, не наказателна отговорност.

Наистина обществото има за какво да е недоволно от учителското съсловие. Преобладаващата маса преподаватели не обновяват и обогатяват професионалния си багаж. Бонусите за допълнителна квалификация са мизерни и не стимулират почти никого. Споменатата 2-ра квалификационна степен (ІІ ПКС) се придобива след скъпи и продължителни курсове, а донася на преподавателя-ентусиаст „крупната” добавка от 45 лв. към заплата (моля, приспаднете от тази сума данъци и осигуровки!). В резултат на това мнозинството учители „преживят” пред децата стари знания от преди 20-30 години и естествено не могат да заинтересуват и най-старателния ученик с вехтите си поуки.

Тласкани от недоимък, не са малко и корумпираните педагози. Те определят публична „тарифа” за своите бележки или маскират нерегламентираните добавки към заплатата с процент от продажба на ненужни помагала. Подобни действия обаче нито решават социалните им проблеми, нито издигат авторитета им  сред обществеността.

Учителите, вместо будната съвест на нацията по възрожденски образец, деградират в овчедушни служители. Задавал ли си е някой въпроса защо напоследък прецедентите с побои и насилия в училище звучат по-приглушено? Педагозите и днес търпят рекет и „разковаване на фасадата”, но не смеят да се оплачат. Притискани от безскрупулни директори за „авторитета на училището”, пред страха да се окажат на борсата за безработни, те трият храчките от лицето, преглъщат кръвта  и ..... примирено мълчат.

Всъщност, не всички. Хиляди хора напуснаха презряната професия, превърнаха се в готвачи, охранители, касиерки, продавачки, масажисти, гледачки, шофьори – повече от 500 лева могат да се изкарат и без страшната учителска деформация на нервите и психиката. Показателен факт е, че  напускат най-интелигентните  и млади преподаватели, хората, съхранили достойнство и гордост, запазили познания, мобилност и възможности за нова социална реализация.

В резултат на този процес застаряването на съсловието изпревари дори демографските процеси в страната. В-к „Атака” първи изнесе ужасяващата статистика, че „младите” учители до 35 г. са едва 3% от гилдията. Феминизацията на професията, която винаги е била голям проблем, също стигна уродливи размери. Или както сполучливо се шегуват учащите се в стил Алеко Константинов: „мъж” и „учител” са две понятия, осъдени на вечна раздяла.

Учителските синдикати алармират, че след 10 години на системата няма да стигат 40000 учители. Председателят на една от работодателските организации в образованието Самуил Шейнин посочи още по-обезпокояваща цифра – 60000! Дали напусналите учители ще се върнат към професията, за да неглижират  ужасяващия кадрови дефицит? Уви, отново неумолимите цифри на статистиката подсказват, че 98% от кадрите, прекарали повече от година извън сферата на образованието никога не се връщат там.

А обществото не реагира. Твърде леко то прие факта, че най-добрите учители не  работят в училищата. Защото за  успех на матури, кандидатстудентски и всякакви изпити, скъпо платените курсове и частни уроци са задължителни. Само наивниците още разчитат на наученото в клас.

Нещо трябва да се направи след две десетилетия колективна безотговорност на всякакви „тройни” власти. Нещо „широко скроено”, но бързо и ефективно. Иначе неумолимото време ще отмерва последните тактове от реквиема за българския учител.

Гръцката криза е безпрецедентна по няколко причини. Първо, защото отдавна не се беше случвало европейска държава, вече утвърдена в ЕС да изпада в толкова сложна финансова криза. Причините бяха разкрития за дългогодишни измами на бившите гръцки правителства по отношение на истината за гръцките финанси. А също така спекулативни операции с водещи световни банки, които прикриват реалното състояние на гръцкия бюджет и гръцкия дефицит. Разкритията дойдоха в строго определено време, като лавина засипаха медийното пространство и в крайна сметка доведоха до оттегляне на инвеститорите от гръцките ценни книжа. Сринаха авторитета на Гърция на международните пазари и заплашиха страната на практика да не може да обслужва своите външни задължения.

В края на април 2010 г. положението е толкова безнадеждно, че ако до 15 май големите европейски държави и МВФ не намерят достатъчно голяма сума за Гърция, тя ще трябва да обяви невъзможност да изплаща своите задължения.

Втората причина, за да бъде кризата толкова драматична е, че за първи път от формиране на обща европейска валута, еврото, един от членовете на Еврозоната изпада в много тежко финансово положение. Видя се това, което много макроикономисти предполагаха и по-рано, а именно, че еврото създадено и поставено в зависимост от финансите на отделна държава-членка на Еврозоната по такъв начин, може да подкопае основите на самата валута. Още повече, че в много тежко положение се намират и Португалия, и Испания.

Сегашна финансова криза около Гърция и свързаното с нея евро, ще доведе до нещо много важно. Не до преустановяване на действието на еврото и до разбиване на Еврозоната, а по-скоро до обратния процес - затягане на финансовата дисциплина в съюза и поемането на курс към по-нататъшна финансова и валутна централизация в рамките на ЕС. Което на практика означава по-голям контрол върху разходите, по-голяма роля на Европейската Централна Банка и в крайна сметка намаляване на автономността във финансовата област на националните правителства на страните-членки на Еврозоната.

Днес световните агенции съобщиха, че България, заедно с Румъния и Сърбия, ще бъдат доста силно засегнати от гръцката криза. Така е, защото това са трите страни, където гръцките банки, гръцките финанси имат най-голямото представителство. Но българските граждани трябва да се предпазят от мисълта, че може да се случи нещо по-особено, понеже гръцките банки, представени на територията на България са без малко 20% от общия пазарен дял. Те нямат толкова непосредствено значение и влияние за регулация на самата икономика на страната. Ще има по-малко кредити, ще има по-големи проблеми, но не се предвиждат верижни фалити на големите гръцки банки. Проблемите не са толкова в банките, колкото в гръцкия фиск.

Прогнозата ми е в няколко точки.

Първо, очаквам до 10-ти-12-ти май първоначално МВФ и успоредно с Германия и Франция да предприемат спешни мерки за спасяване на Гърция.

Второ, очаквам сумата да не бъде по-малка от 60-65 млрд.долара и в последствие да се увеличи.

Очаквам също постепенно и бавно стабилизиране на гръцкия фиск, но това в никакъв случай няма да доведе до стратегическо решаване на въпроса, който поставих по-горе, че еврото ще налага по-голяма финансова централизация, по-голям контрол върху страните-членки на Еврозоната. Що се отнася за България, другото неприятно последствие е, че нито за чакалня, нито за приемане в Еврозоната в близка перспектива не може да се говори. Това, което се случи в Гърция, по моя оценка, ще доведе до голяма промяна в отношенията на големите европейски икономики към новите страни-членки и към кандидатите за членство в Еврозоната. Всички страни без изключение, ще трябва да изчакат не само острото укрепване на еврото след тази криза, но ще трябва да изчакат и новия регулативен механизъм и механизъм за контрол върху финансите и бюджетите и дефицити на страните-членки.

Последно, също неблагоприятно последствие чисто психологическо, но не маловажно е, че когато се случва една криза в страна в регион с най-голямата и най-сериозната икономика до скоро в тази част на света, общо взето инвестиционната активност в целия регион ще се влоши. А това на практика означава при повече равни условия по-влошен инвестиционен климат за страната.

Моята прогноза не е нито Апокалипсис, нито розови години, а просто едно много сериозно преструктуриране. Това, което ни мъчеше в продължение на последните 10 години – Валутният борд, в случая отново е спасителната ризница. Срещу Валутния борд една криза много трудно може да се изправи, защото това е система, механизъм за преодоляване на кризисни ситуации, за защита на държавните финанси и на финансовата система като цяла от такива конюнктурни кризисни явления.

България ще има сложни социални проблеми, ще има, очевидно, по-висока безработица от очакваното. Почти съм сигурен, че през тази година отново ще има отрицателен растеж на БВП и дори да е положителен, той ще е не за сметка на отраслите, които имат по-голяма ДДС и са стратегически конкурентноспособни, а за сметка на неконкурентноспособни отрасли и сектори на производството.

Прочетох днес във вестника, че бил похарчен излишъка и ето, сега, в средата на годината, се била отворила дупка от 2 и половина милиарда лева в бюджета.

Абе тия вестникари пишат и не мислят.

Или мислят, но не разсъждават.

Или разсъждават, ама нищо не им се получава.

Резервът си го има - 8 милиарда и 264 милиона за 6-те месеца.

Приходите са 12,954 милиарда, разходите 12,770 милиарда. Тоест салдото е положително, то се вижда.

Става въпрос за следното: Приходите са по-малко от предвидените. Тоест, ако приходите вървят както до сега, на края на годината ще са примерно с 16% по-малко от заложените в бюджета. И ако стане така, а разходите са похарчат на 100%, ТОГАВА влизаме вътре с 2,5 милиарда. Според мен даже с повече -  с над 3 милиарда, ама моето мнение не е меродавно. ;)

Та така. Дупката ще се отвори, само и единствено ако не се събират приходи, а се похарчи всичко планирано. За сега сме си още на плюс.

Голямата ножица му е майката.... и колан с повече ДУПКИ - да има накъде да затягаме.