BgLOG.net
By psychea , 16 July 2009
Още в древни времена, един от най-великите философи Платон разказва в диалога си "Пирът" един мит (Митът на Аристофан): човешката природа не била като сегашната - мъж и жена, а човекът бил едно цяло (с четири крака и четири ръце, с две лица, разположени в противоположни посоки на една глава, с четири уши, с два полови органа и т.н.). Тези страшни по сила и храброст хора посягали дори на величието на боговете. Зевс ги наказал, разсичайки тялото им на две части. оттогава "половините копнее ли една за друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се оплитали заедно, стремейки се да се срастнат и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не можели да вършат една без друга..." Така безсъмнено - пише разказвачът - от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг - тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да се излекува човешката природа. "Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялост има названието любов." Митът си е мит...Но смисълът на човешката цялостност и пълнота действително е символът на любовта, на любовта като духовно и телесно единение. Стремеж към единение, пълнота, възвишеност и красота - така най-общо може да се опише това тайнство - любовта. Любовта поражда живота и в буквалния, и в преносен - духовен смисъл. Любовта е преживяване, част от моя собствен живот, негов смисъл или падение, красиво напрежение на жизнените сили или безутешно страдание, уникален, неповторим феномен. Именно като личностен житейски проблем любовта попада в "ореола" на човешката моралност. Собственото Аз и неповторимият друг (любимият като единствен на света), очертават етическия пласт ан любовта като човешко битие, като способ на човешкото съществуване. Аз-любящият. Любовта поставя на изпитание личността. Всяко общуване - в любовта с особена сила, поставя проблема за моралното самопреживяване. Усещането, че Аз-ът живее в света на любовта, е предизивкателство за неговото достойнство. Свободното самоосъществяване с другия и чрез другия или "животът в сянката на другия" са двата полюса, между които възникват многото лица на любовта. Животът с другия - съвместният живот - колкото щастлив да е той, не отнема отговорността на личността за собствените чувства, мечти, страсти, въжделения, посъпки. Самоосъзнаването на отстояването на собственото достойнство, уважението към любимия човек нагласата да споделиш неговите радости и тревоги, да бъдеш там, "при него", са основата на човешкото самоуважение в любовта. Обратно, зачертаването на собственото Аз в името на това - да не изгубиш другия - е в същото време и загуба на собственото Аз, пренасяне себе си в жертва на другия. Кому е нужно това? На другия? Любовта едва ли е поробване. Тя едва ли би се възродила от жертвата. Поставянето на себе си в положението на раздаващ се е магията на любовта. Защото любовта е и грижа, изискваща себеразкриване, себеоткриване. Границата, зад която раздаването на себе си губи своя смисъл, е достойнството на любящия. Единственият неповторим друг. Любимият, това е съществото, дарено с най-силните чувства, с най-светлите помисли. Единствено майчинството може да съперничи по красота на това отношение. Другият, един равнопоставен на мен Аз, един друг Аз, чрез заедността с който животът става пълноценен за двама. Съзнаването на тази заедност на живота е и съзнаването, че някой друг в този свят има потребност аз да бъда добър, че моят стремеж към хармония, свобода и човеченост не е напразно усилие, че моят живот има смисъл и за друг. И същевременно осъзнаване на значимостта на другия, на неговите достойнства.

 

 

 


Legacy hit count
1771
Legacy blog alias
31208
Legacy friendly alias
магията-на-любовта
Любов
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Взаимоотношения
Чувства
Настроение
Известни психолози

Comments2

galinapei4eva
galinapei4eva преди 16 години и 6 месеца
. Напиши името на човек от срещуположния пол.
2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?
3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.
4. Месецът ти на раждане.
5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?
6. Напиши името на човек от същия пол като теб.
7. Любимото ти число?
8. алифорния или Флорида?
9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?
10 .Напиши желание.


НАДОЛУ








Отговорите:

1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов;
Черен - ти си скромен и агресивен;
Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;
Син - ти си човек със спонтанен характер;
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3. Ако инициалът ти е:
А- - имаш много приятели и любов в живота;
Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;
С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4. Ако си роден през:
Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;
Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;
Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;
Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5. Ако избереш:
Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;
Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6. Това е най-добрият ти приятел.
7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.
8. Ако избереш:
алифорния - обичаш приключенията;
Флорида - романтична душа си.
9. Ако избереш:
Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;
Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час . Напиши името на човек от срещуположния пол.
2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?
3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.
4. Месецът ти на раждане.
5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?
6. Напиши името на човек от същия пол като теб.
7. Любимото ти число?
8. алифорния или Флорида?
9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?
10 .Напиши желание.


НАДОЛУ








Отговорите:

1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов;
Черен - ти си скромен и агресивен;
Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;
Син - ти си човек със спонтанен характер;
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3. Ако инициалът ти е:
А- - имаш много приятели и любов в живота;
Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;
С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4. Ако си роден през:
Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;
Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;
Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;
Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5. Ако избереш:
Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;
Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6. Това е най-добрият ти приятел.
7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.
8. Ако избереш:
алифорния - обичаш приключенията;
Флорида - романтична душа си.
9. Ако избереш:
Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;
Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час

 

 ne6to za lubov no da e vqrno....

 

polinaivanova
polinaivanova преди 15 години и 10 месеца
тестът е готин, но не четете отговорите предварително!!!
Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, ина4е няма да ви е интересно! И така:
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът
10.Напиши желание.
Отговорите:

 

 

 

1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!
By momo , 6 September 2007
Какво е НЛП?

        Невролингвистичното програмиране е основано на идеите на антрополога Грегори Бейтсон, развити през 70-те години от Ричард Бендлер и Джон Гриндер. Гриндер се е занимавал с лингвистика, а Бандлер - с математика и информационни технологии. НЛП предлага структуриран подход към човешкото мислене и поведение, поради което е лишено от всякаква мистика. Може да се използва навсякъде: в спорта, медицината, образованието, личностното развитие, в управление на персонала и взаимоотношенията с клиентите и т.н.

      Компонентните му части могат да бъдат описани както следва:

      Невро - базира се на изследвания относно това, как работят неврологичните процеси;

      Лингвистично - как се представят горните процеси посредством вербалния и невербалния ецици;

      Програмиране - модели на мисленето и поведението, които използваме последователно, за да се сдобием с желания резултат.

        Ако в този момент се питате има ли нещо общо НЛП с психологията, отговорът е ДА. Голяма част от изследователите го обозначават като така наречената "нова психология", тъй като то предоставя модерни средства за постигане на определени модели на поведение, водещи към реализирането на стоящите пред всички нас задачи.

        Какво може да ни даде НЛП

        НЛП помага бързо да се достигнат поставените цели. Казано с други думи, с негова помощ можем да се сдобием с желаното или да станем такива, каквито бихме искали да бъдем. При това се активизират такива умствени способности (невро), за съществуването на които дори и не сте подозирали. Освен това НЛП помага по особен начин да се използва езика (лингвистично) за достигането на целите. И накрая, с негова помощ можем да се научим да управляваме състоянието на своя разум, психиката си, да въвеждаме ценности и убеждения, съотвестващи на желаните резултати (програмиране).

        Такова ниво на самоконтрол ще доведе до повишена самооценка и саморазвитие, а теорията и практиката на НЛП помага творчески, изобретателно да се решат възникващите в живота проблеми и трудности.

        НЛП отделя повече внимание на практиката, отколкото на теорията. Именно с това се обясява и бързото постигане на поставените цели.

        И така, най- общо казано, теорията и практиката на НЛП помага:

  • установяване и подобряване на личните взаимоотношения;
  • развиване таланта за убеждаване;
  • преминаване към позитивно възприятие на света;
  • повишаване нивото на самооценка;
  • преодоляване на последствията от негативни преживявания в миналото;
  • съсредоточаване към набелязаните цели и мобилизиране на вътрешните сили за тяхното достигане;
  • действане с максимална производителност;
  • управляване на усещанията;
  • съгласуване на набелязаната цел с личните убеждения и ценности;
  • отстраняване на нежеланите навици;
  • подобряване на взаимоотношенията с клиенти и колеги;
  • вяра в себе си;
  • творчески подход в реашаването на проблемите;
  • получаване удоволствие от това, което в миналото е предизвиквало страх;
  • ефективно организиране на личното време;
  • изработване на такива качества и черти на характера, които будят у вас възхищение към другите;
  • повече удоволствие от живота.

        Как да го използваме

        Сега ще опиша някои от изходните постановки и упражнения, за да добиете по- конкретна представа. Важно е да се започне от самото начало, тъй като то е основата, върху която се гради всичко останало. Добрата новина е, че изобщо не се налага да сте добър психолог или дори някога да сте се занимавали с това. Вие ще постигнете успех и ще разберете написаното независимо от това, защото НЛП е практична наука с постъпково изградена методология.

        Вземете един неголям предмет, поставете го пред себе си на маса или стол и се съсредоточете върху него. Не сдържайте мислите си, нека възникват свободни асоциации, свързани с вашата представа за този предмет. Неговият цвят, например, може да ви върне към спомени от детството, а фомата - да предизвика игра на въображението. В момента, в който престанете да разглеждате предмета обективно, съзнателно, и позволите на подсъзнанието да изтълкува видяното, възниква някакво съдържание. Благодарение съзерцаването на предмета в главата ви нахлуват нови мисли.

        Затворете очи и мислено си представете този предмет. В едни случаи ще успеете да откриете връзка между предмета и мислите, които той предизвиква, да намерите логическо обяснение за своите асоциации. В други случаи, обаче, въртящата се в главата ви мисъл може да ви изглежда съвършено нелогична, въпреки че няма никакви съмнения, че тя по някакъв начин също е свързана с избрания предмет.

        Този процес често се осъществява в състояние на задрямалост или на размисъл, като при това всеки път, когато се съсредоточите в същия предмет, това ще предизвика различни асоциации. И всеки индивид възприема света по свой съвършено субективен начин, който именно и определя неговото поведение. Съзерцавания предмет може да предизвика тъга у някои хора, а у други радост, доколкото у тях се пораждат различни асоциации.

        Към "субективните преживявания" се отнася това, което се извършва в нашето мислене, в нашата психика, в нашия вътрешен свят. Никой от нас не знае как, нито какво мислят другите. Така, различните хора имат различни преживявания. Всеки от нас възприема света, в който живее, по някакъв собствен образ, съвършено уникален и субективен.

        В НЛП преживяванията се описват с помощта на прости модели, базирани на това, че начинът по който мислим и онова, за което мислим, влияят върху нашите постъпки. НЛП показва как това, което възприемаме чрез органите на чувствата, се превръща в разбиране. Обяснява се как с помощта на 5-те сетива сигналите от външния свят добиват съдържание, водят към разбиране и предизвикват преживявания.

        "Изменяйки своите мисли, вие започвате да се държите по друг начин и се сдобивате с нови резултати"

        Ние сме склонни да правим това, за което мислим най- често. НЛП ни дава възможност да променим начина си на мислене, така че желаното поведение да стане присъщо за нас.

        "Успехът е нещо, което може да бъде моделирано."

        Той е във вашите ръце, или казано по- точно - във вашия ум. Вие можете да осъществите стремежите си като контролирате и управлявате мисленето си в съответната посока. В това няма никаква мистичност. Всичко се свежда до извършването на вътрешен анализ, който в началото се контролира от вас, но след известно време ще стане присъщ за вас така, че ще се извършва автоматично от вашия мозък и без никакво усилие от ваша страна.

        Светът в който живеем е еднакъв за всички ни....въздухът, който дишаме....сградите, които обитаваме.......горите.....водната обвивка...... Различен е начинът, по който всеки от нас възприема заобикалящата го среда. Но ние живеем в едно общо място и независимо от гледната ни точка, светът не е различен за всички ни, защото гледната ни точка е израз на едно субективно възприятие. Основна идея в НЛП, базирана именно на тези централни постановки в психологията, е:

        "Картата, това не е самата територия"

        Всеки от нас има своя собствена "карта" на света. На нея е изобразено всичко, моето протича в живота ни и има значение за нас, всички наши чувства, личният ни опит.. Всеки път, когато се опитваме да разберем обкръжаващият ни свят, ние работим с тази карта. Територията е самата действителност, а картата - начинът, по който осъзнаваме тази действителност или това е субективното възприятие. Приемането и разбирането на тази идея е от изключителна важност за вас. Тя ви предпазва от потребност да влизате в излишни спорове, да се борите за неща, които са безсмислени и да пестите време, оползотворявайки го по най- добрия за вас начин. Лежи в основата на добрите взаимоотношения с околните и на вътрешната борба с гнева. Така вие ще разберете, че това което мислят другите е свързано не със истината за самата действителност, а с техният личен опит, желания и надежди. Всеки е прав от своята гледна точка, тъй като тя именно отразява личното му битие. Това, което е добро за вас, не е задължително да е добро и за другите. Знаейки това, вие ще бъдете наясно, че противоречивите мнения на другите не застрашават вашите идеи и постепенно ще се научите да разбирате силата и качествата на събеседника си дори само по начина, по който той възприема света. А това ще ви освободи от гнева и ще върне вашата сила.....

        Но как се постигат желанията.......

        Има безброй начини и средства, които водят до реализиране на вашите цели и стремежи. Те са толкова много, колкото хора има по света. Тук ще се спра само на тези от тях, които са присъщи за НЛП. Допълнителна информация, излизаща извън пределите на невролингвистичното програмиране, ще намерите в частта за Програмиране на ума, където са моите лични виждания по въпроса.

        Сега да се върнем на НЛП...

        Всеки от вас познава хора, които никога нищо не постигат просто защото нямат ясни цели. От друга страна се срещат хора, които ежемесечно, ежедневно, ежечасно си поставят цели и се сдобиват със забележителни резултати. Техните успехи се обясняват със съсредоточаването върху точно определени и достижими цели. Идеята е да се поставят разумни цели, а не такива, които още в самото начало са обречени на провал. В НЛП се прилага четиристепнен модел на успеха:

  1. Решете какво искате (поставете си цел).
  2. Направете нещо.
  3. Вижте, какво се получава.
  4. Ако се налага - изменяйте подхода си, докато не се сдобиете с желаното.

        Този прост модел се извършва в нас при всяко действие, без дори да го забележим или осъзнаем. Но именно неговото съзнателно изпълнение е това, което дава информация за нашите грешки, за възможните бъдещи провали и как да ги избегнем. Осъзнатото действие е важна стъпка към успеха.

        Границата между успеха и неуспеха е много малка. Причините за провалите обикновено се обясняват с недооценената важност на някои от изброените четири етапа (например невнимание към уроците от миналото).

        И така, първият етап е определянето на целта, известен под термина "SMART" (Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Timely):

  • Точност
  • Съизмеримост
  • Достижимост
  • Реалистичност
  • Своевременност

        Съществуват 6 основни принципа, които следва да се спазват при определянето на целта:

        1. Формулирайте своята цел в положителни термини.

        Много хора говорят не за това, което искат, а за това, което не искат. Не повтаряйте тяхната грешка, изяснете си какво в действителност желаете. Отрицателното формулиране на целта няма да доведе до търсения резултат. То е само загуба на време и енергия, защото ви отдалечава от същността. "Това, което преди всичко занимава вашите мисли (съзнателно или несъзнателно), обикновено се отразява във вашето поведение и става явно."

        Определете това, което в действителност желаете.

        Да се научите да мислите положително съвсем не е лесна задача. Но резултатите, които ще постигнете си струват усилията. Така ще насочите мозъка си в правилната посока, към осъществяването на вашите желания.

        И така, формулирайте желана от вас цел в полжителни термини и четете нататък.

        Въпроси за оценка на целта:

  • Какво желая?
  • Какво искам да променя точно сега?
  • Какви резултати искам да постигна?
  • Какво искам да постигна?
  • Какво искам да променя?
  • Какво бих правил/а иначе?
  • Представям ли си резултата? Мога ли да го видя в ума си?
  • Какъв именно резултат си представям?
  • Какво ми се иска да направя?

        2. Съотнесете своята цел с контекста.

        Задайте си въпроса кога, къде и с кого желаете да се сдобиете с набелязания резултат? За избора на подходяща цел не е достатъчно тя да бъде записана на хартия. Вашата цел образува цялостна вътрешна реалност, мултисензорен (въвличащ всички сетива) план на това, което възнамерявате да създадете.

        "Това, което виждате, чувате и чувствате във въображението си, дава представа за реалните събития в бъдещето."

        Ако не можете да си представите обстоятелствата точно, задавайте си въпроси: какво? къде? кога? с кого? Мислено проигравайте сцената, когато отговаряте. Набелязаните резултати стават конкретни и съдържателни когато са съотнесени към контекста на реалния живот и можете да видите как точно ще се впишат в него.

        Въпроси за оценка на целта:

        Задайте си описаните по- долу въпроси, които ще пренесат набелязания резултат в контекста на реалния живот и ще ви помогнат да си го изясните. Ще разберете доколко вдействителност желате този резултат и дали той не влиза в противоречие с други ваши стремежи.

  • Към какво ще доведат тези промени?
  • В какви обстоятелства ще се възползвам от получения резултат?
  • Кога е най- добре да се случи това?
  • Къде е най- добре да се случи?
  • Искам ли го във всякакви взаимоотношения? Във всякакви обстоятелства? С кого искам да бъда когато това се случи?
  • В какви обстоятелства набелязания резултат няма да ми донесе полза?
  • Има ли други обстоятелства, в които набелязаният резултат може да се окаже полезен?
  • Искам ли той да се проявява винаги и във всички сфери на моя живот?
  • Колко дълго искам да се възползвам от получения резултат?
  • Кога в мен може да възникне желание да се възползвам от резултата?
  • В какви обстоятелства това ще стане неуместно?
  • В какви обстоятелства постигнатият резултат ще ми донесе полза?

        3. Изразявайте своята цел ясно, в сензорни категории.

        Какво именно ще видите, чуете и почувствате, когато се сдобиете с набелязания резултат? Опитайте се да си представите как това ще ви донесе дълго удоволствие. Какви усещания биха ви се понравили най- много? Пренесете се в бъдещето, така че предварително да извлечете удоволствие от замисленото. Така например, ако целта ви е да си купите нова дреха, то си представете какъв ще бъде нейния цвят, каква ще е материята, как ще се чувствате, движите с нея.....Визуализацията е важна... ако не можете да си представите това което желаете, шансовете ви да го постигнете се намаляват с 60%. Ако имате проблеми с визуализацията, посетете частта за Програмиране на ума, където описвам подробно как бихте могли да се научите.

        Въпроси за оценка на целта:

        Сега ви предстои самостоятелно да формулирате тези въпроси, които стимулират вашето въображение. Отговорите не бива да се изразяват само с думи, но и да включват мислени картини, звуци, чувства...

  • Какво ще видя, чуя и почувствам, когато постигна целта си?
  • Как ще разбера, че сам я постигнал/а?
  • Кое ще ми подскаже за това?
  • .............................

        4. Изберете такава цел, която можете да постигнете със свои собствени сили.

        Не се занимавайте с целите на другите хора. Те са си техни. Да достигнете целите си означава да достигнете вашите цели, а не тези на другите. Всяка цел, която искате да постигнете, третирайте като своя лична, независмо от това, за кого ще донесе полза. Не значи да се откажете от помощта на другите, но да приемате чужди цели е неправилно. Така например, ако работите в група, то срока за завършване на проекта не е във вашата власт.

        "Управлявайте това, което може да бъде управлявано и не се тревожете за останалото."

        Изберете си цел, която е във вашия контрол.

        Въпроси за оценка на целта:

  • Какво ще направя за постигането на тази цел?
  • Удавало ли ми се е преди самостоятелно да се сдобия с нещо подобно?
  • Има ли прилика между този случай и случая от миналото?
  • Може ли нещо да ми попречи да постигна целта си?
  • Мога ли сам/а да осъществя всичките необходими изменения?
  • Какво означава за мен този резултат?
  • Какво ще ми донесат тези промени?
  • Какви изменения ще настъпят след тях?
  • Как ще постигна своята цел?
  • Какви възможности трябва да предвидя, за да достигна тази цел?
  • Нужна ли ми е чужда помощ?
  • Само от мене ли зависи постигането на резултата или зависи от още някой?
  • Какво мога да направя?
  • В каква степен управлявам постигането на резултата?
  • Какво мога да направя точно сега?

        5. Трезво оценявайте последствията от реализирането на вашата цел.

        Какво ще се случи, когато постигнете своята цел? Няма ли да изгубите нещо, което притежавате сега и искате да запазите? Длъжни сте да обмислите вашата цел в широк мащаб, включително и нейното влияние върху хората, на които държите. Например, успехът в кариерата може да влоши семейните отношения, поради това, че няма да разполагате с достатъчно време за тях. Трезво обмислете това, което можете да загубите, преди да пристъпите към реализирането на дадена цел.

        Постигането на резултата означава преход от едно състояние към друго. Дайта си ясна представа за всичко положително, с което разполагате сега. Каква част от него искате да запазите на всяка цена и какво можете да пожертвате. Какви ще бъдат новите продобивки, когато постигнете желанието си? Какво ще загубите? А какво ще спечелите?

        Въпроси за оценка на целта:

  • Действително ли го искам?
  • Как ще се измени моят живот след постигането на целта?
  • Как този резултат би се вписал в настоящия ми живот?
  • Какво влияние ще окаже той?
  • Ще бъде ли този резултат уместен във всякакви обстоятелства?
  • Какво ще се случи след това?
  • Какви преимущества ше получа?
  • Какво би станало невъзможно, ако постигна целта си?
  • В кои сфери от моя живот това би помогнало и в кои би попречило?
  • Защо искам този резултат?
  • Защо той е важен за мен?

        6. Избирайте си такива цели, които заслужават да бъдат постигнати.

        Избраната от вас цел трябва да си струва усилията и вложеното за нейното постигане време, независимо от това, дали тя представлява интерес за другите хора или не. Важно е да е значима за вас.

        Въпроси за оценка на целта:

  • Резултатът струва ли си усилията, необходими за неговото постигане?
  • Как ще се измени моят живот?
  • Какво ще стане после?
  • Защо го искам?

        Задавайки си посочените по- горе въпроси и отговаряйки искрено и задълбочено на тях, вие ще направите първата стъпка към формулирането на една реална, достижима и способна да мобилизира вътрешните ви сили цел......Това обаче е само началото.


из "НЛП- Пълно практическо ръководство", Гари Одлер и Берил Хезер
Legacy hit count
4898
Legacy blog alias
14534
Legacy friendly alias
Невролингвистично-програмиране---НЛП
Култура и изкуство
Коментари
Разум
Статии
Известни психолози

Comments2

Omikron
Omikron преди 18 години и 7 месеца
И аз благодаря за пояснението, което даваш
messiah
messiah преди 17 години и 1 месец

Случайно тoва има ли нещо общо със социалната инжинерия??

By momo , 4 June 2007
Повечето хора биха отговорили, че ядем, защото сме гладни. В действителност обаче има и други причини. Често ядем по навик - защото е дошло време за обяд или вечеря; защото искаме да се насладим на храната; защото другите около нас ядат или просто защото ни е вкусно. Понякога се насилваме да изядем нещо, макар че не сме гладни. Когато сме увлечени в интересна игра или сме погълнати от любимо занимание, може да не усетим глад и да не хапнем цял ден.


ГЕНИ ИЛИ НАВИЦИ?
Според статистическите данни пълните деца по-често имат пълни родители. Освен това има доказателства, които дават основание да се смята, че пълните деца най-вероятно ще си останат пълни и като пораснат. Въпреки че тези закономерности поддържат идеята за генетично заложена пълнота, редица факти поставят под съмнение такъв извод. Първо, установено е, че теглото на детето повече корелира с теглото на майката, отколкото с това на бащата. Ако теглото се обуславяше изключително от гените на родителите, то корелациите би следвало да са еднакви.

Второ, с течение на времето близнаците, и дори еднояйчните близнаци, започват все повече да се отличават по тегло. Това позволява да се предположи, че за теглото са отговорни фактори, различни от генетичните.

Как могат да се обяснят тези закономерности? Причината, че теглото на детето по-често корелира с теглото на майката, може да се обясни с това, че по-често майката е тази, която създава хранителните навици на детето, или с това, че именно майката регулира достъпа до храната. Ако тя например е склонна към преяждане, то може би слага в чинията на детето си повече храна, отколкото му е нужна, или просто оставя храната на достъпно място. Ако детето се поощрява, когато изяжда всичко в чинията си, или за това, че честичко си похапва, то скоро започва да преработва излишъците в тлъстини. Като порасне, то запазва склонността си към преяждане: за него такова поведение вече е станало навик.

Има и друго обяснение: пълните майки обичат да готвят вкусно. Децата, които ядат вкусно приготвени ястия, може би свикват да свързват яденето с приятни стимули. По такъв начин храната с определени вкусови качества, текстура или аромат автоматично предизвиква у тях хранителен рефлекс. По подобен начин се обяснява и общоизвестният факт, че някои хора ядат повече, когато са разстроени или стресирани. Ако майката се опитва да успокои разстроеното дете с ядене, то ще свикне да се успокоява с ядене и в бъдеще.


ЯДЕМ ЛИ ПОВЕЧЕ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СТРЕС?
Повечето учени са единодушни, че съвременните културни норми за идеално тяло оказват силен натиск върху хората и ги подтикват да стават стройни и слаби. За мнозина, опитващи се да отслабнат, постигането на културния идеал е много трудно, а може би дори и невъзможно и това ги подлага на силен физически и психически стрес.

Въпреки това между емоционалните проблеми и преяждането не е открита пряка връзка. Обикновено потиснатостта се характеризира със загуба на тегло, а не със склонност към преяждане.

При експерименти, в които било предизвикано състояние на потиснатост у участниците, тези, които били на диета, започнали да ядат повече в сравнение с тези, които не били на диета. Тази закономерност има смисъл, ако предположим, че хората вероятно губят способността и желанието си да контролират ситуацията в потиснато състояние. Тогава те дават пълна воля на желанието си за храна. Това засилва усещането, че са загубили контрол над живота си.

Въпреки това хората с наднормено тегло по правило са по-малко потиснати от хората с нормално тегло (или както се казва, пълен, но доволен!).

Има обаче множество доказателства и примери, че хората с излишно тегло по-често са в потиснато, депресивно състояние в сравнение с хората с нормално тегло. В никакъв случай не може да се твърди еднозначно, че потиснатостта е причина за пълнотата и наднорменото тегло. Пълните хора може да са по-склонни към потиснатост просто заради повечето килограми.

Оказва се, че стресът влияе върху количеството на изяжданата храна. Но на хората, които се ограничават в яденето, той влияе по един начин, а на тези, които не се ограничават - по друг. По време на прожекция на филм за тежки производствени аварии хората, които не били на диета, спирали да ядат, а тези, които спазвали диета, увеличавали количеството на изяденото, като отдавали предпочитание на сладката и с неутрален вкус храна пред солената.

 
ЕФЕКТЪТ НА „ПРОВАЛЕНАТА ДИЕТА”
Когато опитите на човек, спазващ диета, да ограничи храненето си, претърпява провал, той си казва: „По дяволите!” и се отпуска. Казва си: „Щом вече загубих контрол, сега ще ям колкото си искам.” Колко дълго остава човек в такова отпуснато състояние? Обикновено той се взема в ръце още на следващия ден и отново започва да се самоограничава. Този ефект на „отпускане на края” може да бъде значително намален, ако човек обърне внимание на поведението си или ако някой друг му обърне внимание върху него.

 
ЯДЕМ ЛИ, ЗАЩОТО НИ Е ВКУСНО?
Вкусът играе важна, ако не и решаваща роля в избора на храна. Човек се ражда с две основни вкусови предпочитания - към сладко и към мазно. Смята се, че предпочитанието към солено се придобива впоследствие.

Някои продукти ядем не само защото ни харесва техният вкус, но и защото ни харесва текстурата им. Такива продукти ядем дори тогава, когато те не съдържат полезни хранителни вещества.

Установено е, че пълните хора много по-често избират храната именно поради сензорните й качества. На участници в експеримент била предложена диета, състояща се от еднородна течна каша с вкус на ванилия. Участниците били настанени в болница и можели да ядат колкото искат от тази каша, но без да общуват помежду си.

Хората с нормално тегло, които не спазвали диета, се придържали към обичайната си дневна норма от около 2400 калории, докато пълните намалили дневната си норма до 500 калории, което било с около 3000 калории по-малко от това, което изяждали преди експеримента.

В друг експеримент, в който трябвало да се оценява вкусът на различни храни, пълните хора изяждали много повече от слабите, но само когато продуктите били вкусни. Тези и множество други експерименти проследяват една и съща закономерност - пълните хора много по-силно се влияят от позитивните сензорни качества на употребяваната храна.

БИОЛОГИЧНИЯТ КОМПОНЕНТ
Прието е да се смята, че хората спират да ядат, когато се наситят. Както и гладът, ситостта също е биологично състояние. Появата й е свързана с биохимични съединения, изработвани в процеса на храносмилане.

Но хората често продължават да ядат и след като се наситят. Някои например ядат, докато не изпразнят чинията пред тях.


Една от твърдо установените причини за пълнотата е хипер-гликемията - състояние, свързано с прекалено високото производство на инсулин. При повишаване равнището на инсулина в кръвта намалява равнището на глюкозата, а излишната глюкоза се преработва в мазнини.


Учените са единодушни, че чувството за глад е свързано с понижаването на глюкозата в кръвта, затова хората с високо ниво на инсулин изпитват постоянно чувство на глад и ядат. В същото време те преработват все повече глюкоза в мазнини и разбира се, стават все по-пълни и по-пълни. Накрая стигат до хронично състояние.

В резултат на пониженото съдържание на глюкоза в кръвта им те постоянно искат да ядат. За да се излезе от този омагьосан кръг, може да се премине към по-активен начин на живот или да се спазва съответна диета.

Въз основа на изследвания на повредени участъци на хипоталамуса поради булимия и анорексия е била формулирана теорията за нормата на теглото. Според тази теория теглото ни се задава от хипоталамуса, затова едни хора имат тегло, близко до средното, други са по-склонни към напълняване, а трети проявяват признаци на анорексия. Създателите на тази теория смятат, че тя обяснява защо всички опити на хората, склонни към напълняване, да спазват диета, се провалят. Поради високата си норма на тегло тези хора постоянно изпитват чувство на глад и затова, стремейки се да се избавят от него, проявяват склонност към преяждане. В края на краищата те достигат обичайната си норма и започват да ядат по-малко. Да отслабнат могат само ако съзнателно и за продължителен период се ограничават в яденето. Всеки неуспешен опит да се ограничат незабавно се превръща в склонност към преяждане.


ЕФЕКТЪТ НА ЙО-ЙО-ТО

Хората, които пазят диета с цел да придобият елегантна фигура, заслужаваща социално одобрение, често изпитват върху себе си действието на феномен, известен като ефекта на йо-йо-то. Веднага щом постигнат желания резултат и свалят излишното тегло, се оказва, че не могат да го задържат на това положение и след кратко време отново възвръщат предишните си килограми. Мотивирани от желанието да бъдат стройни, те отново започват диета, но пак се получава същото. За свое най-голямо съжаление те рано или късно установяват, че известно време след всяка диета кантарът показва повече, отколкото преди диетата. Всеки път бавно, но сигурно напълняват.

Ето как може да се обясни ефектът на йо-йо-то: когато човек е на диета, организмът му възприема ситуацията като недостиг на храна. След края на диетата организмът си казва: „Не се бях запасил с достатъчно мазнини, за да се справя с това гладуване, но за следващия път ще се подготвя по-добре.” Човекът отново започва диета и сваля излишните килограми. След края й организмът пак си казва: „Смятах, че съм направил добри запаси, но очевидно съм се заблуждавал, затова трябва да се постарая повече този път, за да се запася както трябва.” И така всеки път, когато теглото на човек спадне толкова, че излезе от рамките на обичайната норма, организмът му започва да прилага все повече усилия, за да се подготви за следващото гладуване и човек в крайна сметка напълнява. Явно съществуват определени механизми, които сигнализират на организма, че трябва да наддаде на килограми.

Има и още едно обяснение на ефекта на йо-йо-то. Когато човек започне да яде по-малко, това води до намаляване скоростта на метаболитните процеси. Такава реакция позволява на човек да оцелее при глад. А ефектът на йо-йо-то може би е просто следствие от различното протичане на метаболизма. С други думи, човек след края на диетата може да яде толкова, колкото и преди диетата, но поради това, че метаболизмът му е бил забавен, същото количество храна ще доведе до покачване на теглото.



Legacy hit count
2119
Legacy blog alias
9825
Legacy friendly alias
Защо-ядем-
Коментари

Comments2

mishe
mishe преди 18 години и 11 месеца
Много хубава статия! Сама съм изпитала някои от представените проблеми и ми харесва как тук те са обяснени просто и ясно. Ако не възразяваш, ще дам линк към постинга в общност "Здраве и красота", където диетите са честа тема.
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Чудесна публикация!
By momo , 12 March 2007
Изследователи твърдят, че през вековете, а и днес, нищо не може да съперничи на тънката талия при формиране на идеала - при това и на двата пола, за женска красота.

Група американски психолози са изследвали описанието на женската красота в изкуството през периода от Античността до 20 век и стигат до извода, че единствено тънката талия винаги е била неизменна част от мъжкото разбиране за красотата на нежния пол, твърди статия в Psychology Today.

Тънката талия е определяна като отличителна черта за красота още през I век в индийските текстове и в китайските книги от IV век. Свидетелство за красотата на тънката талия е открито и вДревен Египет - при описанието наНефертити, любимата жена на фараонаРамзес II, управлявал преди 4000 години, особено се набляга на нейната тънка талия.

Според психолозите, талията е толкова популярна, защото тя показва здравето и плодовитостта на жената, а здравето най-често се асоциира с ниското ниво на мастни наслагвания в областта на корема и високо ниво на женските полови хормони (най-вече естроген), свиващи линията на тялото и придаващи на женската фигура "форма на пясъчен часовник".

Тънката талия носи ценна за мъжете информация за способността на жената да ражда здрави деца и затова те подсъзнателно я смятат за женствена, твърдят учените.

Сходна логика обяснява защо човек подсъзнателно смята правилните черти на лицето (показател за добри гени) за по-красиви.

Пристрастието към тънката талия е свойствено на човека в продължение на много векове, се подчертава в статията. В нея пищната красота, влязла в модата благодарение на художници като Рубенс, се определя като "екцентрична".

zdrave.bg

Legacy hit count
2335
Legacy blog alias
10590
Legacy friendly alias
Защо-тънката-талия-привлича-мъжете-
Нещата от живота
Коментари
Той

Comments2

Gennnnn
Gennnnn преди 19 години и 1 месец
С тънка или не талия, жените са си винаги красиви!
fANTONa
fANTONa преди 19 години
някой хора , преди талията , обръщаме внимание на акъла ... понеже талията не може да го компенсира ...
освен това от край време повечето мъже търсят красиви половинки за да се фукат пред другите ... а дали талията прави жената по-красива ... не мога да коментирам , но определено не е най-важното нещо което трябва да се търси в жената ...
By momo , 12 December 2006
Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници. Човек не иска да умре, но вече не иска и да живее. Това, от което истински се нуждае е помощ. Самоубийството е един вик за помощ. Трябва да престанем да запушваме ушите си.
90% от хората в определен момент от живота си са мислили за самоубойство. На повечето само им е хрумвало. Други са отделили на тези мисли дни, дори месеци, но не са предприели нищо повече.
Мисълта за самоубийство не означава, че някой е лош човек, или луд, или слаб. Той просто страда прекалено много и често не желае да умира, но не намира друг изход. Защото всичко си има някакви граници. Никой не може да вдигне безкрайно голяма тежест. Никой не може да понесе безкрайно много мъка сам. Тук изобщо не става въпрос за воля.
Глупаво е да си мислим, че определена причина не е достатъчен довод за самоубийство. Никой не знае какво става в душата на другия.
Наивно е да вярваме, че той/тя няма да го направи. Не него/нея може би му трябва съвсем малко. Всичко може да бъде повод. Дори това, че си изпуснал автобуса. Дълбоката, истинската причина често пъти не излиза наяве. Особено, ако е станало твърде късно.
Думите "На мен това няма да ми се случи" са абсурдни. Може да се случи с ваш познат или роднина, дори с човек, за когото никога не бихте предположили.
В статия на news.bg от миналия месец прочетох, че в България се извършват средно по седем опита за самоубийство на ден. Три от тях завършват със смърт. А колко от опитите изобщо не са регистрирани..?
Знаете ли, че един разговор е способен да предотврати самоубийство? Едно разглеждане на проблемите, изслушване и искрена подкрепа... Болката в душата е толкова човешка, колкото това да те боли корем. Способни ли сме да проявим разбиране? Да помогнем?
Едно от най-важните правила, за които съм чела е че не бива да оставяме такъв човек сам. Не и ако се съмняваме, че е способен да посегне на живота си. Трябва да се опитаме да поговорим с него, да спечелим доверието му. Ако бездействаме, не направим нищо или се отдръпнем уплашени, това означава, че сме го убили ние.
Друго правило е да не упрекваме и да не съдим. Целта е да предразположим човека отсреща да се отвори към нас, а не да затвърдим мнението му, че е безсмислен или живота му не струва.
Особено тъжен факт е, че самоубийството е реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Проучвания сочат, че често тези, които са опитали да сложат край на живота си и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи...
Самоубийството не е въпрос на личен избор.

1
Legacy hit count
3294
Legacy blog alias
10048
Legacy friendly alias
Никой-не-избира-да-умре
Размисли
Нещата от живота
Коментари
Чувства

Comments6

gargichka
gargichka преди 19 години и 4 месеца
Това последното не го разбрах ... как така не е въпрос на личен избор?
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Не мисля че ако опита за самоубийство е неуспешен, човекът след време ще се радва. Ако дълги месеци или дори години все повече е искал да се самоубие, някакви дни след неуспешния опит /което е по-голямо нещастие/ няма да му се сторят по-добри. Перспективата според този човек е лоша като цяло. Аз също съм на мнение че личния избор е по-важен от всичко останало и че ако искаш край и го направиш всъщност печелиш. Има хора които нищо не ги задържа тук, нищо не ги утешава /може би това е болест/, но повярвайте, че да кажеш НЕ на живота понякога е решение на най-трудната задача - самия живот!!!
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Сега ще отговоря и на двете ви, цитирайки моите си първи два реда:
"Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници."
Болката или безнадеждността все едно. Просто човек стига до някъде, откъдето не желае нито да продължи, нито да се върне. Не намира сили или смисъл. Това го кара да стигне до решението за самоубийство. Но самият той никога не е искал или мечтал да има в живота си такъв момент, в който няма да вижда път или смисъл да продължи.
Това е идеята, която се крие в твърдението,че самоубийството не е въпрос на личен избор. То се случва.

Колкото до неуспешните опити за самоубийство, след които хората се радват, че са останали живи - проучвания сочат, че е така в повечето случаи. Факт.
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
И аз ще се присъединя към несъгласните, че самоубийството или каквото и да е просто се случва. Да, може би човек не е "мечтал" да попадне в безизходица, демек съзнателно да се е стремил към това, но изборите, които е правил, са го довели до това положение. Тоест сам се е довел. А безизходицата сама по себе си също не те кара да се самоубиеш, това е поредният личен избор. А дали е лош, или добър не е ясно. Във всеки случай от гледна точка на оставането жив не е най-добрият. Да не забравяме освен това, че за самоубийството може да има най-различни мотиви, например някаква демонстрация или наказване на друг човек.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Съгласна съм вече че самоубийството не е личен избор, но също е важно при избор за самоубийство какво точно мислим че е смъртта. Едни вярват в друг живот след смъртта и те се самоубиват с тази мисъл, други вярват на науката и че ние както и душите ни просто изгниваме веднага след като сърцето спре. Такива хора вече се самоубиват за да приключат всичко, просто за да не остане нищо след тях, дотолкова не харесват живота.....
zaharihaliaskov
zaharihaliaskov преди 17 години и 3 месеца
аэ лично пробван един път и не съм доволен че не успях !:(